Григорий Ватан
Професии за резиденти (16) (1974 г., фантастичен роман, том 1)

1.

Докерът Клаудио Ариени бе решил да остане на новата си работа още няколко дни. Той се надяваше да получи писмо от съпругата си. Денят на Черния Квант беше на прага.

— Веднага след земетресението ще трябва да приемеш парада на Черните Змии — каза гласът в сърцето на Ауриел. — Това става за пръв път в историята на човечеството.

— Черните резиденти винаги са марширували само пред Черната Кобра… А съвсем ли няма начин да се избегне земетресението?

— Ще стане, частично. По всичко личи, че Вероника Ломбарди още не е готова за тебе, нито ти за нея. Налага се да те свържа с Испанката от Париж. Досега тя сама се справяше със земетресенията. Този път без теб няма да мине. А за Кобрата-Лебед не се тревожи…

— Значи… аз съм Кобрата-Лебед… А Белите Резиденти? С Белите Резиденти кога? Нали и Бялата Честота има резиденти?

— Там няма никакви резиденти. Всеки отделен човек, всяко същество, всяка частица в тази Единна и Многообразна вселена е резидент на своята собствена същност. На своята група, на своята планета или звезда — на своя различен свят. Където и да се намира, резидентът на Бялата Честота има своя особен тон. Своята особена хармония, своя уникален, единствен във Всемира набор от обертонове и оберцветове, свое оберщастие. Всеки резидент на своята индивидуалност е агент на една с нищо незаменима ивица от спектъра на Истината — ивица, която никога преди това не е била и няма да се повтори. По нея другите могат да съдят за красотата на незнайния космос, който е започнал да се сътворява някъде в глъбините на безкрайността, само защото някъде е узрял човек, верен на своята истина. Ала, сине Мой на Тъмнината, Светлината и Виделината, погледни този прекрасен Всемир и разсъди: има ли някъде стълкновение между квадрилионите и квадрилиони Особени Истини?

Пред затворените очи на Новия Неизвестен се представи грандиозна панорама. Всички вълни и частици, всички заряди, кванти и спинове, всички странности и очарования; всички кварки, етериони, атоми, сили, вещества и полета, всички съединения, структури, тъкани, органи и видове в природата, както и всички индивиди, общества и звездни системи летяха, ненакърними в своята безгранична хармония! И в този неизречим и неописуем свят, в това всепрекрасно единство на Многоликото Цяло, животът и смисълът на всяко движение той видя да се поражда винаги, неизменно и единствено само от едно: от стремежа на всеки полюс да се прелее в своята противоположност — да обмени с нея своя особен екстаз, да съчетаят своите истини — и пак да полетят по пътищата си, осияни от своята свобода. И в резултат на тяхната среща — да се роди ново чудо на Битието, нова ивица в спектъра на Истината; нов плод в неизбродната градина на Любовта. И чрез тази тяхна рожба, те самите винаги да се срещат когато поискат — където и да са отишли по шеметните пространства на свободите си!

— Е, кажи сега, виждаш ли някъде сянка от дисхармония? Има ли нещо такова в живота? — питаше гласът на сърцето.

— Няма, о свидни Учителю! Даже и страшните експлозии и превръщения на елементите в звездите издават музика!

— Така е, любими Мой сине на светлината и тъмнината…

— Не са ли тези две сили непримирими? Не са ли несъвместими слънчевият лъч и сянката на нощта?

— А как се съвместват светлината и тъмнината в просторите на предизгревния час? Нима не за това те кръстих Син на Виделината?

— Странно… За мен бе ужасно трудно да ги видя в едно. Та нали Черните Змии са вечните врагове на Белите Лебеди на Вселената?

— Вселена и Антивселена са полюсите на Моя Всемир. Могат ли да бъдат на нож Сянката и Светлината? Възможен ли е без тях животът на формата?

— Триъгълникът Космос-Вселена-Всемир… Сега нещата изведнъж ми стават ясни. Аз усещам, как Гласът на Сърцето протяга ръце към Гласа на Разума…

— Бъди сигурен, че не е далечен часът, когато ще усетиш, най-после, и Гласът на Волята.

— Аз мислех, че Великият Неизвестен е острието на Черната Воля… Че Белият Лебед е цветът на Бялата Воля.

— Черна Воля не съществува. Съществува само Черна Мисъл.

— А какво е тогава Черната Магия, Оръжието, Властта?

— Те нямат абсолютно нищо общо с Волята. А б с о л ю т н о н и щ о о б щ о! Това са мъртви форми, илюзии за величие, породени от пълно духовно безсилие. Това са изчадия на Личната Воля, която няма нищо общо с Волята! И «Бяла Воля» не съществува, защото, Воля ли е онова, което не се интегрира с тъмнината? Знаеш ли още колко големи неприятности имам с Личния Разум на Белите, Личните Чувства на Белите и Личната Воля на Белите?

— Личен Спектър?!! У Белите?!!

— Разбира се. Именно Личен Спектър! Само да взимаш и нищо да не даваш — това е ясно, че е зло. Но когато всичко даваш, а нищо не взимаш — това непременно добро ли е? Ти знаеш ли колко войни и катастрофи са станали само поради нежеланието на Белите да приемат доброто на ония, които искат да престанат да бъдат Черни? Знаеш ли колко горещо е желанието на Мрака да стане Виделина и колко трудно е за Светлината да се смири до Виделина?

— Не затова ли толкова мощен е избликът на живот в часа на виделината? Виделината на деня и виделината на годината не се ли крият в самото преддверие на тяхното раждане?

— Точно затова и в часа на здрача нито капка енергия не може да падне отгоре. Няма нищо по-тъжно от светлината, която си отива, защото не е поискала да вземе от доброто на тъмнината. Мислил ли си някога върху стиха «Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на светлината»? Защото има и друг един стих: «Аз съм Виделината на света»…

— За първото много съм мислил. Баретите на Тъмния Спектър преминават през всички школи на Светлия Спектър. И обратно: Белите Лебеди на Вселената също завършват не само Белите Школи, но и черните. Точно затова не мога да разбера: защо, наистина, Белите, когато са на работа по света, често изглеждат много по-глупави от Черните?

— Това съвсем не е от глупост. Разликата е само във видимостта: Черните си служат и със своите методи, и с методите на белите; а Белите Лебеди на Вселената могат да си служат само с белите методи. Само онези, които са Синове на Всемира, могат отново да си служат и с двата метода…

— Това е много сложно… Как тогава да разпознаваме кои от кои са?

— По резултатите.

— Резултатите често са след векове…

— По-добре късно, отколкото никога. Важното е резултатът да бъде живот, а не смърт. Да бъде истина — а не лъжа. Да бъде любов, а не омраза. Да бъде свобода, а не робство. Резултатът може да бъде само един: съвършеният човек. А съвършеният човек се познава по това: той прекрасно се разбира и с Духа, и с Природата. Точно затова и става прекрасен. Неговата душа е възвишена, умът му — лъчезарен, тялото — младо. В очите на съвършения истината дивно просветва през благостта и най-нежната обич — през правдата.

— Но Синовете на Всемира получават поръчения да бъдат и ангели на смъртта… Аз лично само на това и съм учен — минал съм през всички изкуства на смъртта. Аз съм подготвен — ако получа нареждане — да унищожа и самото човечество, щом това е необходимо. И няма да ми мигне окото! За мене хората са леш. Всеки живее за своята правда!

— Работата е в това, че когато Синовете на Виделината сеят смърт, жънат живот. Това е разликата. Ако син на Всемира убие, той е длъжен мигновено да възкреси убития. Черният Тумор на Вселената не владее това изкуство. По това ще познаеш неговите работници.

— Не те разбирам. Защо ги наричаш «работници»? Те са изцяло рушители — дори и когато привидно градят. Техните градежи непременно разрушават нещо: здравето, душата, природата…

— Ти забравяш най-великия закон. Закона за Равновесието.

— Аз може да съм резидент на Черното Смукало на Галактиката, но аз съм резидент и на Белите Лебеди. И те ме карат сега да те попитам — те самите още не разбират: как може Законът на Равновесието да е толкова жесток? Защо трябва да има болести, ужаси, катастрофи; защо трябва да има старост и смърт? Защо загиват толкова много невинни същества по земята?

— Странен въпрос… Невинни? Да загиват? — Не е регистрирано!

— Не е регистрирано?!!

— Не.

— Та това е чудовищно! А малките деца, които загиват при земетръси, бомбардировки? Аз, изглежда, наистина трябва да се лекувам… След случая Вероника Ломбарди нещо съвсем не съм в ред. Няма да се учудя, ако започна и да бълнувам на сън. Нещо недопустимо и за най-проста барета…

-… Няма нищо чудовищно, сеньор Ариени… Ще се наложи наистина да ви полекуваме. Сеньори, вие всички чухте бълнуванията на този човек от половин час насам! Имаме и магнетофонен запис. Можем само да бъдем благодарни на господин Канио Бочерини, че ни сигнализира така навременно за възможното заболяване на министъра. Сега вече всичко е ясно. Вашето мнение, сеньори?

Хамалинът Клаудио Ариени отвори очи и видя своята малка стаичка в Неапол, пълна с важни господа и лекари. Не липсваха и журналисти. Чу се пак един глас:

— Наистина, повече от ясно… Ние можем само дълбоко да съжаляваме, драги колеги. Напрежението, това проклето напрежение! После идва стресът… и прочее… А какъв ум! Какъв талант! Какви възможности! И как се събират нещата на главата на човека понякога! Сеньора Ариени безследно изчезнала; професор Ломбарди — и той… Моля господа журналистите да останат накрая за специално интервю. Никак не е изключено, сеньори, някой сега да поиска големи суми за откупване на отвлечени…

— Ммм дааа… Сложно положение. Министърът засега не може да отговаря за своите финанси и притежания. Най-обикновена шизофрения, колеги. В случая — малко по-сложна форма. Разтрояване и даже мултипликация на личността; синдром на космическо величие; мъглява окултно-философска и поетична терминология с тежки поражения на мисленето…

— Сеньор Бочерини може да бъде спокоен. Министърът е в най-сигурни ръце. Ние ще го лекуваме — ако се наложи твърде дълго, — но накрая ще имаме резултат… Съобщете незабавно всичко това на професора. Той не желае да го приеме в собствената си болница, защото, знаете, не е удобно… Ако се случи нещо, после… хората ще говорят… И помолете го, моля, от мое име, да поеме материалните неща на г-н министъра в свои ръце. Това, прочее, не се налага само по съвест, но и по закон…

Двама силни санитари в бели престилки хванаха здраво докера Клаудио Ариени под мишниците и го вкараха в линейката пред входа. Той не прояви никаква съпротива. Лекарският консилиум остана насаме с журналистите на съвещание и инструкции от специално естество. В същото време сирената на болничната кола огласи в това тъй ранно утро всички квартали от двете страни на Виа Апиа.

«И за какво беше всичко това? — питаше се министърът между двамата великани в колата. — Заслужаваше ли си цялата тази тупурдия само заради спирането на някаква си книга? Та аз имам всичката подготовка за президент на която и да е държава! Този пост дава най-големи възможности за саморазправа с Единната Енергия…»

«Нищо подобно — нахлу черната нощ като леден вятър в съзнанието му. — Акцията бе изпълнена блестящо! На този етап в света нямаше нищо по-опасно от книгата на Лучио Ломбарди. Сега вече можем да разчитаме на пълен успех. Ако внушението за майките бе успяло — то всичките ни планове, всички наши институции, цялото ни производство, всички държави — цялото наше хилядолетно дело щеше да хвръкне във въздуха! Това бе твоята защита на кандидатска дисертация и от този момент ти ставаш нашия абсолютен резидент на тази упорита планета. Черната вселена е готова да си затвори очите дори пред твоите циклични отсъствия, защото, в края на краищата, важен е резултатът. А твоите резултати са твърде добри!»

— Доколкото ми е известно, когато един черен резидент работи с белите изроди, той е длъжен да превключва и на бяла честота или на светлия спектър…

— В това е може би твоята фатална грешка, любезни. Резидент на планета не може да превключва на бели честоти. Това е специалност на Резидентите на Черните Звезди, а ти още не си звезден. Нас още никой не е успял да ни излъже! Ние познаваме формулата на онзи отвратителен мошеник от древността, който каза: «Незлобливи като гълъбите и хитри като змиите»… Уж учи денонощно изчадията си, че не друго, а истината щяла да ги направи свободни, а в същото време сам той е по-хитър от всички хитреци на вселената. Предупреждаваме те, «Безпогрешни» Аароне, че твоята тактика не може да ни заблуд!. Ние не можем да чуваме всичко, ала ние регистрираме твърде точно всички интервали на твоето отсъствие от Зоната на Побеждаващата Ентропия. Индикаторите на твоето съзнание в нашия Център напоследък твърде често включват тревога, и на психозаписите ти се белеят вече много широки ивици на подозрителна самоинициатива или вражески контакт. Ако и ти си предател — внимавай! Ще те размажем като муха!

Впрочем, ние сме спокойни засега. Твърде близък е празникът на поредната Валпургиева Нощ. Ще се пролее огромна, огромна порция кръв! Ще забучи още веднъж небивал ураган от раздвоена психическа енергия! О, мое царство на разединените светове, където всеки за всеки е вълк! Още една планета, още една звездна система съвсем скоро ще падне под неудържимия напор на моите хищници… Нападайте, разкъсвайте, ръмжете в безумен бяс, мои гладни и жадни побратими! Като не ни дават обич и любов доброволно, ние ще си ги вземем с пристъп! Нека и тая фантазия на неизречимите бели глупаци стане наша законна плячка. Не забравяйте — Законът е на наша страна! Щом като Съдбата развързва торбите с бесове, тя не може да не знае какво прави. И да е вярна легендата, че нашият господар е враг, трябва да му признаем: той е добър към нас… Напред, трупоядци! Напред, молци и ръжди на света! Нека впием зъби в онова, което може да се разяде!

— Сега вече ми харесваш — озова се Безпогрешният Аарон. — По едно време говореше като Белия Враг…

— Нищо подобно! Ни най-малко не ти се харесвам. Не се опитвай да ме работиш. Локалният Неизвестен преди тебе можеше да го въртиш на пръста си колкото искаш, но мене — не. Аз те назначих за резидент на моя главен стратегически обект не за друго, а защото просто в момента няма по-способен и подготвен от тебе и защото досега не си се изложил. Но ти не си ми никак симпатичен. У теб не съм регистрирал нито веднъж Свещеното Озлобление. Нито веднъж не си се настървил истински за защита или агресия на Своята Собствена Правда. Нито веднъж не си поискал Своята Собствена Плячка. Това, трябва да ти съобщя, смърди непоносимо на бялата гадост. Аз никога не изпускам този факт, когато работя с тебе!

— Резидентите нямат право на озлобление. Резидентите нямат собствена истина. Резидентите нямат собствена плячка. На това сте ни учили във всичките ваши школи на земята и в преизподнята.

— Тъй само се казва, любезни. Най-качествените резиденти обикновено са идеалисти. Въпросът е докато ги хванеш на въдицата. Аз не познавам такъв резидент в историята на Черната Дупка, който да не е държал, в края на краищата, на нещо свое. А ти твърде дълго се бавиш да се разпишеш в Центъра с честотите на настървението и жаждата за притежание! Просто чиста случайност е, че тебе още не съм те подлагал на периодичните ловове, които устройвам сред моите правителства на земята, за да поддържам формата им и да не позволя там да се пръкне някой, който се гнуси от кръвта.

— Аз съм програмиран за резидент, а не за президент. Най-голямото щастие за резидента е да умре в името на Родината.

— Ти наистина си много хитър. Цялата сладост на битието е да се наложиш над другия, да го смажеш, да го унизиш! Цялата сладост е да излезеш по-прав! Цялата сладост е да имаш това, което не може да го има другият! Надмощие, Притежание, Слава, Намеса в природните цикли; Чест, Достойнство, Чувство за собствена непогрешимост — има ли по-мощни двигатели на Черната Вселена? Всеки отделен дъх, всеки удар на сърцето, всяка фибра на плътта трябва да се пълнят с тези сладости! Нима има нещо по-приятно от това да дадеш обещание и да не го изпълниш? Има ли по-голямо удоволствие от разиграването на глупаци? Нашият куклен театър в тази част на вселената е нещо умопомрачително смешно! Аз съм пуснал сега всичките си сценаристи и кукловоди да правят каквото си искат. И няма нито един журналист на света, който да не назовава полетата на моето действие с тяхното истинско име: «арена». Моите дресьори и акробати, моите шутове, жонгльори и илюзионисти карат всички народи да правят и невъзможното. Огромната публика на Черната Дупка има нужда от кръв и зрелища — и има моменти, когато съм я виждал да се побърква от смях. Да кажем, по складовете е залежала някоя калпава стока. Веднага някой от моите пусне слух: цените на налъмите и пуканките ще се повишават! — И веднага стотици хиляди шарани, на тумби, на тумби започват да висят по опашките… Или, изхитри се някой предприемчив юнак да направи салам от натурални лайна. И му избичи такава опаковка, такава сияйна реклама, че всеядното туземно население на градовете и столиците се изпопребива, освен всичко друго, да има и чисти лайна в хладилника си — даже и да знае, че са такива. От пикнята на микробите и разлагането на техните трупове моите специалисти правят такива напитки, които ми вършат прекрасна работа. Моите музикални и литературни говеда са стигнали до такива тънкости на естетическата и идеологическа педерастия, че даже и на мен ми се повръща като ги гледам… И макар че техните физиономии са заприличали много повече на гъз, отколкото на всичко друго, милионите телезрители могат да ги съзерцават с часове по екраните на своите телевизори… Аз съм извънредно доволен от работата на моите агенти на земята… Струва ми се, че победата вече ни е вързана в кърпа. Ние се научихме идеално да управляваме органната мотивация и да използуваме до максимум гангрените на човешкия дух. Както му свириме, така ще подрипва, проклетото му «последно творение на всемира»… Само така ние ще изядем слънцата и ще уравним в прекрасна чернота Бунта на Неизчислимите Различия! Само така ще превърнем в додекафония и какофония отвратителната «полифония на световете и истините»!

— Аз съм готов да изпълня безпрекословно всички нареждания на Черната Кобра на вселената!

— Тъкмо това исках да кажа. След три дни, точно в 23,47 часа, ще настъпи един от най-решителните моменти в историята на Черната Галактика. Тукашната планета, знаеш много добре, е възлов ключ-катализатор в системата на целия звезден остров; от нашата победа тук зависи въобще дали ще надделеем в цялата физическа вселена или не. Земята включва не само космическия катализ на Черната Дупка, но може да задействува и внезапна Обратна Реакция. Включи ли се шалтерът на Свободното и Обезпечено Майчинство — с нас всичко е свършено, само за 24 часа! А сега все още има голяма надежда да промъкнем вируси и в Новия Свят. Говоря открито! Мисли му! Такава чудесна т-конфигурация с такъв рядък стелиум в никакъв случай не е за изпускане! Обявявам пълна бойна готовност във всички поделения и по всички фронтове! Обявявам ерата на най-дивната бомба на геената огнена — генната инженерия. Още една крачка — и ние ще имаме превъзходни биологически роботи. Психогенната инженерия не може да даде задоволителни резултати — в психиката на тия говеда има нещо, което ни се изплъзва. Но наложим ли с държавен закон генните фарманастройки, както наложихме ваксинацията… Ние вече пуснахме няколко експериментални генни бомби под маската на безобидни транквилатори и други масови лекарства, като антибиотиците. Вече пипваме съвсем здраво центровете на ценностната ориентация и цензурата в човешкия мозък. Ако досега разчитахме почти изключително на холестерина, месните токсини и въобще кулинарната обработка, от днес настъпва нова ера в програмирането на човечеството. Ние ще си имаме роби, ще си имаме търтеи, ще си имаме и сексуални роботи, не по-лоши от най-дивите нимфоманки. И колкото по-верен е някой робот на нашата бъдеща, черна държава, толкова по-големи привилегии ще има той в потребителската програма на Центъра. Привилегии и Потребление — ето всъщност шперцовете на Черната Кобра на Вселената!