Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Мила, ти си тъй неуловима —

неспокойствието е във твоя ген

Но винаги отново се завръщаш

в тихото пристанище — при мен

 

Пътят ми към теб бе доста труден —

ти си толкова загадъчна жена

но препятствията ме държаха буден

и полекичко разклатих аз високата стена

 

Знам, че ний във всичко сме различни —

всеки търси своята мечта

Но трябва ли да бъдем безразлични

или да дадем шанс на любовта?

Край
Читателите на „Шанс за любовта“ са прочели и: