Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
John Barleycorn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nknikolov (2010)

Издание:

Издадено от независим частен вестник AMERICA, 1991

Редактор: Венцислав Гецов

Дадена за набор октомври 1991 г.

Излязла от печат ноември 1991 г.

Печатни коли 10. Издателски коли 10

Формат 16/600х840. Тираж 10250

Полиграфическа изработка: ИПК „Родина“ и ДФ „Г. Димитров“

ISSN 359–451

История

  1. — Добавяне

Глава 33

Аз потеглих за Австралия, за да легна там в болница да се полекувам; след това мислех да продължа пътешествието. Прекарах в болницата дълги седмици, но нито веднаж през това време не почувствувах желание да пия. Нито веднаж дори не помислих за това. Аз зная, че пак ще почна да пия, когато стъпя на крака.

Ала когато станах от леглото, оказа се, че моите главни болести са останали не излекувани. Тайнствената слънчева болест, която обърка най-добрите австралийски специалисти, продължаваше да разрушава тъканите ми, пък и маларията не ме напускаше, а ме поваляше в най-неочаквани моменти. Тя ме накара веднаж да се откажа от една обиколка из градовете, където бяха ме поканили да чета редица лекции.

Всичко това ме накара да се откажа от продължаване на пътешествието с яхтата и да потърся по-прохладен климат. Като излязох от болницата, същия ден започнах да пия. Това стана някак си само по себе си. Във време на ядене пиех вино, а преди ядене — коктейл. А ако моите сътрапезници предпочитаха шотландка със сода, и аз пиех заедно с тях уиски. Аз се чувствах до такава степен господар на цар Алкохол, че можех да го употребявам или да го напускам по желание, както бях правил цял живот.

Малко след това, като търсех по-хладен климат, аз отидох в крайния юг на Тасмания и се озовах в една местност, където не можеше да се набави нищо спиртно. Това обстоятелство не ме огорчи и аз чисто и просто престанах да пия. Това лишение не ми тежеше. Аз се наслаждавах на прохладния въздух, ходех на езда и изчуквах всеки ден своите хиляда думи, с изключение на онези случаи, когато от сутринта ме сваляше маларията.

Страх ме е да не би читателят да си обясни моите боледувания с това, че през миналите години бях злоупотребявал с алкохола. Ще спомена тук, че моят слуга японец, Наката, който и досега живее при мене, много страдаше от малария, а Чармиан освен маларията заболя още и от тропическа неврастения, от която се отърва само след няколкогодишно лекуване в умерен климат. А и тя, и Наката не пиеха нищо.

Като се върнах в Хобард таун, където можеше да се намери алкохол, пак започнах да пия както по-рано. Същото продължи и в Австралия. Като заминавах обаче от Австралия, озовах се на параход, капитанът на който беше трезвеник, и престанах да пия. В продължение на четиридесет и три дни път не турих в устата си нито капка спиртно питие. В Еквадор, под екваториалното слънце, където хората умираха от жълта треска, шарка и чума, веднага започнах пак да пия. И пиех всичко, което можеше да ме възбуди. Не заболях нито от една от тия болести, но Чармиан и Наката не пиха нищо и също не заболяха.

Въпреки цялото зло, което ми направиха тропиците, все пак продължавах да храня към тях дълбока нежност, та из пътя се бавех по различни места и не бързах да се зърна към чудесния умерен климат на Калифорния. През време на тази част от пътешествието редовно изчуквах своите хиляда думи; маларията ми все повече отслабваше, сребристата кожа изчезваше, разядените от слънцето рани благополучно зарастваха и през това време пиех, както може да пие един широкоплещест силен мъж.