Трейси Шевалие
Жива жар (45)

4

Когато се върна с Джем и Маги, Томас Келауей не каза нищо на жените вкъщи за това, което се беше случило между него и Джон Робъртс. Вместо да си иде, Маги прекара останалата част от следобеда със семейство Келауей — учеше се от Мейси как да прави копчетата, докато Джем и баща му правеха една седалка на стол в работилницата, а Ан Келауей шиеше, метеше и поддържаше огъня. Макар че Маги не беше особено сръчна, предпочиташе да си прекарва времето тук, отколкото в кръчмата със собственото си семейство.

Те работеха и чакаха, дори тези, които не осъзнаваха, че чакат нещо, а времето ги натискаше като камък. Щом започна да се стъмва и Ан Келауей запали лампите, Джем все по-често влизаше при тях и поглеждаше през прозореца, докато майка му не го попита какво има. Тогава той се върна в работилницата, но се ослушваше и хвърляше погледи към Маги през отворената врата.

Всичко започна като тихо жужене, което отначало беше незабележимо поради по-натрапчивите звуци: тропот на коне, детски крясъци, викове на улични търговци, предлагащи свещи, пай и риба, камбани, отмерващи часа. Скоро обаче хрущящите стъпки по пътеката и гласовете станаха по-отчетливи. Когато ги чу, Джем излезе от работилницата и пак застана до прозореца.

— Татко — извика след миг той.

Томас Келауей остави теслата, с която дялаше седалката на един стол във формата на седло, и дойде при сина си на прозореца. Маги скочи и разсипа копчетата, събрани в скута й.

— Какво има, Том? — попита рязко Ан Келауей.

Томас Келауей се изкашля и каза:

— Имам малко работа долу. Няма да се бавя.

Свъсила вежди, Ан Келауей се приближи до прозореца.

Тогава съзря тълпата, която се събираше на улицата пред портата на Блейк, и пребледня.

— Какво виждаш, мамо? — извика Мейси от стола си. Няколко месеца по-рано тя щеше да е първа на прозореца.

Преди да получи отговор, се чу тропане по вратата на мис Пелам, а тълпата на улицата насочи внимание и към № 12.

— Том! — извика Ан Келауей. — Какво става?

— Не се притеснявай, Ан. Ще се оправим за минута.

Входната врата се отвори и гласът на мис Пелам прокънтя, макар че не разбраха какво казва.

— По-добре да сляза — каза Томас Келауей.

— Не сам! — Ан Келауей хукна след него, като викна от площадката на стълбището:

— Джем, Мейси, стойте тук!

Джем не я послуша. Двамата с Маги затрополиха надолу след тях. След като за момент остана сама в стаята, Мейси ги последва.

Когато стигнаха входната врата, мис Пелам се подписваше в някакъв тефтер, подобен на папката на Робъртс.

— Разбира се, че с радост ще подпиша, щом е за добро — казваше тя на възрастен гърбав мъж, който бе разтворил пред нея тефтера. — Няма да понеса тия бунтари да дойдат тук! — Тя потръпна. — Не ми харесва обаче пред къщата ми да се събира тълпа. Какво ще си помислят съседите? Искам да отведете вашите… вашите съмишленици на друго място! — Ситните къдрици на мис Пелам трептяха от негодувание.

— О, тълпата не е заради вас, госпожо — отвърна мъжът, за да я успокои. — Заради къщата до вас е.

— Но съседите ми не знаят това!

— Всъщност искаме да видим също така — разлисти тефтера мъжът, — Томас Келауей, който преди малко не е пожелал да подпише. Мисля, че живее тук. — Той проточи врат и надникна в коридора. — Това трябва да сте вие, господине.

Мис Пелам завъртя глава и застрашително изгледа всички от семейство Келауей, събрани зад гърба й.

— Не си пожелал? — просъска Ан Келауей на мъжа си. — Къде беше това?

Томас Келауей се отдръпна от жена си и каза:

— Извинете, мис Пелам, искам да мина и ще оправя тази работа.

Мис Пелам продължи да го гледа по същия начин, сякаш беше опозорил дома й. Тогава тя забеляза Маги.

— Махнете това момиче от къщата ми! — изкрещя тя.

Томас Келауей едва се промъкна покрай хазяйката си и застана на стъпалата срещу гърбавия мъж.

— Е, господине — каза онзи малко по-любезно от Робъртс преди това, — вие сте Томас Келауей, нали? Предполагам, че по-рано са ви прочели декларацията за лоялност, която молим да подпише всеки жител на Ламбет. Сега готов ли сте да подпишете? — Той завря под носа му тефтера.

Преди Томас Келауей да успее да отговори, от тълпата се чу вик, който отново насочи вниманието към № 13. Гърбавият отстъпи от вратата на мис Пелам, за да разбере кое все пак е основното събитие. Томас Келауей и мис Пелам го последваха по пътеката.