Джон Ланчестър
Дългът към удоволствието (6)

Общи размишления

Интелигентният готвач най-често сам осъзнава, че формално структурираното меню престава да играе толкова съществена роля през лятото. Физическите ограничения, които останалите сезони ни налагат — затворени прозорци, уплътнени врати, закопчани догоре връхни дрехи, — постепенно отпадат като необходимост и редом с това външно „разпускане“ настъпва и едно разкрепостяване на духа, сравнимо с почти пълната свобода, предоставяна през летните месеци на децата от родните краища на бедния Митхауг, скандинавските страни: там дори понятието „час за лягане“ изведнъж спира да съществува при наличието на слънчева светлина двайсет и четири часа в денонощието — както и при мисълта, че после зимата ще упражни правото си, налагайки почти несекващ мрак. Разбира се, понякога усещането за по-широка свобода е способно по парадоксален начин да развали настроението ни и да предизвика тягостни мисли от рода на „Би трябвало да се радвам, но радвам ли се всъщност? Много съм напрегнат. Не мога да се отпусна. Ех, да можех да се поотпусна! Защо не ми е весело?“ И т.н. Известни признаци на подобно самоизмъчване забелязах в поведението на женската половинка от двамата младоженци, пристигнали в Лориан с твърдото намерение да изкарат медения си месец по всички общоприети правила. След като онази нощ подслушах разговора им в спалнята, на сутринта имах възможността скришом да ги понаблюдавам на закуска в печално полупразната трапезария на хотела: зад прикритието на „Монд“ зоркото ми око следеше движенията им през дискретна дупчица в страниците, която бях пробил с нагорещен пергел, а после поразширил с помощта на луксозната си писалка и с ловки движения на показалеца си. Бездарните картини в маслени бои, окачени по стените, бяха в пълна хармония с леко гранясалия вкус на изветрялото кафе, сервирано от заведението в онези огромни, уж непретенциозни френски купи, които именно с големината си и опростения си дизайн представляват пошла проява на свръхпретенциозност.

В настоящия раздел няма да откриете пълни, построени по строги организационни принципи менюта. Ако сравним менюто с изречението — при което самостойни синтактични единици, енергийни възли, източници на напрежение и коварни удари под пояса са обединени от граматически принципи, овладяващи напиращата енергия и координиращи отделните изразни средства в цялостен изказ, — то идните страници по-скоро наподобяват спонтанните изблици на психическа енергия, предшестващи завършеното изречение. Вместо подредени и градирани менюта тук читателят ще срещне само загатнати, подлежащи на по-нататъшна конкретизация и реализация рецепти — с други думи, просто искри, отхвръкнали от колелото на майстора.