Ейдриън Басо
Интимно предателство (9)

Глава 9

— Подготвил съм ти една изненада — казваше Морган на Алиса, докато поемаше чашата чай от протегнатата й ръка.

Бе пътувал бързо и безпроблемно и пристигна за кратко време, тъкмо за следобедния чай.

— Само не и още един подарък — възкликна тя, все още развълнувана от внезапното му появяване. — Честно, Ваша светлост, трябва да спрете.

— На мен ми харесва.

— Но аз се чувствам неудобно. Истината е, че сега, за тези няколко седмици, получих повече подаръци, отколкото през целия си живот, и ако продължавате по този начин, ще банкрутирате — колебливо заключи Алиса, като не искаше да изглежда неблагодарна.

Знаеше, че е глупаво да възразява срещу скъпите, красиви неща, с които той я отрупваше, но предпочиташе да прекарват повече време заедно. Или поне да й съобщаваше за пристигането си в имението.

— Смея да твърдя, че ще привикнеш с този начин на живот, скъпа моя — сухо отговори той.

После реши да не се сърди, а да се наслаждава на редките мигове насаме с Алиса.

Тя му приготвяше чиния със сандвичи и дукът впери жаден поглед в деколтето на новата жълта муселинена рокля. Гледката беше прекрасна. Медната й коса бе прибрана в нисък кок на тила и разкриваше млечнобялата кожа пред възхитените му очи. Морган изпита почти мъчително желание да целуне изящната шия. Напрежението растеше и мъжът се размърда неспокойно на стола. Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-трудно издържаше.

Алиса забеляза, че той я наблюдава, и го погледна крадешком. Дукът бе толкова хубав в светлобежовите си кожени бричове, прилепнали плътно към бедрата му. Тъмният редингот контрастираше чудесно със снежнобялата копринена риза, а по красивото му лице бе изписано колко много я желае. И тя се запита кога ли щеше да я целуне. А после да я докосне, гали, подлудява. Стресна се от мислите си и неволно въздъхна.

— Опарих се, докато отпивах от чая — отвърна тя на въпросителния му поглед. Странно, но за момент се изплаши, след като й се стори, че той се придвижи по-близо към нея. Мислеше си, че Морган усеща ускорения пулс на сърцето й и предателската топлина на тялото й. Сви се на стола си и реши да подхване най-безопасната тема:

— Времето е много топло за сезона, необичайно е, нали? — високо започна тя и си помисли, че говори като истински идиот.

— Случило ли се е нещо? — попита дукът с нахална усмивка, тъй като много добре разбираше, че близостта му я кара да се чувства притеснена.

— Разбира се, че не — излъга Алиса. — Още чай, Ваша светлост?

Той поклати глава и като се ухили широко, стана на крака.

— Хайде, Алиса. Заповядах на Нед да оседлае конете. Тръгваме ли?

Алиса скочи радостно. За пръв път не я доядя на заповедния му тон. Всичко бе по-добро от това да седи с него в една стая и да й хрумват неприлични мисли.

— Моля, изчакайте ме да си взема наметалото и шапката, Ваша светлост. След малко ще се присъединя към вас.

Настаниха се в откритата карета и Алиса се почувства щастлива и доволна. Можеше да се наслаждава на разходката. Близостта на Морган я очароваше и тя не се опитваше да го прикрива.

Не забеляза къде точно отиват и затова се изненада, когато конете завиха рязко и потеглиха по настлана с чакъл алея. Високите кедрови дървета придаваха особен колорит на мястото. Изящната постройка в дъното на алеята излъчваше царствено спокойствие и загадъчност. Приличаше на малък замък, с двете странични кръгли кули и тясната, но по-висока в средата, явно предназначена за наблюдателница. Имаше и още четири квадратни по фланговете, които говореха ясно, че зданието е строено още през средните векове. По сивата каменна фасада се виеше бръшлян.

— Какво очарователно място — извика Алиса, когато спряха пред тежките дъбови врати.

Дукът хвърли юздите в ръцете на очакващия ги слуга и скочи от каретата. Протегна ръце и вдигна Алиса. Притисна я към силното си тяло и сърцето й заби учестено, щом се взря в сивите очи.

— Очакват ли ни? — попита тя, любопитна с кого ще се срещнат.

Нервно оправи роклята си и се помоли да изглежда достатъчно представителна. Как можа този ужасен мъж да не й каже, че предприемат визита.

Младият слуга отвори входната врата и ги придружи до голямо антре. Алиса предпазливо се заоглежда, докато чакаха. Къщата бе странно тиха.

Въпреки че не бе много просторна, изглеждаше изискана с високия си, богато украсен с орнаменти, таван. Подът излъчваше топлина от леко розовеещия мрамор, стените бяха боядисани в подобен, малко по-тъмен, оттенък. Алиса реши, че ефектът е чудесен.

— Искаш ли да разгледаш? — загадъчно попитат дукът.

— Не разбирам, Ваша светлост. Никой ли не живее тук?

— Засега не. Но скоро къщата ще е обитаема. Ключът, мис Карингтън! — Дукът извади от джоба си голям месингов ключ и го протегна към Алиса. — Повечето от стаите са обзаведени, но предполагам, че ще искаш сама да направиш някои промени. Харесва ли ти?

Известно време младата жена се опитваше да схване значението на казаното.

— За мен? — възкликна най-накрая тя удивено. — Купил си я за мен?

— За нас — меко я подразни той. — Знам, че държиш на самостоятелността си, затова съм уредил документите и къщата е твоя собственост. Но ми се иска да прекарвам тук повече време заедно с теб. Бих желал да ти върна Уестгейт Менър, но Тристан и Каролайн просто се влюбиха в мястото. Надявам се, че това ще бъде достойна замяна. Нали не си разочарована?

— Разочарована — проплака Алиса, все още зашеметена. — Та аз съм поразена, изумена, смаяна…

Тя знаеше, че дукът има много резиденции, но ето, че бе избрал специално кътче само за тях двамата — отдалечено от света, уютно и красиво. Това беше много повече от един жест на щедрост. Разбра, че Морган не само е оценил същността й на независима жена, но очевидно нямаше нищо против тя да си остане такава. Очите й се изпълниха със сълзи и Алиса извърна бързо глава, за да ги скрие.

— Благодаря — просто промълви тя. Не знаеше какво да каже повече. — Ще обичам това място, Морган. Радвам се на красотата му, но още повече на жеста ти — купил си го за нас.

— Ела, нека видим всичко. — Дукът бе доволен, че тя е щастлива и облекчен от факта, че не се бе почувствала обидена, защото къщата бе в провинцията.

Всичките си любовници бе настанявал в Лондон. Плащаше наема и всички останали разноски, докато връзката продължаваше. Сега изпитваше чувството, че няма да се насити дълго време на тази жена, но бе реалист и знаеше, че всичко си има край. И бе най-добре, когато свършваше при взаимно съгласие. Но междувременно и двамата щяха да се наслаждават на интимността и любовта си без неудобствата и задълженията, които един брак изискваше.

Знаеше също, че постъпва доста екстравагантно, като й подарява къщата, но бе убеден, че тя заслужава сигурност в бъдеще. Заедно с това малко имение, той щеше да й предостави и необходимата издръжка.

Обиколиха заедно стаите, след което се запознаха с няколкото души от персонала. Възхищението и благодарността на Алиса растяха и тя непрекъснато се радваше на разни предмети — обожаваше антикварните вещи, особено китайския рисуван порцелан. Реши обаче, че повечето от картините трябва да се махнат. Всяка стая й носеше нови преживявания и Морган бе доволен да я види толкова щастлива.

— Мисля, че тук ще са необходими златисти завеси — каза тя, след като разгледа спалнята на господаря. — И подходяща сатенена покривка на леглото. А също и зелено персийско килимче под него. Може да е на кафяви и жълти листа. Одобряваш ли идеята?

— Скъпа мис Карингтън, би трябвало вече да знаете, че харесвам всичко, което вършите в спалнята — ухили се палаво той и затвори вратата зад гърба си.

Алиса усети как сърцето й замря, защото Морган тръгна към нея.

— Ваша светлост! — запротестира тя, когато той я взе в ръцете си. — Морган, моля те… Слугите!

— Те имат достатъчно добро основание да си затварят очите за неща, които не ги засягат — отсече той.

Хубавото му лице се изкриви в похотлива усмивка и дукът се приведе над устните й. След като се противи малко в началото, Алиса отговори страстно на целувката му. Любовта им бе всеотдайна и й носеше такава радост. Тя потръпна от желание, когато Морган прошепна в ухото й еротичните си копнежи.

Ръцете му не спираха да я галят и притискат към силното му тяло. Той повдигна брадичката й, Алиса се взря в очите му и видя блясъка на страстта. Големите му ръце обгърнаха лицето й, той целуна поред челото, бузите и накрая меките, податливи устни. Взаимното им желание пламна, нетърпението победи волята й. Морган изследваше с език устата й, вкусваше сладостта й, искаше все повече и повече.

Всяка частица на тялото й отговаряше на този зов. Тя стенеше, извиваше се и му шептеше колко неразумна и полудяла от страст я караше да се чувства той.

Морган обсипваше с нежни целувки лицето й и умело я водеше към голямото легло. Ръцете му жадно галеха гърдите и. Прокара пръсти по тънкото й бельо и Алиса въздъхна от удоволствие. Тя целуна гърлото му, вдиша чудесния мъжки аромат, опияни се от близостта им. Беше й толкова добре, толкова сигурно в прегръдката му. Наслаждаваше се на всеки момент. Повдигна глава и му върна целувката с такава страст, че той почти изгуби контрол.

— Бях далеч от теб цяла вечност, сладка моя — прошепна мъжът дрезгаво.

Бе изумен от смелостта й да показва чувствата си и нуждата да бъде с него. Забори се с множеството малки копчета на гърба на роклята й. Накрая, изгубил търпение, просто свлече дрехата и разкри прекрасните заоблени гърди. Ръцете му поеха снежнобялата плът, езикът му подразни набъбналите зърна.

Алиса задвижи бедрата си, притисна се в твърдата му мъжественост, закопняла за сливането на телата им. Пръстите й разкопчаха ризата и най-после се добраха до голите му гърди, обсипани с къдрави косъмчета. Страстно се притисна към тялото му.

— О, господи — изръмжа дрезгаво Морган. — Ще разкъсам тази рокля, ако не спреш, любов моя.

Алиса се усмихна доволна, че има такава власт над него. Отстъпи крачка назад и започна да го съблича.

Морган стоеше неподвижен и се наслаждаваше на новото й хрумване. Остави се в ръцете й и после, гол и туптящ от страст, я обърна към себе си и доразкопча дрехата й. Паднаха в леглото и забравиха всичко наоколо.

Алиса се обърна по гръб и усети пръстите му в топлата си утроба, докато езикът му, проникваше в устата й.

— Господи, толкова си мека, топла и влажна за мен, любов моя — прошепна Морган, а пръстите му ставаха все по-нетърпеливи.

— Искам те в мен — прошепна тя, лудешки устремена към него, извивайки като лък тялото си.

Той се разсмя радостно.

— Тогава го направи, мила — каза той и се изтегна в леглото.

Алиса изглеждаше объркана за момент:

— Не те разбирам, Морган!

Той я грабна, извъртя я, повдигна я и я настани седнала върху бедрата си.

— О… — долетя тихият й шепот. — Сигурен ли си в това, което правиш, Морган?

— Абсолютно сигурен, сладката ми — провлече, а, устните му се извиха в ням въпрос.

Тя се надигна и после бавно се спусна, като усещаше възбуждащото проникване в плътта си. Морган изпъшка от напрежението, което искаше да утоли. Протегна ръце, сграбчи гърдите й и с рязко движение се оттласна нагоре.

Тя пое въздух шумно и той веднага спря.

— Боли ли те?

— Не. Чувствам се великолепно.

Думите й го подтикнаха към действие — ръката му се плъзна към копринения триъгълник.

— Толкова си красива — прошепна в забрава. Косата й се диплеше, разпиляна на медни вълни, изящните гърди се надигаха и спускаха бавно, лицето й сияеше с особена прелест. После, сякаш досетила се внезапно какво да прави, тя се задвижи в прастария, чувствен ритъм и го остави без дъх. Мускулите й се стегнаха около тялото му и му показаха, че кулминацията за нея е настъпила. Вглеждаше се удивено в лицето й, докато удовлетворението дойде. Вълнението й доведе до неговото освобождаване и чувството, че излива в дълбините й семето си, бе необикновено и прекрасно.

Малко по-късно се опитваха да успокоят дишането си. Морган я бе приютил до биещото си от любов сърце. Косата й ги обливаше като водопад и Алиса непрекъснато оправяше ту един, ту друг кичур. Сгуши лице във врата му и си призна:

— О, Морган. Обичам те толкова много.

Думите се изплъзнаха с такава лекота, че тя нямаше време да помисли предварително. После тялото й се напрегна от реакцията му. Той мълчеше. И колкото по-дълго мълчеше, толкова повече се стягаше топката в стомаха й. Алиса въздъхна. Може би не я бе чул, помисли си тя с объркано чувство на съжаление и облекчение. Да обича човек като него, си беше риск и тя се чувстваше несигурна и лесно ранима. Трябваше да чака мига на признанията и емоциите.

— Тежа ли ти? — попита тя в желанието си да разбере потискащото мълчание.

Повдигна се на лакти, косата й се разпиля по лицето му и Алиса протегна ръка, за да отмести кичурите. Той отвори очи и я погледна с такава нежност и топлота, че гърлото й се стегна от прилива на сълзите. Отмести се бързо от тялото му и си помисли, че ако този мъж не престане да я гледа така, тя щеше да направи някоя глупост. Като да му повтори, че го обича, например.

На Морган не му хареса отдръпването й и той отново я взе в ръце. Люлееше я нежно върху тялото си и тя се наслаждаваше на почивката. Видя голямата върба, поклащаща клони пред прозореца на стаята. Забеляза птичката, прехвръкваща от клонче на клонче, да вика малките си. Притисна се до любимия си и може би за пръв път в живота си се почувства сигурна.

— Време е да се връщаме, скъпа. — Гласът на Морган наруши спокойното мълчание.

Алиса се стресна и го погледна въпросително.

— Мисис Стратън ще се безпокои, ако не сме в имението преди смрачаване.

— Да. И ще има още един чудесен повод да клюкарства — с лек смях го прекъсна Алиса.

Изправи се гола, скочи от леглото и започна да рови из дрехите си за долната риза.

После седна в края на леглото и внимателно обу чорапите си, докато Морган си слагаше бричовете.

— Кога ще се местим тук, Морган?

— Щом като прецениш, че е готова за живеене, любов моя. Няма да ти отнеме много време. Доколкото виждам, не възнамеряваш да правиш големи промени. Може би няколко седмици ще ти бъдат достатъчни. Надявам се, че разбра как ще си прекарваме времето тук.

Няколко седмици! Ако щяха да се местят толкова скоро, то Морган явно бе уредил всичко по сватбата. Алиса се почувства засегната, че не я бе попитал за желанието й, нито пък я бе осведомил за намеренията си. След това реши, че и без това не би могла да помогне много. Всъщност не знаеше нищо за сватбените приготовления. Не беше дори присъствала на венчавка.

— Не си планирал голяма церемония в Лондон, нали, Морган? — предпазливо попита Алиса. — Надявам се, че всичко ще бъде много семпло, само с присъствието на най-близките ти.

— М-м… — промърмори дукът с глава под леглото. Тъкмо вадеше ботушите си.

— Не предпочиташ ли този вариант? — продължи тя. — Знам, че може би се очаква да бъдат поканени доста хора и да го направим по-пищно в Лондон, но не бихме ли могли да избегнем официалността? Освен това ми се струва, че е най-добре да бъде сутринта. Сигурна съм, че ще се приеме от всички.

— Кое ще се приеме? — попита Морган разсеяно, докато търсеше сред завивките ризата си.

— Семплата брачна церемония.

— За какво?

— За нашата сватба.

— Моля? — Главата му отхвръкна нагоре и той я загледа смаяно.

— Добре… добре — бързо каза тя и отвърна поглед от гневното му лице. Аз просто предположих. Няма нужда да се ядосваш. Ще направим това, което ти искаш и смяташ за най-добро — обърна му гръб и се зае да прихваща косата си срещу голямото пиринчено огледало.

— Скъпа мис Карингтън, ще ми обясните ли за какво, по дяволите, говорите? — изкрещя той, приближи се до нея, грабна я за лакътя и я извъртя към себе си.

— Морган, боли ме! — извика тя, изплашена от гнева, изписан по лицето му, и объркана от реакцията му. — Аз просто споделях мислите и желанието си за семпла венчавка. Не ми се щеше да усложняваме нещата.

— Говориш ми със загадки, драга. Не знаех, че ще се женим. — Той снижи глас, но Алиса усети презрението.

Морган охлаби желязната си хватка, но продължи да стои надвесен над нея и да се взира с ненавист в очите й.

— Да не се женим? — като ехо повтори тя, напълно объркана. — Променил си решението си?

— Никога не сме обсъждали подобен въпрос — обяви той с по-спокоен глас.

— Но… но първия път, когато бяхме заедно — Алиса заекна и продължи с дрезгав шепот: — След като ти… ти каза, че искаш да се грижиш за мен. Ти… ми обеща закрилата на твоето име.

— Да. Така беше. И ти прие — отговори бавно той, като започваше да разбира.

— Съгласих се да стана твоя жена.

— Съгласи се да ми станеш любовница — меко я поправи Морган, като се питаше как се е стигнало до толкова грешно тълкуване на намеренията му.

— Какво?

— Моя любовница — повтори той.

— Боже господи! — прошепна Алиса в шок, толкова удивена от думите му, че едва говореше. Отпусна се на близкото канапе и се опита да подреди мислите в главата си. Но не успя.

Морган стоеше до нея и на няколко пъти прочисти гърлото си. Чувстваше, че не би могъл да я вини, и това усложняваше положението му. А и сам се чувстваше виновен за неловката ситуация. Протегна ръка да я утеши и тя се сепна, повдигна глава и го загледа, сякаш я бе ударил.

— Не ме докосвай — изсъска. — Как смееш да ме оскърбяваш с подобно предложение?

Бе се събудила от транса и сега се бореше за остатъците от достойнството си. Морган си помисли, че предпочита тихата й скръб.

Алиса скочи от мястото си и заобикаля из стаята като животно в клетка.

— Как може да си толкова жесток и да ме унижаващ по този начин? — спусна се тя към него.

Гневът й събуди ответна реакция и дукът се разкрещя:

— Не ми се правете на невинна девица, мис. Припомням ви, че дойдохте доброволно в леглото ми — злобно добави той, като смътно съзнаваше, че не е прав.

Но не можеше да се сдържи.

Очите й проблеснаха като ножове към лицето му и тя цялата пламна при спомена за всеотдайността си през онази тяхна първа нощ.

— Беше различно тогава и ти го знаеш.

— Какво да знам?

Алиса не му отговори. Защо да му обяснява сега? Вече нямаше значение. Нямаше да се женят. Беше излязла пълна глупачка. Как въобще си го бе помислила? Студ обхвана тялото й и тя потрепери. Единствената й мисъл бе да се махне оттук.

— Тръгвам си — бавно каза тя. Недооблечена, грабна обувките и шапката си и излезе от стаята.

— Проклятие! — изруга дукът.

Седна в края на леглото и започна да се бори с ботушите си, като се ослушваше за каретата. Бе убеден, че тя щеше да потегли без него.

Затова се изненада, когато я видя да чака, свита в ъгъла на двуколката, озарена от залязващото слънце. Мълчаливо взе поводите и се взря в прекрасния профил до себе си. Искаше му се тя да го погледне и да се разберат, но Алиса седеше сковано, вперила невиждащ поглед пред себе си.

Може би трябваше да не избухва така и по-късно да й обясни ужасното недоразумение, помисли си дукът. Сега щеше да постъпи по този начин. И той остана мълчалив, като обсъждаше наум аргументите в своя полза. Въобще не мислеше да я остави да си замине така. Много време бе минало, откакто някоя жена бе привлякла сериозно вниманието му. И нямаше намерение да я изпуска.

Щеше да й предложи всички материални облаги, които тя желаеше. По дяволите, щеше даже да узакони собствеността й чрез завещание в писмен вид. Щеше…

Но брак! Ей богу, самата мисъл за това го караше да се облива в студена пот.

Дукът сви устни, дръпна юздите и красивите коне забързаха по алеята.