Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Корабът на чумата (12)

12.

По-малко от дванадесет часа след като съобщиха за потъването на „Златна зора“, без да признаят нищо за набега си на борда, Кабрило и екипът му още не бяха оформили плана си за действие, но знаеха накъде да се насочат. Твърдо бяха решени да стигнат до дъното на тази загадка.

Корпорацията беше печелившо предприятие, но се ръководеше от моралния импулс на Хуан Кабрило. Не приемаха определени задачи, независимо колко пари им предлагаха. А и се възползваха от възможностите да постъпят правилно, отново независимо от печалбата. Както бе правил и в миналото, когато нямаше шанс да им платят, Хуан предложи на хората от екипажа да напуснат „Орегон“ до приключването на сегашната мисия. Никога не отказваше да рискува живота си за добра кауза, но не настояваше и хората му да постъпват по същия начин. Но, както и предишните пъти, никой от хората му не прие предложението. Биха последвали Кабрило и в ада. А гордостта на Хуан с техническите възможности на „Орегон“ бледнееше в сравнение с чувствата му към екипажа. Може и да бяха наемници, но в същото време бяха най-прекрасните хора, с които някога бе работил. Да, всички бяха натрупали огромни състояния през изминалите години, но истината бе, че рискуваха живота си по същите причини както когато бяха работили за правителството. Правеха го, защото светът ставаше все по-опасен с всеки изминал ден. И ако никой друг не искаше да се заеме с оправянето му, те бяха насреща.

Корабът се носеше на север през Бал ел мандеб или Портата на сълзите, която разделяше Йемен от Джибути. Намираха се в Червено море и Кабрило вече бе потърсил връзките си в морска служба „Атлас“, египетската компания, която контролираше Суецкия канал, за да се увери, че „Орегон“ ще бъде част от конвоя на следващата сутрин.

Щяха да са им нужни единадесет часа да изминат стоте мили от Суец до Порт Саид, но крайното им местоназначение бе само на един ден път.

Поради многобройните кораби, влизащи и излизащи от Суецкия канал, маршрутите в Червено море бяха доста претоварени. За да не предизвикват подозренията на минаващите кораби, Хуан сложи пост на мостика, макар че „Орегон“ бе управляван от оперативния център под палубата.

В момента Хуан стоеше на мостика и наглеждаше подготовката за минаването през канала на следващата сутрин. В небето над Африка бушуваха пясъчни бури. Слънцето залязваше през оцветените в охра облаци, които хвърляха призрачни сенки по мостика. Температурата си оставаше почти тридесет градуса и надали щеше да намалее, когато слънцето най-после се спуснеше зад хоризонта.

— Каква гледка — отбеляза доктор Хъксли, когато излезе от тайната врата в задната част на пилотската кабина.

Докато оглеждаше бушуващата буря, слънцето оцвети лицето й в бронзово червено. Меката светлина й помогна да скрие невероятното си изтощение.

— Как е пациентката ни? — попита Кабрило, като разтвори огромна карта на очуканата маса.

— Ще се оправи напълно — отговори Джулия. — Ако е все така добре до утре сутрин, ще я извадя от изолационното. А ти как си?

— При мен нямаше нищо, което да не може да бъде излекувано с горещ душ и малко почивка — отговори Хуан, като закачи картата с нарочно леко счупени скоби, за да придадат на „Орегон“ колкото се може по-мизерен вид.

Когато ставаше дума за камуфлажа на кораба, никоя подробност не бе прекалено незначителна за критичния поглед на Кабрило.

— Научи ли нещо ново за преживяването й? — попита той.

— В момента Линда изготвя доклад за всичко, което знаем. Не само от моите бележки, но и от онова, което Марк и Ерик успяха да сглобят. Преди малко ми каза, че ще е готова след около половин час.

Хуан погледна разсеяно часовника си.

— Не очаквах нищо определено през следващите няколко часа.

— Мърф и Стоун са по-мотивирани от обикновено.

— Чакай да отгатна. Искат да впечатлят госпожица Дал с детективските си умения?

Джулия кимна.

— Вече започнах да ги наричам „Момчетата Хардли^[1]“.

Хуан разбра шегата и се ухили.

— Да, има логика.

— Реших, че ще ти хареса — усмихна се Джулия.

Древният интерком, монтиран на преградата, изхърка като папагал, болен от астма.

— Шефе, готова съм.

Хуан натисна бутона с опакото на ръката си.

— Давай, Линда.

— В залата за съвещания съм. Ерик и Мърф вече са тук. Чакаме теб, Макс и Джулия.

— Хъкс е при мен — отвърна Кабрило. — Последния път, когато видях Макс, стоеше в каютата си и се караше с бившата си жена.

— Ще изпратя Ерик да го доведе.

— Ще дойдем след минута — каза Хуан и се обърна към Джулия. — Тръгвай. Идвам след секунда.

Тя пъхна малките си ръце в джоба на престилката и влезе в асансьора, който щеше да я отведе в оперативния център и оттам в залата за съвещания.

Кабрило застана в края на мостика и вятърът надипли тънката му памучна риза. Когато си пое дълбоко дъх, усети вкуса на далечната пустиня в задната част на гърлото си. Макар морето да го привличаше още от дете, пустинята също го вълнуваше силно. Също като океана тя бе едновременно негостоприемна и равнодушна, а от незапомнени времена хората изследваха и двете места в търсене на печалба.

Ако беше роден в друго време и място, вероятно щеше да води кервани от камили из Сахара или през Руб ал Хали в Саудитска Арабия. Чувстваше се неудържимо привлечен от загадката, която се криеше отвъд следващата вълна или дюна.

Още не знаеше накъде ще ги отведе проучването на гибелта на „Златна зора“, но убийството на стотици хора бе злодеяние, което не можеше да остане ненаказано. Екипажът му се бе трудил усърдно да събере всички възможни данни и след няколко минути щяха да изготвят плана. След като очертаеха стратегията си, щяха да я изпълнят с войнишка прецизност. В това ги биваше най-много. Застанал до парапета и положил ръка на нагорещеното желязо, Хуан си позволи няколко секунди невъздържани емоции. По време на събранието щеше да се възползва продуктивно от чувствата си, но сега остави гнева и яростта срещу безсмислената смърт да бушуват из душата му.

Несправедливостта, сполетяла невинните хора, бе като карцином, който разяждаше вътрешностите му. Единственият лек бе наказанието на убийците. Нямаше представа кои са те, образите им се губеха в пламъците на гнева му, но разследването на Корпорацията щеше да подреди всичко с наближаването на целта и да покаже лицата на чудовищата. Той си пое дълбоко дъх и промърмори под нос:

— Време е за шоу.

Съвещателната зала бе изпълнена с аромата на пикантна храна. В чест на Африка, която се намираше наблизо, Морис бе приготвил етиопско меню. Виждаха се купчини от инжера — палачинки с мая — и дузини сосове, някои студени, други — изпускащи пара. Имаше яхнии с пилешко, говеждо и овнешко, леща, грах и кисело мляко с подправки. Трябваше да сипят яхния върху палачинката, да я навият като пура и да я изядат на няколко хапки. Щяха да се оплескат страхотно и Хуан подозираше, че Морис нарочно бе сервирал тези ястия, за да наблюдава как Линда Рос, прочутата лакомница, се омазва до уши.

Като ветеран от Кралската флота Морис вярваше в английската традиция на всеки кораб да има запаси от грог. В техния случай разполагаха с кехлибарени бутилки етиопско вино от мед, наречено теж, чийто сладък аромат надделяваше и над най-силните подправки.

Управителният състав на „Орегон“ — Макс Хенли, Линда Рос, Еди Сенг, доктор Хъксли, Стоуни и Мърф — седеше около масата. Хуан знаеше, че долу в оръжейната Франклин Линкълн провежда събрание с оперативния екип. Кабрило нямаше голям апетит, затова напълни чашата си с вино и отпи с наслада. Остави хората да си напълнят чиниите, преди да обяви начало на събранието.

— Както знаете, изправени сме пред два различни, но вероятно свързани проблема. Първият е спасяването на сина на Макс от „Отговорните“ в Гърция. С помощта на сателитни картини и информацията, събрана от Ерик и Мърф, Линк и хората му разработват план за тактическо нападение. Ще го прегледаме, когато приключат. Какво трябва да направим, след като освободим Кайл?

— Ще се наложи ли да бъде препрограмиран? — попита Хъкс, като се зачуди дали Кайл щеше да има нужда от специализирана психиатрична помощ, за да разкъса оковите, с които „Отговорните“ го бяха заключили.

— По всичко личи, че да — отговори Марк.

— Значи това наистина е секта? — попита Макс с натежал от мъка глас. Смотаният му син се бе захванал с нещо ужасно.

— Отговарят на всички класически изисквания — обясни Ерик. — Имат магнетични лидери. На членовете се внушава да прекъснат връзките си с приятели и роднини, които не принадлежат на групата. От тях се очаква да живеят според кодекс, изложен в ученията на основателя. А когато някой се отдалечи от групата, останалите се опитват да го спрат.

— Как? — обади се Хуан. — Физически?

Ерик кимна.

— Има съобщения за напуснали членове, които били отвлечени от домовете си и изпратени в ръководени от групата центрове, където да ги образоват отново.

— Знаем за имението в Гърция — каза Хуан и огледа колегите си. — А старият им щаб в Калифорния е заменен с нов, чиито снимки Мърфи ми показа следобед. Какво друго притежават?

— Повече от петдесет здравни клиники в някои от най-бедните страни от Третия свят — Сиера Леоне, Того, Хаити, Бангладеш, Камбоджа, Индонезия, Филипините и няколко в Китай, където получават сериозна правителствена подкрепа, както можете да предположите.

— Интересен случай — намеси се Марк Мърфи с пълна уста. — Китайците мразят страстно култовете.

Преследват последователите на Фалун Гонг^[2], тъй като ги смятат за заплаха, надвиснала над партийното управление, но позволяват съществуването на „Отговорните“ заради идеята за контролиране на раждаемостта.

Под прокъсаната си дънкова риза Мърф носеше тениска с изрисувана стрелка, под която пишеше: „Аз съм с глупака“.

— Управниците в Пекин знаят, че и „Отговорните“ могат да се превърнат в заплаха, но са готови да рискуват, защото присъствието на такова общество придава законен западняшки вид на драконовската им политика за „едно семейство — едно дете“ — добави Еди.

Никой не се усъмни в преценката му, тъй като бяха наясно с богатия му опит в Китай.

— Е, да се върнем на спасяването на Кайл — напомни им Хуан. — Свързахте ли се вече с човек, който да извърши депрограмирането?

— Да — отговори Линда Рос. — Технически ние също отвличаме Кайл, така че трябва да го изведем от Гърция колкото се може по-бързо, за да избегнем проблеми с местната полиция. Психиатърът ще ни чака в Рим. Подготвяме самолета за полет от Ривиерата до Атина и оттам към Италия. Резервирахме стаи в хотел близо до Колизеума. Името на психиатъра е Адам Дженър. Специализиран е в подпомагането на бивши сектанти да се върнат към нормалния живот. От всичко, което научихме, личи, че е най-добрият в света.

— Той самият бил ли е член на „Отговорните“? — попита Хуан, като знаеше, че често подобни специалисти се бореха срещу група, в която бяха членували, също като излекувалите се алкохолици.

— Не, но житейската му мисия е да ги унищожи. Помогнал е на повече от двеста души да избягат през последните десет години.

— А преди това?

— Частна практика в Ел Ей. Не че това има значение, но таксата му е петдесет хиляди долара плюс разноските. Но пък гарантира, че когато приключи, Кайл ще се върне към нормалния живот.

— По-добре ще е за него да изпълни обещанието си — изръмжа Макс.

— Групата на „Отговорните“ трябва да е доста голяма, за да създаде работа на човек, който си изкарва прехраната, като социализира бившите й членове — обади се Еди. — Колко са последователите й?

— На официалната си уебстраница твърдят, че са повече от сто хиляди — отговори Линда. — Според сайта на Дженър тази цифра е преувеличена два пъти. Но все пак броят им е значителен. А тъй като много прочути типове от Холивуд са вътре, желаещите се увеличават. Хората обичат да подражават на известните.

— В случай че ми се наложи да се запознаем, каква легенда използвахте при връзката с Дженър? — попита Хуан.

— Всичко е в доклада ми — отговори Линда, като повдигна папката пред себе си. — Макс е строителен предприемач от Ел Ей, който иска да си върне сина. Ние сме частната охранителна компания, която е наел, за да го направи. Помощникът на Дженър не се впечатли, когато му разказах историята. Останах с чувството, че са виждали често такива ситуации.

— Добре, значи след като отвлечем Кайл, го отвеждаме на летището, откъдето Тайни Гъндерсън ще ни закара в Рим. После ще предадем момчето на Дженър — заключи Кабрило, но внезапно се сети нещо. — Те сигурно държат паспорта на Кайл. Трябва да му подготвим нов.

— Момент — изсумтя Линда, сякаш бе обидена. — Бившата съпруга на Макс ни изпрати снимка на Кайл по имейла. Ще я поукрасим, за да прилича на официална паспортна снимка, и ще му напечатаме нов.

Хуан посочи на Линда, че има малко мазнина по брадичката.

— Е, това е относно проблем номер едно. Да се заемем с номер две. Какво се е случило на „Златна зора“ и защо. Какво знаем досега?

Линда включи лаптопа, за да му покаже информацията.

— „Златна зора“ и близнаците й „Златно небе“ и „Златно слънце“ са собственост на параходна линия „Златни пътешествия“, датска компания, която се включва в бизнеса в средата на осемдесетте години. Правят круизи из Карибите, Средиземно море и Южно море. Освен това дават корабите си под наем. Преди четири месеца им възложили да превозят четиристотин двадесет и седем „Отговорни“ от Филипините до Гърция. „Златна зора“ бил единственият кораб на разположение.

— Броят на хората изглежда прекалено голям за персонал на клиника — замислено каза Хуан.

— И аз си помислих така — съгласи се Линда. — В момента проучвам въпроса. На страницата на „Отговорните“ няма нищо за пътешествието. Няма и обяснения какво е правила толкова голяма група във Филипините.

— Добре, продължавай.

— Напуснали са Манила на седемнадесети. Според дневниците, които Мърфи проучи, не е имало никакви инциденти. Плаването било гладко.

— До момента, когато всички загинали — грубо се намеси Макс.

Ерик вдигна очи към втория по важност в Корпорацията.

— Не всички. Прегледах отново компютърните дискове. Една от спасителните лодки на „Златна зора“ липсва — каза той и се обърна към Кабрило. — Съжалявам, но не забелязах това снощи.

Хуан не отговори.

— Компютърният дневник потвърждава, че една от спасителните лодки била спусната около осем часа преди ние да се появим — потвърди Марк.

— Значи убиецът или убийците са били на „Златна зора“ по време на пътешествието?

— Така изглежда. Стоуни и аз се задействахме като хакери и проникнахме в компютъра на компанията, откъдето взехме списъците на пътниците и екипажа, но ако не идентифицираме труповете, за да се уверим кой е бил на борда по време на потъването, няма начин да стесним кръга на заподозрените — каза Марк, после изпревари следващия въпрос на Хуан. — Вече проверихме. Няма неочаквани промени в състава на екипажа, след като са приели офертата за превозване на групата. Няма и промени в последната минута в списъка на пътниците. Хората, които е трябвало да са на парахода, са били на него.

— Кой тогава ги е убил? — попита Макс.

— Ако трябва да гадая, бих казал, че е дело на „Отговорните“. Но те не са по философия самоубийци като хората на Джим Джоунс или японските последователи на Аум Шинрико. Някои твърдят, че Лайдъл Купър се е самоубил като върховен жест на отговорност, но групата не подкрепя самоубийствата. Според тях, след като вече си роден, имаш морално задължение да разпространяваш вярата им, а не да се самоубиваш. Другото мнение е, че някой външен е проникнал в групата.

— Имаме ли заподозрени?

Линда отговори:

— Поради становището си относно контрола върху ражданията и абортите от години водят тежки битки с Ватикана. Същото се отнася и за отношенията им с други консервативни християнски организации.

Кабрило поклати глава.

— Разбирам как някакъв откачен с пушка в ръка убива лекар, който прави аборти. Но за да избиеш стотици на кораб, се изискват професионален екип и много пари. Не вярвам, че няколко свещеници и монахини биха проникнали в обществото, за да организират масово клане.

— Аз бих заложил на група фанатици — каза Марк. — Секта с точно противоположните идеи, може би основана от бивши членове на „Отговорните“, или нещо подобно. Тия хора вършат доста откачени неща освен че проповядват да не се раждат деца.

Хуан не му обърна внимание.

— Да помислим защо биха убили собствените си хора? Идеи?

— Не, сериозно — продължи Марк. — След като си бил член на групата известно време и си работил в някое гадно място в Третия свят, започват да ти доверяват някои от по-сериозните тайни на „Отговорните“ и ти обясняват как познанието ще те спаси.

— Продължавай — кимна Хуан.

Мърф можеше да е особняк, но имаше невероятен мозък.

— Чували ли сте някога за „мембранната теория“? — попита той.

Вече беше говорил с Ерик по въпроса, затова само той не го погледна тъпо.

— Става дума за теория, която търси начин за обединение на четирите сили в галактиката, нещо, което Айнщайн не могъл да направи. Накратко казано, твърди се, че нашата четириизмерна галактика представлява единична мембрана, а в по-извисени от нас пространства съществуват други. Те са толкова близо до нашата, че могат да преминават между тях материя и енергия, а гравитационните сили в нашата галактика могат да изтекат. Съвсем нова теория.

— Ще се доверя на думите ти — усмихна се Кабрило.

— Както и да е, „мембранната теория“ започнала да възбужда интерес сред физиците в средата на деветдесетте години. Лайдъл Купър също се увлякъл по нея. Но той направил крачка напред. Според него не само квантови частици могат да влизат и излизат от галактиката ни. Той вярвал, че интелект от друга „мембрана“ влияе на хората в нашето измерение. Според него този интелект оформя живота ни по начини, каквито не можем да си представим, и бил причината за всичките ни страдания. Малко преди смъртта си Купър започнал да преподава техники за ограничаване на това влияние и за защита от извънземни сили.

— И хората са повярвали на тия дивотии? — попита Макс, като се замисли отчаяно за сина си.

— О да. Помисли от тяхна гледна точка за момент. Вярващият не е виновен, задето късметът му е лош, депресиран е или просто си е тъп. С живота му си играе някаква мембрана от друго измерение. Влиянието на извънземните ти е попречило да свалиш момичето на мечтите си или да получиш желаното повишение. Космическите сили те дърпат назад, а не собствената ти некадърност. Ако вярваш в това, не си отговорен за собствения си живот. А всички знаем, че вече никой не иска да е отговорен за себе си. Купър ти предоставя готово извинение за грешните избори в живота.

— Да, след като има хора, които съдят ресторантите за бързо хранене, защото според тях са виновни за излишните им килограми, разбирам привлекателността на идеята — кимна Хуан. — Но какво общо има това с избиването на „Отговорните“ на кораба?

Марк се изчерви смутено.

— Не съм обмислил всичко още, но я си представете, че е вярно — заговори той трескаво. — Ами ако извънземен от друга мембрана се бори с друг, заклещен в нашата, а ние сме по средата? Нещо като пешки.

Кабрило затвори очи и изстена. Откачените идеи на Марк отново надделяваха над първокласния му мозък.

— Ще помисля по този въпрос, но засега, да се придържаме към земните врагове.

Марк прошепна на Ерик:

— Снощи това звучеше по-добре, нали?

— Да, защото не бяхме спали двадесет часа и бяхме изпили по трийсет „Ред була“ на калпак.

Еди Сенг лапна залък хляб.

— Възможно ли е хората на кораба да са били избрани, защото са се опитвали да напуснат сектата и лидерите са решили да покажат на всички колко са сериозни? Ерик спомена, че и преди са отвличали хора. Ами ако са решили да подходят към убийство?

Макс Хенли го изгледа стреснато. Беше повече от загрижен за безопасността на сина си.

— Възможно е — каза Линда, преди да забележи очевидния страх на Хенли. — Съжалявам, Макс, но трябва да помислим за това. А и синът ти е от новопокръстените. Той въобще не възнамерява да ги напуска.

— Сигурен ли си, че искаш да присъстваш на това обсъждане? — обърна се Хуан към най-добрия си приятел.

— Да, мамка му — рязко отговори Макс. — Просто… не знам… едновременно е болезнено и срамно. Говорим за сина ми и не мога да не мисля, че аз имам вина за сегашното му положение. Ако бях по-добър баща, нямаше да се замеси в толкова опасно нещо.

Никой не знаеше как да отговори. Нетипично за тяхната компания, Ерик Стоун бе този, който наруши мълчанието. Всички го смятаха за изключително способен в техническо отношение и понякога пренебрегваха човешката му страна.

— Макс, аз израснах в кошмарен дом — каза той. — Баща ми беше пияница. Биеше майка ми и мен всяка нощ, когато имаше пари за бутилка водка. Това беше най-ужасното детство, което можеш да си представиш, но от мен все пак излезе човек. Семейният ти живот е само част от това, в което ще се превърнеш. Не е сигурно, че нещата щяха да са различни, ако ти бе обръщал повече внимание на сина си. Няма начин да го знаеш, така че е безсмислено да се тормозиш. Кайл е такъв какъвто е, защото той е избрал това. Не си прекарвал много време и с дъщеря си, а тя е преуспяващ счетоводител.

— Адвокат — разсеяно го поправи Макс. — И се справи съвсем сама.

— Е, щом не се чувстваш отговорен за успеха й, значи нямаш право да поемаш отговорност за неуспехите на Кайл.

Макс се замисли за момент, после попита Ерик:

— На колко години си?

Стоун изглеждаше притеснен от въпроса.

— На двадесет и седем.

— Изключително мъдър си за годините си, синко. Благодаря ти.

Ерик се ухили широко.

Хуан му прошепна: „Чудесна работа“, после възобнови събранието.

— Има ли някакъв начин да проверим теорията на Ерик?

— Можем да проникнем в компютърната система на „Отговорните“ — предложи Марк. — Можем да открием нещо, макар да се съмнявам, че имат списъци, които обясняват колко добрички са били някои от тях и колко лоши други.

— Все пак опитай — нареди му Хуан. — Сравни списъка на пътниците с всичко, с което се занимават „Отговорните“. Тези нещастни хора са били подбрани според някакъв критерий. Ако не са възнамерявали да напуснат сектата, значи е имало нещо друго.

Той се завъртя към Линда и добави:

— Искам да знам какво са правили на Филипините. Отговорът на този въпрос може да е единствената ни сериозна следа.

Хуан се надигна, за да покаже, че събранието е приключило.

— Ще влезем в Суецкия канал в пет часа утре сутрин. Напомнете на хората си, че трябва да имаме пилот на борда, докато излезем от Порт Саид. Маскировката ни трябва да е пълна. Макс, провери дали двигателят работи на пълна мощност. Огледай и палубите, за да не би нещо забравено там да ни издаде. След като влезем в Средиземно море, ще разполагаме с двадесет и четири часа да финализираме плана си с помощта на Линк, още дванадесет, за да подготвим всичко, а после ще измъкнем Кайл Хенли. След четиридесет и осем часа той ще бъде в Рим при психиатъра, а ние ще потеглим към Ривиерата и новата ни мисия.

Кабрило дори не подозираше, че планът му може да не мине гладко.