Джек Лондон
Цар Алкохол (10)

Глава 10

Оттогава аз бях признат за истински мъж и отведнъж се издигнах в очите на пристанищните работници и стридените пирати. Спечелих си име на добро момче и храбър човек. Интересно е, че щом промених гледището си за парите, веднага престанах да ги скъпя; не само че вече никой не ме смяташе за скъперник, но и моите роднини дори почнаха да се безпокоят от безгрижното ми отношение към парите.

С предишната спестовност беше безвъзвратно свършено — дотолкова, че писах на майка си да даде на някои съседски момчета, предишни мои другари, всички колекции, които имах; при това дори не се интересувах кому каква колекция ще се падне. Бях станал възрастен и завинаги свърших с всичко, което ме свързваше с детинството.

Известността ми растеше. Когато в пристанището се научиха, че французинът Франк искал да пробие моята гемия с носа на шхуната си, но аз посрещнах неговото нападение на палубата на „Разъл-Дазъл“ с пушка в ръка и управлявайки кормилото с крака и французинът в резултат се принуди да свърне и да се оттегли настрана, всички решиха, че у мене има нещо, макар че съм още млад. Но аз продължавах да се отличавам. Неведнъж донасях с „Разъл-Дазъл“ повече стриди, отколкото донасяха другите гемии с моя размер, с команда от двама души; след един далечен набег моята гемия се върна сама на разсъмване; веднъж, една нощ срещу петък, аз дойдох на пазара пръв, без кормило и обрах каймака на оживената ранна търговия. Веднъж пък дойдох с едно платно.

Но всички мои подвизи в морето не се взимаха толкова в сметка, както ония хубави качества, които показвах на суша, — това, че бях добро момче, което пилее пари и черпи всички безразборно надясно и наляво, както и подобава на същински мъж; всичко това, взето заедно, ми спечели прякора Принца на стридните плитчини. Това не ми минаваше през ум, че в един прекрасен ден Оукландското пристанище, от грубите нрави на което в началото така много се възмущавах сам, ще се възмути от моите отчаяни постъпки.

Този период от моя живот е неразделно свързан със стоенето по кръчмите; кръчмата е клуб на злочестите, техен салон. Кръчмата беше място за срещи; там ние поливахме своите успехи и оплаквахме неуспехите си, там завързвахме нови познанства.

Помня много добре началото на познанството си със Старата Закачка, бащата на Нелсън. Запозна ни стопанинът на кръчмата! „Раздяла“ — Джони Райнхолдс. Закачката беше много интересен тип. Той владееше и управляваше шхуната за каботажно плаване „Ени Майн“, на която много ми се искаше да попадна. Този висок силен стар викинг, със сини очи и светли коси, бе плавал по всички морета на земното кълбо, с кораби от всички националности — и плавал в онова време, когато целият живот на моряка се е състоял от разнообразни и интересни приключения. За него се разправяха цели легенди и аз бях свикнал да се отнасям към него с обожание. С него ние можехме да се срещнем само в кръчмата и освен ръкостискане и взаимна размяна на поздравления нашето познанство нямаше и да отиде по-далеко, понеже старецът беше много мълчалив. Но тука дойде на помощ царят Алкохол.

— Да пийнем нещо — предложих аз, след като помълчах толкова време, колкото изискваше приличието. Общоприетият кодекс изискваше човекът, когото черпят, да приказва с оня, който го черпи, и да го изслушва. Джони като същински домакин, даде няколко сполучливи реплики; явиха се теми за разговор. Разбира се, след като го почерпих, Нелсън трябваше от своя страна да почерпи и той; нашият разговор се продължи.

Колкото продължавахме да пием, толкова по-близко се запознавахме. Аз вече познавах по книгите онзи живот, за който той разправяше, и затова с още по-голямо внимание слушах неговите разкази. Той с удоволствие си спомни няколко интересни случаи от своите младини и ние славно прекарахме няколко часа в приятен разговор и шеги. Но ако не беше царят Алкохол, аз не бих могъл да прекарам времето така възхитително; само царят Алкохол можеше да ни накара да се срещнем на равна нога.

Джони Райнхолдс ми даде сигнал от тезгяха: не е ли време, искаше да каже, да мина на непълните чаши. Но Нелсън продължаваше да пие пълни чаши и аз не исках да се посрамя. Минах на непълни чаши само след като започна да ги иска и капитан Нелсън. Към момента на прощаването, продължително и много приятелско, аз бях вече здравата пиян; пък и Старият Закачка беше пиян не по-малко; ако лъжливата скромност не ми пречеше, бих могъл дори да кажа, че той беше повече пиян.

След това Паякът, Пат, Раковината и Джони Райхолдс в един глас ми казаха, че много съм се харесал на Закачката и той се изказвал за мене с похвала. Това беше толкова забележително, тъй като старикът беше необщителен и зъл и рядко се изказваше добре за някого. Неговото разположение към мене бе в резултат на посредничеството на царя Алкохол. Този случай за сетен път потвърди какви услуги оказва царят Алкохол и с какво така здраво привързва хората към себе си.