Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2005–2010)

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776


Нощ. Бедната къщурка затворена немее.

В бърлогата е тъмно, но нещичко светлее

тук-там сред тая плътна студена мрачина.

Висят рибарски мрежи на голата стена.

А в ъгъла, където на прашните полици

проблясват в полумрака бедняшките паници,

виси завеса вехта над дълъг сенчест нар.

И на дъските груби, върху дюшека стар

спят пет дечица малки — в гнездото на душите.

И светлинки дордето потрепват по стените,

на колене, опряла в постелята чело,

една жена се моли пред бедното легло…

* * *

Наказаха я Жана на хляб и на вода,

че бе се провинило детето за беда,

но влязох крадешком и вместо да въздишам,

бурканче с конфитюр Ј пъхнах после скришом

напук на всички нрави в доброто общество,

което все се чуди къде и за какво

да вдигне бързо шум. А Жана тихо рече:

— Не ще си бъркам с пръст в нослето, няма вече,

и с котенцето няма да правим пак бели…

Но пак се вдигна врява: — Такъв сте все били;

тя няма вече страх, тя вижда слабостта ви,

с насмешка гледате на истинските нрави!

Ред няма в тая къща. Наместо да сте строг,

обърквате нещата, това е лош урок,

така ще стигне тя до нещо по-голямо,

рушите тук реда… — Глава наведох само

и тихо казах: — Нищо не ще ме извини,

виновен съм, така е — от много добрини

народът страда днес. Сега и моят ред е,

на хляб и на вода и мен ме затворете.

— И вас ще ви затворим!… — А Жана в тоя спор,

тъй както бе се свила, към мен извърна взор,

искрящ от доброта, и каза сладко, сладко:

— Не се плаши, и аз ще ти донасям сладко.

Край
Читателите на „Бедни хора“ са прочели и: