Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Intimate Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)

Издание:

Ейдриън Басо. Интимно предателство

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Оформление на корицата: Камея

ИК „Торнадо“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Диана Й.)

Глава 23

Морган играе роля, успокояваше се Алиса, като за пореден път чу гърления смях на Маделин. Когато видя французойката, младата жена се почувства горда, че не показва каквато и да било неприязън, и дори се укори за безпочвената си ревност към дребната мадмоазел. Но с напредването на вечерта ставаше все по-трудно и по-трудно да се преструва, че всичко е нормално. Момичето флиртуваше без какъвто и да било срам със съпруга й. Всеки жест, всяка усмивка бяха предназначени да смаят дука. И той изглеждаше впечатлен и очарован. Алиса си наложи да стиска зъби и да издържи.

Сякаш за да направи нещата още по-трудни, Хенри Дюпон се залепи за нея и младата жена трябваше да понася натрапената й компания. Тя намираше поведението му за нахално безцеремонно, а забележките му по отношение на гостите и организацията на бала за обидни. След няколко неуспешни опита да се освободи от него най-после й се удаде възможност — видя барон Уелс в другия край на залата, извини се бързо и тръгна към лекаря. Мосю Дюпон се изгуби някъде из гостите.

Алиса си отдъхна, поговори малко с барона и се заоглежда за Морган. Видя го да излиза с Маделин. Гилбърт не се мяркаше наоколо, но затова пък най-неочаквано зад гърба на двойката се прокрадна Хенри Дюпон. Не й оставаше избор, освен да се включи в преследването, и тя тръгна след него. Ужасена разбра, че мъжът влезе в кабинета на съпруга й.

Алиса се паникьоса за момент, като си помисли, че Морган може да е в опасност. Поколеба се за минута, притисна ухо до ключалката, напрегна слух, но не чу нищо. После се реши и тихо отвори вратата.

Хенри бе с гръб към нея и явно търсеше нещо из стаята.

— Да не би да сте се изгубили? — твърдо попита младата жена, а очите й неспокойно бродеха из стаята, за да открият Морган и Маделин.

От тях нямаше и следа, а тя можеше да се закълне, че ги видя да влизат точно в този кабинет.

Хенри подскочи от изненада и рязко се обърна.

— Ваша светлост — облекчението му бе очевидно. — Не ви чух да влизате.

— Търсите ли нещо?

— Може да се каже. Виждали ли сте сестра ми и съпруга си? Преди малко ми се стори, че ги забелязах да идват насам.

— Последния танц сестра ви танцува с Гилбърт Гренъм — Смело отговори Алиса. — Сигурна съм, че е с него.

Хенри я изгледа студено.

— Сигурен съм, че грешите. Дукът не се е отделял нито за минута от Маделин тази вечер. Мога да се закълна, че дойдоха тук. Къде ли може да са отишли?

— Ако са влезли в кабинета, в което се съмнявам, вече явно не са тук — със сладък глас отговори Алиса, но очите и гневно святкаха при опита му да я унижи, като намекне за евентуалната връзка между съпруга й и Маделин. — Сигурна съм, че ще успеем да ги открием в залата. Ще ме съпроводите ли? — Тя се надяваше да го отстрани като възможна пречка за Морган, въпреки че ненавиждаше компанията му.

Обезоръжен, Хенри тръгна с нея, но в този момент рязко спря:

— Вижте, тази врата е открехната. Трябва да са излезли оттук!

— В този студ! — попита недоверчиво Алиса. — Уверена съм, че грешите, господине. Вероятно вятърът е отворил вратата.

— Може би, но аз все пак ще проверя. Ще дойдете ли с мен?

Алиса се поколеба, но кимна.

— Щом настоявате.

Той забързано излезе, следван по петите от Алиса. Тръгнаха по алеята, която опасваше къщата. Светеше само призрачната луна, стъпките им отекваха по чакъла в нощната тишина, нарушавана от далечния весел глъч в къщата.

— Не виждам никого наоколо — обади се Алиса след няколко минути. — Нека да се върнем, докато не са разбрали, че отсъствам.

Тя вече се съмняваше, че е постъпила правилно. Вятърът я пронизваше до костите и чак сега осъзна, че е съвсем беззащитна насаме с този опасен мъж.

— Чакайте! Мисля, че чух нещо — извика той.

— Но аз не. Връщам се обратно, преди да съм замръзнала съвсем — нервно каза Алиса, обърна се и закрачи към къщата, като се опитваше да се отдалечи възможно най-бързо.

Силен шум спря бягството й.

— Какво беше това? — автоматично попита тя.

— Сякаш дойде от там. — Мъжът посочи един от прозорците на втория етаж в западното крило.

Хенри я изгледа въпросително и забеляза страха в очите й. Спусна се към нея и злобно я хвана за китката.

— Сега разбирам. Ваша светлост, че сте информирана повече, отколкото трябва.

— Нямам и най-малка представа за какво намеквате, мосю Дюпон — отговори Алиса с цялата царственост, на която я бе научила старата дукеса. — Незабавно махнете ръцете си от мен!

За част от секундата тя помисли, че е успяла да го заблуди, но Хенри гневно присви очи.

— Някъде тук трябва да има страничен вход. Покажете ми го!

Алиса разбра, че няма друга възможност, и го поведе към скритата врата. Той я блъсна навътре и стиснал пръстите й в желязна хватка, се отправи към задното стълбище. Фоайето бе осветено, но не се виждаха никакви слуги. Алиса се поколеба в началото на стълбите, но Хенри я дръпна решително и тя, повдигнала края на копринената си рокля, се заизкачва със свито от страх сърце. Не знаеше какво я очаква горе.

Спряха на площадката на втория етаж и се заслушаха в шумовете на къщата.

— Мисля, че чух нещо в тази стая. — Хенри сочеше първата врата вляво.

— Това е стаята на управителя на имението — отговори Алиса, обезпокоена, че точно тук Морган може да е скрил документите за Фолкън.

Мъжът отвори вратата и побутна грубо младата жена навътре. Тя се спъна, но успя да запази равновесие и заоглежда с тревога стаята.

После изкрещя и се втурна към тялото на пода.

Дукът лежеше изкривен на едната си страна и Алиса се опита да го изправи до седнало положение.

— Морган! Ранен ли си? — отчаяно питаше тя. — Какво се е случило?

— Алиса? — Думата мъчително излезе от устата му.

Той с усилие раздвижи мускулите си, опипа главата си и се намръщи, като усети под пръстите си големия оток.

— Някой здраво ме е ударил. Сама ли си?

— Мосю Дюпон е с мен — предупреди го тя и се отмести, за да му покаже, че Хенри е до вратата.

Французинът се поколеба, после с бързи крачки се приближи и с едно-единствено движение отхвърли Алиса встрани.

— Съжалявам, че трябва да прекъсна такава очарователна семейна сцена, но имам още много работа, а вие ми пречите. Жалко, че се намесихте и вие, дукесо! Сега ще трябва да ви убия заедно със съпруга ви.

— Остави я да си върви, Дюпон! — Морган внезапно се изправи на крака. Изглеждаше огромен и заплашителен.

— Страхувам се, че вече е невъзможно, Ваша светлост! — подигра се Хенри. — Да не искате да я оставя да информира властите!

Алиса свирепо се нахвърли върху него и това даде възможност на дука да се добере до рапирите, окачени на стената. Обърна се, вдигнал оръжието, но противникът му вече бе отблъснал Алиса й в ръцете му също проблясваше стомана. Двубоят започна и младата жена отчаяно се питаше с какво да помогне на Морган. Ударите свистяха във въздуха, мъжете кръжаха един срещу друг и се опитваха да открият слабото си място, готови за решителното, последно замахване на рапирите. Тя ги наблюдаваше мълчаливо и се молеше силният и по-висок Морган да вземе надмощие. Хенри бе слаб, източен и подвижен, но дори и по-неопитно око би могло да забележи, че той е изключителен майстор, бърз и грациозен. Гледаше ги безпомощно и си мислеше, че рапирите им сякаш добиха собствен живот — надигаха се, спускаха се, играеха си със сложни пируети, почти разговаряха злобно помежду си.

Двамата мъже се измориха, от челата им капеше пот. Вкопчваха се отново и отново с напрегнати тела и кипящи мускули. Малко по малко Морган започна да забавя темпото. Алиса разбра, че отокът на главата му го кара да се чувства замаян и отпаднал. Хенри непрекъснато сипеше злобни подмятания, докато дукът само ръмжеше в отговор. И тя се запита колко още щеше да издържи той. Мъжете продължаваха да кръжат из стаята с мрачни лица и твърда решимост. Морган не забеляза някакъв стол, препъна се в него и загуби равновесие. Хенри използва създалата се ситуация, метна се напред и прободе духа в рамото. Морган бързо се извъртя, преди французинът да нанесе втория, фатален удар. По някакво чудо успя да се изправи на крака и се приготви за нова атака.

— Бързо се изморявате, Ваша светлост — изсъска Хенри и битката започна отново.

Алиса ужасена забеляза бързо разрастващото се петно кръв върху ризата на Морган. Видя рязко очертаните бели линии около устата и сбръчканото от болка лице. Той няма да се справи, реши тя, ще трябва сама да намеря изход. Напрегна воля да се концентрира и изведнъж се сети — припомни си, че той й бе казал за пистолета, скрит в чекмеджето на бюрото. Като не изпускаше от погледа двамата мъже, младата жена се прокрадна до мястото и въздъхна облекчено, като напипа оръжието. Бавно сключи пръсти около дългата дръжка, измъкна пистолета от скривалището му и го скри в гънките на роклята си. Преглътна сухо и освободи спусъка, като се молеше всичко да е наред.

В този момент Дюпон предприе нова атака. Хвърли се като змия напред, но Морган успя да се отмести. Французинът се олюля и това му коства много — дукът ловко приплъзна върха на сабята си върху тази на противника и най-после Хенри бе обезоръжен.

Алиса извика радостно, но възгласът й бе пресечен от бързата реакция на Дюпон — мъжът извади от вътрешния си джоб малък пистолет. Не й оставаше нищо друго, освен да действа. Без да мисли, протегна напред двете си ръце и се опита да се съсредоточи. След това стаята се изпълни с оглушителен шум и гъст дим. Лицето на Хенри представляваше смесица от изненада и объркване. После тялото на мъжа бавно се свлече на пода.

Алиса го гледаше ужасена, очите й бяха пълни със сълзи и недоумение.

— Господи, убих го! — прошепна тя и коленете й се подгънаха.

Потърси опора в стената, но не успя да се задържи и ръцете й безпомощно задраскаха по мазилката. Обърна изплашени очи към Морган, но той вече бе до нея и силните му ръце я поеха.

— Добре ли си?

— Боже мой! Той извади пистолет и… Аз не съм имала намерение да го убивам. Исках да го спра, но…

Морган нежно погали косата й.

— Успокой се, любов моя. Никого не си убила!

— Какво? — невярващо попита тя. — Та той е неподвижен!

— Да — отговори дукът с разкривено от болка лице. — Но диша! Трябва да ви призная, мадам, че никога не преставате да ме учудвате. Не знаех, че имам до себе си такъв стрелец!

Алиса се вцепени в ръцете му.

— Всъщност, Морган, никога не съм стреляла с пистолет. Досега.

— По дяволите! Можеше да сгрешиш!

— Трябваше да поема риска — философски отвърна тя. — Но си беше чиста случайност, че улучих!

— Мисля, че мога да се сетя за някои моменти, в които би ти се искало да уцелиш мен. — Морган повдигна брадичката й.

— Може би — каза тя и очите й се напълниха със сълзи, защото чак сега осъзна какво бе могло да се случи.

— Обичам те, Алиса — тържествено като в храм обяви Морган.

— Аз също те обичам — въздъхна младата жена. — Какво ще правим с Хенри?

— Знам за няколко от агентите на лорд Касълриг, които с удоволствие ще се освободят от него.

— Но ти си ранен, Морган. Кървиш ужасно…

— Стига, Алиса — помъчи се да протестира той, но внезапно краката му се подкосиха и тя едва успя да му подаде стол.

— Веднага ще доведа барон Уелс. Ще се справиш ли, докато дойда?

— Добре съм — тихо отговори той. — Съмнявам се, че господинът би могъл да отиде някъде в това състояние. — Дукът наклони глава към Хенри.

Алиса се пресегна и оправи влажните кичури от челото му.

— Ще се върна след няколко минути — бързо каза тя и излезе от стаята.

Останал сам, Морган отпусна глава на облегалката и се замисли за изминалите събития. Бе излязъл с Маделин от балната зала, след като забеляза, че Гилбърт отива към кабинета му. Влязоха в стаята, но вместо да завари Гилбърт с документите, той го видя да излиза през големите френски прозорци. Втурна се да го преследва, но някой го удари по главата. Следващото нещо, което си спомняше, бе лицето на Алиса, надвесено над неговото, в кабинета на управителя на имението. Нямаше представа как се бе озовал там.

Звукът от забързани стъпки прекъсна мислите му. Алиса влетя в стаята, следвана от барон Уелс, Тристан и няколко слуги.

— Занесете го в спалнята му — посочи дукът тялото на Хенри. — И поставете стража отпред. Баронът ще дойде да се погрижи за него след малко.

— Кълна се, братко — насмешливо каза Тристан, докато наблюдаваше изнасянето на французина, — че не познаваш граници, когато си търсиш причини да не присъстваш на някой бал.

— Искам да ви прегледам, Ваша светлост. — Лекарят се приближи със съд топла вода в ръце и чисти ленени кърпи.

— Разрешете на мен — намеси се Тристан, разкъса редингота, отметна ризата и разгледа раната.

Разрезът бе дълъг, но не много дълбок. Кръвта вече спираше.

— Не изглежда много опасно — заключи баронът и бързо, с умели движения, го превърза. — Ще се наложи няколко дни да почивате, но бързо ще се възстановите.

— Благодаря ви, бароне — каза Морган и протегна ръка, за да изпита силите си. — Трис, ще ми трябва помощта ти.

— Разбира се — незабавно отговори Тристан, усетил безпокойството в гласа на брат си.

В този момент в стаята влезе Бърк, явно паникьосан, и се обърна към дука:

— Трябва да отидете незабавно до брега, Ваша светлост. Там става нещо.

— Морган, моля те! — извика след него Алиса. — Ще се простудиш, навън е ужасен студ.

Никой не й обърна внимание и тя решително се запъти след Морган и Тристан.

Пламтящи факли осветяваха призрачно сцената на брега. Щом пристигна на място, към Морган се приближиха двама от агентите на лорд Касълриг и го информираха за положението.

— Изненадахме тези тримата, преди да успеят да се качат в лодката. Те отказаха да дойдат с нас и заплашиха, че ще стрелят. Не искахме да нараним някого и решихме да изчакаме вашите заповеди.

Дукът огледа отново брега. Няколко души от охраната бяха обградили в полукръг трите неясни фигури, обвити в черни наметки. Малката групичка стоеше на огромните крайбрежни скали, под които се плискаше водата. Пътят им към пясъка бе отрязан.

— Какво, по дяволите, става там? — извика някой и Алиса сепнато се обърна, защото разпозна гласа на Гилбърт Гренъм.

Тристан успокоително я потупа по рамото.

— Това е само Гилбърт, Алиса — меко каза той. При тези думи Морган едва не подскочи и недоумяващо се втренчи в младия човек.

— Проклет да съм! — промърмори дукът, но Гилбърт въобще не обърна внимание на необичайния поздрав и се провикна към една от фигурите на брега:

— Маделин! Ранена ли си?

— Не — долетя отговорът. — Кажи на тези хора да си вървят, Гилбърт. Не искаме неприятности!

— Гилбърт, намери Тристан! — извиси се друг уплашен женски глас.

— Каролайн! — възкликна Тристан и се взря в тъмнината, като се опитваше да различи жена си.

Морган и Алиса си размениха недоумяващи погледи.

— Пусни я, Присила — провикна се дукът. — Няма възможност за бягство. Всичко свърши!

— Ти си жив, Морган! — най-после проговори третата фигура. — Значи Хенри е мъртъв.

Чу се истеричен писък и Маделин се свлече на земята.

— Ставай веднага, глупачке! Любовникът ти може и да не е сред живите, но аз нямам намерение да споделя съдбата му. Не и ако от свободата ме делят няколко крачки.

Маделин се изправи, ридаейки, но взе пистолета от ръцете на Присила и го насочи към Каролайн.

— Присила, нищо няма да излезе от това — спокойно каза Морган.

При тези думи мъжете стесниха обръча заплашително. Като видя това, лейди Огдън спокойно и твърдо заяви:

— Спри ги, Морган, или Каролайн ще умре.

— Какво, по дяволите, става тук! — изумено възкликна Тристан. — Да не би Присила да иска да каже, че ще убие собствената си сестра!

— Морган! — извиси се отново уплашеният глас на Каролайн. — Моля те, направи каквото желае Присила.

— Не! — отговори Морган, но спря с ръка напредването на хората си. — Не мога да разреша на Фолкън да напусне страната.

— И защо? — засмя се Присила. — И без това досега не успя да откриеш кой предава информацията. Сигурна съм, че си подозирал Гилбърт. Дори Тристан.

— Права си, Присила — отговори бавно Морган и се обърна към брат си. — Можеш ли да се изкачиш откъм морето и да вземеш пистолета?

— Знаеш, че мога — отговори Тристан. — Ще отида, въпреки че нямам никаква представа, какво става тук.

— Ще дойда с теб — намеси се Гилбърт. Морган кимна и двамата мъже тръгнаха. Дукът отново погледна към жените.

— Наистина бе прекалено умна за мен, Присила. Това ми дава надежда, че и в момента си наясно колко е безполезно да се правиш на герой. Предай се и никой няма да бъде наранен.

— Никога! — възкликна страстно жената. — И двамата знаем, че животът ми вече не е ценен. Да шпионираш, е доходно, разбира се. Нямам какво да губя. Мога само да спечеля. Така че махни тези мъже от пътя ми. Веднага!

Морган даде знак на хората си да се оттеглят, защото разбра, че вече става подозрителен. Не искаше да застрашава живота на Тристан и Гилбърт. Надяваше се, че те ще стигнат навреме.

Алиса разбра положението и се намеси:

— Лейди Огдън, искам да ви предложа нещо. Изслушайте ме, моля ви!

Присила отвори уста, за да отговори, и в този момент Тристан и Гилбърт се хвърлиха върху нея и Маделин. Пистолетът изхвърча встрани. Намесиха се и останалите мъже от охраната. За броени секунди всичко свърши.

Маделин кълнеше шумно на френски, а Присила остана мълчалива и гордо изправена, докато ги отвеждаха от брега. Каролайн падна в безсъзнание в прегръдките на Тристан. Гилбърт несръчно я галеше по ръката, като се опитваше да я утеши. Той поне разбираше какво ги очаква.

Алиса трепереше в студения мрак, ръцете й бяха като вкочанени. Притисна се до Морган, щастлива, че всичко е приключило.

— Хайде, любов моя — уморено каза дукът. — Разкрихме Фолкън. Да се връщаме вкъщи, преди да сме замръзнали.