Григорий Ватан
Професии за резиденти (13) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

11.

„Аз съм «Брайстър». Аз съм «Брайстър». Баретата ликвидирана.“

„Говори «Кентъл Бийч». Говори «Кентъл Бийч». Днес 18,00 — на преговори с новия папа. Благодарим за подмяната.“

„Тук «Чайка»… Тук «Чайка»… Операцията блестяща. Сега обърнете внимание на списанието на ЮНЕСКО. Да се проведе чистка в редакцията и сред отговорните за изданието в ръководството. Има опасност да престанат да се занимават с археология и диви племена и да се заемат с действителна култура.“

„Насреща «Йокида». Насреща «Йокида». Благодарим за операция ЕЙО. Подменете въпросния посланик.“

„Тук «Мин Сяо». Тук «Мин Сяо». Неутрализаторите на лазери получихме. Подготви експорта на неутронната партида.“

„Аарон Безпогрешни, действувай! Обектът излиза от къщи. Посока: катедралата «Сан Антонио».“

«Неизвестни, кога най-после ще се видим с тебе?»

«Сега ли намери да питаш? Тръгвай веднага! Аз съм разкрит и арестуван. Но за мене времето е море. В момента съдбата на всички ни е в твоите ръце. Ако днес не успееш, мини в крайния вариант — утре взриви печатницата с готовата продукция. Книгата на врага не трябва да излезе от там!»

«Да но това…»

«…е „тип генератори, вариант просташки“… Знам, че си знаеш урока. Но, ако днес не направиш предложение за женитба на дъщерята, бащата няма да отложи книгата с една седмица. От него зависи сега дали книгата ще излезе веднага или ще я забавят, за да може да довърши предговора. Този предговор не трябва да бъде довършен, нито е необходимо да се публикува мнението на професор Риналди. Аз зная много добре, че ако взривим печатницата, Ломбарди ще се вбеси и ще напише десет пъти по-опасна книга. Ако пък ликвидираме самия Ломбарди — ще се пръкнат още хиляда като него. Но Големият Импулс е пред прага. Ние нямаме друг изход. Избирай.»

«Няма какво да избирам. Пиленцето ме чака с нетърпение.»

«Не те чака с никакво нетърпение. Току що я изпуснах и я обработиха по друга програма. Аз и с тази програма работя, но сега подобна настройка може да се окаже фатална. Вероника Ломбарди не трябва да се срещне с отец Сагитиниус. Иди ти при него. И без това имаш среща насрочена.»

«Срещата ми е с папата.»

«С един куршум — два заека.»

«Значи… той… Сега всичко е ясно. Само едно не разбирам: как ще стане папа англичанин с протестантско образование?»

«Този въпрос ти го задаваш?»

«Не съм получил още никакви подробности. Затова.»

«За Сагитиниус после. Ти само му предай тази вечер нужните документи и не допускай да влезе момичето. После я атакувай. Денят на Черния Квант ще е страшен, ако не успееш! Ако само за един ден книгата на баща й се прочете от 100 души, те ще избълват цяло море единна енергия и ние сме свършени. Ти знаеш: 100 заряда единна енергия значи средно сто милиона заряда раздвоена. Затова борбата за всеки отделен човек е на живот и смърт! А врагът не си дава толкова зор, защото виждаш: самата структура на човека е защитена. Ние не си правим никакви илюзии. Работата е да грабнем колкото може повече енергия. А искрата не можем вече да пипаме. Бе то някога…»

«Значи, у нас няма Искра?…»

«Що за идиотски въпрос! Ти нещо не си в ред, „Безпогрешни“!»

„Напълно в ред съм. Ние сме психо-биологически автомати на Черната Вселена, които могат да мислят, да се наслаждават и да действуват. Това го знаем като две и две четири. У нас има програма на самосъзнание, програма на съзнание, подпрограма на логика, програма на нагони и най-важната програма — подчинение на Центъра. На практика имаме всичко. Владеем и управляваме всичко. У нас липсват глупостите «подсъзнание» и «свръхсъзнание», защото те не могат да се програмират. Те са оръжие на светлия враг. Това, приятелю мой Неизвестний, го знаем всички — буква по буква.“

— Тогава кво има да се бистри! Ти по-добре побързай.

— Работата е там, че не разбирам едно нещо. Ти, приятелю, страдаш за нещо. Страдаш дълбоко и все по-често и по-често въздишаш. Мислиш ли, че никак не те чувам? Освен това, ти вече няколко пъти ми казваш, че си ме обикнал. Робот да страда и да обича… Какво е това, според тебе?

— Млък! Млък! Млък ти казвам! Не говори! Не говори! Мълчи, ти казвам, лайно такова!

— Аз мълча, Неизвестний. Сега ти говориш…

— Млък! И изпълнявай незабавно заповедта! Посока — катедралата „Сан Антонио“. Обектът е на половината път. Излизай веднага! И — млък! Млък, ти казвам!…

— Слушам черната заповед, млък!

— Млък, бяло куче, ти казвам…

— Млък, бяло куче, млък, слушам…

— Не ме принуждавай да те разглобявам преждевременно, ей! Мислиш, че не мога аз сам да си свърша работата? И поздравявай по устава, като ти се казва!

— „Дано никога не се видим, дал ти дяволът зло, болен и умрял бъди, пожелавам ти всичко най-лошо!…“

— Ах, ти гад мръсна, не мога да ти отвърна със същото, твоята мамица… Не остава нищо, освен да те наругая с най-долните пожелания на враговете! „Ха довиждане!“ „Дал ти бог добро!“ „Бъди жив и здрав!“ и „от все сърце ти желая всичко най-хубаво“… Хак ли ти е сега! Чу ли го? А да ти е на гърба всичко това! Заслужи си го…