Клифърд Саймък
Паралелни светове (26)

26

Държеше курс срещу изгрева. Пътят беше пуст и колата летеше напред безшумно като птица, само на завоите гумите свистяха по асфалта. На седалката до него, в такт с движението, се поклащаше пумпалът.

Смущаваха го два момента, само два момента.

Трябваше да спре при къщата на Престън.

И не биваше да използува колата.

И едното, и другото бяха съвършено абсурдни, затова се ядосваше на себе си. Натисна до край педала на газта и свистенето на гумите на завоите се превърна в писък.

Налагаше се да спре при къщата на Престън и да изпробва пумпала. Чувствуваше, че трябва да постъпи точно така, но колкото и да се ровеше в паметта си, не намираше основания за подобно решение. Ако пумпалът работеше, щеше да се задвижи където и да е. И все пак някаква дълбока увереност му подсказваше, че мястото за провеждане на опита не е без значение. Беше убеден, че къщата на Престън безспорно крие нещо у себе си. Тя можеше да бъде ключовия момент, ако във всичките тези истории с мутантите имаше изобщо ключов момент.

„Нямам много време — съобрази той. — Какво има да му мисля? Не бива да губя нито миг. Преди всичко, налага се да се върна до Ню Йорк, за да намеря и скрия Ан.“

Другият мутант, за който спомена Крофърд, трябваше да е Ан, но в случая, както с къщата на Престън, нямаше нито основания, нито доводи да се смята, че Ан Картър е мутант.

„Основания, доводи, доказателства — мислеше си той. — И какво още? Обикновени логически разсъждения, помогнали на човека да построи своя свят. Дали човекът има друга мярка, позволяваща му да отнесе системата от причини и следствия към детските забавления, с помощта на които хората са постигали много неща, макар в редица отношения те да са престанали да ги удовлетворяват? Как да различи истината от лъжата, доброто от злото, без да прибягва към досадно изброяване на доказателства? Интуицията? — Това е близко до женската непоследователност. Предчувствията? — Чисто суеверие.

А всъщност какво представляват непоследователността и суеверието? Много години изследователите се занимаваха с извънсетивното възприятие, с онова шесто чувство, което човекът така и не можа да развие у себе си.

Ако е възможно извънсетивното възприятие, защо да не допуснем съществуването и на други способности — психокинетичния контрол над предметите, предсказване на бъдещето, възприемане на време, различно от хода на стрелките по циферблата, познания и използуване на неизвестни измерения на пространствено-времевия континиум.

Пет сетива: обоняние, зрение, слух, вкус и осезание. Петте сетива, които човекът познава от незапомнени времена! Дали не е възможно да са повече? Не е изключено у човека да са заложени и други, които просто чакат своето развитие. Той се изменя толкова бавно по своя еволюционен път. Но едва ли развитието на човешкия интелект и човешките сетива е спряло. А ако е така, защо да не се появи шесто чувство, седмо, осмо и т.н.?

Може би така е станало и с мутантите? — питаше се Уикърс. — Неочаквано са се развили помощни и само наполовина осъзнати сетива?

Такава мутация е логична и тя трябваше да се очаква.“

Носеше се покрай села, дълбоко спящи в този предутринен час, покрай ферми, които изглеждаха напълно разголени в разсеяната светлина на зората.

„Не използувайте вечномобила си“ — пишеше в бележката от Крофърд. Безсмислица. Защо трябва да се откаже от колата? Да се довери на думите на Крофърд? И какъв е той? Враг? Но понякога постъпките му говореха за обратното.

И все пак нямаше основания да се отказва от колата. Но и в нея не се чувствуваше добре. Както нямаше и причини да спира при къщата на Престън, но твърдо знаеше, че е направил грешка като не спря там.

Нямаше доказателства, че Ан е мутант, но беше сигурен, че тя е мутант.

Носеше се срещу утрото. Над рекичките, покрай които минаваше, мъглата се вдигаше. На изток се появиха първите слънчеви лъчи, започнаха да се мяркат крави, появиха се първите редки коли.

Изведнъж усети, че е гладен и му се спи, а не искаше да спира. Ако съвсем му се приспеше, щеше да се наложи да отдъхне.

Но все пак трябваше да се подкрепи. В някой близък град ще спре, за да закуси. А една-две чашки кафе ще прогонят съня.