Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Западноевропейски поети романтици. Антология

Издателство „Отечество“, 1988

Съставител и автор на бележките: Людмила Стефанова

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Снежана Бошнакова

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Ние ли не сме нещастни?

Нашата скръб ли не личи?

Бдим потискани, безгласни

и с престорени очи.

Всичките ни вопли скрити

спят сподавяни в гърдите.

 

Наште майки ни говорят,

ние им се противим,

Чувствата ни с тях се борят,

жадни за плода любим,

А устата ни жадуват

със момци да се целуват.

 

Грях ли е мечта такава?

Без пазач е мисълта!

Та нима не ни остава

само сладката мечта?

Молят ни да я погубим,

да не мислим, да не любим.

 

След вечерната молитва

самота ни пак гнети.

Ала мисълта ни литва,

в жажда за любов пламти.

Ах, за чувството едничко

всичко бихме дали, всичко!

 

Строги майки ни внушават

да вървим с прикрита гръд.

Но от туй нима престават

чувствата ни да кипят?

Пред копнежа за наслада

всяко земно було пада.

 

Да сме хладни, мълчаливи

като камъка студен,

пред очи красноречиви —

безучастни ден след ден,

нищо да не ни привлича…

Туй ли се живот нарича?

 

Нещо ни тежи в душата,

вехне свежият ни лик.

Ах, тежи, а за отплата

ще ни милва блед старик!

Бързайте при нас, любими,

обичта си да делиме!

Край
Читателите на „Песен на девиците“ са прочели и: