Григорий Ватан
Професии за резиденти (10) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

8.

Според слуховете, монахиня Аминия Некольцова била избягала от един руски манастир, бе преминала границата и сега се подвизаваше в Рим. Тя знаеше великолепно френски, английски и италиански език и вън от дома на Франсуа Леоне общуваше с всички съвсем непринудено и свободно. Тя минаваше за една от малкото живи православни светици, чийто път е осеян с духовни подвизи и чудеса. При това нейната блестяща борба в лоното на самите отцепници от единствената истинна църква — източноправославната, — й спечели бърза слава. Всъщност, основната причина, която въздържаше Ватикана да причисли творчеството на живописеца Франсуа Леоне към феномените на модерния католицизъм, беше именно присъствието на монахинята от вражия лагер. Всички знаеха, че картините на Леоне без Некольцова нямаше да се превърнат в чудотворни икони.

Напоследък отношението към монахинята се бе рязко раздвоило и нейните противници — папистите и съветските православни дисиденти — считаха, че Аминия не е никаква светица. Самият факт, че живееше почти постоянно у тоя враг на Царството Божие, Франсуа Леоне, бе вече достатъчен. Чистите чада на Иисуса Смирения, Който ни насочва към тесния път на православната истина — път без показност и външни ефекти — знаеха много добре за козните на Лукавия. В Писанието съвсем ясно си е казано, че когато светът заговори за „мир и безопасност“, значи, дошло е времето. Първо ще се явят лъжепророците, после ще царува три години Антихрист и после вече ще стане съвсем ясно кои са овци и кои — кози. Онзи сквернописец Леоне може да прилича на светия, може с Аминия Некольцова да правят всякакви чудеса, но я им задайте въпроса, Франсуа Леоне кръстен ли е? Причестявал ли се е някога Франсуа Леоне? Ходил ли е въобще на църква и как си представя той богослужението и пътя на спасението? Научила ли го е тая самозванка как да се кръсти? О, ние знаем защо е изгонена тя от манастира „Света Параскева“…

Друга фаланга религиозни — горещи привърженици и поклонници на монахиня Аминия и на художника, — разбира се, също цитираха цели купища не по-малко убедителни аргументи в тяхна защита из бездънната съкровищница на Евангелието. Но най-силният, най-поразителният факт си оставаше обстоятелството, че, в края на краищата, около светицата и всичко, до което тя се докоснеше, ставаха чудотворни изцеления и всякакви други знамения. Тя бе вече обърнала в правата вяра и няколкостотин христови овце от кошарата на вероотстъпника Рим.

Това, което поразяваше всички, бе нейният дар да говори с всеки на неговия собствен език. Имаше случаи, когато политици и големи учени си отиваха от светицата потресени.

Говореше се, че Некольцова Аминия вечер общувала със звездите. Срещала се била с пратеници на различните слънца и светове и разговаряла с тях. Тя също четяла през цялото си свободно време еретични книги и бесовски писания и владеела тайните на всички древни и съвременни мъдреци. Разправяха също, че в момента, освен с Франсуа Леоне, тя работела и с някой си Раздолин — неин сънародник-дисидент, — с когото извеждали Единната Теория на Всемира по метода на Теорията на Множествата и Мултивизуалните комплексни системи. Въобще, до когото се докоснела, той мигновено получавал просветление в областта, в която работи.

Самата монахиня Аминия не знаеше истинското си име. Монашеското й име бе измислено в манастира „Света Параскева“ от нейната духовна майка и наставница, игумения Синаития, която бе дълбоко убедена, че с това име нейното скъпо духовно чедо няма никога да престъпи дверите на греха. Откъде идваше фамилията Некольцова, бе неизвестно. Хилядите деца на войната бяха доволни и от това, което имаха.

Малката светица още на двегодишна възраст била взета в манастира. Тя почти не виждала какво става около нея, защото постоянно нощем гледала към небето, а денем се скривала някъде и имала вид на светица, която размишлява дълбоко за съдбините на света. Тя често разговаряла с ангели божии и със светиите, но така и не разбрала никога защо е необходимо да спасява душата си и от какво точно трябва да я спасява. Монахините и отците от сутрин до вечер се мъчели да й набият в главата истините за греха и порока, за да има понятие за козните на лукавия, но тя не могла да проумее абсолютно нищо от това дори до последния си ден в манастира, когато била вече станала на осемнадесет години. Последния път тя се била подложила на деветдесетдневен пост, като засилила до краен предел всенощните бдения и молитви; казвала наизуст всички евангелия, молитвеници и тропари — но в края на краищата не могла да получи откровение къде точно се крие Сатаната и от какво именно тя трябва да спасява душата си. Най-после, една нощ, всички икони в параклиса се раздвижили и й заговорили. Лицата им се изменили до неузнаваемост, дрехите им изчезнали и във въздуха се понесла странна, смайваща музика. Аминия вече не била в състояние да произнася никакви молитви, в които се споменава за грях и спасение, а изрази като „помилуй мя грешната“ завинаги изчезнали от речника й. Това създало силно брожение в манастира и дори в цялата екзархия — защото на Аминия много се надявали да стане главна светица на православните славяни и руси. Тя имала неблагоразумието и наивността да разкаже за вида на иконите в нейните откровения и видения и по тая причина чистите девици божии и нейни сестри по духовно подвизаване вече много нощи не можели да намерят сън в килиите си от явно възмущение и негодувание или по други причини. Но когато вече се готвела да разкаже и новостта, че не само светиите и богородиците са голи като младенци, но и сам Господ наш Исуса Спасителя, тогава станало най-важното знамение в нейния живот. Голямата чудотворна икона на Христа Благославящия изведнъж оживяла повече от всички други и уж проговорила:

— Мое чисто и свято чедо Аминия, бъди благословена! Ето предавам ти заповедта на Отца Ми: замини веднага за Франция, намери синът божий Франсуа Леоне и го заведи в Рим. Помогни на делото Божие чрез твоя избран от Господа любим и съпруг Франсуа Леоне да се обезсилят козните на лукавия на тая земя. Защото настават усилни и славни времена. Вашият свят е пред прага на Царството Божие. Обичайте се, работете и дерзайте!

Понеже Аминия съобщила за решението си незабавно да напусне манастира и да се омъжи, повдигнали се големи духовни прения. Игумения Синаития не искала да я пусне за нищо на света и трябвало да се отнесе въпросът до самия патриарх Тарапонтий, за да каже той своята тежка дума. На всеуслушание, след една утринна, писмото му било прочетено. То гласяло:

„Оставете отрочето Христово да напусне с миром убежището на светата обител. Само който е видял греха, може да има понятие за грях. Пуснете девицата и не се тревожете за нея — нека тръгне по повелята на своята душа из пътеките на света. Което е Божие — при Бога се връща; което е от света и кесаря — в света и при кесарите погива. Ние можем само да се молим за нея и да просим Отца нашего небеснаго и Сина всемилостивия да направляват стъпките на сестра Аминия по пътищата на тоя греховен мир — и да ги направляват в светлина. Наблюдавай, чедо мое възлюблено, как живеят хората от света, вникни в тънките и хитри козни на Лукавия и се моли само на Господа Отца нашего православнаго и на всички ангели, архангели и прочие чинове небесни, които са до един православни! Нека те спасят душата ти от греховните сънища и видения и те научат най-после що значи грях и от греха очищение. Амин.“