Ейдриън Басо
Интимно предателство (16)

Глава 16

Морган се разбуждаше бавно. Подсъзнанието му все още беше в плен на съня. Усещаше меката, гладка плът. Тялото му гореше, беше страшно възбуден и ритмични тласъци разтърсваха тялото му. Чуваше гърлени стенания и смътно реши, че звуците идват от собствените му гърди. После те се усилиха и той се събуди окончателно.

Алиса беше върху него, обвила с ръце врата му. Настръхналите зърна на гърдите й с цвят на сметана докосваха кожата му през тънката материя на нощницата, вдигната високо над кръста й. Жената бе възхитително гола и възбуждаща. Краката й бяха леко разтворени и ръката му бе високо между бедрата й. Морган си помисли, че всеки момент ще експлодира от желание. Страстта го лиши от разум и ръката му навлезе още по-навътре в топлата плът.

Тя въздъхна отново и се надигна срещу него. Морган обхвана гърдите й със свободната си ръка, после я притисна по гръб в леглото. Прокара пръсти по дължината на нежното тяло, но спря веднага щом усети издутината в корема й. Изправи се рязко в леглото и оправи нощницата й. Трябваше да се овладее, но Алиса промърмори нещо в съня си и инстинктивно се примъкна пак до него.

— Стига, моето момиче — дрезгаво прошепна той, оправи завивките и плътно я загърна с одеялото. — Ще чакам, докато разбера, че е безопасно за бебето.

След като се увери, че Алиса спи дълбоко, дукът стана и с облекчение видя, че се зазоряваше. Наметна робата си и се приближи до студената камина. Запали огъня и се настани в същия стол, в който Алиса го бе очаквала предната вечер. Съвсем разсънен, мъжът се пресегна и взе томчето на Шекспир. След като прочете една и съща строфа няколко пъти, без да успее да се съсредоточи, той се отказа. Облегна глава на тапицираната повърхност и заспа.

Когато Алиса се събуди няколко часа по-късно, видя, че е съвсем сама в стаята. Тя се вгледа в празната половина на леглото, като се чудеше дали Морган е спал там през нощта. Различи отпечатъка от главата му върху възглавницата и нежно прокара ръка по мястото. Усети еротичните видения отново да изпълват съзнанието й — Морган я милваше, целуваше… Тръсна силно глава, за да прогони образите, и в този момент някой силно почука на вратата.

— О, добре, будна си — каза Мейвис с усмивка. Постави на масата поднос със закуска — препечен хляб, пресни плодове и кана горещ шоколад.

— Негова светлост ми нареди да не те будя, но аз реших, че вече е късно и имаш нужда от помощта ми — тя хитро се усмихна. — Разбира се, той ми каза, че се нуждаеш от почивка. Предполагам, че не си спала много тази нощ.

Алиса се изчерви, прииска й се да се завие презглава. Ако само Мейвис знаеше истината…

— Каза ли ти в колко часа иска да тръгнем? — попита тя, докато отчупваше парче хляб.

— Не. Само, че пътуването не е дълго, но все пак се надява да потеглите преди обед. Мисля, че ще чака, докато се приготвиш. Много е разумен, не мислиш ли?

— Мм… това със сигурност е най-точното описание на моя съпруг — със саркастичен тон изкоментира Алиса.

Тя остави празния поднос на постелята до себе си.

— Хайде, покажи ми какъв костюм си ми приготвила за пътуването, Мейвис. Не трябва да караме добрия дук да чака, нали?

Час по-късно тя се появи в дневната и прекъсна закуската му. Малката маса бе обсипана с документи от папките, които му бе дала, и дукът разсеяно дъвчеше, докато проучваше всеки лист.

Алиса прочисти гърлото си, за да привлече вниманието му.

Морган скочи и с удовлетворение видя, че тя бе облечена за пътуване. Недоспиването го правеше нервен и той нямаше никакво желание за спор, ако жена му бе променила решението си.

— Добро утро — нежно поздрави Морган и посочи стола до себе си. — Закуси ли вече?

— Мейвис ми донесе малко препечен хляб — отговори Алиса, като гледаше с копнеж храната върху масата.

Морган се усмихна, бързо събра документите и позвъни на Пъркинс.

— Дукесата е вече готова за закуската си, Пъркинс. И, моля те, донеси още една кана прясно кафе.

Алиса седна и сведе поглед. Морган забеляза, че тя нервно въртеше венчалния пръстен около пръста си.

— Добре ли спа? — попита тя.

Дукът повдигна вежди при този въпрос. Искаше му се да й отговори, че въобще не е спал. Тялото още ме боли от усилията да сдържа желанието си към теб. Вместо това той излъга:

— Много добре, благодаря. А ти, скъпа?

— Направо чудесно — отговори Алиса с треперещ глас.

„С изключение на най-еротичния сън, който някога съм сънувала“ — мислено добави тя.

И двамата въздъхнаха с облекчение, когато се появи Пъркинс с голям поднос храна. Алиса с удоволствие хапваше от чудесната закуска, докато Морган удивено я наблюдаваше как поглъща хапка след хапка. Тя вдигна глава чак след като свърши и последното яйце и тогава забеляза погледа му. Смутено постави вилицата в чинията.

— Предполагам, че съм била по-гладна, отколкото си мислех — каза тя и бузите й поруменяха.

Морган се ухили широко.

— Искаш ли да ти донесат още храна?

Тя се поколеба, преди да отговори, защото разбра, че той я дразни.

— Зависи. Кога мислиш, че ще обядваме?

— Ще кажа на Мейвис да ни приготви огромна кошница с вкусни неща, така че можем да си хапваме по пътя.

— Би било чудесно — погледна го срамежливо тя. — Кога възнамеряваш да тръгваме?

Морган сви рамене:

— Когато си готова. Ще наредя на Нед да впрегне конете.

— С новата карета на Тристан ли ще пътуваме?

— Просто я вземаме на заем. Ще изпратя някой от слугите да я върне обратно още утре сутринта. Разполагаме само с нея и аз мисля, че ще е по-удобно да пътуваш спокойно.

— А Мейвис? В каретата няма достатъчно място за трима.

— Ще изпратя кола да вземе Мейвис и останалата част от багажа ти от Рамсгейт Касъл. Вече й казах да се приготви.

— Разбирам — каза Алиса. Стана и се приближи до големия прозорец с изглед към моравата. — Има ли нещо друго?

— Ами да. Разпоредих на Мейвис да опакова само най-необходимото от личните ти вещи. Мястото за багаж е много малко.

Дукът наблюдаваше вдървения й гръб, като разбираше, че тя беше разстроена, но не знаеше причината.

— Има ли нещо нередно, Алиса?

Тя се обърна и го изгледа:

— Не… Но досега съм вземала всички решения сама. Не съм свикнала никой друг да го прави вместо мен.

— Вече си моя съпруга, Алиса, И аз нося отговорността да се грижа за теб — твърдо каза той. — Също и за нашето дете.

Негова собственост. Това беше най-неприятното нещо, което Алиса можеше да си представи. Усети сълзите да напират в очите й и се извърна отново към прозореца. Не беше тайна защо той се бе оженил за нея и все пак, като го чу да говори така, се почувства безкрайно наранена. Сега си обясни и отчужденото му поведение в леглото.

— След малко ще съм готова — промълви тя, мина вдървено покрай него и се запъти към вратата.

Отчаяно се надяваше, че той ще протегне ръка да я спре. Копнееше за докосването му, но той не направи нищо.

Морган се въздържа да я прегърне, защото не беше сигурен, че този жест няма да я разстрои още повече. Беше изненадан от поведението й, което всъщност не беше нищо ново, но не искаше да й причинява още по-голямо страдание.

 

Алиса бе застанала в голямото фоайе, заобиколена от Мейвис и Пъркинс. Каза бързо довиждане на Мейвис и след това се обърна към стария иконом. Поговори си с него няколко минути, преди да го прегърне за сбогом. Морган гледаше отдалеч и се чувстваше неудобно да наблюдава този интимен момент. Сега за пръв път разбра колко трудно щеше да й бъде да се раздели с единствените хора, които обичаше.

— Готов ли си? — беззвучно попита тя.

Всички излязоха на ярката слънчева светлина. Морган й помогна да се настани в каретата и се обърна към Пъркинс, за да вземе багажа й. Старият човек го погледна право в очите:

— Грижете се добре за нея, Ваша светлост!

— Ще го направя, Пъркинс — обеща тържествено Морган.

Качи се в каретата и изчака Алиса да се сбогува с Нед. Последва махване с ръка, и конете потеглиха.

— Ще идваме често на гости на Тристан и Каролайн — каза дукът, като искаше да облекчи мъката й. — Ще имаш много възможности да виждаш Пъркинс и останалите.

— Знам — подсмръкна Алиса. — Моля те, прости ми, че се държах толкова глупаво. Пъркинс винаги е означавал много за мен. — Тя се изсмя тихо и изтри очи. — Когато бях малко момиче, често лежах в леглото, преди да заспя, и си представях, че той ми е баща. Малко странно, не мислиш ли? Една дъщеря на виконт да копнее да има за баща един иконом.

Алиса спря за малко, завладяна от чувството на безпомощност и самота, съпровождали детството й.

— Пъркинс винаги ме е карал да усещам, че ме обича. Никога няма да забравя добротата му — прошепна тя.

Морган взе ръката й в своята, като се чудеше как е успяло едно момиче, пренебрегвано в детските си години, да се превърне в такава чудесна, решителна жена.

Мълчаха през по-голямата част от пътуването до Портсмут, като само от време на време разменяха по някоя дума за прекрасния ден. Морган не бързаше и равномерното полюшване на каретата накара Алиса да се почувства сънлива. Тя поспа неспокойно няколко часа и се събуди, когато съпругът й обяви, че са навлезли в имението Рамсгейт.

Младата жена сдържа дъх при вида на високите дъбови дървета и огромния замък в далечината. Каменните стени проблясваха на есенното слънце, високите готически кули се извисяваха в небето. Най-после навлязоха в чакълената алея и сърцето й заби по-бързо. Не беше уверена, че е готова за това. Замъкът наистина беше огромен и тя усети безпокойство, граничещо със страх.

Морган спря каретата пред главния вход и Алиса повдигна глава, за да разгледа гравюрата на могъщата лъвска глава над входната врата.

— Фамилният герб на баба ми — обясни Морган. — Тристан и аз подозираме, че това е наградата й за голямото търпение към дядо ми.

Алиса нямаше много време да размисля върху думите му, защото се появиха слуги, облечени в пурпурночервени ливреи, обточени със златни кантове, за да им помогнат при слизането. След тях бързо изникна официално облечен мъж, когото Морган представи като Бърк, иконом на замъка.

— За мен е чест, Ваша светлост — поклони се той церемониално към Алиса. — Всички останахме много доволни, когато Негова светлост ни съобщи, че води новата дукеса на Гилингам.

Алиса се усмихна на поздрава, като не знаеше какво да направи. Беше ли прието една дукеса да се ръкува с иконом, когато й го представяха за пръв път? Не й остана много време да разсъждава, тъй като Морган я хвана за лакътя и я поведе през големите, богато инкрустирани врати. Влязоха в огромното входно фоайе.

Алиса се смая, като видя какво я очакваше — подредените покрай стените слуги бяха облечени в различни униформи, които ясно показваха службата им в домакинството. Те стояха изправени в почти военна стойка, с безизразни лица, въпреки че всички я наблюдаваха в очакване.

— Бих желал да ви представя персонала — започна Бърк, но спря по средата на изречението, когато забеляза, че е бременна.

Младата жена бе впечатлена от начина, по който той успя да се овладее, като само леко заекна, докато я запознаваше с икономката, мисис Кийнли.

Алиса задържа ръката й с грациозен жест.

— Бих желала да се запозная с всекиго поотделно, мисис Кийнли — помоли тя с достойнство.

По дяволите етиката, каза си Алиса. Щеше да им даде достатъчно материал за клюки и подигравки. Отне й повече от час да поздрави всички слуги и Морган наблюдаваше с нарастващо удивление как те един по един се предаваха пред тихото й достойнство. Когато всичко свърши, Алиса бе успяла да ги впечатли. Морган се почувства изключително горд.

— Старата дукеса ви очаква в салона за гости, Ваша светлост — прошепна му Бърк, когато Алиса приключи.

— Много добре, Бърк. Отиваме там веднага.

Алиса се усмихна триумфално на Морган. Чувстваше се щастлива след малката си победа.

— Хайде, ела, скъпа — помоли я Морган. — Има още един човек, когото бих искал да ти представя. — Той потрепери от болка и вина, когато тя доверчиво се подчини.

После почука леко на вратата.

Алиса влезе в стаята съвсем неподготвена за срещата, все още под впечатлението от представянето на персонала. Спря внезапно, когато забеляза дребната, възрастна жена, седнала на малкото канапе. Морган я остави, пресече стаята и се наведе, за да целуне бузата на старата дама. Алиса усети почти физически обичта, изписана на красивото му лице, и разбра веднага пред кого стои. Младата жена почувства как паниката сграбчва сърцето й и инстинктивно прикри корема си с ръце, несигурна за реакцията, която я очакваше.

След малко Морган се обърна към Алиса. Отиде до нея, прегърна я и я поведе към дукесата.

— Мила моя — каза старата жена, изправи се и взе ръката й. — Колко е хубаво, че най-накрая се срещаме.

Алиса бе облекчена от любезността и вниманието, които й засвидетелстваха. Дукесата я гледаше право в лицето, сякаш въобще не я интересуваше напредналата бременност на жената. Алиса се опита да се поклони несръчно, но веднага я спряха.

— Няма нужда от подобни формалности, Алиса — настоя старата дукеса. — Та ние сме едно семейство. Хайде, седни и си почини. Трябва да си уморена от пътуването.

Алиса не можеше да повярва, че не чу никакви обвинения от възрастната жена, и се поуспокои, въпреки че все още бе много напрегната. Тя не знаеше, че дукесата е в замъка. Седна на малкото канапе и се сепна, когато Морган се настани необичайно близо до нея. Старата дукеса предпочете малък изящен стол от дясната страна на внука си.

Изчакаха да поднесат чая.

Стомахът на Алиса се обади при вида на вкусната храна и Морган се засмя:

— По-добре донесете още един поднос със сандвичи и сладки, Бърк. Новата дукеса има вълчи апетит.

Алиса го изгледа ужасено, после се съвзе:

— Благодарение на вас, сър, ям за двама — изсъска тя към мъжа си достатъчно тихо, за да не я чуят слугите.

Но старата дукеса долови думите и дискретно се изкашля в шепи, за да прикрие усмивката си.

— Морган, не бива да дразниш така жена си — поучително каза тя, като тайно бе очарована от поведението му.

Усещаше напрежението между двамата млади, но тук имаше и нещо повече, скрито под повърхността. И възрастната жена искрено се помоли този необичаен брак да има успех. Предния ден бе повече от шокирана, когато получи известието на внука си, че се е оженил, че съпругата му е бременна и че пристигат в Рамсгейт Касъл. Имаше много въпроси към Морган, но се надяваше сама да си състави мнение за жена му още в първите мигове на запознанството им.

— Ще ни окажеш ли честта, Алиса? — учтиво попита тя, като посочи с глава към подноса за чай. — Пия моя със сметана и една лъжица захар.

Алиса кимна и се приближи до махагоновата масичка, върху която прислужникът бе поставил тежкия сребърен сервиз. Ръката й леко трепна, докато подаваше на възрастната дукеса пълната чаша. После наля на Морган и накрая на себе си. Старата жена остана доволна, когато забеляза, че младата снаха приготви чая на внука й според вкуса му, без да задава въпроси. След това напълни и поднесе чиния със сандвичи на съпруга си.

— Морган ми каза, че сте от фамилията Карингтън, скъпа. Познавах родителите ви — и баща ви, и майка ви.

Сърцето на Алиса подскочи при тези думи.

— Да — продължи дукесата. — Мисля, че майка ви беше очарователна жена.

— Никога не съм я виждала — обясни Алиса, благодарна, че не споменаха баща й. — Майка ми е починала още когато съм била бебе.

— Да, знам. Как се чувства баща ви?

Морган се намеси, преди Алиса да успее да отговори:

— Алиса доскоро бе в траур заради баща си, който ни напусна тази пролет. Мисля, че ти споменах. — Той се вгледа предупредително в очите на баба си.

Тя му се усмихна в отговор, изключително доволна от желанието му да защити жена си.

— Може би си ми казал, Морган. Трябва да съм забравила. На моята възраст какво друго би могъл да очакваш?

Морган се намръщи при тази забележка. Какво си мислеше, че прави баба му? Та тя знаеше историята на семейство Карингтън повече от добре. А и никога не забравяше. Той отново й отправи многозначителен поглед, което явно й достави огромно удоволствие.

Алиса наблюдаваше изражението им, докато си разменяха реплики, и бе доволна, че вече не е обект на внимание. Въобще не се чувстваше обидена от въпросите на дукесата и бе приятно изненадана от любезността, проявена към нея. Особено при обстоятелства, които далеч надхвърляха обичайните.

— Радвам се, че Морган реши да дойдете в Рамсгейт Касъл — отбеляза дукесата. — Тук винаги съм се чувствала отлично. — Жената спря, като че ли едва сега й хрумна някаква мисъл. — Надявам се, че няма да имате нищо против моето присъствие в замъка, Алиса?

— О, не, Ваша светлост — бързо отговори Алиса. — Честно казано, ще бъда много благодарна, ако останете.

Дукесата кимна одобрително при този искрен отговор. Въпреки странната и бърза венчавката не остана разочарована от избора на Морган. Може и да е сполучил този път, помисли си тя.

— Вземи си още един сандвич, Алиса — настоя старата жена. — И опитай от тези кифлички, чудесни са. Обещавам ти, че ако внукът ми реши да прави още намеци относно апетита ти, ще го сритам по пищяла.

Алиса се засмя тихо и погледна към дука. Той й отвърна с нежна усмивка и сърцето й радостно затуптя.

— Благодаря — прошепна тя с очи, приковани в красивото му лице, и си взе от кифличките.

После развълнувано сведе поглед.

— Трябва да си починеш, скъпа — предложи Морган, след като приключиха с храната. — Сигурно си много изморена.

— Напълно съм съгласна — веднага го подкрепи дукесата. — Наистина изглеждаш нервна, детето ми. Ще наредя на Бърк да ти сервират вечерята в твоя апартамент. Младоженците се нуждаят от уединение. Морган ще те придружи до стаите ти.

И тримата станаха едновременно. Старата дукеса я прегърна и прошепна в ухото й:

— Впечатлена съм от мъдрия избор на Морган. Желая ти голямо щастие, Алиса.

Младата жена отвърна на прегръдката и усети сълзите отново да напират в гърлото й при тази неочаквана топлота. Беше толкова благодарна да открие съюзник в лицето на дукесата. С времето може би щяха да станат приятелки. Алиса се облегна на ръката, която Морган й предложи, и двамата излязоха от стаята.

— Това вероятно е най-дългото стълбище, което някога съм виждала — изкоментира тя, докато бавно напредваха към горния етаж.

По стените се редуваха портрети на благородници, свързани с миналото на фамилията. Когато най-сетне се изкачиха, тя видя, че множество свещи хвърляха мека светлина в дългия коридор, застлан с дебел ориенталски килим.

Продължиха напред и след няколко завоя стигнаха до целта си.

Алиса се обърна шеговито към Морган:

— Ще ми трябва карта, ако се наложи сама да се ориентирам в този лабиринт.

— Да, тези огромни коридори наистина приличат на лабиринт — съгласи се той.

Пресегна се и отвори вратата пред нея.

— Ето, това са стаите ти. Надявам се да ги харесаш.

Спалнята бе голяма, с отделен кът за сядане и високи прозорци по двете стени. Преобладаваше зеленият цвят — от гоблените, висящи по стените, до персийския килим със зелени мотиви. Леглото бе огромно, покрито с коприна и украсено с щраусови пера. Мебелировката бе изящна и явно предназначена за жена, но прекалено претрупана. Алиса не можеше да си представи, че старата дукеса е избрала този стил, и реши, че това е дело на предишната съпруга на Морган:

— Стаята е много… — потърси подходящо определение.

— Натруфена? — помогна й Морган, отиде до леглото и леко докосна копринените завивки. Бе забравил колко капризна бе Валери по отношение на мебелировката. Доколкото си спомняше, бе влизал в тази стая точно два пъти.

Алиса се чудеше дали ще й разрешат да направи някои промени. Тя погледна несигурно към щраусовите пера на върха на леглото и се опита да си представи, че ще успее да спи под тях.

— Трябва да преобзаведеш стаята според вкуса си, Алиса — каза Морган.

Той завъртя бравата на другата врата бавно, като си помисли, че е заключена. Но тя не беше и той влезе в собствената си спалня, следван по петите от Алиса.

— А това, разбира се, е моята стая — добави несигурно дукът.

Алиса се огледа любопитно и веднага си помисли колко по-подходяща бе тази семпла обстановка за нея самата. Златистите завеси създаваха топлота и сякаш подканяха да си починеш.

Морган дръпна шнура на звънеца и веднага се появи Дикинсън, личният му прислужник.

— Дали мисис Кийнли е определила момиче за дукесата? — попита дукът бързо стегнато изправения слуга.

— Мисля, че избра Джанет, Ваша светлост. Одобрявате ли, лейди Ащън?

Двамата мъже я погледнаха въпросително.

— Сигурна съм, че ще се справи — отговори Алиса, като смътно си спомняше, че й представиха камериерката.

— Много добре, Ваша светлост. Ще я извикам веднага — слугата се поклони дълбоко и безшумно напусна стаята.

Алиса постоя още малко, като се питаше как да постъпи. После забеляза, че Морган я гледа.

— Аз… ще почакам Джанет в другата стая — заекна тя, защото се почувства истинска натрапница.

Морган наблюдаваше смяната на израженията по лицето й и се чудеше какво ли си мисли в момента красивата му жена.

— Можеш да затвориш вратата след себе си! Между другото, ключалката е много надеждна. — Той не бе наясно защо направи последната забележка — да я информира или да напомни на себе си.

Алиса се сепна от този коментар и не знаеше какво да отговори.

— Ще вечеряш ли с мен? — попита най-после тя.

— Да — отговори той с равен глас. — Имам неотложна работа, но ще свърша до довечера. Ако нещо се промени, ще ти съобщя.

— Много добре. Ще се видим по-късно.