Григорий Ватан
Професии за резиденти (14) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

12.

Сватбата на министъра на културата, професор д-р Клаудио Ариени, с дъщерята на видния професор по социална психология на малките групи и по сексуална физиопсихопрофилактика, професор Лучио Ломбарди, се отпразнува най-тържествено в частния дворец на новия министър. Разбира се — след като се състоя внушителна церемония на бракосъчетанието в новата катедрала на църквата „Санта Чечилия на Иисус Великолепния“. Всъщност, довчера това бе катедралата „Сан Антонио“, в която служеше отец Сагитиниус — сега папа Сагитиниус I. Новият папа от край време беше напълно убеден, че гласът, който говори в главата му, е гласът Божий.

Женитбата на двата богати аристократически рода предизвика още промени и изненади в столицата и из страната, както и в чужбина. Новият министър на културата се оказа доскоро изчезналият син на една благородна, но пообедняла римска фамилия. Срещу една солидна сума в брой, благородната фамилия напрегна паметта си и разпозна своето скъпоценно чедо, от което се беше отървала още преди 28 години. Така че патрицианското достойнство на почтената сеньора Констанца Ломбарди беше удовлетворено напълно.

Злите езици разправяха, че всички тези събития са се започнали само преди един ден и една нощ. Горката сеньорита Ломбарди имала някаква голяма мъка и тръгнала към църквата „Сан Антонио“, с надеждата да се изповяда лично пред отец Сагитиниус, когато една черна сянка се вмъкнала преди нея в църквата. Щом почукала и помолила да бъде приета от Негово Преосвещенство, защото й бил назначен час за изповед, лично отецът излязъл с каменно лице и й казал, че сега не може да я приеме и че едва ли някога това има смисъл да стане, тъй като той не е уверен, че сеньорината е избрала правия път. Той й наговорил грубо куп неща, които римските, словоохотливи езици, разпространяват в най-различни варианти. Във всички тези невероятни измишльотини обаче се повтаря твърдението, че Вероника Ломбарди не била достойна за монахиня към ордена „Сан Антонио“ и че отец Сагитиниус я бил насочил уж към светския живот, ако искала младата християнка да направи добро на своята църква и на всички свои приятели от нейното общество за космични изкуства. Строго, но все пак насърчително, отец Сагитиниус даже намекнал, че се очаквала смяна на папата и че, може би, новият папа щял да бъде твърде благосклонно настроен към инициативите на „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“… От Вероника Ломбарди се искало само едно: да спечели на всяка цена симпатиите на министерството на културата и на президента. Разбира се, всичко това, по всяка вероятност, са злобни измислици и празни клюки, защото на всички е добре известен фанатизмът на отец Сагитиниус и неговата люта омраза към лъжата и козните на дявола.

Имаше в Рим обаче още по-безпощадни злоезичници, които разправяха, че още като излязла от „Сан Антонио“, объркана и разнебитена душевно до крайна степен, Вероника Ломбарди се срещнала ненадейно със самия министър на културата, сеньор Клаудио Ариени. В почти безумно състояние тя се затичала към него и го прегърнала, след което той я качил на колата си и цяла нощ тя не се върнала в къщи…

Ала всичките тия врагове на щастливата двойка не можеха да си обяснят, защо младоженката се държа така странно по време на сватбените церемонии и на самото празненство. Тя ту се притискаше предано и щастливо към своя съпруг, ту гледаше хладно и тъжно пред себе си, сякаш нямаше нищо общо със своята собствена сватба. Присъствуващите смятаха, че за една религиозна и образована сеньорина с толкова благородно сърце, отдадено до този момент тъй вярно и непоколебимо на Санкта Чечилия и Иисус Великолепния, един такъв рязък обрат в живота й не можеше да се отрази по някакъв друг начин. Какво се беше случило между двамата през нощта преди сватбата, никой не знаеше. Но всички, които познаваха до този момент Вероника Ломбарди, бяха на мнение, че след тази нощ в нейните очи и движения живее съвсем друга жена. От предишната й осанка и мъдър, жизнерадостен дух, не бе останало нищо. След всеки изблик на най-нежна преданост към своя съпруг в очите й, изведнъж лицето й се вкаменяваше и тя поразително заприличваше на майка си Констанца Бочерини.

— Ако искате да знаете, сеньоре, аз правя всичко това само заради майка си! — каза му тя ледено, още докато си слагаха пръстените.

— Е, и заради доброто име на Санкта Чечилия… — отвърна той, не без известна ирония.

— Това, което направихте с мене тази нощ, аз никога няма да ви го простя! Никой никога не си е и помислял, че може да се държи така с Вероника Ломбарди…

— Сеньора, вие сама дойдохте. Никой не ви е викал насила.

— Вие, сеньоре, притежавате някаква необяснима власт над сърцето ми и трябва да разберете, че така, изведнъж, не беше почтено от ваша страна да става… това… Това се нарича хипнотизъм, изнудване, изнасилване! Преди да станат законни съпрузи, благословени от…

— Скъпа Вероника, нима ти не преживя най-сладкото и най-силно нещо, което може да се преживее на тази земя?

— Нищо подобно! Сатана! Съблазнител! Никога не съм си представяла, че на този свят може да има нещо по-отвратително!

— Хайде, хайде! Ами накрая, към сутринта?…

Органът и хорът гръмнаха с цялото си величие и заглушиха отговора на Вероника Ариени. Вечната и неразривна во веки веков връзка между двете половини Христови, които отсега нататък трябваше да бъдат едно неразлъчно цяло, беше най-после узаконена пред Бога и пред света по всички канони и правила. Кумове бяха самият президент и съпругата му. А там, където би трябвало да се намира блажената тъща Констанца Ломбарди, можеше да се види, само с премрежени очи, ослепителната фигура една достопочтена дама, изтъкана цялата от искри и достойнство.

В сърцето на професор Ломбарди, напротив, се бореха най-противоречиви чувства. Неговата голяма книга, с откритите апокрифи и неговите тълкования, която щеше да излезе всеки момент, бе всичко друго, освен приятелство с църквата и държавата. Юридическият и църковният брак, като главна стратегия на репресивното общество, той предлагаше да се замени със свободни отношения между свободни мъже и жени. И това се отнася както за простосмъртните, така и за католическите и всички останали свещеници и монаси. Църквата и държавата трябва да поемат морално и материално освободената майка, без обаче да се бъркат във възпитанието на децата. Но какво ще остане тогава от църквата и държавата? Как да им се обясни, че щастливият и свободен, и здрав човек, ще е по-полезен за обществото, отколкото днешните души-инвалиди? Лучио Ломбарди дълбоко се замисли. А, може би, връзката с министър-председателя и с папа Сагитиниус I може да не е случайна? Пламъче на колеблива надежда светна в очите му…

На сватбата не дойде нито един мъж от салоните на Вероника Ломбарди за свободни изкуства и ултраестетика. На д-р Туинсън съзнателно не изпратиха покана, въпреки че той беше вече здрав и ходеше само на контролни прегледи. С него не се бе случило нищо фатално на психическа основа. Просто скорошната рана в дробовете от огнестрелно оръжие внезапно се беше пробудила точно в този момент, когато той бе така необходим в дома на професор Лучио Ломбарди.

Избухналият като бомба модерен художник Франсуа Леоне също не присъствува на сватбата. Още когато получи поканата, той изчезна безследно, заедно със своята монахиня Аминия, а никой не ги беше виждал да излизат от къщи. От Русия дойде слух, че са ги видели в една пещера, високо в Кавказ, където поклоници тайно им носели провизии. Този блъф, явно, се бе породил от обстоятелството, че последната картина на Франсуа Леоне беше наистина една такава пещера с топъл извор в нея и езеро, където плуват двама, поразително напомнящи самия художник и светицата…

Композитора-неоромантик и неокласик Чезаре Калвино хората го видяха да свири на саксофон в един долнопробен бар, почти денонощно пиян. Неговите „Божествени видения“ изведнъж излязоха от мода и ги свиреха вече само в чужбина. Още трима поети — магически реалисти и мистици — изчезнаха някъде в царството на великата марихуана, а бащата на психо-киното полудя.

«Това, само по себе си, не е още нищо — говореше в мозъка на щастливия младоженец един познат глас. — Езикът на Великата Тъмночервена Усойница сега разкъсва гърдите на още трийсетина глупаци — а това са тридесет нови мощни потока Раздвоена Енергия! Ала излезе ли книгата на Лучио Ломбарди — тези трийсет глупака ще са само капка в морето.»

«Грешиш, Неизвестни — отговори му министърът на културата. — Всеки един от тия тридесет синове на Данте и Петрарка генерира с изкуството си милиарди и милиарди киловолтове единна енергия у своите почитатели!“

„Беше то, драги… Много скоро ще се почне старата като света обратна реакция. Винаги става така. От класицизъм и романтизъм, от неопредкласика и мистически реализъм или космизъм, Синовете на Настроението и Любовната Мъка винаги, закономерно и съвсем неизбежно минават на наши позиции! Аз ги хвърлям, отчаяни и озлобени, в света на реалните факти, в моето царство на безобразната деформация, в джунглата на формализма или пропагандизма. Техните образи се разболяват, техният стил се заразява навеки от вирусите на общественото мнение и маниакалните приумици — и те престават да бъдат таланти и гении. Техните нови творби започват да произвеждат значителни порции сатанинска енергия. Моите хора, които съм назначил да пишат за тях, наричат това «естетическо и идейно узряване на твореца» и техният предишен период се класифицира като «упадъчен» или «наивен». Още повече се грижа да просветя демоса относно случаите, когато «упадъчният период» се окаже в края на нечий творчески цикъл… Но ако им попаднат евангелията на професор Ломбарди, не само те, но и хиляди още други могат да се развратят и да отклонят вниманието си от най-важната задача, която ни е поставена сега от Владетелите на Центъра. «Свободната майка»! «Обезпечената майка»! «Всенародно служене, почит и поклонение на свободната майка и детето, родено от любов»!… Ужас и безумие! Ни на йота отстъпка на тази грозна доктрина! Аз оня долен мошеник от Витлеем му затворих устата и не разреших да излезе и буквичка от брътвежите му по този повод на бял свят, та на някой си Лучио Ломбарди ли…За какво, мислиш, смених аз папата? Ще ми се рови той в замразените евангелия!!!…“

„Драги приятелю — попита го развълнуван младоженецът, докато обикаляше с процесията из новите владения на Санкта Чечилия, под тържествените славословия на хора и органа. — На мене все още нещо не ми е съвсем ясно. Светът днес е вече червив от сексуална революция. Виж Америка, Скандинавия, Франция…“

„Това няма нищо общо със сегашната сексуална революция. Става дума преди всичко за т.н. «свободна майка». Става дума за въздигането й от религията и обществения морал за кумир номер едно на човечеството. Става дума за нейното и на нейните копелета пълно материално обезпечаване с жилище, дрехи, храна и пътувания — и всички други блага. Ломбарди иска да лансира гнусната идея, че тъкмо това стои в социологическите основи на «истинската» религия. Той дори се осмелява да ми забива нож в гърба и да твърди, че религията имала съвършено други цели и задачи и че, представи си, тя ставала излишна в момента, когато хората започнели да се отнасят с любов един към друг и да си дават свобода… Щуротии! Но виж: ако неговите амбиции пробият във Ватикана и Патриаршията, както вече пробиват на други места, с нас всичко е свършено.“

„Хитлер също въздигна свободната майка в култ. Не беше ли това пак твоя идея?“

„Разбира се. Тогава ми трябваха много черни барети. За баретите въобще, този вид майка е нещо незаменимо. Обаче за демоса — сакън! И дума да не става! На мене ми трябват роби! На мен ми са нужни болници и затвори, нужни ми са казарми. Кой друг ще възпитава техните роища и стада? Ти знаеш ли какво съкровище за нас е майката-насилница? Кой друг ще им готви — на моите хора — такива чудесни ястия, от които хората стават добици и зверове? Кой друг ще им набива в тиквите програмата за ония ценностни ориентации, които са изгодни за нас? Има ли нещо по-продуктивно от ревнивия съпруг или съпругата в сферата на душевното разбалансиране? Има ли по-великолепен шедьовър на пъкъла от злата свекърва? Моля ти се! Това са открай века изпитани екземпляри и те трябва още дълго да си стоят на местото. На нас ни са нужни и развратници, и пияници, и никотиномани, и наркомани, и всякакви! Има си хас! Да се лиша аз от бавните и бързите самоубийци, продуцирани от брачните хистерии, мании, психопатии и депресии, заради някакъв си професор, някакъв си идиот Ломбарди! Ще го смачкам аз като дървеница!“

„И смачкай го! Така му се пада на мръсното говедо!“

„Ега пукнеш, лайно такова знаменито, Аароне Безпогрешни! Дано треската те тресне, дано чума те умори, дано бял ден да не видиш до края на живота си! Много съм ти благодарен, ти на всичкото отгоре умееш да ми правиш и това удоволствие…“

„Аз съм взел с отличен изпита по клетвени оргазми, Велики Неизвестни! Ако бабичките си спасяват живота с клюки и клетви, то защо и ние да не си доставяме този фън^[1] от време на време?“

— Да, ама никой друг не ми го е правил досега така като тебе. Котка да ти пикае на късмета!

— Въпрос на душевно сродство, шефе. Хайде сега да приключваме, че трябва да взема по-живо участие в цирка на живота си. Хайде, дано бъбрек ти се откачи; ега конска фъшкия те задави, ега пукнеш над жена без пеперуда, ега пръднеш, кога имаш диария! Всичко най-лошо, шефе, приятни кошмари…

Великият Неизвестен така диво се разсмя, че министърът на културата и професор д-р по теория и естетика на изящните изкуства не можа да удържи на свой ред усмивката си.

— Горкото момиче!… — се чу приглушен шепот от процесията.