Григорий Ватан
Професии за резиденти (7) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

5.

— Да се надяваме, че с Божия помощ мълчанието на курията за тази изложба ще бъде преодоляно — смирено каза Клаудио Ариени, новият главен съветник на министъра на културата.

— Сеньоре, разкажете ни нещо за себе си! — искреше с цялата си същност благородната домакиня — многоуважаваната и достолепна сеньора Констанца Ломбарди. — Та вие направихте цяла революция! Ето, гостите вече пристигат, а госпожицата се е затворила в стаята си и чете и препрочита вашата статия, може би за стотен път вече. Още от първите редове тя заяви, че нищо не разбира от изкуствознание и че вашият стил и мислене били нещо фантастично. А отзивите на нейните професори за досегашните й работи не са никак лоши — те дори я считат за голямата надежда на художествената критика.

— Ами, ами!… — стеснително, но с достойнство отговори сеньор Ариени. — Дребна работа. Това явление изисква сериозен анализ, а не някаква си статийка като моята. Ако имах време, бих се заел, но да знаехте какви грижи имам на главата…

— Сеньоре, нямам честта да ви познавам — намеси се професор Ломбарди. — Тук обикновено се събира цветът на духовния Рим и вашето присъствие сега за мен е една приятна изненада. Как така изведнъж се появихте в нашите води? Изглежда идвате от чужбина, защото сеньора Констанца Ломбарди познава всички…

— Вашата статия, уважаеми сеньоре, е цяло откровение за нас — прекъсна съпруга си със змийски поглед благородното майчино сърце. — Не мислете, че ви лаская. Това не е в нравите на нашия кардиналски род. Разберете ме добре. Аз имам сериозни основания да говоря така. А ние обикновено говорим откровено. Вие виждате, че Вероника, все пак, не може да намери изход, при цялото й възхищение от творчеството на Франсуа Леоне. Аз също успях да хвърля око на статията ви. И считам, че у вас има нещо решително ново, макар и старо като света. Аз подозирам, че отец Сагитиниус не може да няма пръст в тази работа. А може би и самият папа. Простете ми, сеньоре, че говоря така откровено, бих била учудена, ако една толкова категорична статия в папския вестник не е координирана с мнението на Безпогрешния… Вие имате стил на изкуствовед, но гласът на светата вяра тръби през вашите уста. Простете още веднъж за любопитството, но имате ли, наистина, някакви пълномощия от най-горе?

— Има такова нещо, сеньора. Но, струва ми се, по този въпрос е още рано да се говори. Знаете ли, някои обстоятелства… Очакват се известни промени… Може би ще се измени чувствително и отношението по проблема за някои стари владения на Светата Църква… Просто досегашният либерализъм…

— Владения?… Какво искате да кажете?

— А, нищо определено, сеньора… Някакви слухове…

Констанца Ломбарди пребледня цялата, а после потъна в пот.

— Аз исках да довърша за случая Франсуа Леоне, сеньоре… Вие го утвърждавате по един изключително неочакван начин. Законите на светата вяра не могат да се разклащат. Вие по удивителен начин ни обяснихте, че всъщност в картините на този художник няма нищо противно на Христовия Дух. Вашите философски и духовни размишления потресоха Вероника: тя не се и надяваше, че на въпроса може да се погледне и от тази страна — и то от най-отговорно място.

— Италианската култура, сеньора, винаги се е съобразявала със светите канони на църквата. Изключенията са едно недоразумение…

— Ах, сеньоре! Уважаеми доктор Ариени! Какво не бих дала да убедите съпруга ми в тази вечна истина! От душа и сърце желая да поспорите с него. Въобще, чувствувайте се винаги поканен у нас!

— Вижте какво, уважаема Констанца Бочерини — намеси се пак професор Ломбарди, — аз сега нямам намерение да уморявам нашия гост със спорове по най-неразрешимите проблеми на света. Пък и другите гости вече трябва да почуствуват нашето внимание. Що се отнася до поканата на съпругата ми, сеньоре, аз се солидаризирам с нея напълно. Говоря ви откровено: идвайте колкото ви е възможно по-често.

— Благодаря ви, почтени сеньори. Не зная доколко ще ми бъде възможно да ви гостувам пак. Аз съм ужасно зает човек. Договори, срещи, симпозиуми, пътувания, въобще… А, може би, вие някой път ще ми погостувате? Апропо…, знаете ли, сеньори, аз искам да купя някой старинен дворец в околностите на Рим. Аз съм се откъснал от обществото през последните години. Нашият дворец, където отраснах, е нещо наистина импозантно, но аз искам да оставя в него на спокойствие моите родители да прекарат старините си. Аз има да уреждам маса приеми, пък имам и някои църковни планове, та… Бихте ли ми съдействували? Вие познавате най-добре Рим. Държа да направя покупката незабавно, независимо от цената.

— С удоволствие, сеньоре! — усмихна се сдържано кардиналската издънка, но от очите й изскочиха такива снопове искри, че едва не подпалиха госта и завесата зад него…

„Гад такава мръсна! — чу сеньор Клаудио Ариени мисълта на професора, посветена на неговата съпруга во Христе. — Сега ти се падна вече най-голямата риба. Хайде, хвърляй мрежите и я лови! Вероника е вече на 25, а кардиналската къща може всеки момент да те изхрачи, без да й мигне окото…“

„Сладък, сладък мой сеньор Ариени, момченцето ми! — плисна го на свой ред гореща и мътна вълна откъм най-интимната същност на домакинята. — Ах, ако можех да легна сега под тебе и да сме си самички в моите покои! Ужасно силно ми действуваш, сякаш си самият Сатана! А те готвя за моята скъпа щерка… Изглежда, най-сетне, ще трябва да се вслушам в предпазливите намеци на доктор Туинсън — кънтеше в главата на Ариени нейната трескава мисъл. — Тогава и припадъците, и кръвното, и спазмите щели да изчезнат само за две седмици. Чудни са пътищата ти, Господи! Кардинал Бонифаций най-после ще дочака нощна гостенка…“

— Вероника! Вероника, защо се бавиш! Ела най-после! — чу се малко по-късно гласът й от другата зала.

…………………………………………….

„Неизвестни, Неизвестни, чуваш ли ме? Ето, всичко тръгна по мед и масло. Мерникът тука беше съвсем банален. Толкова време и усилия заслужаваше да се хвърлят, примерно, за генерален секретар на някоя голяма партия или за държавен глава… Все пак, мога ли да зная по-точно защо очакваната книга на професора е по-опасна от всичко друго в момента?“

Клаудио се беше извинил, че не е съвсем разположен и помоли да се разходи из градината. Сега вървеше бавно из пустите алеи и напрягаше мозъка си да се свърже с Великия Неизвестен.

„Аз предвиждам последствията“ — чу най-сетне отговора той. — Защо? Защото ако ти не успееш, бъди сигурен, че цялото наше дело е загубено. Някога ще говорим надълго и нашироко. Точно след един месец и четиринадесет дни земята трябва да получи силна порция контраенергия от Черната Дупка. Ти знаеш, че дупките поглъщат всичко наоколо си на огромни разстояния, пък и не само през третото измерение. Черните Дупки се нуждаят от честотите на Раздвоената Психическа Енергия, а такава получават само когато успеят да развратят някое човечество. Но възможност за друг изход и избор винаги има. Ето, ти сега извика Великия Неизвестен и помисли, че напрягаш мозъка си, а всъщност извика със сърцето. Затова и ти се обаждам аз. На това всъщност предстои да се научи сега човечеството! Такава е епохата, която настава на тая земя: епоха на сърцето. Днес борбата е станала решаваща. Ако оста на тая планета не се изправи, победата на Черната Звезда е неминуема. Грешиш,като мислиш, че това изправяне ще стане изведнъж. Важен е началният импулс. Той бе даден отдавна и процесът се развива. Твоята работа не е да предизвикаш внезапно изправяне. Повече катастрофи не трябва да има. Ето, сега ти разкривам всичко. Скоро вашата слънчева система ще излезе иззад един дълговековен облак космически прах и пред вас ще блесне с всичката си красота центърът на галактиката. Ще видите, че светлината може да има и други скорости. Въобще, цялата физическа вселена я очаква една коренна трансформация. Всички полета ще преминат с едно ниво по нагоре. Целта обаче на Черната Дупка е да разшири сферата на своето влияние и да попречи на колкото може повече цивилизации и индивиди да преминат съзнателно в Новия Свят. Сегашният Вакуумен Удар, който се очаква, ще бъде особено силен. Ако човечеството не отдели адекватно количество раздвоена енергия, Черната Дупка ще се свие значително. Такива са периодичните закони на нейната пулсация. Ако агентите й на земята подсигурят нужната психическа енергия, Черната Дупка ще достигне границите на слънчевата система. Сега е нужна намесата на поне двама души на земята, които се обичат истински. Такива засега не виждам. Затова те срещам с онази, която единствена носи твоята специфична полярност и единението ти с нея би могло да поеме почти цялата сила на Вакуумния Удар. Ако успееш веднъж или два пъти да постигнеш с нея Пълното Единение, в гените на всички плодни семена ще се отключи нова програма. Ще започне ускорен растеж. Земята ще се изпълни бързо с небивали плодове и истинско жито. Климатът ще се измени. Производителите няма да правят вече чипс и пуканки. Легендата е вярна. Жената бе онази, която отвори Черната Дупка във вашата галактика — жената е онази, която може и трябва да я затвори.

Кл. Ариени: — Аз съм проучвал много задълбочено легендите за грехопадението. Дълбоко убеден съм, че те имат космологически смисъл.

В. Неизвестен: — Психо-космологически. Човекът моделира космоса.

Кл. Ариени: — Това е субективен идеализъм. Религия чиста проба.

В. Неизвестен: — Това е самата действителност. „Измите“ ги измисля Черната Дупка. Тя има нужда най-вече от тях. Докато не сблъска „измите“, които сама е създала, тя не може да расте. Черните дупки растат само от сблъсъци на разкъсани същности. А „измите“ са раздробени части на Единната Истина.

Кл. Ариени: — Това вече е диалектика. Или, в най-лошия смисъл, еклектизъм…

В. Неизвестен, доволно: — Добре си си научил урока.

Кл. Ариени, безстрастно: — Ставаше дума за жената.

В. Неизвестен: — Някога земята беше превзета именно чрез жената. Жената, независимо от това дали е жена или мъж по тяло, в сегашната фаза на човечеството няма енергетично тяло^[1] от вечен порядък. То е още в латентно състояние. Затова жената се нуждае от енергията на мъжкия принцип. Тя не може да черпи енергия от космоса направо. И няма нужда да бъде обвинявана в това. Тя трябва да се храни от корените на живота. Затова и, на практика, почти всяка жена — независимо дали е мъж или жена по плът — изпада в енергийна криза, когато остане сама. От само себе си се разбира, че тази енергия трябва да бъде набавена с цената на всичко. За да задържи източника на енергия до себе си, жената е готова на неимоверни отстъпки. Но изплъзне ли се той от радиуса на всмукване, жената остава без въздух. По-богатите личности-жени си набавят нужната енергия чрез вълните на възхищението, отправено към тях. Те се занимават и с изкуство, и с какво ли още не, само и само да насочат погледите към себе си. Ако лишиш една такава жена от аудитория, както обикновената жена — от мъж или обществено одобрение, тя неминуемо полудява или се съсипва само за няколко години. Жени с вечно енергетично тяло досега почти не съм срещал. А на практика в Интегралната вселена^[2] жена от вашия свят досега не е попадала. Ако жената остане без мъж или без обществено одобрение и възхищение, тя се озлобява и започва да черпи енергия чрез критически вампиризъм. А този вид вампиризъм е ежедневната практика на укорите, силното или безкрайното говорене, одумването, преценките, чувството за собствена правота и чужда неправота. Щом съумеят да ядосат или унижат някого, жените (или мъжете-жени) спукват чрез афектацията или отегчението на жертвата нужното им количество капиляри, изсмукват през пространството изтеклата от това енергия — и се успокояват. Те подсъзнателно се специализират в технологията на психическия вампиризъм, като атакуват с възможно най-несправедливата забележка, най-болезнения за жертвата сарказъм или поведение. Но, както казах вече, тази операция може да се извършва почти изключително на близки разстояния. Така, Черната Дупка наложи преди няколко хиляди години сегашната система на семейството на вашата земя, както и въобще практиката за групиране на свръхблизки разстояния в бита и производството. Това беше най-главната стратегия на Черните Цивилизации, които нямаше как другояче да слязат на земята. За да си поддържат живота, източникът на раздвоена психическа енергия трябва да им е под ръка. Единната енергия на човешкия дух се разцепва поради липса на свобода и хармония; пространството се напълва с тревожните вибрации на раздвоената психическа енергия и потенциалът им в аурата на земята става толкова висок, че възбужда в ограбения мъж най-свирепа и безотговорна агресивност. По този начин черните дупки на вселената завземат първо жената у човека, чрез нея завземат мъжа — и после цяла планета, звездна система, галактика. Успяват да дебалансират циклите и енергиите, създават непоносими условия за живот, изкривяват, например, оста на една планета и я разпъват на кръста на четирите годишни времена. В условията на зимата, добивът на храна и топлина трябва да става чрез труд — и това вече е основната цел на Черната Дупка.

Кл. Ариени: — Казва се, че тъкмо трудът е създал човека. Какво е това: истина или лъжа?

В. Неизвестен: — И истина, и лъжа. Зависи какво точно значи труд. Сега нямам време да обяснявам това: вече се безпокоят за тебе. Скоро ще те повикат. И така, цивилизацията и сегашната човешка „култура“ не са нищо друго, освен методология на Черните Дупки на вселената за освобождаване на раздвоена психическа енергия и на дебалансирана природна енергия и за всмукване на тези енергии от същите тези дупки, които са вампирите на пространството. Това показват изследванията на Белите Лебеди на Вселената.

Клаудио не изчака да го повикат. Той влезе от друга врата и мина през една пуста зала. И изведнъж чу друг глас, който идваше от нечие горещо сърце в една от съседните стаи:

— Това е наистина гениално! Този Клаудио Ариени е един уникум! Всъщност, това е единственият начин да спася всички тия прекрасни мъже, които изгарят по мене. Извън великолепната мисъл, че критерий на Божиите дела е чудото… Присъствува ли чудото на изложбата на художника Франсуа Леоне? — Присъствува! Какво има да се умува тогава? Ама тези чудеса можели да бъдат от Лукавия… Виж ти за колко просто нещо се е сетил съветникът: цитирал е просто отговора на Иисуса, когато фарисеите го обвиняват в същото… Царство, разделено на две против себе си, вече е на погибел. Значи Сатаната воюва срещу себе си… Аргумент, който спасява радикално бъдещето на Леоне, поне в Италия.

Но и другия извод. Въпросът е да се отблъсне ли дори едно живо човешко сърце? Нима не ни учи на същото нашият свят Орден? Исус Великолепният иска от нас да славим Господа не само с молитва, а и с изкуство — с музика, с образи. Спасявайки безумно влюбените чрез творческо вдъхновение, дъщерята на Санкта Чечилия може да спечели и слава за Господа. Ето, чрез този човек сега светицата ми откри пътя! Аз ще създам един център на Славата Божия, в който ще има все повече концерти, литературни вечери, прожекции, изложби, представления. Нека светът види какво може Непорочният! Ние ще бъдем свързани с неразривно приятелство и беззаветна любов — любов платонична, чиста, божествена. И колкото по-невъзможно е за ония, които ме обичат, да се приближат до плътта ми — толкова по-вулканично ще кипи тяхното вдъхновение; толкова по-могъщо ще превръщат те своето плътско въжделение в изкуство. Исусе, любими мой, аз ще ти остана вярна! Аз няма да се оженя за никого, за да не отблъсна стотиците таланти и гении, които съм призвана да водя по пътя към Тебе — по лъчезарната пътека на Исуса Великолепния. И чрез тях — хиляди и хиляди нещастници, жадни за красотата на Истината!

Вселюбомъдра майко Чечилио! Вдъхни ми сили да овладея сладката премала, когато си представям срещата с този вълшебник на словото. Казват, че бил млад и хубав… Ах, Господи! Защо снощи ми се стори, че портретът над леглото ми се усмихна?… Кой си ти, Клаудио Ариени?

„Аз съм оня, когото очаква душата ти от незапомнени времена и с когото си призвана да положиш основите на Царството Божие на земята! Приеми ме, прекрасна, защото аз те обичам и ти ме обичаш с най-силната обич на тая земя. Не си ли спомняш?“

„Ах, Господи Исусе Христе! Боже мой, всеки момент ще се побъркам! Кой говори така ясно и сладко в сърцето ми? Аз губя съзнание, Господи, причернява ми пред очите! Ах, може би всеки момент ще се побъркам! Как ще изляза сега оттук да се запозная с него? Ето, вече два пъти майка Констанца ме вика и тропа на вратата ми… Господи, Господи на силите! Домине ностро, Спиритус Санктус — спаси душата ми! О, аз загивам, Сеньоре — аз, гордостта на кардиналските родове и на светата вяра!…“

От вечерното небе въздъхна сладка прохлада през огромните прозорци на Санкта Палассо. Римските пинии издигаха ръце в гореща и страстна молитва за спасение, а дърветата в парка тръпнеха и вече започваха да събличат разкошните си дрехи — макар все още с голяма съпротива — под напора на октомврийския вятър. Всичко земно е преходно, всяко цъфтене и зреене отдавна бяха изчезнали, и сега, в изтръпналата вечер, ръцете на съдбата започваха да брулят първите листа на многоцветните есенни илюзии.Мечтите на чистата красота все още здраво се държаха о вейките на яворите и трепетликите, на дивия кестен и канадската топола — но вече трепереха с всичка сила. Още две седмици — и разсъблечената градина щеше да остане насаме със съдбата си — сама с огромната си и истинска любов — насаме с Истината. Зад полуоткрехнатата врата Вероника Ломбарди за пръв път през живота си нямаше сила да излезе. А небето бе станало по-червено от кръв.

За пръв път чу повече от един глас:

„Приеми я, Аароне, тъмен син на Незнайния! За синовете на Нощта няма забранена наслада. За тях всичко е възможно, всичко е достъпно. Приеми я — и я изхвърли като непотребна черупка на бунището на живота… Ето, сега само с едно кимване на главата ти ще имаш най-желаната италианка в Рим. Плати на горделивите с фалшивото злато на прославата и позора! Няма насилие и съдба за ония, които сами не ги раждат за другите!“

„Приеми я, Ауриене, сине на светлината! Сине на зората и изгрева! Това е Онази, с която след един месец и четиринадесет дни трябва да посрещнете поредната черна вълна на Вакуума и да превърнете порцията раздвоена енергия в Единна. Само един работник имам сега в Европа освен тебе, който владее това изкуство. Ако не работеше той, Европа досега отдавна да е потънала. Но сегашното земетресение може да е катастрофално. Само един воин няма да стигне. Нужни са най-малко двама. Подготви твоята свещена съпруга за великата мисия, която ви се възлага, защото броени години остават до окончателната победа над Черното Слънце! Затова вакуумните му имплозии през тези години ще стават все по-мощни и отчаяни. Но това са само предсмъртните му гърчове. Заедно с душите, които са негови, то ще остане да спи 12 милиарда години някъде далече назад, в 13-та сфера. А вие ще минете в Новия Свят. Там мисъл, чувство и действие са единни и те са за всички.“

„Сине мой, Аароне, приемнико мой любими! Аз за пръв път от толкова много векове обикнах човек и това си ти. И ето — силата ми отслабна. Аз те обикнах тебе, а баретите на Тъмния Спектър не трябва да имат сърце. Сега силата ми изтича и преминава в тебе. Аз нямам повече сили за зло. Остава ми само Черната Мъдрост. Сега цялата ми надежда е само в тебе. Чрез мен все още всичко можеш да знаеш. И недей да мълчиш толкова дълго, като те викам! Отговаряй веднага. Поне можеш да дадеш знак, че в момента си зает. Не ме карай да те подлагам на аварийно изпитание! Зная, че задачата ти вече не е така лека, както мислеше в началото. Ти отсъствуваш от връзката, защото сигурно си обикнал и се занимаваш със сърцето си. Това е недопустимо! Ние нямаме друга майка, освен Нощта и друг Баща, освен Разцеплението. Наши са всички удоволствия и всички жени, но една жена — никога! Това е смърт и за черните, и за белите барети — да го знаеш от мен. Сърцето е ненужен боклук. Когато великият план на Владетеля успее, ние ще бъдем само воля и устрем — и никакво чувство няма да може да ни се опре! Чувството е празна загуба на енергия и време, смърт за всяка барета. Има само едно законно чувство — верността към Нощта! Вероника също е в ръцете ми, но професор Ломбарди е оръдие на врага. Не забравяй професор Ломбарди! С дъщеря му прави каквото си щеш — ако искаш, играй си на любов; ако искаш проиграй я на карти — но професор Ломбарди не забравяй. Затова те изпратих в дома му.“

„Велики Неизвестни, можеш ли да ми обясниш нещо малко по-подробно?“ — запита Клаудио Ариени и отговорът, както и целият диалог, отново протече със светкавична бързина:

„Питай“

„Защо Черният Спектър разрешава на баретите от отделните тъмни цветове да ликвидират противника физически, а на самите Спектрални барети това е забранено? Аз зная — ти ме преведе из всички лабораторни области: физическата, или по-скоро веществената смърт не разрушава психоплазмата. Аз видях стотици пъти по време на война или на престъпление как психоплазмата на убития — с цялата й идейна структура и емоционални стереотипи — се вмъква в тялото на убиеца и реформира неговата собствена психоплазма. Така и най-чистият апостол на свободата, когато дойде на власт, неминуемо се превръща в оръдие на Черната Дупка. Ролята на всички наши биопсихоплазмени роботи по вселената е да създават тоталитарни или потребителски режими, които не се съобразяват с конституцията на Космоса. Хората не знаят, че мнозина от онези, които ги управляват или ограничават в ежедневния живот са наши роботи. Само така се генерира разединена енергия. И, все пак, защо войната не се транспонира изцяло в психическа? Защо още не си обучил и отделните цветове барети да се отучат от физическото убийство? Това просто не се оказва ефективно. Отнемането на психическата свобода дава много по-мощна продукция раздвоена енергия.“

„Тъкмо в това ги специализирам сега. Но овладяването на територии все още не може да стане без кръв. Трябва да храним и закона за равновесието. Колкото кръв на животни е пролята, толкова — по специална пропорция — и човешка кръв трябва да се пролее. Ние сме само палачи — нищо повече. Но от това Черната Дупка има двойна сметка: веднъж — при клането на животното, втори път — при клането на човека. Всички ние не веднъж сме се чудили как враговете могат да си позволят такава очевидна, двойна загуба. Те са на мнение, че процесът на самоосъзнаването и законът на свободната воля са алфата и омегата на живота и не жалят нито време, ни огромни загуби, само и само някога, някой си — може на десет века само един човек — да стигне до техните позиции. Ние обаче сме по бързите процедури. Раз — раз! — няма какво много да се усуква. Разбира се, мръсната работа на палача се оставя в ръцете на отделните цветове барети. Ти знаеш: черните барети са тоталитарните политически режими — пък те могат да се боядисват както си щат; черно-сините — фанатичните идеологии и църкви, които се борят против другите истини или не ги приемат; черно-жълтите — всички научни и технологически институции, които се занимават с изваждане и преработване органите на планетата; черно-оранжевите — всички творчески съюзи и индивиди, които се борят за име и създават естетически бомби за продукция на раздвоена енергия; черно-червените — продуцентите на раздвоена енергия чрез хиперактивност на видовете афектации и оргазми; черно-зелените — нашите прекрасни организатори на всенародния бит, които се борят с нокти и зъби за поддържане на потребителските инстинкти. Има и други черни цветове в комбинации — знаеш ги и вече започваш лично да ги контролираш. В невоенно и некатастрофално време всички те специализират именно нашата главна стратегия — състаряване на човека и унищожаване на нервната система и вътрешно проливане на кръв.“

„Вътрешно?“

„Да. Ние разчитаме на мирната цивилизация всъщност много повече, отколкото на природните и военните ексцесии. Религията, Моралът, Общественото мнение, Индустрията, Пазарите, Битът, Масовите изкуства проливат денонощно и целокупно много повече външна и вътрешна кръв, отколкото някаква си война. Пък даже и всички войни досега, взети заедно, не могат да се хванат и на малкото пръстче на религията и цивилизацията по продукция на разединена енергия. Законът, Приумиците и Машината вършат много по-добра работа от войната. Най-вече нравственият закон, който създаваме във всяка религия и идеология, веднага след като си разчистим сметката с нейния създател. Това е шперцът — това е «забраненият плод» от «дървото за познаване на доброто и злото». Успееш ли да прокараш нравствен закон, като използваш и коригираш думите на врага, ти си победил вече. Тогава пускай всички други змии. Първа обаче винаги е черната със синьото по гърба.“

— Аз сега проучвам оная на жълтите пръстени. Разбрах, че нейната цел е да създава хипокинезис — чрез бита и транспорта; хипомнемия — чрез печата; хипологизис — чрез електронно-изчислителната техника; хиповиталис и преждевременно остаряване и смърт — чрез хранително-вкусовата промишленост; хипоаудия и акустически стрес — чрез радиото и шума; хиповизия — чрез телевизията; психиатрични и органични поражения — с насилственото отнемане на законното индивидуално пространство чрез морала и домостроителството; белодробни заболявания — чрез генерирането на прах и пр. и пр. Въобще, нашата наука има за главна цел да продуцира разединена психическа енергия чрез създаване на правила и вещи-патерици, които да изземват функциите на действуващите и латентните човешки органи.

„Да, но ти проучи по-основно синята. Тя е специализирана да отнема свободата чрез фабрикуване на фикс-идеи. Тя изработва чувството за вина пред определена нормативна система, била тя религия, идеология или обществен морал. При всяко отнемане на свободата се спукват стотици хиляди капиляри, загиват милиони клетки! Тялото на човека е бойно поле с безчислени мъртъвци — ежедневно, ежечасно, ежеминутно! Тази, всъщност, най-страшна и повсеместна война, ръководена от Седемте Змии, поражда вътрешното отчаяние, злобата, алчността, отмъстителността, похотта, унинието, съперничеството, ревността, насилието, лакомията, лъжата. Ето къде се разбалансира единната енергия! Повтарям обаче, запомни веднъж завинаги: най- първо — черната усойница със синия гръб! Дори царицата на змийския спектър — самата Черна Кобра — не може да се разгърне въобще, ако не пусне първо синята усойница. Като обясниш на туземното население кое е праведно и кое — грешно, вече можеш да си спокоен. Започва идейно- нравствената кибернетична комедия. Черната кобра намесва своята груба полиция само там, където някой не е повярвал. Всичко друго играе и на сцената, и зад кулисите — в своя най-интимен живот — тъкмо оная пиеса,която ти си съчинил. За съжаление, има един неприятен закон, който хваща и нас: всеки вид змия да се явява на хората пред някоя важна акция на Черната Дупка. Добре че масите не разбират от космическа семиотика. И така — пуснеш ли синята усойница с черния корем — гледай си кефа. Всичко вече си тръгва само. Успееш ли да пипнеш веднъж центъра на ценностната ориентация и второсигналната цензура — можеш да си дадеш отпуска няколко века. Тогава вече се отдай без никакъв страх на Удоволствие и Игра.“

„Минавам в атака“ — бяха последните думи на Аарон Безпогрешния — или проф. д-р Клаудио Ариени, първият съветник на някакъв си нищо и никакъв министър на културата… Връзката му с Великия Неизвестен изведнъж се прекъсна и настъпи огромна и безначална тишина. В тази зала все така нямаше никой. Ако той, в този момент, беше погледнал в другите салони, щеше да види как хората се движат, мислят и говорят безкрайно бавно. В трескавата честота на неговия духовен живот не веднъж му се беше случвало да наблюдава големия театър на човечеството като един нелеп филм, пуснат от някого на възможно най-бавните обороти. От стените на празната зала, в този най-важен момент на живота му, го гледаха като живи голите ангели и девици на Франсуа Леоне, плуващи сред своите толкова различни един от друг сънища и космоси.

Една врата пред него започна да се отваря с най-прекрасната бавност, която е способно да възприеме съзнанието на свръхчовека. Оттам започна да излиза — бледна като стената зад Нея — най-пленителната жена на Европа, Азия и Америка; възпитаничката и най-добрата певица на колежа към църквата „Санкта Чечилия на Иисус Великолепния“, току-що защитила с пълен отличен дисертация по теория и естетика на изящните изкуства; наследница на най-древен патрициански, кардиналски и аристократичен род — Вероника-Лучия Ломбарди.

— Сеньоре! — изтръгна се една кадифяна спазма от гърдите й.

Хайнрих Ендерберг Аарон Безпогрешният включи на пълна мощност всичките резерви на своята титанична воля, за да не я прегърне. Той не можеше да си даде ясна сметка дали стонът на италианката и нейните неизказано предани очи в момента се бяха обърнали лично към него или към нейния Сеньор на небето…

Само след миг жената, която му беше определена от небето и ада, падна в безсъзнание на пода.

Първият съветник Клаудио Ариени излезе бързо в салона.

— Доктор Фенимър Туинсън! — каза той повелително.