Серия
Заблудата (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Devil’s Own, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 107 гласа)

Дванадесета глава

Вратата леко хлопна след него.

— Удоволствие?

— У-Д-О-В-О-Л-С-Т-В-И-Е. Липсваше ти, когато се люби за първи път.

— Искаш да кажеш, че искаш да…

— Да. — Линк кимна, бавно тръгна към нея и я прегърна.

— Не е възможно… — Протестът й бе слаб, както и съпротивата й.

— Защо?

— Защото ние дори не се харесваме.

— Не е вярно.

— Винаги когато сме заедно, се караме.

— Така е по-интересно и аз непрекъснато съм нащрек.

— Не желаеш да ми простиш, понеже те измамих.

— Но се възхищавам от находчивостта ти.

— Според мен ще си останеш наемник, дори и да използваш фотоапарат вместо пистолет…

— И независимо от всичко, между нас съществува непреодолимо привличане. Съгласна ли си?

Кери се втренчи в загорялото му изпито лице. Упоритостта й рухна пред настойчивостта на тялото й. То се събуждаше както сутрин цветята, огрени от слънцето. Разтваряше се. Търсеше топлина.

Помъчи се да си спомни причините, поради които бе решила, че трайна връзка помежду им е невъзможна, неразумна, ала тялото й притежаваше собствена памет. Съхранило бе усещането за всеки жест, звук и вкус, съпътстващи любовната игра. Искаше да ги изпита отново. И затова бе готова да отстъпи. Смело сложи ръце на гърдите на Линк.

— Съгласна съм.

— Тогава ще успеем ли да забравим за всичко и да се съсредоточим само върху този факт?

— Подходът ти към въпроса не е ли доста безотговорен?

— А не смяташ ли, че имаме право да бъдем поне малко безотговорни? — Очите му се плъзгаха по лицето и косата й. — След онзи кошмар, който преживяхме?

— Да.

Усещаше топлата му кожа под дланите си. Изгаряше от желание да я докосне с лице, с устни.

— Отърси се от излишните скрупули — промълви развълнувано Линк. — Мисли само за удоволствието, което ще изпитаме заедно.

Хвана я за брадичката, наклони главата й назад, притисна устни към нейните и ето че всичко наоколо доби съвсем други очертания. И цветове. Тревогите от всекидневието сякаш се стопиха и отстъпиха място на дивата им ненаситна страст.

Линк още по-силно я притисна в обятията си и тя най-сетне доверчиво отпусна глава на гърдите му. Заслуша се в ударите на туптящото му сърце, за да се увери, че целувката и на него бе подействала като първата глътка наркотик.

— Добра си — прошепна Линк в косите й.

— Просто отдавна не си бил с жена.

— Не. Наистина си добра.

— Така ли?

— Да, мадам. Адски си добра.

Отново наклони назад главата й и продължи да я целува. Притегли я към себе си, като дръзко погали бедрата й. Кери потръпна от допира и понечи да проговори, но устните му не й позволиха. Отчаяно се впиваха в нейните. Издърпа ръцете си, които бяха заклещени между телата им, и обви с тях врата му. Когато гърдите й се притиснаха към него, и двамата изстенаха. Кери пъхна пръсти в косата му и се изпъна. Стонът на Линк сякаш се откъсна направо от сърцето му. Плъзна ръце по хълбоците й я притегли още по-близо.

Вече изгаряха от желание. Най-накрая Линк спря да я целува. Влажните му меки устни докоснаха нейните и ръцете му се придвижиха към талията й. Беше толкова тънка, че той я стискаше леко, сякаш не можеше да повярва. Кери се отпусна, обхвана с ръце раменете му и го погали по ушите и по брадата. Когато вдигна свенливо очи, Кери видя нещо, което рядко му се случваше — той се усмихваше. Каза му, че има хубава усмивка. Линк тихо се изсмя на невинния комплимент.

— Така ли?

— Да. И не го вършиш много често. Обикновено ми се цупиш.

— Понеже непрестанно ме предизвикваш.

Думите му разтърсиха Кери. Сякаш някой я удари с кадифена ръкавица. За да не му остане длъжна, тя продължи шеговито:

— Зъбите ти са прави. Шини ли си носил?

— Не, разбира се.

— Аз пък съм носила.

— Сигурно си изглеждала великолепно. — Линк я целуна леко по носа. — Пък и си е струвало — прокара език по горните й зъби. Кери потрепери от удоволствие. — Студено ли ти е?

— Не! — Абсурдността на въпроса стигна до съзнанието й и Кери се засмя. — Не — повтори, като поклати глава.

Очите му светеха хипнотизиращо като фенери сред гората през нощта. Кери виждаше само тях. Двойни звезди в центъра на тази усамотена вселена.

— А топло ли ти е?

Тя кимна.

— Къде?

— Навсякъде.

— Тук? — сложи разтворената си длан на корема й и без да сваля очи от лицето й, я плъзна надолу.

— Да. — Кери изстена в унес и политна към него.

— Болезнено ли е?

— Малко.

— Съжалявам.

— А аз не.

— Така ли?

— Да, Линк.

Целувката им бе толкова пламенна, че той премести ръката си на гърба й, притисна я и я залюля леко. Докосна с нос шията й, целуна я, близна я с език.

— Нали знаеш онази песен „Искам да те целуна навсякъде“? — Кери кимна, без да сваля глава от рамото му. — Точно това искам — да те целуна навсякъде. Много пъти. — Сграбчи я за китките и я отдалечи от себе си. Кери отвори очи. — Единствено желанието ме тласкаше да вървя напред в онази проклета джунгла. По природа съм страхливец.

— Не е възможно — разгорещено отвърна Кери.

— Просто уцели момента — отвърна й с крива усмивка. Поклати глава и добави. — Както и да е, поне се надявах, че някой ден ще стане чудо и ти ще се озовеш в леглото ми.

— Не се опитвай да ме измамиш, Линкълн. Пред други хора номерата ти може и да минат, но не и пред мен. Задачата ти беше да спасиш сираците.

— Е, така по-спокойно си фантазирах — тъжно отвърна той.

— Нима? — Кери неволно започна да кокетничи.

— През цялото време. Без да спирам нито за миг.

Ръцете му стигнаха до гърлото й. Пръстите едва се допираха до кожата й. Макар и чувствителни, когато боравеха с обективите и механизмите на сложните фотоапарати, те бяха определено груби и мъжки. Приближи леко ръце до гърдите й и ги хвана отстрани. Нощницата беше толкова тънка, че в тъмната стая облите хълмчета хвърляха съблазнителни сенки.

— Гърдите ти ме омайваха при всяко твое движение. Дрехите ти сякаш постоянно бяха мокри. Никога няма да забравя агонията в нощта, когато се къпа в потока. Преминаването на реката. Всичко прилепваше по тялото ти. И аз те гледах… — Прокара палци по зърната й. Те не се нуждаеха от подкана. Омаяни от думите, вече бяха готови за милувка. — Омагьосваха ме, Кери. Мислех си само как ги докосвам, как ги целувам. — Наведе се и я целуна през нощницата. Влагата се просмука в тънката материя и тя залепна за розовото зърно. — Хубави са.

— Нали каза, че били малки.

— Да, но не съм казал, че не харесвам малки гърди. — И продължи с влудяващата ласка, докато коленете й се огънаха.

— Искам да те видя! — Кери остана изненадана от думите си, но не се засрами, а срещна смело втренчения му поглед. — Съблечи се. Моля те.

Желанието й му се стори забавно, но не посмя да се шегува, а просто се подчини. Пусна ризата на пода. Стоеше неподвижен, за да й даде възможност да задоволи любопитството си. Кери се усмихна съчувствено на червената следа от куршума. Не й се искаше да си спомня, че можеха да го ранят тежко, дори да го убият. Прогони мисълта от ума си и, както се бяха споразумели, се съсредоточи върху любовната игра.

Сложи ръце върху гръдния му кош, сякаш го изучаваше. Докосването й се стори безкрайно приятно. Прокара пръсти по ребрата и ги задържа върху твърдите мускули.

Палците й се придвижиха до зърната на гърдите му и стеснително се отдръпнаха. Погледна го въпросително.

— Пипни ги, както направих аз — подкани я Линк. Лицето му бе изопнато, а дъхът му излизаше на пресекулки през зъбите. Вълнението, което сама предизвика, й подейства възбуждащо. Потръпването му още повече я окуражи. Отърси се от срамежливостта и извърши това, за което отдавна мечтаеше — потърка устни в зърното. И двамата въздъхнаха доволно. Кери се изненада, че усеща същата наслада, както и Линк. Той започна ритмично да се полюшва и в мига, когато тя имаше чувството, че ще се строполи от изнемога, той я отблъсна и наведе назад главата й.

— Смятах, че тази нощ ще се отърся от магията ти — изръмжа той. — Но вече се съмнявам. Ти си като силен наркотик, Кери.

Целуна я нетърпеливо. Хвана я за ръката и я заведе до прозореца. Седна на стола, а тя остана права пред него.

— Съблечи си нощницата.

Кери преглътна буцата, стегнала гърлото й. Сутринта беше му позволила да свали дрехите й, но тогава не можеше да се изтръгне от прегръдката му. Сърцето й заби уплашено, понеже й предстоеше да се съблече, за да му достави удоволствие. Но и от още нещо, за което можеше да се употреби само едно определение: изгаряща възбуда. Чувстваше силно желание да заслепи опитния Линкълн О’Нийл. В очите й се появи загадъчно изражение — съблазън, блясък, вродено умение, познато на всяка влюбена жена. Обърна се с гръб към Линк. Осъзна, че той понечи да се възпротиви, но се отказа, когато Кери хвана с ръце тънките презрамки. Свали ги с рязко движение. Когато се смъкнаха до лактите й, тя бавно отпусна ръце. Нощницата се свлече на пода.

Очите на Линк я изгаряха. Знаеше, че оглежда фигурата й, ръцете, които се сливаха с хълбоците й. Дали остана доволен? Дали забеляза трапчинките в основата на гръбнака й? Дали му харесаха? Дали го привлякоха? Дали го очароваха? Дали бедрата й не бяха прекалено закръглени? Тя прекрачи нощницата и се завъртя плавно с лице към него. Не вдигаше глава. Когато събра смелост да го погледне, очите му накараха сърцето й да подскочи.

— Разпусни си косата.

Кери не очакваше Линк да изрече точно тези думи, но прегракналостта в гласа му бе отговорът на всичките й неизречени въпроси. На Линк му се нравеше това, което виждаше.

Със следващото движение тя изтегли плитката. Къдравият край покри голата й гърда. Мъжът я наблюдаваше внимателно. Кери свали ластичето и без да бърза, заразплита кичурите. Линк не пропусна нито едно от грациозните движения на пръстите й, сякаш за тях се изискваше огромен талант и идеален синхрон. Когато свърши, Кери отпусна тежката коса върху раменете си.

— Тръсни глава. — Кери я завъртя и косата се люшна като букет цветя. — Прокарай пръсти през нея.

Жената вдигна кичурите от лицето си и ги разреса с широко разперени пръсти. Косата падна върху раменете й и почти покри гърдите й. Учестеното дишане на Линк й подсказа, че едва се сдържа, но действието му я завари неподготвена. Той протегна рязко ръце и улови талията й. С едно движение се изтегли към ръба на стола и я дръпна напред. Когато отворената му влажна и мека уста докосна корема й, тя нададе възторжен вик.

Целуваше я жадно. Спираше само за да премести устните си. Прегърна я и сложи ръце на хълбоците й. Кери затаи дъх от необузданите му ласки. Омаяна се втренчи в този тъй скъп на сърцето й човек. Той се въртеше и я обсипваше с пламенни целувки, които изгаряха кожата й. Дъхът му сякаш цяла я изпепеляваше.

Коленете й омекнаха. Издаде тих стон, от който Линк дойде на себе си. Изправи се и я взе в обятията си. Шепнеше нежности, придружени с възклицания. Думите излизаха стихийно от устата му и се превръщаха в еротична лирика, която я разтрепери и още повече я възбуди. Когато плъзна ръка между бедрата й, тя откликна без колебание.

— Боли ли те? Никога повече няма да те нараня, Кери, кълна ти се.

Докато я целуваше, Линк свали джинсите си. Смъкна ги и пристъпи встрани, за да се освободи от тях, без да прекъсва бурната целувка. Кери почувства как се притисна към нея — изгарящ от страст, нетърпелив. Бавно погали бедрото й от външната му страна и го повдигна върху своето. Когато най-интимните части на телата им се срещнаха, Кери реагира импулсивно — отметна назад глава, докато косата й стигна до кръста, и се изпъна, за да се приближи максимално до него.

— Още не — прошепна Линк.

Галещите му пръсти вършеха магии, откриваха тайни, намираха ключа към това, което я правеше жена. Отприщи стихията с нежното си докосване. Заляха я вълни от радост, наслада и обич. Ноктите й се забиваха в раменете, а зъбите — в гърдите му. Той им се наслаждаваше, опияняваше се от всеки неин спазъм на удоволствие. Кери не издържа дълго на възторженото изживяване. Облегна се на гърдите му изнемощяла и задъхана. Той я взе на ръце, занесе я до леглото и нежно я сложи на възглавниците. Беше замижала, но голото гордо тяло на Линк, надвесено над нея, я накара да отвори широко очи.

— Хубав си! — Думите бяха произнесени почти беззвучно, но той ги прочете по устните й.

— Кой, аз? — Изгледа я невярващо, усмихна се и сбърчи чело.

— Да, ти — отвърна на усмивката му Кери. — И всичко, което вършиш с мен. И то е хубаво.

— За второто съм съгласен.

— Нали не се държах като глупачка?

— Беше красиво за гледане… и приятно на пипане.

— Още… — Кери прехапа долната си устна, за да сподави сладостния стон, напиращ в гърлото й. — Не смятам, че…

— Какво казваш?

— Още не съм свършила — задъхано отвърна тя.

— Добре, добре — усмихна се Линк.

— Искам те… Линк…

— Искам пак да го чуя! Кажи ми какво искаш.

В тона му нямаше насмешка. Молбата идеше от дъното на душата му. Стисна зъби и лицето му се изкриви от непреодолимото желание, потискано толкова дълго. Беше затрогващо уязвим.

— Кери, покажи ми какво искаш.

Тя сложи ръце върху горната част на бедрата му. Погали издаващите се кости. Линк изсъска някакво проклятие и ето че стихията се отприщи. Той издаде страхотен стон и я понесе в ритъма на екстаза. Кери отново усети разтапящата я топлина, която постепенно се разпали като тлееща жарава.

— Не бързай. Спокойно. Сега имаме достатъчно време.

Той й се наслаждаваше подобно на познавач, който отпива по малко от рядко срещано вино. Докосваше я ненаситно навсякъде, сякаш цялото му тяло се бе превърнало в даряващо наслада сетиво. Линк обаче не можеше да се въздържа до безкрайност. Не след дълго той самият вече бързаше, увеличаваше темпото. Кери го последва. Завихриха се в пламенен танц, който щеше или да ги изпепели, или да ги убие.

 

— Кейдж, чу ли нещо? — Джени с мъка се изправи до седнало положение.

— Да — промърмори той и зарови глава във възглавницата.

— По-добре да ида…

— Не ставай. — Кейдж я хвана за нощницата.

— Но…

— Линк влезе в стаята на Кери.

— Тя покани ли го? — Джени зяпна и се отпусна назад.

— Откъде да знам? Не ме интересува. Заспивай.

— Дали все още й се сърди?

— Джени! — изрече строго Кейдж.

— Може би…

— Джени! — Тихият му вик я накара да млъкне. — Нали това искаше? Още в момента, в който ги видя, си мечтаеше да се съберат. Сега, моля те, не говори, за да ни дадеш възможност двамата с бебето да заспим отново.

— Бебето не спеше — оплака се Джени, — а ме риташе.

— Обърни се на една страна. — Кейдж я гушна и притисна гърба й до гърдите си. Сложи ръка на корема й и леко го разтри. — Малко му завиждам на Линк.

— Ужасно е да кажеш подобно нещо на дебелата си бременна съпруга!

— Да не смяташ, че бих погледнал друга? — Джени го смушка в ребрата с лакътя си и той изскимтя тихо. — Не ме остави да довърша. Малко му завиждам. Завиждам му заради удоволствието, което изпитва, докато се стреми да я спечели. Но в никакъв случай не бих желал да се сравнявам с него, що се отнася до онова, което имаме ние двамата.

— Нито пък аз.

— Да те накарам да дойдеш у дома и в леглото ми беше невероятно постижение за мен. Но си струваше.

— Същото заявих днес на Кери.

Двамата вече бяха улегнали по отношение на любовта, която съществуваше между тях. И все пак понякога се вълнуваха, както например няколко минути по-късно, когато Кейдж попита:

— Бебето заспа ли?

— Да, но майка му е будна. — Джени се обърна. — Целуни ме.

— Не бива, Джени. Вече е много опасно.

— Няма да правим нищо друго. Просто ме целуни, и то силно.

 

— Спиш ли?

— Мисля, че съм мъртва — въздъхна Кери.

Линк палаво духна върху едната й гърда и за негова изненада зърното настръхна.

— Не си мъртва.

Кери сънено отвори очи. Тя лежеше по гръб, а Линк се бе завъртял по корем и се подпираше на лакти.

— Зле ли изглеждам?

— Това ли е жената, която вървеше из джунглата, без да се е начервила, нито пък сресала, а сега се безпокои за външността си?

— Зле ли изглеждам?

— Както изглежда жената, след като се е любила. — Линк я целуна леко. — Тоест безкрайно красива.

— Ама че приказки!

— Защо сега ще ни интересува дали видът ти е приличен, след като в джунглата не му обръщахме внимание?

— Понеже там не спях с теб.

— Но не по моя вина. Всъщност аз спах с теб. Помниш ли нощта под лианите?

— Но тогава не ми беше любовник.

— Помниш ли нощта под лианите? — повтори Линк въпроса си. Кери кимна. — Известно ли ти е, че ако мъжът можеше да умре от страст, тази дупка щеше да бъде смъртното ми ложе?

Кери се изсмя, а Линк се намръщи.

— Никак не е забавно.

— Знам, защото и аз страдах.

— Така ли?

— Да.

— Много си красива.

— Не си ми го казвал досега.

— Не обичам да правя комплименти.

— Не се сближаваш лесно с хората, нали, Линк? — Кери отметна кичурите от челото му.

— Не. — Видя тъгата в очите й и се прокле заради грубия си отговор. Помъчи се да я успокои, като сложи ръка върху бузата и прокара палец по устните й. — Но тази нощ ти си ми близка. По-близка от всяка друга жена. И двамата чувстваме близост. Хайде да не опропастяваме изживяването, като разсъждаваме прекалено много.

Кери не бе способна да му се противопостави. Сърцето й преливаше от обич към този мъж. Изпитваше желание да го изрази с думи, но си даваше сметка, че ще го отблъсне. Ето защо замълча. За да разведри атмосферата, тя се повдигна и го целуна по челото. Косата й се допря до рамото му.

— Приятно е.

— Кое?

— Когато косата ти се допира до кожата ми.

Кери получи вдъхновение да докаже любовта си и започна до го целува по раменете, като леко засмукваше плътта му. Линк изръмжа одобрително. Кери подви крака, надвеси се над гърба му и продължи да го целува на най-различни места. Стигна до хлътналата част в основата на гръбнака. Косата й следваше движенията на главата й. Разстилаше се по гърба му, повдигаше се леко и отново се спускаше върху гладката му плът подобно на вълни, които заливат брега. Прокара ръка по хълбока му и леко го стисна. Линк я стрелна хитро с очи.

— Кери? — Той се ухили самодоволно, после изражението му омекна, когато косата й отново го погали.

— Да?

Повтори името й. Явно искаше да й благодари, но не смееше. Кери обаче схвана, че има нещо, което не е в състояние да скрие.

— Ако нямаш желание, не го прави.

Кери му се усмихна мило и наведе глава. Докосна с устни коленете му и продължи нагоре. Косата й галеше кожата му. Следващата й целувка го накара да затаи дъх. Линк затвори очи и името й излезе като въздишка от устата му, когато жената продължи любовната игра с устните и езика си. Без задръжки. С обич. Косата й се допря до слабините му. Гледката беше красива и му подейства още по-възбуждащо. Повдигна Кери и я сложи върху себе си. Тя се втренчи удивено в него, но инстинктивно се остави да й разкрие нови чудеса. Линк заби пръсти в хълбоците й.

— Така ли…

— О, Господи, да! — изстена той. — Точно така.

Кери се завъртя. Линк покри гърдите й с ръце. После започна да ги люби с устни. Кери се остави на усещанията си да направляват действията й. При всяка целувка я разтърсваше неудържима тръпка, но играта изискваше да не го показва. Стремеше се да накара и той като нея да се отърси от задръжките и страховете си, да го увлече в собственото си вълнуващо приключение, все едно и тя за него е първата жена в живота му.

Вълшебните тласъци я издигаха до невероятни висоти и тя не съумя да спре лавината от чувства, която я връхлетя. Няколко минути по-късно двамата лежаха върху смачканите чаршафи, преплели крака. Линк първи излезе от унеса. Можеше да стане и да си тръгне, но я притисна силно към себе си.

— Кери, Кери…

Гласът му изразяваше най-различни неща. Копнеж. Удоволствие. Нежност. И най-вече тъга. Но Кери се вслушваше в ударите на сърцата им, които биеха едновременно, и не го чу.