Клифърд Саймък
Паралелни светове (48)

48

Крофърд седеше в креслото до масата. Уикърс потръпна, при вида на креслото, в което бе седял преди няколко седмици, когато дойде тук с Ан.

— Радвам се отново да ви видя — поздрави Крофърд. — Радвам се, че отново сме заедно.

— Трябва да ви радва как вървят работите — уточни Уикърс. — Вие сте по-любезен, отколкото при последната ни среща.

— Аз винаги съм любезен. Любезен съм неизменно, дори когато съм изплашен или зъл.

— Защо не заловихте Ан Картър?

Крофърд поклати глава.

— Няма основания. Засега.

— Но вие я следите.

— Ние следим всички вас. Не сте останали чак толкова много.

— Можем да се избавим от преследването, стига да поискаме.

— Не се съмнявам — съгласи се Крофърд. — Ако аз бях мутант, също щях да предпочета да се скрия. Но защо сте тук?

— Защото спечелихме играта и вие го знаете по-добре от другите — отговори Уикърс.

Искаше му се да вярва на думите си поне наполовина.

— Ние можем да започнем войната — върна му Крофърд. — Трябва само да помръднем пръст…

— Няма да го направите.

— Но вие стигнахте прекалено далеч, притиснахте ни. Нямаме друг изход, войната е последното ни оръжие.

— Имате предвид другия Свят.

— Точно така — потвърди Крофърд.

Седеше и гледаше втренчено Уикърс със сините си очи.

— Какво ни остава да направим? — продължи той. — Да седим със скръстени ръце и да чакаме, докато вашият валяк ни смачка? Вие произвеждате технически чудеса — ние ви преграждаме пътя. Макар че според мен нашите методи да са прекалено твърди, сега се задава нов експеримент. Опитвате се да експлоатирате идеи, да създадете религия, да предизвикате вълна от фанатизъм. Уикърс, какво се крие зад тези разкази?

— Самата истина — увери го Уикърс.

— Засега всичко върви като по масло. Даже прекалено добре. Трябва ни война, за да свършим с това.

— Да не би да мислите, че се занимаваме с подривна дейност?

— А как още може да се нарече това? — Крофърд даже се оживи. — Макар всичко да започна само преди няколко дни, вие постигнахте твърде много. Хората напускат работа, изоставят домовете си, отказват се от парите. Бедността, твърдят те, е пропуск към другия Свят. Що за каша е това, Уикърс?

— Какво става с тези хора? С тези, които изоставят работата, напускат дома си, отказват се от парите. Опитахте ли се да разберете какво е станало с тях?

Крофърд се наклони напред.

— Точно това ни плаши. Тези хора изчезват. Не успяваме да ги намерим, те изчезват.

— Те се отправят към другата Земя — изрече Уикърс.

— Нямам понятие къде се отправят, но добре зная какво ще стане, ако това не се прекрати. Нашите работници ни напускат, вече даже не десетки…

— Ако наистина искате война, натиснете копчето.

— Няма да допуснем да ни изпреварите — закани се Крофърд. — И ще намерим средство да ви спрем.

Уикърс стана и се наведе над масата.

— С вас е свършено, Крофърд. Няма да позволим на вашия Свят да върви по този път. Ние…

— Седнете — разпореди се Крофърд.

За момент Уикърс огледа Крофърд и бавно седна.

— И още — продължи Крофърд. — Говорех за анализаторите в тази стая. Вижте какво — анализатори има не само в тази стая. Те са навсякъде — по гарите, по летищата, във фоайетата на хотелите, в ресторантите…

— Не се съмнявам. По този начин сте ме засекли.

— Аз ви предупредих. Не бива да ни подценявате, макар да сме просто хора. Организираната световна промишленост може много и умее да работи бързо.

— Ще се избиете един друг — предизвика го Уикърс. — Вече знаете много неща, но си затваряте очите.

— Например?

— Много ваши банкери, индустриалци и други членове на вашата организация са същите тези мутанти, с които се борите.

— Уведомих ви, че искам откровен разговор. Кажете, как успяхте да ги вкарате във вашата организация?

— Никого никъде не сме вкарвали, Крофърд.

— Не сте…

— Хайде да започнем отначало — предложи Уикърс. — Можете ли да формулирате какво е това мутант?

— Мисля, че е човек, надарен с някои особени таланти, с по-добро разбиране на нещата от нашето.

— Тогава предположете съществуването на човек-мутант, който изобщо не подозира, че е мутант, а се смята за обикновен човек. Какъв ще стане той? Лекар, адвокат, просяк, крадец? Но какъвто и да стане, винаги ще бъде водач. Известен лекар, способен адвокат, знаменит редактор или писател. Но той може да се окаже индустриалец или банкер.

Сините очи на Крофърд го гледаха без да мигат.

— Вие — посочи го с пръст Уикърс, — стоите начело на най-добрата в днешния свят група мутанти. Хора, с които ние не можахме да влезем в контакт, защото са прекалено тясно свързани с обикновения свят. Какво можете да направите срещу това, Крофърд?

— Няма да им кажа нищо.

— Тогава аз ще го направя.

— Не, няма да успеете — възрази Крофърд, — защото с вас е свършено. Как мислите, защо останахте жив? Само защото аз пожелах.

— Не мислите ли, че можем да постигнем компромис?

— Не е изключено, но е малко вероятно. Вие бяхте полезен. Сега сте опасен.

— И насъсквате срещу мене псетата си?

— Точно така ще постъпя. Извинете ме, мистър Уикърс. Радвам се, че се запознахме.

Уикърс стана от стола.

— Ние пак ще се срещнем.

— Много се съмнявам — заключи Крофърд.