Трейси Шевалие
Жива жар (44)

3

Докато баща и син Келауей бяха в склада за дървен материал с Дик Батърфийлд, жените останаха в комплекса „Херкулес“. Беше зима и Ан Келауей вече не работеше в градината, а си стоеше вкъщи, готвеше, чистеше, кърпеше и се опитваше да намери начин да прогони студа. Тъй като досега семейство Келауей не бяха видели студ в Лондон, не подозираха колко неотопляема е къщата в Ламбет; не бяха оценили колко уютна може да бъде една къщичка в Дорсетшър с дебелите си кирпичени стени, малките прозорци и огромното огнище. Тухлените стени на лондонската им къща бяха наполовина по-тънки. Камините във всяка стая бяха малки и искаха скъпи въглища, а не дърва, които в Дорсетшър сечеха безплатно. Сега Ан Келауей мразеше големите лондонски прозорци, край които беше прекарала толкова часове, преди да дойде зимата. Тя натъпка парцали и слама в пукнатините и пролуките на касите и подплати завесите.

Мъглата също я задържаше у дома. Сега, когато камините с въглища горяха до цял ден в повечето къщи, мъглата беше неизбежна. Разбира се, и в Дорсетшър от време на време имаше мъгли, но не така отвратителни и мръсни, висящи с дни като нежелан гост. В мъгливите дни светлината беше толкова оскъдна, че Ан Келауей спускаше завесите и запалваше газените лампи, най-вече заради Мейси, която понякога ставаше неспокойна, щом погледнеше навън в сумрака.

Мейси прекарваше повечето време вътре. Дори и в слънчеви дни не излизаше. През двата месеца, откакто се загуби в мъглата — скалъпиха това обяснение с Маги и Джем, — беше излизала от къщи само два пъти, за да отиде на църква. Отначало беше много болна: студът и влагата се бяха загнездили в гърдите й и тя прекара на легло две седмици, преди да може да стъпи на крака и да отиде до клозета в двора. Когато най-после се надигна, приличаше на варосана стена, която е започнала да пожълтява. Беше и по-мълчалива и не пускаше своите шеги, на които семейство Келауей разчитаха, без да го осъзнават.

Малко по-рано Ан Келауей беше отишла да извади от кацата една зелка и малко моркови от градината на Филип Астли, която сега пустееше. Беше взела от месаря един джолан. Беше го сварила и прибавила нарязаните зеленчуци и сетне беше изчистила кухнята. Сега избърса ръце в престилката си и седна срещу Мейси. Ан Келауей знаеше, че у дъщеря й има някаква промяна, която не се дължи само на болестта, но беше отлагала със седмици въпроса какво й е — искаше първо да закрепне и да не е така плашлива. Сега беше решена да научи истината.

Когато майка й седна до нея, иглата на Мейси замръзна над копчето, което правеше за Бет Батърфийлд — тя я беше наела да прави дорсетски колела. Бет имаше малка печалба от продажбата им, но това беше най-малкото, което можеше да направи за Мейси.

— Чудесен ден — започна Ан Келауей.

— Да, чудесен — съгласи се Мейси енергично, като гледаше през прозореца светналите улици долу. Мина каруца с огромно прасе, което душеше въздуха в Ламбет. Мейси не можа да не се засмее.

— Няма я оная мъгла. Ако знаех, че в Лондон ще е така мъгливо, никога нямаше да дойда да живея тук.

— Тогава защо дойде, мамо?

Една от промените, които Ан Келауей забеляза у Мейси, беше, че понякога въпросите й съдържаха изпитателна нотка.

Вместо да се присъедини към смеха й, Ан Келауей се опита да отговори честно.

— След като Томи умря, реших, че долината на Пидъл ни носи нещастия и тук ще сме по-щастливи.

Мейси направи един бод и попита:

— А сега щастлива ли си?

Ан Келауей отмина този въпрос без отговор.

— Много се радвам, че сега си по-добре. — Започна да суче около пръста си колана на престилката. — В мъглата през онзи ден… беше ли уплашена?

Мейси престана да шие.

— Бях ужасена.

— Така и не ни обясни какво се е случило. Джем каза, че си се загубила и мистър Блейк те е намерил.

Мейси я погледна по-спокойно.

— Бях в амфитеатъра и реших да си дойда вкъщи да ти помогна. Но не можах да намеря Джем да ме изпрати до вкъщи и когато погледнах навън, реших, че мъглата се е поразсеяла и че мога да си дойда сама. Тръгнах по Уестминстър Бридж Роуд и не се страхувах, защото наоколо имаше хора и уличните фенери бяха запалени. Само че когато стигнах завоя за комплекса „Херкулес“, не свърнах на правилното място и тръгнах по Бастил Роу, така че кръчмата „Херкулес“ ми беше отдясно вместо отляво. — Мейси нарочно спомена кръчмата „Херкулес“ като че ли, изричайки името й, щеше да се освободи от нея и Ан Келауей нямаше на заподозре, че е влизала там. Гласът й потрепери съвсем леко.

— Скоро разбрах, че не съм в комплекса „Херкулес“, и се върнах, но мъглата беше толкова гъста, стъмваше се и не знаех къде се намирам. И тогава се появи мистър Блейк и ме заведе у тях. — Мейси разказа историята си малко механично, с изключение на името на мистър Блейк, което произнесе с благоговение, сякаш говореше за ангел.

— Къде те намери?

— Не знам, мамо. Бях се загубила. Трябва да го питам.

Мейси каза това уверено, сигурна, че Ан Келауей никога няма да попита мистър Блейк. Той и мисис Блейк я посетиха, щом започна да се подобрява, и Ан Келауей се притесняваше от блестящия му пронизителен поглед и близостта му с Мейси и Джем. Освен това той й каза нещо много странно, когато му благодареше, че е намерил Мейси:

— О, ангелски прекрасна твар, блажена Ево, и ти се причести. Може по-блажена да станеш, но не би могла да станеш по-достойна.

При неразбиращия поглед на Ан Келауей Катрин Блейк се наведе напред и каза:

— Това е от „Изгубеният рай“. Мистър Блейк много обича да го цитира, нали така? Както и да е, много се радваме, че дъщеря ви вече се оправя.

Сега Ан Келауей погледна дъщеря си и разбра, че я лъже за мъглата. Мейси издържа на погледа й. Как е пораснала толкова бързо, чудеше се Ан Келауей. След минута тя стана и каза:

— Ще проверя дали хлябът не е мухлясал. В такъв случай ще трябва да отскоча за пресен.