Ейдриън Басо
Интимно предателство (22)

Глава 22

Три седмици по-късно Алиса стоеше до Морган и с безизразно лице приемаше поздравленията на семейството на Каролайн, на което я представяха в момента. Гренъм бяха пристигнали рано сутринта в деня на бала, съпроводени от Тристан и Каролайн. Лейди Гренъм, дребна, набита жена непрекъснато кръжеше около Алиса и сипеше ласкателства за новата дукеса и раждането на Катрин. За разлика от нея барон Гренъм избоботи няколко думи за поздрав и незабавно започна разговор за коне с Морган.

Присила я поздрави, като че ли бяха стари приятелки, и после й представи брат си, Гилбърт. Алиса се насили да се усмихне, като си помисли, че пред нея може би стои един френски шпионин. Но не успя да види в хубавия млад мъж нищо подозрително.

Извини се на групата с неотложни ангажименти по подготовката на бала и заедно със старата дукеса, която веднага предложи помощта си, излязоха от стаята.

— Винаги си мисля, че ще полудея, ако остана повече от няколко минути да слушам бъбренето на лейди Гренъм — възкликна старата жена. — Благодаря ти, че ме спаси.

Алиса й се усмихна с обич.

— Сега ще изпищиш ужасена и ще търсиш кой да те спаси от мен, защото се каня да ти възложа работа.

— Чудесно. Ще свърша всичко, което поискаш от мен, само не ме пращай да забавлявам Гренъм.

— Ще оставим Тристан да свърши това. Ще ги помоля с Каролайн и да посрещат всички по-рано пристигнали гости. Не искам да ме прекъсват до довечера. Би ли прегледала музикалната програма?

Алиса порови сред многобройните книжа по бюрото си и най-после подаде на старата дукеса необходимия списък.

— Нещо друго?

Алиса помисли малко, преди да отговори:

— Нищо не ми идва на ум в момента. Щом излезеш от стаята, веднага ще се появят поне една дузина въпроси.

— Не се безпокой толкова, момичето ми — настоя старата жена. — Знам, че всичко ще е наред довечера. Ако имаш нужда от мен, ще бъда в детската стая при Катрин — наведе се и целуна Алиса по бузата, преди да се оттегли.

Останалата част от деня премина като сън, защото непрекъснато се налагаше да проверява най-различни ангажименти и подробности. Разбра, че наистина се е преуморила, когато Бърк за трети път настоя, че тя трябва да си почине преди бала. Най-после реши, че може да го направи, и се прибра в стаята си.

Докато чакаше да напълнят ваната с топла вода, се появи Морган с чиния в ръце.

— Донесох ти нещо леко за хапване — промърмори той, докато си пускаше по някое зърно грозде в устата. — Предполагам, че не си имала време да ядеш нещо.

— Благодаря ти, наистина бях твърде заета, за да мисля за ядене. — Тя с настървение се нахвърли върху френското сирене.

Двамата ядяха мълчаливо и наблюдаваха слугите, които пълнеха ваната.

— Аз ще помогна на дукесата, Джанет — обърна се Морган към момичето, чакащо до димящата вода.

Алиса го погледна с укор:

— Ще ми трябват часове, за да се изкъпя, ако ти ми помагаш, Морган — сърдито каза тя на развеселения си съпруг. — Точно днес не ми е до шеги.

Морган придоби нещастен вид и постави голямо парче плод в устата си.

— Мислех, че цените услугите ми на камериерка, мадам.

— О, Морган — въздъхна Алиса. — Моля те, престани! Много съм изнервена, за да понасям закачките ти. — Тя му обърна гръб. — Помогни ми с роклята, защото водата ще изстине:

Той нарочно я изчака да се потопи във ваната и каза:

— Дюпон пристигнаха.

— Така ли? — високо възкликна Алиса, като си играеше с парчето ухаещ на лавандула сапун. — Вярвам, че са настанени възможно най-добре.

— Предполагам — незаинтересовано отговори Морган. — Видях Бърк да им показва стаите. Уверих се, че ще спят в различно крило от това на Гренъм. Ще им коства доста усилия да се свържат помежду си.

Младата жена поклати глава:

— Все още намирам това за невероятно. Сигурен ли си в предположението си? Гилбърт изглежда съвсем порядъчен млад човек.

— Мъжете невинаги са това, което изглеждат, Алиса!

— Нито пък жените — промърмори тя и му отправи победоносна усмивка. — А сега ми изпрати Джанет, Морган. Имам нужда от помощ, за да си измия косата. Става късно, а аз ще трябва да съм напълно готова за тази вечер навреме. Искам да зашеметя гостите.

— Аз съм единственият, когото трябва да впечатлиш, любов моя — тихо отговори той. — А ти вече успя да го направиш.

— Благодаря ти, Морган. — Тя обхвана врата му с ръце и се надигна да го целуне.

Целувката й бе нежна и сладка, но Морган искаше повече. Усещаше мокрите й гърди през ризата си и това го възбуди. Той насила разтвори устните й с език и настойчиво проникна в меката дълбина.

Алиса едва успя да се освободи и се опита да нормализира дишането си. Коленете й отмаляха от желание и тя благодари на бога, че е седнала. Мъжът бавно започна да сваля дрехите си. Тя най-после намери сили да се примоли отново:

— Морган — промърмори с последно усилие на волята, като не знаеше какво точно иска от него — да спре или да побърза.

Освободил се от дрехите си, той се пресегна и я извади от водата. Тя прегърна врата му и Морган понесе хлъзгавото й мокро тяло към дебелия килим пред камината. Ръцете му я възбудиха до болка и тя се надигна към него в няма молба да я освободи от сладката агония. Морган легна върху нея и навлезе в тялото й с мощно движение. Алиса го прие, обхвана го целия със стегнатите си мускули и за първи път оргазмът я връхлетя толкова внезапно. Мъжът продължи, като търсеше собственото си удовлетворение, и с нейна помощ достигна върха след броени секунди. После се отпусна изтощен, но доволен. Усети я, че трепери, и неохотно стана, за да я завие с меката кърпа, затоплена от огъня.

— Косата ми изглежда като леговище на плъхове — меко каза тя.

— Мисля, че си страхотно привлекателна, скъпа — засмя се той, — и напълно заситена.

— Не бъди толкова самодоволен, Морган. Сега ще трябва да се къпя отново и тъй като водата изстина, ще се наложи да топлят нова. Това ще забави и твоето къпане.

— Само че аз съм предвидил всичко — усмихна се той. — Наредих на Дикинсън да ми приготви банята. Би трябвало вече да са поставили ваната в стаята ми и да са затоплили водата.

— Чудесно. Явно най-доброто решение е да се присъединя към вас, Ваша светлост — заключи Алиса и се загърна в кърпата.

Морган я изгледа и похотлива усмивка се разля по красивото му лице:

— Ти си толкова практична жена, Алиса. Искрено смятам, че това е една от причините да те обичам толкова много.

 

Хенри Дюпон отвори безшумно вратата и се плъзна във вътрешността на стаята.

— Господи! — обади се глас от полумрака. — Какво правиш тук?

— Искам да обсъдим за последен път плана за тази вечер. Освен ако не сте си променили решението, Фолкън.

— Трябваше да чакаш аз да се свържа с теб — просъска гласът. — Какво ще стане, ако някой те види да влизаш в стаята ми?

Хенри повдигна рамене:

— Никой не ме забеляза — пресече стаята, взе си един стол и се настани пред камината. — Не бива да сте загрижен толкова за репутацията си, шери…

Фолкън се намръщи и изпита желание да го удари по красивото лице.

— Не съм стигнала дотук, за да ме провалите с глупостта си, мосю Дюпон. Мисията ми е прекалено важна, всяка небрежност може да се окаже фатална.

Хенри се усмихна мързеливо.

— Знаете, разбира се, че дукът ни е заложил капан.

Фолкън му отправи безизразен поглед.

— Естествено, подозирах подобна възможност. Всъщност щях да съм разочарована, ако Морган не го е направил. Мисли се за много умен, но досега винаги се проваляше в опитите си да разкрие самоличността ми. Но информацията, която ни предлага в момента, е твърде ценна, за да се откажем.

— Да — съгласи се Хенри и алчно потри ръце. — Надявам се, че плановете за придвижването на Уелингтън през пролетта си заслужават високата цена.

— Ще трябва да изиграете голяма роля довечера — продължи Фолкън. — Ако ни разкрият, ще се наложи да бягаме. Всичко трябва да е подготвено.

— Какво е направено по този въпрос?

— Една лодка ще ни чака на брега, ако се случи нещо непредвидено. Но да се върнем към бала. Надявам се, че Маделин ще се справи със задачата си — необходимо е да не изпуска дука от очи през цялата нощ. Не мисля, че той ме подозира, но за всеки случай…

— Не се безпокойте за Маделин — отговори Хенри. — Момичето знае много добре как да поддържа мъжкия интерес към себе си. Но какво ще правим с новата дукеса? Тя няма ли да изисква внимание от страна на съпруга си?

— Дукесата ще е много заета като домакиня, за да се занимава със съпруга си. Може и да се разстрои от поведението на мъжа си и ухажването на Маделин, но няма да направи сцена. Не е в характера й.

— Изглеждате много сигурна — меко каза Хенри.

— Да. — В гласа на жената прозвучаха метални нотки. — Но това не означава, че можете и за минута да свалите погледа си от нея. Ще ви държа отговорен, ако нещо се обърка заради намесата й. И, моля ви, уверете се, че никой не ви е видял.

 

Разговорите в залата замлъкнаха, когато Морган поведе Алиса към центъра на танцовата площадка. Тя се бе владяла, докато траеше безкрайното представяне на върволицата от гости, но сега всички погледи бяха вперени единствено в нея.

Дукът, спокоен и арогантен както винаги, наблюдаваше собственически сияещата си жена. Бе поздравявала гостите им с елегантност и грация, но в този момент Морган можеше да се закълне, че Алиса бе пред припадък. Взе я в ръцете си и зачака. Тя сякаш го сграбчи с едната си ръка, другата впи в рамото му, както я бяха научили. Вперила поглед в златните копчета на редингота му, чакаше да чуе първите звуци.

Мълчанието застрашително продължи. Алиса повдигна глава и спокойното й лице грееше, в лъчезарна усмивка. Никой не би предположил как паниката бе свила на топка цялото й същество.

— Защо не започват? — прошепна тя.

Морган палаво се усмихна:

— Чакат моя знак, скъпа.

Прииска й се да го удари, но вместо това се усмихна още по-ярко:

— Морган, би ли бил така добър да направиш нещо, преди да съм припаднала?

— Имайте търпение, мадам. Искам да вкуся докрай наслаждението на този момент — всички ми завиждат за зашеметяващата жена до мен.

Алиса сериозно се запита дали да не го ритне, но вдигна поглед и видя искреното възхищение в очите му. Ядът й се стопи, тя пое дълбоко дъх и обяви:

— Вече съм готова, Морган!

Той я притегли още по-плътно, музикантите засвириха и те се понесоха в плавни кръгове из огромната зала. Алиса можеше да се закълне, че чу въздишките на гостите, но не бе уверена дали се възмущават на скандално интимния начин, по който Морган я бе прегърнал, или се изумиха от смелостта им да открият танците с валс.

Последното бе предложение на старата дукеса. Тя бе казала, че това е начин да се насочат клюките към ползващия се с неодобрението на пуританите танц, вместо към бързата женитба на Морган и преждевременното раждане на Катрин.

Сега Алиса се радваше, че се е съгласила. И без това нямаше достатъчно време да се справи със сложните стъпки на традиционните танци, за разлика от феерията на валса, която лесно се овладяваше. И тя се носеше плавно, без усилие, по лъскавия под, като се наслаждаваше на усещането, че е лека като перце и се намира в ръцете на любимия си. Той танцуваше, както правеше и повечето неща — с неосъзната грация и стил — и Алиса просто го следваше.

— Казах ли ти вече, любов моя, колко си прекрасна тази вечер?

Алиса се изчерви при този комплимент. Знаеше, че семплата рокля от бяла коприна подчертаваше елегантната й слабост, а бижутата, подарък от Морган, хвърляха магически отблясъци върху гладката повърхност. Не я интересуваше, че някои щяха да приемат тиарата като сравнение с кралицата. Съпругът й ги бе подарил с любов и тя ценеше чувствата му повече от парите и добрия тон в обществото.

— Бих искала да ти кажа, че и аз самата се харесвам тази вечер — каза лъчезарно тя.

Той й се усмихна с обич:

— Аз също. Но мисля, че този танц ще е последният за нас двамата. Поне на този бал.

Алиса се намръщи. Знаеше, че той говори истината. Всъщност бе я предупредил днес следобед, че смята да прекара вечерта в компанията на Маделин Дюпон.

— Ще бъдеш внимателен, нали, Морган — с разширени от тревога очи попита младата жена, усетила особените нотки в гласа му.

— Разбира се. Опитай се да се отпуснеш и се наслаждавай на бала. Ако имаме късмет, всичко ще приключи много бързо. И с успех.

Морган изпрати Алиса до малка група от гости, сред които бяха Тристан и старата дукеса. Наведе се в церемониален поклон, целуна ръката на жена си и се обърна към Тристан:

— Пази я, Трис!

После изчезна в тълпата.