Джон Гришам
Ударът (42)

42

Първото впечатление е най-важно. Съдебните заседатели пристигат между осем и половина и девет. Влизат нервно през двойната дървена врата, тътрят крака по пътеката, оглеждат плахо обстановката. За повечето това е първо влизане в съдебна зала. Дот и аз сядаме един до друг в края на нашата маса. Редиците тапицирани столове за съдебните заседатели пред нас бавно се изпълват. Ние сме с гръб към съдията. На масата има само един бележник, нищо повече. Дек седи самичък близо до съдебните заседатели. Прошепвам нещо на Дот и се опитвам да се усмихна. Стомахът ми се е свил на топка от притеснение.

За разлика от нас, около масата на защитата отвъд пътеката седят петима мрачни мъже в черни костюми. Заровили са носове в купища папки.

Моето шоу се казва „Давид срещу Голиат“. И започва още сега. Първото нещо, което съдебните заседатели ще забележат, е, че нямам хора, оръжия и, очевидно, средства. Нещастната ми клиентка е немощна и слаба.

Не сме достатъчно сериозен противник за ония богаташи отсреща.

След като приключихме с всички проучвания, осъзнах колко е излишно да отделиш петима адвокати за това дело. Петима чудесни професионалисти. Учудвам се, че Дръмонд не осъзнава колко заплашително изглежда това на заседателите. Явно компанията е виновна. Иначе защо ще пратят петима срещу един?

Тази сутрин не ми говорят. Държим се на разстояние, но презрителните погледи и пренебрежителните усмивчици ми подсказват, че са възмутени от контактуването ми с бъдещите заседатели. Те са шокирани и отвратени и не знаят какво да правят. Като се изключи кражбата от клиент, контактът с бъдещите съдебни заседатели е вероятно най-големият грях за един адвокат. Почти същият като да подслушваш телефона на колегата си от обвинението. Така че възмущението им е доста глупаво.

Кандидатите за съдебни заседатели са заели местата си срещу нас. От деветдесет и двама са се явили шейсет и един човека. Някои не са били открити. Двама са починали. Няколко са заявили, че са болни. Трима са се позовали на напредналата си възраст и са отказали. Киплър е освободил още няколко по лични причини. Извикват имената едно по едно. Водя си бележки. Сякаш познавам тия хора от години. Номер шест в списъка е Били Портър, мениджърът на автомобилната фирма, който уж ми се обади снощи. Интересно, какво ще му направи Дръмонд?

Джак Ъндърхол и Кърмит Олди представляват „Грейт Бенефит“. Седят зад отбора на Дръмонд, общо седем костюма, седем сериозни, смръщени лица, обърнати към съдебните заседатели. Усмихнете се бе, момчета! Опитвам се да поддържам ведро изражение.

Киплър влиза и всички ставаме. Заседанието започва. Той поздравява новодошлите и произнася кратка, но въздействаща лекция за ролята на съдебния заседател и отговорността му пред обществото. Пита дали има желаещи да се оттеглят по извинителни причини. Вдигат се няколко ръце. Той ги моли да идват при него един по един и всеки излага своя случай, мърморейки под носа си. Четирима от петимата мениджъри в големи фирми си шепнат със съдията. Той, естествено, ги освобождава от гражданските им задължения.

Това отнема доста време, но ми позволява да огледам бъдещите кандидати. Като виждам как са седнали, ще стигнем най-много до третия ред. Това прави трийсет и шест души. А на нас ни трябват дванайсет, плюс двама резервни.

На реда зад масата на защитата забелязвам двама добре облечени непознати. Консултантите, предполагам. Наблюдават всяко движение в ложата. Какво ли се е случило със задълбочените им психологически анализи след малкото ни представление снощи? Ха-ха-ха. Хващам се на бас, че не са допускали за съществуването на двамата идиоти, дето ще вземат да се обаждат на хората вечерта преди явяването им в съдебната зала.

Съдията освобождава още седем. Остават петдесет. Той излага делото в най-общи линии и представя страните. Бъди го няма в залата. Бъди си е в колата. В двора.

Киплър започва със сериозните въпроси. Призовава заседателите да отговарят с вдигане на ръка, ако отговорът е положителен. Някой от вас познава ли страните, адвокатите или свидетелите? Някой от вас притежава ли застрахователна полица от „Грейт Бенефит“? Някой от вас участва ли в съдебен процес? Някой водил ли е дело срещу застрахователна компания?

Няколко души вдигат ръка, стават и се отправят към съдията. Първите явно нервничат, но после ледът се пропуква. Някой пуска някаква шегичка и всички се отпускат. На моменти, макар и за съвсем кратко, си казвам, че моето място е тук. Мога да го правя това нещо. Аз съм адвокат. Разбира се, все още не съм си отворил устата.

Киплър ми даде предварително списъка с въпросите си. Ще попита за всичко, което искам да знам. Няма нищо нередно в това. Дал е списъка и на Дръмонд.

Водя си бележки, наблюдавам, слушам внимателно. Дек прави същото. Жестоко е, но съм почти щастлив, задето заседателите не знаят, че е с мен.

След два часа Киплър е на път да приключи с въпросите. Стомахът ми отново се свива на топка. Време е Руди Бейлър да произнесе първата си реч в истински процес. Засега ще е кратка.

Изправям се, приближавам към ложата, усмихвам се широко и изричам думите, които съм репетирал хиляда пъти:

— Добро утро. Казвам се Руди Бейлър и представлявам семейство Блек. — Дотук добре. След два часа разпит искат малко разнообразие. Поглеждам ги честно и открито. — Съдията Киплър ви зададе много въпроси и те бяха изключително важни. Той засегна всичко, за което исках да питам, така че няма да ви губя времето. Всъщност имам само един въпрос. Съществува ли някаква причина, поради която някой от вас да не може да стане съдебен заседател?

Отговор не се очаква. И няма. Гледат ме вече два часа, а аз искам само да кажа здрасти и да им се усмихна. Ще бъда кратък. Многословният адвокат е едно от най-досадните неща в живота. Освен това предчувствам, че Дръмонд ще им разкаже играта.

— Благодаря ви — усмихвам се още по-сърдечно аз, обръщам се към съдията и заявявам високо: — Нямам въпроси, ваша светлост.

Връщам се на мястото си, потупвам Дот по рамото и сядам.

Дръмонд вече е скочил на крака. Опитва се да изглежда спокоен и ведър, но просто гори отвътре. Представя се и започва да говори за своя клиент. „Грейт Бенефит“ е голяма компания с отличен счетоводен баланс. Но това е нещо, за което тя не бива да бъде наказана, нали така? Ще ви се отрази ли то лично? Всъщност той вече говори по делото, което е нередно, но не пристъпва отвъд линията, та да го прекъснат. Не съм сигурен дали трябва да възразя. Решил съм да го върша само когато съм сигурен, че съм прав. Подобни реторични въпроси имат голям ефект. Обработеният му глас внушава доверие. Посивялата му коса излъчва мъдрост и опит.

Продължава да говори, без да чака отговор. Зарибява. После изведнъж хвърля бомбата.

— А сега ще ви задам най-важния въпрос на деня — заявява той сериозно. — Слушайте внимателно, моля ви. Много е важно. — Дълга драматична пауза. После дълбоко поемане на дъх. — Говорил ди е някой с вас за това дело?

В съдебната зала е тихо. Думите му бавно отзвъняват. Приличат повече на обвинение, отколкото на въпрос. Поглеждам към масата на защитата. Хил и Плънк се взират в мен. Морхаус и Гроун наблюдават съдебните заседатели.

Дръмонд замръзва в ефектна поза, готов да се нахвърли върху първия, който се осмели да вдигне ръка и Да каже: „Да, адвокатът на ищеца се отби вкъщи снощи.“ Дръмонд чака признанието, той просто го усеща как идва. Ще изтръгне истината, ще ме изобличи, мен и корумпирания ми помощник, и ще предложи да бъда наказан и евентуално лишен от права. Делото ще се протака с години. Той просто го чувства!

После рамената бавно се отпускат. Следва дълбока въздишка. Гадни лъжци!

— Това е много важно — продължава той. — Трябва да знаем. — Тонът му е пропит от недоверие.

Нищо. Никакво раздвижване. Наблюдават го напрегнато. Кара ги да се чувстват неловко. Давай все така, шефе.

— Нека отправя въпроса с други думи — заявява накрая хладно той. — Някой от вас говорил ли е вчера с мистър Бейлър или с мистър Дек Шифлет, който седи ей там?

— Възразявам, ваша светлост — надигам се от стола аз. — Това е абсурдно!

Киплър е готов да скочи от креслото си.

— Прието! Какво правите, мистър Дръмонд! — изревава в микрофона той и стените потреперват.

Дръмонд се обръща към съдията.

— Имаме основания да смятаме, че с част от бъдещите съдебни заседатели е бил установен контакт — обяснява той.

— Да, и за това ме обвинява мен — размахвам сърдито ръце аз.

— Не разбирам какво целите, мистър Дръмонд — казва Киплър.

— Може би се налага да изясним нещата във вашия кабинет — стрелва ме с унищожителен поглед Дръмонд.

— Да вървим — отсичам аз, сякаш съм готов за бой.

— Малка почивка — обявява съдията.

 

 

Дръмонд и аз сядаме срещу съдията. Останалите четирима адвокати са зад нас. Киплър явно е разтревожен.

— Дано да имате основателна причина — озъбва се той на Дръмонд.

— Със съдебните заседатели е бил установен контакт — упорства Дръмонд.

— Откъде знаете?

— Не мога да ви кажа. Но го знам със сигурност.

— Не си играй игрички с мен, Лио. Искам доказателства.

— Не мога да ви кажа нищо, ваша светлост, без да разкрия източниците си. Това е поверителна информация.

— Глупости! Кажи ми на мен.

— Казвам истината, ваша светлост.

— Обвинявате ли ме? — питам аз.

— Да.

— Вие сте откачили.

— Държиш се като някой луд, Лио — заявява негова светлост.

— Мисля, че мога да го докажа.

— Как?

— Нека да продължа да разпитвам бъдещите заседатели. Истината ще излезе на бял свят.

— Но те не реагират.

— Аз току-що започвам.

Киплър се поколебава за миг. Когато процесът свърши, ще му кажа истината.

— Бих желал да се обърна към заседателите един по един — продължава Дръмонд. Обикновено така не се прави, но съдията може да разреши.

— Ти какво ще кажеш, Руди?

— Не възразявам. — Лично аз нямам търпение Дръмонд да почне тормоз над ония, с които уж говорихме. — Нямам какво да крия.

Двама от глупаците отзад се покашлят.

— Добре тогава. Сам си копаеш гроба, Лио. Но гледай да не минаваш границата.

 

 

— Какво правихте там? — пита ме Дот.

— Адвокатски работи — прошепвам аз. Дръмонд вече е застанал пред ложата. Заседателите го гледат подозрително.

— И така, както вече споменах, за нас е много важно да ни кажете дали някой не ви е потърсил по повод това дело и не е разговарял с вас. Моля вдигнете ръка, ако има такова нещо. — Държи се като даскал с първокласници.

Не виждам вдигната ръка.

— Ако някоя от страните по едно дело установи контакт, директен или не, със съдебен заседател, това е много сериозно нарушение. Последствията и за двамата могат да бъдат твърде тежки. — Звучи прекалено заплашително.

Никой не вдига ръка. Никой не помръдва. Хората почват да се ядосват.

Дръмонд пристъпва от крак на крак, потърква брадичка и се вторачва в Били Портър.

— Мистър Портър — проехтява плътния му глас. Били зяпва от изненада, скача и кимва. Бузите му бавно поруменяват.

— Ще ви задам конкретен въпрос, мистър Портър. И ще ви бъда благодарен, ако получа честен отговор.

— Задайте честен въпрос и ще получите честен отговор — отвръща ядосано Портър.

Това момче бързо се пали. Откровено казано, не бих се захващал с него. Дръмонд се стъписва за миг, после продължава.

— И така, мистър Портър, говорихте ли снощи по телефона с мистър Руди Бейлър?

Аз се изправям, разпервам ръце и се взирам недоумяващо в Дръмонд. Напълно съм невинен, а той си е изгубил ума. Мълча.

— Не, по дяволите — отвръща Портър и почервенява още повече.

— Дръмонд стисва с две ръце парапета на махагоновата преграда. Били Портър седи на първия ред, само на метър и половина от нея.

— Сигурен ли сте, мистър Портър?

— Разбира се, че съм сигурен!

— Аз пък мисля, че сте разговаряли — изгубва контрол над себе си Дръмонд.

Преди да мога да възразя или Киплър да се намеси, мистър Били Портър скача от мястото си и се хвърля върху великия Лио Ф. Дръмонд.

— Я не ме изкарвай лъжец, копеле такова! — изкрещява Портър и сграбчва Дръмонд за гърлото. Дръмонд пада върху преградата, обутите в скъпи мокасини с пискюлчета крака щръкват във въздуха. Жени пищят. Съдебни заседатели скачат на крака. Портър е върху Дръмонд. Моят колега опитва да се бори, рита, маха с юмруци.

Т. Пиърс Морхаус и М. Алек Плънк младши се включват първи в мелето. Другите са след тях. Намесва се и охраната. Двама от съдебните заседатели също помагат при разтърваването.

Седя си на столчето и се наслаждавам на побоя. Киплър стига до мястото на произшествието в момента, когато успяват да издърпат Портър и Дръмонд се изправя на крака. Биещите се са разтървани. Под втората пейка намират едната мокасина и я връщат на Лио, който се изчетква внимателно, държейки под око Портър. Разяреният гражданин бързо се успокоява.

Консултантите на защитата са шокирани. Компютърните модели отиват по дяволите. Теориите им отиват по дяволите. В момента знанията им са напълно безполезни.

 

 

След кратка почивка Дръмонд прави формално предложение да бъдат отхвърлени всички кандидати. Цялата група. Киплър отказва.

Били Портър е освободен от задължението да стане съдебен заседател и напуска възмутено залата. Струва ми се, че не е приключил с Дръмонд. Дано го изчака отвън да си довърши тупаника.

 

 

Целият следобед прекарваме в кабинета на съдията. Уточняваме дванайсетте съдебни заседатели. Дръмонд и бандата му твърдо се възпротивяват на всички имена, които сме споменали с Дек по телефона снощи. Убедени са, че по някакъв начин сме се добрали до тези хорица и сме ги убедили да си траят. Толкова са огорчени, че не искат да ме погледнат.

Избраните заседатели са просто мечта. За такива съм копнял винаги. Шест жени. Чернокожи. С деца. Двама чернокожи мъже, единият завършил колеж, а другият бивш шофьор на камион, сега инвалид. Трима бели мъже, двама от които членуват в профсъюзи. Третият живее на четири преки от семейство Блек. Една бяла жена, съпругата на богат предприемач. Не можах да я избегна, но тя не ме тревожи. За присъда са необходими девет гласа.

Полагат клетва пред Киплър в четири часа. Той обяснява, че процесът ще започне след седмица. Те не бива да говорят с никого за делото. После той прави нещо, което отначало ме ужасява, но сетне разбирам, че е страхотна идея. Обръща се към Дръмонд и мен и пита дали не бихме искали да кажем на заседателите нещо по делото. Нещо простичко. Извън протокола.

Аз, естествено, не съм очаквал това. Най-вече защото не е правено никога досега. Въпреки това забравям страха си и заставам пред тях. Разказвам им малко за Дони Рей, за застрахователната полица и защо според нас „Грейт Бенефит“ са виновни. Свършвам за пет минути.

Дръмонд се изправя. И слепец ще забележи с какво недоверие го гледат от ложата. Той се извинява за инцидента, но най-глупаво хвърля вината изцяло върху Портър. Ама че самочувствие има този човек! Излага своята версия на фактите, казва, че съжалява за смъртта на Дони Рей, но да се твърди, че неговият клиент е виновен за нея, е просто нелепо.

Наблюдавам внимателно целия му екип. Страх ги е. Фактите са срещу тях. Заседателите са на страната на ищеца. Съдията им е враг. А звездата в отбора им не само изгуби доверието на заседателите, но и яде бой.

Киплър обявява края на заседанието. Съдебните заседатели си отиват у дома.