Пол Елюар
Обичам те

Обичам те за всичките жени които не познавам

Обичам те за всички времена в които аз не съм живял

За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл

И за топящия се сняг за първите цветя напролет

За животинките които от хората не се изобщо плашат

Обичам те за да обичам

Обичам те за всичките жени които не обичам

 

В кого да се огледам ако не в самата теб не се и виждам

Без теб не виждам нищо аз пустиня безпределна само

Между отдавна и сега

Успявах често от смъртта бедняшка аз да се избавя

Не можех да пробия гладката стена на мойто огледало

И трябваше живота дума по дума сам да разгадая

Като в забрава

 

Обичам те за твойта мъдрост мъдростта която не познавам

Обичам те за твойто здраве

Обичам те напук на всичките илюзии

И за безсмъртното сърце което сам не притежавам

О ти съмнението вечно и самият разум

И онова огромно слънце с което аз съм пак начело

Уверен в себе си