Метаданни
Данни
- Серия
- Тюлените (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next To Die, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Пепа Стоилова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 113 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona (2010)
- Корекция
- maskara (2010)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- ina-t (2010)
- Допълнителна корекция
- asayva (2013)
- Форматиране
- in82qh (2013)
Издание:
Марлис Мелтън. Набелязана мишена
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
ИК „Хермес“
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от yanko173)
- — Корекция от asayva
Посвещава се на светлата памет на тримата морски тюлени, които загинаха на 28 юни 2005 година по време на разузнавателна мисия в подкрепа на операция „Дрозд“ в Афганистан: Майкъл Мърфи, Дани Дищ и Матю Алексън, както и на шестнайсетте бойци от Специалния отряд, които се опитаха да ги спасят и също изгубиха живота си. И на единствения оцелял… Това не е твоята история, но е вдъхновена от твоя героизъм. Бог те обича, Маркъс. Продължавай напред и все така следвай Правилния път.
„Светлината сияе над тях и един ангел се спуска
да ги вземе, махайки им с ръка да отидат при него.
Облечен е в униформата на пехотинец.
Без думи ги убеждава да не се тревожат.
Бойците сами се грижат за себе си в Рая,
казва им той. А там ги очакват и вече са им
приготвили тържествено посрещане“.
Благодарности
Много хора заслужават благодарност за написването на тази книга. Най-голям принос има стиловата редакторка Джени Хоукинс. Джени, ти даде цвят на моя свят. Благодаря ти от сърце за това, че вдъхна живот на героите ми, на техните истории, на всеки ред от романа. Очаквам с нетърпение следващия ни съвместен проект!
Благодаря на Кев Мартланд, специален агент от ФБР, вече оттеглил се в пенсия. Ти беше до мен още от замислянето на тази история и отговаряше на глупавите ми въпроси с невъобразимо търпение. Мисля, че си заслужава да разкажа и за твоя живот.
Командир Маркдивайн, благодаря ви, сър, за това, че щателно проверявахте достоверността на фактите, и за подкрепата, която ми оказахте, когато публикувахте във вестник „Трибюн“ статията „Ако това се бе случило с мен?“. В известен смисъл книгата дава отговор на този въпрос.
Изказвам благодарности и на морския тюлен Сам, който отдели много време, за да ми разясни някои подробности, които промениха хода на повествованието и го направиха да звучи по-достоверно.
На Шерън, която ми помогна много в изграждането на характерите на героите със статиите, които непрекъснато ми изпращаше.
На Кати, Кери и Лиза П., които ме подтикнаха да започна книгата, както и на всички, взели участие в изработването й.
Признателна съм и на психотерапевта Кари Хюит, която постави диагнозата и помогна за успешното лечение на Джо.
Но най-вече благодаря на верните си читатели за това, че ме насърчиха да продължа да пиша за морските тюлени. Без вас щях да пиша единствено за себе си. Бог да ви благослови!