Валерий Панюшкин, Михаил Ходорковски
Пленник на тишината (2)

ПРОЛОГ

На пети юни 2005 година с жена ми, сина и дъщеря ми гостувахме на вилата на едни приятели. Пекохме шишчета, радвахме се на настъпващото лято, обсъждахме топновината — присъдата, издадена от Мешчанския съд в Москва на Михаил Ходорковски — девет години затвор.

В компанията ни никой не смяташе присъдата за справедлива, както и никой не смяташе Михаил Ходорковски за светец.

През пролетта на 2005 година аз няколко пъти ходих пред Мешчанския съд на митинги в подкрепа на Ходорковски и на антената на колата ми се вееше жълто-зелена лента — цветовете на компанията ЮКОС — като символ на несъгласието ми с присъдата.

Шестнайсетгодишният ми син Вася беше свикнал с факта, че спрямо Ходорковски се извършва нещо несправедливо, срещу което баща му протестира без особен ентусиазъм, но не се задълбочаваше в подробности. Същата вечер по телевизията даваха филма „Чистосърдечно признание“ и Вася седна да го гледа, сигурно за да разбере за какво толкова разпалено си говореха възрастните, похапвайки шишчета.

Филмът беше посветен на Михаил Ходорковски. Гръмовният глас на говорителя зад кадър съобщаваше на сина ми Вася, че видите ли, Михаил Ходорковски бил комсомолец, спекулирал с компютри, с измама се сдобил с петролната компания ЮКОС, открадната от народа, не правел нищо, помпал петрол и забогатявал. Не плащал данъци, убивал всеки, изпречил се на пътя му, станал най-богатият човек в страната, но го пипнали и го вкарали в затвора заради неплащане на данъци.

— Татко — ококори се насреща ми Вася, когато влязох в стаята, за да кажа, че е време да се стягаме за връщане. — Защо си завързал лента на колата си и ходиш по митинги? Подкрепяш престъпника? Нали Ходорковски е престъпник? Или не е?

Добре поне, че Вася се усъмни в справедливостта на телевизионната пропаганда. Беше топла вечер. През целия път до вкъщи разговаряхме със сина ми за ЮКОС. Вася задаваше много въпроси и колкото повече му отговарях, толкова повече ми се струваше, че жалките ми протести срещу присъдата на Ходорковски са недостатъчни.

Тогава за първи път се замислих, че делото на Ходорковски не е просто история за това как са вкарали в затвора един олигарх, не и за това колко несправедлив е съдът в Русия. А една история за това как човек може да стане свободен в Русия и какво го очаква за награда.

А ето я и историята.