Дезмънд Багли
Капанът на свободата (13)

IV

Кози беше прав — не направих нищо на турнира, но причината не беше в това, че играех лошо. Два дни по-късно той дойде при мен със съобщението, че всичко е уредено. Аз му казах:

— Вчера пак смениха килията ми.

— Няма значение. Ще те освободят през деня — от двора за тренировки. Точно в три в събота и го запомни добре.

Почувствах как коремът ми се сви.

— Как точно ще стане?

— Виждал ли си как слагат коледните светлини на „Реджънтс стрийт“? — Кози щракна раздразнено с пръсти. — Разбира се, че не си. Както и да е, става дума за онези камиони с дългите стълби с платформа на края, които се използват за повдигане на големи височини. С тях поставят светлините по улиците.

— Разбирам за какво говориш. Използват същите на летище „Ян Смаатс“ в Йоханесбург за обслужване на големите самолети. Викат им „черешоберачки“.

— Наистина ли? — попита той с интерес. — Ясно защо. Както и да е, едно такова нещо ще дойде тук — отвъд стената в събота. Ще ти покажа къде да застанеш и когато пристигне, скачаш бързо вътре. На платформата ще има човек, който ще ти помогне, и докато се усетиш, ще си отвън. Ще бъде много изящно бягство.

Той се обърна да огледа залата и продължи, като говореше бързо:

— В същото време в двора ще привлекат вниманието ти хиляди неща, но ти не трябва да им обръщаш внимание. Трябва да мислиш само за платформата.

— Окей — отвърнах аз.

— И още нещо — помолиха ме да ти предам, че ако не намериш двадесет хиляди, след като те измъкнат, тогава Господ да ти е на помощ, защото никой друг няма да може да те спаси. Няма да доживееш дори за да съжалиш. Знай, че не се шегувам. Специално ме помолиха да ти кажа в случай, че промениш решението си.

— Ще получите парите — отвърнах кратко.

— Добре, в такъв случай ще се видим в събота. — Той се обърна, спря се и отново се завъртя към мен. — О, щях да забравя. С теб ще дойде още един човек, на когото ти ще помогнеш.

— Кой?

Косгроув ме изгледа безизразно и отговори:

— Слейд.