Марлис Мелтън
Набелязана мишена (17)

Петнадесета глава

— Купонът свърши — заяви Джо на бившия си колега Тод Хадли. — Помогни ми да разкарам всички от къщата.

Тод му изпрати невярващ поглед.

— Ти шегуваш ли се?

— Не — увери го домакинът.

Белегът на бузата му причиняваше пареща болка. Лицето му гореше. В него се надигаше ярост.

Розовите очила на пиянството паднаха от очите на Тод.

— Какво става? — попита той.

— Лично е — каза Джо, който нямаше ни най-малка представа защо е толкова вбесен.

Пени се забавляваше в джакузито с един от старшите му офицери. И какво от това? Голяма работа. Той сам я бе запознал с четири или пет момчета тази вечер.

Но кръвното му се бе вдигнало.

— Искам всички да са си тръгнали до две минути.

Защото от това, което бе видял, Пени щеше да бъде изядена жива след пет. Той не искаше никой да става свидетел на една евентуално грозна сцена между него и новия му най-старши по чин подчинен.

Тод посочи към Лесли, която излагаше на показ най-доброто от себе си, докато се правеше, че играе билярд.

— Ами тя?

— Всички — повтори Джо.

За щастие новият му заместник, лейтенант Рено, си бе тръгнал преди половин час, иначе щеше да помисли началника си за луд.

— Както кажеш, човече — съгласи се Тод с дълбоко загрижен поглед. — Но ми дължиш обяснение. Слушайте, приятели — подвикна той високо, за да го чуят въпреки музиката. — Купонът се мести в моята къща. Шефът получи съобщение от службата. Трябва да отиде на работа.

Идеално, помисли си Джо, благодарен за способността на Тод да мобилизира и насочва хората.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза той, отстъпвайки назад към стълбите. — Трябва да се преобличам и да тръгвам.

— Да вървим — дочу Тод да подканя гостите.

— Джо, чакай! — извика Лесли.

Като спря на най-долното стъпало, Джо наблюдаваше как гърдите й подскачат, докато бърза да го настигне. Без да крие дълбокото си разочарование, тя сграбчи яката му и се намуси.

Мъжът измърмори някакво клише за успеха и отговорностите. Отбягвайки целувката й, я прегърна набързо и се оттегли в спалнята си, където започна да крачи напред-назад в очакване хората да се разотидат.

Пиян ли съм?, чудеше се той, докато се опитваше да си спомни колко бири бе изпил. Само три. Значи не беше пиян. Не достатъчно, за да обясни желанието си да блъсне Макгуайър на земята — не че подобно нещо въобще бе възможно. Мъжът не бе висок колкото него, но имаше телосложение на бик и суров характер, което го правеше опасен противник.

Спря до прозореца. Перверзно любопитство надделя над него. Огъна щорите, за да погледне навън. Това, което видя, накара слепоочията му да запулсират. Ръцете на старши офицер Макгуайър бяха под водата. Тези на Пени се увиваха около раменете му. Очите й бяха затворени, тя хапеше долната си устна.

Щората подскочи обратно на мястото си. Джо стисна ръце, после ги отпусна. Запита се какво не бе наред с гледката, разкрила се пред погледа му, че трябваше да прогони гостите от къщата си. В момента чуваше как последните от тях си тръгват.

— Чисто е! — извика Тод и изчезна.

Джо преброи до двадесет. Търсейки дълбоко в себе си някакво подобие на спокойствие, напусна спалнята, насочи се право към задния вход, излезе на двора и затръшна силно вратата, за да издаде присъствието си.

Пени отскочи от раменете на Соломон като клоун от кутия. Старшият офицер обърна блещукащ поглед към него и забелязал суровото му изражение, се усмихна цинично.

— Всички си отидоха — съобщи домакинът, приближавайки се достатъчно, за да види оскъдното горнище на банския, което Пени се мъчеше да облече под водата. Лицето й бе също толкова яркорозово.

Джо натисна копчетата отстрани на джакузито, което накара въздушните струи да замлъкнат и светлината да угасне, за да й осигури малко закъсняло благоприличие. И все пак опънатите над главите им фенери продължаваха да осветяват разочарованото му лице. Погледът й непрекъснато сновеше от него към Соломон и обратно. Напрежението между двамата мъже осезаемо се усилваше.

— Време е да си вървиш — обърна се Джо към колегата си.

— Както кажете, сър. — Соломон се изправи в джакузито като Посейдон, все още безсрамно възбуден.

Водата се стичаше по мощното му тяло, проблясвайки като реки от яшвак, докато той прекрачваше ръба. Пресегна се към хавлията и бързо се подсуши. През цялото време устата му остана разтегната в язвителна усмивка.

Той хвърли кърпата настрана и събра грижливо сгънатите си дрехи.

— Има ли изход отзад? — попита той.

— Да, има — увери го Джо, леко наклонил глава. — Натам.

— Лека нощ, сър. Госпожо.

— Лека нощ — промърмори Пени.

Очите й го проследиха, докато маршируваше към изхода през двора на Джо само по черните къси гащета, с които бе влязъл в джакузито.

Нито дума не бе произнесена, преди да се чуе изщракването на вратата.

Пени обърна глава.

— Не мога да повярвам, че беше толкова груб с него! — проплака тя, докато се изправяше.

Дори в полумрака Джо можеше да различи зърната й. Дали бяха втвърдени от студа, или от милувките на старши началника?, чудеше се той.

— Да правиш секс в джакузито ми е невъзпитано — изрече обвинително.

Думите му я накараха да мълчи цели три секунди.

— И защо? — попита го дръзко. — Защото не го правеше ти?

— Какво, по дяволите, си мислеше? — продължи той, сякаш не беше чул думите й.

Хвърли й суха хавлия, докато тя излизаше от джакузито, но не и преди да огледа гладките й голи бедра. Соломон ги бе милвал, помисли си със съжаление.

— Не мога да повярвам, че ме поучаваш — изуми се Пени, мятайки кърпата на рамената си. — Това май е като поговорката „Присмял се хърбел на щърбел“.

Той сложи ръка върху белега на бузата си, който все още гореше.

— Престани, Пени. Толкова ли не можеш да разбереш, че този мъж просто иска да се възползва от теб за известно време? — сопна се той.

Жената се усмихна, погледна го, след това отметна глава и избухна в смях.

Разярен, Джо застана пред нея, скърцайки със зъби.

— Чудесно — прибави тя и смехът й внезапно секна. Отправи му яростен поглед. — Ти не ме искаш, но в същото време не позволяваш никой друг да ме има. Много ти благодаря.

Тя се запъти към душ кабината и затръшна вратата, заключвайки я умишлено. Светлината се включи, последвана от струите на душа. През отдушниците на тавана се издигна пара.

Какво ставаше, по дяволите? Не го ли бе обвинила току-що, че не я желае?

Слисан, Джо се замисли над думите й. Някога това може и да е било вярно, но сега, след като я бе опознал по-добре, разбира се, че я желаеше. Беше невероятна. Единствената причина, поради която не бе измъкнал нещо повече от целувка миналата вечер, беше, че я уважаваше, при това очевидно повече, отколкото тя самата се уважаваше.

Той се приближи до вратата на душ кабината и почука.

— Какво? — извика Пени, очевидно все още разгневена.

— Кой, по дяволите, ти каза, че не те искам? — попита той.

— Не мога да те чуя — отвърна гласът й отвътре.

Това вече беше очевидна лъжа. Чуваше го дори прекалено добре. За нейно съжаление една заключена врата не беше пречка за него, не и когато ключът бе на трегера точно над главата му. Той го взе и отключи.

Озадачена от внезапното му влизане, Пени се отдръпна към задния край на струята на душа. Бяха на малко повече от ръка разстояние.

Единствената крушка над главите им разкри, че бе свалила бикините си. Тя стоеше там, с гръб към стената, напълно гола, с женствени форми, покрити с капчици вода, присвита заради струята студен въздух, която бе нахлула с влизането му.

Джо затвори вратата. Надигналото се в главата му напрежение се спусна към слабините и го накара да се възбуди болезнено. Беше толкова красива.

— Проблемът на старшия офицер е — произнесе гърлено, — че не уважава жените.

— О, а ти ги уважаваш — контрира го тя и се пусна от стената, за да сложи ръце на бедрата си.

В тази поза изглеждаше великолепно.

— Да, уважавам ги — изръмжа той, объркан от наперените й малки гърди.

Дланите го сърбяха да ги докосне.

— Е, много ти благодаря, но не от уважение имах нужда тази вечер.

Думите й приковаха погледа му в лицето й. Шокиран, той осъзна, че благочестивата му малка съседка е точно толкова човек, колкото и той самият. Сърбежът по дланите се разнесе по цялото му тяло.

— Искаш да бъдеш унизена? — попита я, посягайки към копчетата на ризата си. — Мога да уредя това.

Очите на Пени се разшириха, но тя не пророни нито дума, за да го спре. Джо продължи да се съблича, като измъкна ризата от дънките си и я хвърли на пейката, заедно с потника. После изрита обувките и се освободи от панталона, без да го е грижа, че го влачи по водата, събрала се на пода.

Най-сетне беше гол като нея. Двамата стояха в противоположните ъгли на пълната с пара кабина и се гледаха втренчено. В следващия момент като по някакво неизречено споразумение се срещнаха под струята, сблъсквайки взаимното си желание.

Джо заплете пръстите си в косата й. Като си я представи за миг в ръцете на старшия офицер, задръжките му паднаха и той дръпна главата й назад, за да я накаже с ожесточена целувка. Тя му отвърна със същата страст. Тъй като беше подстриган прекалено късо, го сграбчи за ушите и пъхна езика си в устата му. Наложи й се да се повдигне на пръсти, за да осъществи това отмъщение.

Беше по-гореща от която и да било жена, с която е бил преди. Искаше му се да вярва, че той, а не старшият офицер я е възбудил така. Потръпна от чувството за собственост, което го заля, докато плъзгаше дланите си по всеки сантиметър от хлъзгавото й мокро тяло. Той бе единствено дете. Не обичаше да дели с никого.

Но и не можеше и да й се насити. Раздразнен от разликата във височината им, Джо я прихвана отзад и я повдигна. В същото време тя се покатери върху него и обви краката си около ханша му, търсейки опора.

О, да, сега вече си пасваха и чувството бе невероятно. Меката й мокра кожа се триеше в неговата. Джо я подпря на стената и освободи едната си ръка, за да завърти душа така, че струята да се стича между тях. Пени се загледа в нея, усмихна се и се отпусна под водния масаж.

По дяволите, тя беше по-страстна, отколкото някога си бе представял. Бляскавият поглед под тежките й клепачи и руменината по бузите дяволски силно го възбуждаха. Искаше да я гледа как свършва.

Постави разтворените й бедра под водната струя и наблюдаваше как тя се стича по нея. Бе красива там отдолу, толкова розова и съвършена, като свежо цвете, измокрено от силен дъжд. Жената изстена и докосна гърдите си, от което коленете му се разтрепериха. Когато езикът й се стрелна, за да оближе капките по устните си, Джо не можеше да се сдържа повече. Трябваше да я целуне, да усети страстта й, а не просто да я наблюдава.

Опипа перваза за презервативите, които винаги държеше подръка. Отдели устните си от нейните и разкъса опаковката със зъби.

— Трябва да те пусна — предупреди я и я остави да стъпи на краката си.

Тя го изгледа замаяно, сякаш бе загубила представа къде се намира.

— От къде взе това? — попита го, виждайки предпазното средство.

— От тук, горе.

Пени погледна към перваза. После отново към него. Разочарованието в очите й бе като шамар, зашлевен върху лицето му.

— Значи подобни изпълнения са нещо обичайно за теб — изрече равно. — Да замъкнеш някое момиче в душ кабината, удобно разположена точно до джакузито.

— Ами…

Учудването й, без да се има предвид категоричният начин, по който го изрази, моментално го лиши от дар слово.

Той реши да бъде откровен.

— Хайде, Пени. Съседи сме от три години. Знаеш, че не съм толкова непорочен.

Очите й бавно го преценяваха, докато обмисляше решението си. Очевидната му възбуда й даде увереност, че сега тя може да сложи край на всичко това.

Той имаше нужда от назидание. Наистина, наистина имаше нужда да му бъде даден урок поради някаква причина, за която не искаше да мисли в момента.

— Виж, последната дума е твоя — изрече мъжът с усилие, — но е съвсем очевидно какво искам аз. — Лицето му пламтеше.

— Само ми кажи нещо — настоя тя с изпълнен с болка поглед върху помръкналото лице. — Правиш всичко това само защото се чувстваш задължен към мен ли?

Джо се опитваше да проследи нишката на мисълта й.

— Какво? Не. Разбира се, че не.

Той се опита да повдигне брадичката й, за да я види по-добре на слабата светлина, но тя отблъсна ръката му.

— Тогава може би ме съжаляваш или нещо подобно — предположи жената.

— Пени! — извика той раздразнено. — Погледни ме. Това не е резултат от съжаление… или задължение.

Докато го наблюдаваше, преглъщайки забележимо при вида на възбудата му, желанието му я поведе към нови висини.

— Искам те от известно време — чу се да й признава. — Откакто те видях гола през прозореца на банята ти. — При вида на шокираното й изражение, обясни: — Да. Проверявах сигурността на дома ти. Готвеше се да влизаш под душа или нещо такова. Хареса ми това, което видях, мила. Всеки път, когато масажираше гърба ми, трябваше да се боря с начина, по който тялото ми реагира. А очите ти, те ме удрят точно тук. — Той сложи юмрук на стомаха си. — И това не е всичко — продължи разпалено. — Върнах се емоционално рухнал от мисията в Афганистан, а ти се приближи с бодра стъпка до мен и ме накара да говоря. Накара ме да се изправя лице в лице с проблемите си. Така че не се опитвай да ми кажеш, че това е чукане от съжаление, защото ако беше така, ти би трябвало да съжаляваш мен.

При тези думи Пени сподавено извика и се хвърли в прегръдките му. Той улови лицето й и я целуна, изтръпнал от облекчение и нова вълна от желание.

Всичко, което трябваше да направи, бе да сложи презерватива, ала трепереше прекалено силно. Имаше нужда тя да обвие краката си около него и да влезе в нея, преди да е променила мнението си. Той я прихвана отново отзад и я повдигна, доволен от силата, с която се бе вкопчила в него. След това я целуна, като преценяваше реакциите й по начина, по който езикът й си играеше с неговия.

Усещането как Джо поема контрола над случващото се накара Пени да изстене от почуда. О, боже мили, беше забравила колко първичен може да бъде сексът. След като Брад я бе изоставил, бе заключила нуждите си, отричайки се от тях напълно. Това беше най-добрата й защита срещу разочарованието. Но познала върха на удоволствието, сега се чудеше как въобще бе могла да живее без него. Звуците на насита, които се изтръгваха от гърлото й, й се струваха странно познати, като глас на отдавна загубен приятел.

Тя се притисна към широките рамене на Джо и се наслади на силата, събрана в тялото му, много по-едро от нейното. Можеше да усети как се възпира. Беше изключително нежен. Тя се плъзна надолу по него, принуждавайки го да я пусне.

— Пени — измърмори той върху устните й. — Това бе адски хубаво. — Изглеждаше неподправено разтърсен. После я помоли: — Кажи ми, че си добре.

— Повече от добре съм — увери го тя.

Екстаз свиваше стомаха й, издигайки я все по-високо и по-високо.

Всяко дълбоко нахлуване я приближаваше все повече до ръба на пълното удоволствие.

— О, Джо — извика тя, изживявайки докрай оргазма, който избухна в нея.

Усети го да потръпва и стене. Беше толкова невероятно, че тя, обикновената Пени, можеше да му въздейства по този начин!

В края на бурното преживяване те се притиснаха здраво един към друг, замаяни и разтърсени. Единственото, което се чуваше, бе накъсаното им дишане.

— Трябва да седна — най-накрая призна Джо. Той намери пейката и се строполи, като я придърпа в скута си. — Коленете ми треперят — каза със самоирония. Хвана лицето й между дланите си и я целуна. — Ти беше невероятна.

— Не е нужно да казваш това — увери го тя.

Усмивката му изчезна.

— По дяволите, Пени, не те лаская. Говоря сериозно. Това беше… — Той търсеше най-подходящата дума. — Невероятно.

Тя можеше да види, че е сериозен, както и изненадан от факта, че си паснаха така добре в секса.

— Да, наистина — съгласи се, чудейки се какво беше направило изживяването толкова специално.

Те си размениха продължителни погледи, като че ли отново се преценяваха и си създаваха първоначални впечатления.

— Не е нужно да се тревожиш, че сега имам някакви очаквания — почувства се задължена да го увери тя.

Думите й го слисаха.

— Пени! — запротестира Джо.

— Зная, че не си от типа… мъж за една жена — прекъсна го тя и си даде сметка, че презервативът най-вероятно се бе скъсал. Нима не го беше грижа? — За мен това не е проблем. Искам винаги да сме откровени един с друг. Просто имах нужда… отново да се почувствам секси.

— Щастлив съм, че можах да ти помогна — каза той меко, но малко отчуждено. И тогава повдигна глава, ослушвайки се. — Като че ли някой звъни на вратата.

Пени изстена.

— Може би ще си тръгнат, ако не отвориш — предложи тя.

Още не бе готова да позволи на този момент да свърши.

— Добра идея — откликна Джо.

Погледът му се върна върху лицето й, преди да се наведе и да я целуне бавно и страстно. Можеше да усети как бърза да се върне обратно в нея.

Далечното звънене на вратата престана.

Пени тайно ликуваше. Джо изглеждаше като човек, който има намерение да повтори това, което бяха направили току-що, отново и отново.

— Стани за малко — предложи той със странна, едва забележима усмивка.

Тя така и не разбра какво точно е намислил, защото виковете на Лия заглушиха шума на течащата вода.

— По дяволите — изруга Пени, долавяйки отчаяние в гласа на сестра си.

Джо спря водата.

— Кажи й, че си вътре с мен — предложи той.

— Тук съм, Лия, до джакузито на Джо. Какво искаш? — не можа да се престраши да й каже, че Джо е с нея.

Мърморене и подсмърчане предшестваха тропота на стъпки из двора.

— Знаеш ли колко е часът? — попита Лия. — Дванадесет и половина. Няма ли да се прибираш?

— Струва ми се разстроена — прошепна Пени и взе кърпата, която Джо пъхна в ръцете й.

— Говори с нея — насърчи я той, докато разгъваше своята хавлия.

— Добре ли си, Офелия? — извика Пени, увивайки се, за да се стопли.

Студен въздух се прокрадваше през отворите в горната част на кабината.

— Не знам, аз… — Тя внезапно млъкна с глухо ридание. — Просто съм объркана. Исках само да поговорим, но ти така и не се прибра.

Сестра й отправи към Джо измъчен поглед.

— Тя има нужда от теб — промълви той. — Отивай.

Пени сграбчи кърпата със съжаление. Отчаяно искаше да остане с любимия си мъж тази нощ и да осъществи всичките си фантазии.

— С Джо ли си там? — попита внезапно Лия с недоверчив тон.

— Веднага излизам — обеща Пени.

— Не, не, добре съм! Моля те — отстъпи бързо по-малката. — Остани. Не исках да ви прекъсвам.

С въздишка, Пени погледна отново Джо. Искаше й се да заплаче, защото моментът бе свършил и магията бе развалена.

— Тя има нужда от теб — повтори мъжът. — Няма проблеми. Знам къде да те намеря — допълни с вълча усмивка.

— Благодаря. Може ли да ми подадеш дрехите? — Тя посочи към една лавица зад него.

— Разбира се. Не забравяй това — добави той, навеждайки се, за да вземе двете подгизнали парчета от бикините на Лия.

Пени ги остави настрана, после припряно намъкна сутиена и гащичките си, а след това и роклята.

— Трябва ли да ме гледаш? — попита стеснително.

Джо стоеше там, с хавлия около бедрата, без да обръща внимание на студа.

— Адреналинът ми се покачва — обясни той.

— Да, разбира се.

Никак не можеше да повярва, че двамата току-що бяха станали любовници. Бе пресметнала рисковете и бе решила да ги приеме единствено заради нуждата отново да се почувства секси и съблазнителна. Бе се оказала късметлийка, че Джо иска това да продължи. Дори ако всичко, което щеше да получи от него, бе лудорията в душ кабината, какво пък толкова. Нямаше да се опитва да го опитоми.

— Благодаря ти — каза, прегръщайки набързо влажното му тяло.

Преди думите да успеят да усложнят отскорошната си близост, взе мокрия бански и си тръгна.

* * *

— Връщай се при Джо — изстена Лия. — Аз съм добре. Въобще не трябваше да идвам да те търся.

— Няма — настоя Пени.

Бе заварила сестра си да лежи по корем на дивана. Плачеше с глас, заровила глава във възглавницата.

— Кажи ми какво не е наред. Виждам, че си разстроена.

Тя седна до Лия и изстиска водата от мократа си коса.

— Аз съм такава досадница — подсмръкна Лия.

— Ами, да, но все пак те обичам, миличка. Така или иначе нямах намерение да злоупотребявам с гостоприемството на Джо.

Не беше една от приятелките му. Във всеки случай не й се искаше да бъде определяна като такава. Лия се извърна и я погледна.

— Забавлявахте ли се? — попита тя.

Очите й бяха подути, гримът се бе разтекъл, роклята й бе намачкана.

— Да — отвърна Пени откровено. — А какво става с теб?

Брадичката на момичето потрепери.

— Вини се отби. Затова не се появих на партито.

— Знам, скъпа. Видях колата му.

— Бях се заклела пред себе си, че никога повече няма да го видя отново.

— Защото е по-малък от теб? — предположи Пени.

Беше изпълнена със съчувствие — съдейки по себе си, знаеше много добре какво преживява сестра й. Само дето Джо не беше така млад, макар че бе също толкова необуздан.

— Той е на двайсет! — проплака Лия. — И е морски тюлен! Какво, аз глупачка ли съм? Това ще ми донесе само страдание. — Тюркоазните й очи молеха някой да я успокои. — Отива на някаква странна мисия някъде си, без дори да може да говори за това. — По бузите й се стичаха сълзи. — Може да го ранят или да го убият.

— О, скъпа — въздъхна Пени, разбрала страховете й. — Вини ще се справи много добре, ще видиш. Тюлените тренират всеки ден. Подготвени са за абсолютно всичко.

— Знам — каза Лия, готова да приеме всяко утешение. — Просто ми е толкова страшно. Защо не може да е просто счетоводител, зъболекар или нещо друго?

Пени се изсмя, ала остана сериозна. Защо наистина?

— Винаги съм мислела, че ще мога да избера в кого да се влюбя — добави сестра й със замислен тон. — Но не става така, нали?

Истината се заби в съзнанието на Пени като игла. Боже мой, Офелия беше права.

— Не — съгласи се със свито сърце. — Не става.

Тя си бе мислила, че може да потиска емоциите си, макар скритите пориви на тялото й да бяха все още будни. Сексът и любовта вероятно бяха различни неща. За Джо може би, но не и за нея. След като бе споделила онзи момент с него, сърцето й бе в сериозна, сериозна опасност.

Истината бе, че тя вече го обичаше и откакто се бе влюбила в него, бе изминало доста време.

Само че Джо нямаше да заживее с нея и да създаде семейство. Това не влизаше в плановете му.

Налегнаха я закъснели съмнения.

— Мисля, че и двете доста сме загазили — призна тя и прегърна сестра си.