Ейдриън Басо
Интимно предателство (18)

Глава 18

Алиса стигна до убежището на стаята си и затръшна вратата. Облегна се на нея, за да успокои накъсаното си дишане, и с гневни движения заизтрива сълзите от лицето си. Бе постъпила неразумно и прибързано, но в момента, в който Морган извади плоската кадифена кутия от джоба си, тя бе усетила, че губи контрол. В съзнанието й изникна картината от разказа на старата дукеса — изневерилият съпруг подарява скъпоценности, за да умилостиви разгневената съпруга. Само един поглед върху обсипаната с диаманти огърлица, и Алиса побягна панически, след като бе захвърлила бижуто в лицето му.

Знаеше, че постъпката й е детинска, но закъснялото съжаление нямаше да реши проблема. Младата жена разтърка слепоочията си и позвъни за прислужницата. Поиска да й приготвят ваната, за да се отпусне и събере мислите си, преди отново да се изправи срещу Морган.

Наслаждавайки се на уединението, Алиса се потопи в уханната вода и се опита да намери приемливо извинение за случилото се. Трябваше да обясни нещо на изненадания си съпруг. Разсеяно си играеше със сапуна и се питаше дали винаги ще бъде така между тях — напрежение, недоверие, горчивина… Досега винаги бе била силна, гордееше се със самоконтрола и разума си. А напоследък всяка среща с Морган я изкарваше от равновесие и предизвикваше хаос в чувствата й.

Алиса въздъхна и се изправи във ваната. Направи опит да излезе сама от хлъзгавото корито, но веднага разбра, че няма да успее. Извика високо Джанет, като въобще не беше уверена, че прислужницата й щеше да я чуе. Никой не се отзова на повика й, тя скръсти ръце и безпомощно зачака, докато водата бавно изстиваше. После опита пак, отчаяният й глас отекна в голямата стая и отново заглъхна без отговор.

Дукът се прибираше в спалнята си след откровения разговор със старата дукеса, когато чу виковете за помощ. Влезе безшумно и видя жена си във ваната.

— О, Джанет, благодаря ти, че дойде — възкликна Алиса, като чу отварянето на вратата. — Нуждая се от теб. Страхувам се, че увеличените ми размери не ми позволяват да изляза сама оттук, а вече съвсем изстинах.

Морган се усмихна, изкушен да се позабавлява с проблема й. Той коленичи, пропълзя зад гърба й и протегна ръка към гъбата, плуваща във водата.

Алиса се сепна при вида на мъжката ръка и се опита да извие глава, за да види натрапника, но ваната бе твърде тясна.

— Вече свърших с къпането — тихо прошепна тя, защото Морган бе започнал да плъзга бавно гъбата по тялото й и нежно да гали настръхналата плът.

Той не обърна внимание на протеста й, гъбата се превърна в еротичен, но и много мъчителен инструмент — тръгна от горната част на гърдите, мина през набъбналите зърна, обрисува корема и навлезе между бедрата. Алиса потръпна в отговор и зачака с широко отворени очи.

— Ще изстинеш — прошепна Морган в ухото й, изправи се и я извади от хладката вода.

После загърна бляскавото й тяло в голяма кърпа.

Алиса го гледаше мълчаливо, като не се подчини на импулса си да обвие ръце около врата му. Той нежно започна да я подсушава. Когато докосна корема й, тя веднага се дръпна, но Морган успя да забележи паниката в погледа й.

— Алиса, добре ли си? Да не би да те боли нещо?

— Не… добре съм. Но разбирам отвращението, което изпитваш към огромния ми корем — прошепна тя и извърна глава.

— Боже господи! — възкликна Морган ужасен. — Това ли си мислиш?

Той я обърна към себе си, взе лицето й в ръце и приближи главата си към нейната. Устните им се срещнаха в нежна целувка, изпълнена с копнеж и любов.

— Ти и сега си много красива. Толкова топла, толкова нежна и сладка. Избягвах те, защото не се доверявах на себе си — нямаше да успея да овладея желанието си.

— Добре се справяш досега, остана целомъдрен. Та ние дори не сме консумирали брака си.

— Прости ми — каза мъжът, наведе глава, махна кичурите влажна коса от врата й, после впи устни в гладката кожа. — Никога не съм имал намерение да те пренебрегвам, любов моя. Но не знаех, докато днес не ми казаха дали ще е безопасно за теб и детето да се любим.

— Защо не ме попита? — попита тя, докато устните му се придвижваха все по-надолу и по-надолу.

— Не мислех, че знаеш отговора — въздъхна той. — Сега всичко е наред, нали?

— О, да — окуражи го тя.

Морган вдигна глава и очите им се срещнаха. Погали бузата й с върха на пръстите си, очите му блестяха от страст и нежност. Вдигна я на ръце и я занесе в леглото.

Сякаш въздухът се нажежи от желанието им, потискано толкова дълго. Морган се надвеси над изтегнатото й тяло, устните му проследиха всяка извивка, проникнаха във всяко кътче. Алиса усети познатата болка, когато ръцете му погалиха гърдите и пръстите му подразниха зърната им. Почувства се прекрасно очакваща и нетърпелива. Кърпата падна встрани и Алиса лежеше съвсем гола, когато ръцете му се плъзнаха леко по бедрата й и тя усети напора на напрегнатото мъжко тяло. Протегна се и докосна къдравите косми по гърдите му, след това, почувствала смелост, продължи, докато обхвана с ръка мъжествеността му. Допирът й му подейства като огън. Морган изстена под пърхащите й пръсти, възбуждаше се все повече и повече. Започна бързо да се разкопчава.

— Нека ти помогна — засмя се тихо Алиса, коленичи в леглото и свали редингота и ризата му, като спря само колкото да го погали по голите силни гърди. Подчини се на желанието си и чувствено се притисна до мъжкото тяло. Напъпилите й зърна я боляха от страст.

— Морган?

— Да, любов моя — леко потрепери гласът му.

— Как, за бога, ще свалим проклетите ти ботуши? — игриво прошепна Алиса в ухото му.

Морган обви ръце около кръста й, после свирепо впи устни в шията й. Когато усети, че я е оставил без дъх, седна в края на леглото и свали ботушите си с бързо движение. След тях на пода паднаха бричовете му и най-накрая бельото.

Съвсем гол се пъхна в леглото, красивото му лице бе изкривено от желание. Целуна я леко по бузата, гърлото и раменете, след това устните му се спуснаха към пълните й гърди и тя усети ритъма на сърцето си все по-бърз и по-бърз, тъй като топлият му дъх вече докосваше влажните й бедра. Пръстите му нежно ги раздалечиха и езикът му се впи в сърцевината на желанието. Алиса трепереше под ръцете му, бедрата й се задвижиха ритмично и жената отново се почувства удивена докъде можеше да я доведе невероятната им близост.

— О, Морган — прошепна тя, като изцяло се отдаде на желанието, което предизвикваха докосванията му.

Той се повдигна на лакти, ръцете му я обгърнаха здраво, бедрата му се наместиха между краката й. Мъжът навлезе във влажната топлина с широко отворени очи и накъсано дишане.

— Морган — напрегнато прошепна Алиса.

— Наранявам ли те? — загрижено попита той.

— Не… не… Толкова е хубаво… Толкова си голям…

Морган изръмжа доволно при този искрен коментар и усети, че се възбужда още повече.

— Ти ме правиш такъв, любов моя — тихо каза в ухото й той.

Тя погледна красивото лице, опияни се от сребристосивите очи и яркото желание, извиращо от тях.

Съвсем ясно разбра какво трябва да направи — обви с крака кръста му и се надигна да приеме страстта му.

— Те си невероятна — успя да измърмори той. Малко по малко тя го въвлече в бавен, подлудяващ ритъм, който ги остави без дъх. С всеки тласък Морган навлизаше все по-дълбоко в нежната плът. Усети, че губи контрол, пръстите му се впиха в утробата й, доведоха я за втори път до върха, докато той изля семето си дълбоко в нея.

После полежа така за минута. Искаше му се да я подържи, но се страхуваше да не й тежи. Повдигна се на лакти и я загледа с любов. Тя изглеждаше толкова спокойна и красива. Мъжът се изтърколи настрани и я привлече до себе си.

Алиса се уви около него — с ръка на гърдите му и бедро, вплетено в неговите. Морган се пресегна и ги загърна с покривката на леглото. Дочу дълбоката й въздишка на удовлетворение и самодоволно се усмихна. И тогава ясният й, спокоен глас отчетливо произнесе:

— Любовница ли ти е Маделин Дюпон, Морган?

Алиса веднага усети как тялото му се вцепени. Ръката му се впи в нейната, за да спре надигащия се гневен изблик.

— Баба ми обясни за връзката на дядо с оперната певица — отговори той, като отбягна въпроса й. — Разказа ми и за отвращението ти към скъпите бижута.

Тя нервно се изкашля:

— Добре, наистина съжалявам за огърлицата. Вярно е, че постъпих прибързано. Но все още искам да разбера какво имаш с мис Дюпон.

— Не! — кратко отсече Морган.

— Какво? Няма да ми кажеш дали тази жена ти е любовница? — извика Алиса, след като яростно се измъкна от прегръдките му.

— Последната… — провлачено измърмори Морган.

— О! — възкликна Алиса вече по-спокойно. — Кога?

— Маделин Дюпон никога не ми е била любовница. Не съм спал с тази жена. Всъщност дори не съм я целувал. Честно казано, тя не ми харесва чак толкова много. А и от доста време нямам любовница, защото жената, която желаех, ми забрани да я виждам.

Младата жена се усмихна.

— Изглежда умна жена! — леко се изсмя тя.

— В миналото обожавах интелекта й. Но сега не съм уверен, че е чак толкова разумна — отговори Морган.

— Защо ми купи огърлицата?

— Какъвто съм си глупак, реших, че съпругата ми ще се зарадва на един сватбен подарък.

— Огърлицата е чудесна — прошепна Алиса, като наистина изпита угризение за ненужния скандал.

— И откъде знаеш? — кисело попита той. — Та ти едва я погледна и я захвърли по мен.

— Но тя блестеше толкова ярко! Доколкото те познавам, платил си цяло състояние за нея.

— Така е — преднамерено тежко въздъхна Морган. — А сега не знам какво да правя с подобна скъпоценност.

Алиса шеговито забоде пръст в гърдите му:

— Разбира се, че ще върнете огърлицата на съпругата си, сър!

Морган я сграбчи, вдигна я нагоре и я изгледа сърдито, но веселите искрици в очите му го издаваха.

— И какво ще направи една съпруга, за да заслужи подобен скъпоценен дар?

Алиса се помъчи да изглежда сериозна.

— Предполагам, господарю мой, че ще трябва да спечеля наградата си — отговори тя и целуна жадно устните му.

Мъжът се изсмя и усети как възбудата го обзема отново.

— Ако продължиш да ме целуваш така, скъпа, ще трябва да ти купя много повече от една огърлица.

Но тя му се усмихна невинно и сладострастно прокара връхчетата на настръхналите си гърди по кожата му.

— Спри, любов моя, не искам да започваме нещо, което няма да можем да завършим…

— Всичко е наред, Морган — прекъсна го Алиса.

— Ще закъснеем — запротестира не много убедително той. — Знаеш, че баба е наредила да приготвят официална вечеря за приемането ти в семейството.

— И тъй като аз съм почетният гост, не могат да започнат без мен — спокойно обясни Алиса и наведе глава към корема му.

— Ще бъде много неучтиво — дрезгаво прозвучаха думите му, защото тя продължи надолу към бедрото. — Имам предвид, да започнат без нас.

— Да, безкрайно неучтиво. А старата дукеса не може да постъпи толкова грубо, нали, Морган?

— Не — изръмжа мъжът, а устните й бяха вече на най-чувственото място, като му причиняваха най-сладкото мъчение на света.

Той не издържа, повдигна я и я постави върху себе си.

— Сега вече съм сигурен, че ще закъснеем за вечеря, скъпа…

— И аз мисля така, Морган. Всъщност искрено се надявам…

 

Каролайн обикаляше нервно в стаята си, като се опитваше да прикрие разочарованието си. Тристан седеше пред камината, протегнал удобно крака с книга в ръка. От време на време поглеждаше към жена си и най-накрая не издържа:

— Седни, Каролайн! Имам чувството, че ще протриеш килима.

— Въобще не ми е забавно, Тристан — светнаха сините, й очи. — Чудя се как ти си седиш толкова спокойно. Не разбираш ли какво става?

Мъжът бавно свали книгата.

— Не разбирам, скъпа, затова би ли ме осветлила по проблема?

— Стига, Тристан! Не се прави на глупак! Знаеш много добре, че имам предвид Алиса, новата жена на брат ти. Настоящата дукеса на Гилингам, която, изглежда, всеки момент ще ни дари с наследник на титлата.

— Не виждам с какво може да те засяга положението на Алиса — сухо отговори той.

— Не си играй с мен, Тристан. Всички сме наясно, че ти трябваше да получиш титлата. А сега това се промени — тяхното дете ще наследи всичко. Не мога да повярвам, че Морган ни причини подобно нещо.

Тристан гневно захвърли книгата при последните й думи.

— За какво бръщолевиш, Каролайн?

Жена му се поколеба за секунда, после продължи с тирадата си:

— Морган винаги говореше, че няма намерение да се жени повторно. Той те наричаше свой наследник. Дори на сватбения ни ден ми каза, че се надява аз да продължа рода Аштън и да родя следващия дук. Винаги съм мислила, че ти ще наследиш титлата.

— Явно предположенията ти са били погрешни. — Тристан все още се сдържаше.

— Не е честно!

— Нямах представа, че си такъв сноб, Каролайн! Страхувам се, че си направила ужасна грешка при избора си на съпруг. Ако си искала да ставаш дукеса, трябвало е да гледаш по-високо от втори, по-малък брат.

Думите му я стреснаха и тя замръзна на мястото си. Изражението му показваше, че го е наранила жестоко. Разкаяна се втурна към него и коленичи в краката му.

— О, Трис — прошепна жената и се вкопчи в ръкава на редингота му. — Не съм искала да те обидя. Внезапният брак на Морган ме кара да се чувствам ужасно.

— Съжалявам, че не мога да ти дам онова, което толкова желаеш, скъпа.

Каролайн усети сълзите в очите си и бързо заговори:

— Аз съм тази, която трябва да се извинява. Такава глупачка съм. Титлата наистина не е от значение. Без твоята любов не мисля, че бих могла да оцелея в този свят. Моля те, кажи, че ми прощаваш…

Тристан я вдигна, сложи я в скута си и тя опря глава на гърдите му.

— Разбира се, че ти прощавам, Каролайн — меко отговори той. — Съжалявам, че не успя да сдържиш чувствата си. Допуснала си голяма грешка, като въобще си могла да си помислиш, че има вероятност да станеш дукеса на Гилингам.

— Но Морган каза… — започна жена му, но Тристан я изгледа хладно и прекъсна новия поток думи.

— Не ме интересува какво е говорил Морган. Независимо от това, което те е накарало да повярваш в подобни глупости, винаги съм знаел, че той ще се ожени втори път, когато му дойде времето. И сега от нас се иска да му пожелаем щастие, защото най-после е намерил подходящата жена.

— Боже господи, Трис, не мога да повярвам, че не се чувстваш засегнат. Морган получава всичко само защото е роден пръв. Баща ми е по-малкият син в семейството, и през по-голямата част от живота си бе потиснат от липсата на достатъчно средства. Винаги съм ненавиждала чичо си заради лъвския пай от богатството, което получи, без да си мръдне пръста.

— Моето положение е съвсем различно, Каролайн. Имам значителни доходи от наследството, което майка и баба ми оставиха, а също и голям дял от вложенията на Морган.

— О… — успя да възкликне Каролайн.

Досега тя въобще не се бе интересувала от финансови въпроси и бе в пълно неведение за състоянието на семейството. А и Тристан никога не я бе спирал да харчи парите му, които сякаш бяха в изобилие.

— Искаш да кажеш, че сме богати, нали?

— Много — сухо отговори Тристан и присви презрително очи. — Но явно не съм те преценил достатъчно добре, Каролайн. Ти не си сноб, ти просто преследваш богатството ми.

— Уф — младата жена тръсна русите си къдрици. — Прости ми, че останах доволна от факта, че не сме просяци.

— Предполагам, че все някога трябваше да поговорим за това. — Тристан я прегърна утешително и целуна слепоочията й.

— Това значи ли, че сме много богати, Трис? — попита тя със светнали очи.

— Вероятно — сбърчи нос той. — Сега да не почнеш да харчиш като регента, скъпа!

— Разбирам — изсмя се Каролайн. — Голямо облекчение е да знаеш, че си финансово осигурен. Когато си помисля за сестра си Присила, винаги се разтрепервам. Според закона наследството се предава по мъжка линия и тъй като нямаха деца, тя не получи нищо. Това е жестоко. Сега се осланя единствено на баща ни, а ти знаеш колко стиснат може да бъде той.

— Не бива да се тревожиш, че това ще се случи и с теб, Каролайн. Помислил съм по въпроса и ти ще разполагаш с повече от достатъчно средства, ако умра.

Каролайн го изгледа ужасено. Та тя не би могла да преживее и ден без любимия си.

— Държах се като пълна глупачка, мили — хубавите й сини очи бяха замъглени от болка.

— Знам, че не ти е лесно да разбереш напълно какво чувствам относно брат си, но искам да знаеш, че никога не бих го намразил само защото е първороден. Морган винаги е проявявал щедрост и разбиране към мен. Предпазвал ме е от много глупости в живота ми. За да получа титлата, той трябва да умре без наследник. Мисля, че и ти не би желала подобна цена за моето социално положение.

— Да — искрено отговори тя. — И заради Морган ще се погрижа Алиса да бъде приета в семейството по подходящия начин.

— Благодаря. Сигурен съм, че и той ще го оцени. Мисля, че бързата им женитба ще бъде проблем и за двамата — трудно ще привикнат с новото си положение. — Тристан потупа жена си по рамото. — Но не се отчайвай, Каролайн. Бебето може и да е момиче. В такъв случай, ако ти и аз имаме момче, то ще наследи титлата.

Лицето на младата жена светна, но тя погледна към мъжа си недоверчиво, като не беше сигурна дали той не й се подиграва.

— И няма да бъде нелоялно, ако се надявам, че Алиса ще роди момиче?

— Нормално здраво момиченце?

— Разбира се, че да!

Той й се усмихна с най-хубавата си усмивка.

— Не виждам защо не. Това ще си бъде нашата малка тайна.

Тристан нежно прегърна жена си, което й показа, че наистина й е простил.

 

Старата дукеса сияеше от доволство и щастие, седнала царствено начело на огромната махагонова маса.

От двете й страни бяха Морган и Тристан, до тях се бяха разположили съпругите им. Присила бе заела срещуположното място, на другия край на масата.

Двете двойки се появиха със закъснение, но дукесата въобще не се разстрои, особено що се отнасяше до Морган и Алиса. По-големият й внук изглеждаше по-отпочинал откогато и да било, а Алиса блестеше повече от ослепителната огърлица с огромни диаманти на шията й. Както винаги Тристан и Каролайн имаха очи само за себе си, но старата жена бе доволна да забележи промяната у по-младата си снаха. Тя сякаш се опитваше да компенсира предишната си грубост към Алиса, държеше се мило и любезно. Каролайн наистина подхващаше теми, които биха интересували и Алиса и изискваха участието й в разговора.

Да, понякога животът наистина си заслужава, мислеше си старата дукеса, докато ги наблюдаваше. Тя напълни чашата си и бавно се изправи.

— Скъпи деца — започна със силния си, ясен глас. — Бих искала да вдигна тост — изчака всички да се изправят и продължи: — За новата дукеса на Гилингам. И за дука. За тяхното дълголетие, здраве и щастие!

— За дука и невестата му — весело каза Присила.

— Наздраве! — Тристан отпи шумно от виното си.

— И за обичните ми Тристан и Каролайн! — още по-силно извика дукесата. — Здраве, дълголетие и щастлив живот!

— Тристан и Каролайн — повтори Морган и напълни чашата си отново. — И за теб, бабо! За безкрайната ти любов, доброта и най-вече за огромната ти мъдрост!

Старата дукеса усети сълзите да напират в гърлото й, когато всички останали обърнаха глави към нея с пълни чаши във вдигнатите си ръце. По всяко лице се четеше нежна обич и привързаност.

„Наистина съм благословена! — въздъхна старата жена. — Моля ти се, Господи, нека това продължи до края на дните ми!“