Валерий Панюшкин, Михаил Ходорковски
Пленник на тишината (10)

Глава 8
СМЯТА СЕ ЗА БЯГСТВО

Начина да говориш, който аз наричам публична лекция, самият Ходорковски винаги е наричал презентация. Тя се различава от лекцията по това, че се прожектират диапозитиви, а те трябва да са нагледни и да съдържат конкретни и безспорни цифри, диаграми и графики…

Хората, които са работили с Ходорковски и са решавали с него производствени въпроси, казват, че в обикновен разговор той имал навика да пропуска логични звена в разсъжденията си, така че понякога трудно се разбирало какво иска да каже. Казват, че това било присъщо на два типа хора — гениите и лъжците. Дали в началото на 2000 година Ходорковски престана да е гений или престана да е лъжец, но всяка своя публична изява той превръщаше в презентация, а поредицата предварително подготвени диапозитиви му помагаше да накара слушателите да следят мисълта му.

Той специално се научи да говори в жанра на презентацията, както учат в западните бизнес школи. Промени езиковия си стил, както го сменят хората, преселили се в чужда страна. Може би наистина да е разчитал, че със смяната на стила ще се промени и страната, в която живее? Може пък наистина да е мислел, че новият му езиков стил е на път да стане държавен в Русия? Не зная, но по същия начин по време на „оранжевата“ революция в Киев шофьорите изведнъж станаха прекалено учтиви, започнаха да си отстъпват един на друг на пътя и спираха пред пешеходците на „зебрата“ — вероятно надявайки се, че щом днес престанат да се държат просташки, утре ще станат цивилизована и европейска страна.

През деветдесетте години, когато компанията ЮКОС беше затворена и печалбата й се дължеше на предприемчивостта и на достъпа до правителствени тайни (не сме го забранили), колкото по-мъгляво се изразяваше ръководителят на компанията, толкова по-добре беше за нея. Хората от властовия елит говореха и продължават да говорят на птичи език. Иди, че се сети, ако не си от елита, че преразпределението на собствеността следва да се нарича „приватизация“, че войната е „контратерористична операция“, а диктатурата следва да се нарича „суверенна демокрация“. За нищо на света няма да се сетиш. А щом не се сещаш, значи не си от елита.

След 2000 година, когато владеенето на птичия език не спаси от кризата постсъветския елит, Ходорковски реши да направи компанията си открита. Пари за развитието й възнамеряваше да получава на фондовия пазар от продажбата на акции. Тогава му се наложи по западен маниер да заговори разбираемо. Наложи му се да се научи да говори така, че инвеститорът, който влага парите си в ЮКОС, да разбира как именно компанията смята да умножи тези пари.

В края на деветдесетте години Ходорковски нае пиар компанията „Барсън & Марстелър“, за да научи ЮКОС как да стане открита и прозрачна компания, а Ходорковски — как да заговори разбираемо. След това прекъсна договора с „Барсън & Марстелър“ и нае нови щатни пиари. Дали бяха новите пиари или пък екипът на „Барсън & Марстелър“, но трябва да се признае, че бяха поработили добре. Поне на външен вид Ходорковски от деветдесетте и Ходорковски след двехилядната година бяха две различни личности. Ходорковски от деветдесетте е възпълен, с подпухнало лице, повече мълчи, очилата му са с тежки рамки, с мустаци е, а косата му опира върху яката на лошо ушитото сако. Това е източен или ако щете — съветски тип мъж: солиден, затворен и небрежен.

Ходорковски след двехилядната година е друг. По това време целият руски елит се стреми да стане част от западния: ходи на ски, купува яхти, шие си костюми на Севил Роу, но и прави комични грешки като например, отивайки на курорт, взима и леките момичета в самолета си или пък за една нощ в хотела изпива всички запаси на „Шато Петрюс“. Но Ходорковси се различава от останалите. Той е строен и спретнат, късо подстриган, няма мустаци, очилата му са без рамки, облича се демократично, освен в случаите, когато протоколът изисква костюм и вратовръзка, той е отворен, готов е да разговаря на всякакви теми. Жена му е симпатична — не е някаква съветска номенклатурна тетка, но не е и девойка-аксесоар, взета под наем от известна модна агенция. Той има малки деца. Пристига със семейството си в Париж и ги води в Лувъра. Ина Ходорковска казва, че на мъжа й не му било особено интересно в Лувъра, но нали все пак е завел децата.

За него главното е прозрачна — според западните стандарти — компания. Той, както никой друг, е подготвен да се откъсне от провинциалния руски елит и да влезе в световния. В Русия той чувства превъзходството си.

Ето как един от сътрудниците на ЮКОС разказва за проведена в сибирския град Т. кръгла маса с участието на губернатора В. К. и на депутати от Областното законодателно събрание — местният елит. Ходорковски атакува. Той прави презентация. Покажете, моля, диапозитива. На него ясно се вижда колко високоплатени работни места е създала през изминалата година компанията ЮКОС в областта. Това е официална статистика. И депутатите трябва да признаят, че високоплатените работни места в областта са се увеличили. А ето данъците (покажете, моля, следващия диапозитив), внесени от ЮКОС в областния бюджет, между другото — най-много от всички останали компании. Но към данъците трябва да се прибави все пак и мазутът, доставен от ЮКОС по себестойност през зимата за отоплението на северните градове. Към данъците трябва да се прибавят и онези 120 милиона рубли, инвестирани от ЮКОС в социалната сфера. Ето ви съответният график.

Ходорковски насочва презентацията към това парламентаристите от областта да престанат публично да лъжат, че областта нямала никаква полза от ЮКОС. А чиновниците всъщност на птичия език на областния елит просто искат пари. И казват, че парите им трябват за социални програми и за отопление на северните градове.

— Ето, нали ви строим училища и отопляваме северните градове — отговаря Ходорковски, подкрепяйки думите си с диапозитив, сякаш не разбира птичия език.

Той демонстративно се преструва, че не иска да разбере как с парите от областния бюджет биха се разпореждали чиновниците, докато мазутът, доставян от ЮКОС по себестойност за отопление на северните градове, отива именно за това, дявол да го вземе. По никакъв начин мазутът от северните градове не може да се преразпредели по джобовете на чиновниците. Това вече би било явна кражба. А чиновниците се оказват неподготвени. Не владеят, горките, езика на западната бюрокрация. Нямат си ответни презентации с диапозитиви, за да покажат защо на жителите на северните градове им е по-изгодно да имат пари в областния бюджет за покупка на мазут, отколкото същият този мазут да се налива направо в котелните.

А губернаторът В. К. се подсмива. На него май започва да му харесва този петролен магнат от американски филм с неговото рационално виждане за бизнеса. А може би му харесва, че и самият той на тази кръгла маса се превръща сякаш в губернатор от американски филм.

— Е, добре — не издържа един от депутатите, свързан с производството на кабели. Не зная дали да ви превеждам думите му от птичи на човешки език. — Защо не инвестирате пари в икономиката на Т-ска област? Защо не правите поръчки в местните предприятия? Защо, например, не купувате нашите кабели?

— Покажете, моля, следващия диапозитив — усмихва се Ходорковски. — Ние тествахме продукцията на всички предприятия, произвеждащи кабели в Т-ска и в съседните области.

Дявол да го вземе! И за това е подготвен! От следващата графика се вижда, че нито един произвеждан в Т-ска област кабел не покрива стандартите на ЮКОС по нито един от основните показатели. Не е достатъчно здрав, не е достатъчно гъвкав на студа, а е и твърде скъп, дали пък защото в цената й не е калкулирано и възнаграждението на чиновниците, които лобират работещите в региона големи компании да купуват местни кабели.

— Да продължавам ли? — пита Ходорковски.

Със сигурност Ходорковски разполага с още един диапозитив, който нагледно да показва каква част от цената на продукцията на предприятия от областта се заделя за местните чиновници, за да пробутват продукцията. Затова никой не настоява той да продължи. А Ходорковски казва:

— Посъветвайте вашите производители да подобрят качеството на кабелите и тогава ние с удоволствие ще купуваме от тях. За нас ще е по-лесно, отколкото да влачим кабели от другия край на страната.

Кръглата маса в град Т. приключва с дружеска вечеря при губернатора. Разказът за триумфалните презентации на Ходорковски също приключва, защото по-нататък ще стане дума за презентации, които ще вкарат Ходорковски в затвора.

От 1999 година добивът на петрол в Русия започва да расте. В компанията ЮКОС добивът нараства два пъти по-бързо, отколкото средно за отрасъла благодарение на съвременните технологии и американските инженери. Теоретично добивът би могъл да се увеличава Бог знае още колко и Бог знае още колко пари биха могли да се спечелят. Но това само теоретично.

Всъщност не можеш да добиваш повече петрол, отколкото можеш да продадеш. А за да го продадеш, трябва да го вкараш в петролопроводите. А те не са разтегателни: 48 611 км тръби, 336 помпени станции, 849 резервоара — това е. Разбира се, петрол може да се транспортира и по железниците, но само в малки обеми и излиза много скъпо.

Деветдесет и три процента от петролопроводите в Русия принадлежат на компанията „Транснефт“, тя пък принадлежи на държавата. Като политика от 1991 година Русия е демократична страна, но като икономика не е. Икономиката се гради на петрола. От 1995 година държавата не е монополист в тази област, до ден днешен обаче продължава да е монополист в сферата на транспортирането на горивото.

Фактически не само либералите през 1995 година назначаваха олигарсите, но и до ден днешен в Русия властта назначава петролните магнати, а може и да уволни някого от тях, ако се държи лошо. Може да даде квоти за пренос на петрол, а може и да ги отнеме. Остава ни само да се досещаме какво безкрайно поле за корупция се разкрива пред правителствените чиновници, когато става дума за разпределение на квотите за транспортиране на петрол. И точно тук се намесва птичият език на постановленията и циркулярите, с които се разпределят квотите.

През 2000 година най-големите петролни компании ЛУКойл, ЮКОС, „Сибнефт“ и ТНК временно дори забравиха за конкуренцията помежду си и се обърнаха към правителството с молба да разясни принципите на разпределение на квотите за пренос на петрол, за да станат те прости и прозрачни — колкото повече добиваш, толкова повече транспортираш. Но правителството не се съгласи с такива простота и прозрачност и възложи на специална комисия начело с Виктор Христенко да разпределя квотите, ръководейки се от „благото на народа“, от „държавническия подход“, от „грижа за ръст на икономиката“, а ние не знаем как се превеждат тези термини от птичия език на елита на човешки.

Приблизително по същото време Ходорковски започва да посвещава публичните си презентации на Китай. Диапозитивите продължават да се сменят както и преди.

1. Икономиката на Китай се развива. От 1990 до 1999 година потреблението на петрол в Китай се е увеличило с 10%, а добивът — само с 2%.

2. Китай добива 160 млн. тона петрол годишно, а консумира 200 милиона тона. Китай е принуден да внася 40 млн. тона.

3. Към 2010 година Китай ще внася вече 90 млн. тона петрол годишно.

4. Доставчици на Китай са страните от Персийския залив. Петролът се доставя по море от многотонажни танкери.

5. Ако се построи тръбопровод от Ангарск до китайския град Дацин, може да се продава на Китай 20–30 милиона тона петрол годишно. Това са страхотни нови хоризонти!

Ходорковски обаче официално дори не претендира новият тръбопровод към Дацин да принадлежи на ЮКОС, добре съзнавайки, че държавата за нищо на света няма да изпусне монопола си върху преноса на петрол. Ходорковски публично недоумява защо компанията „Транснефт“ е против изграждането на тръбопровода до Дацин и настоява транспортирането на петрола да остане в ръцете на държавата. Ходорковски се прави, че не разбира птичия език на елита, на който протестите на „Транснефт“ означават: ако ви дадем част от тръбата, ще се наложи да ви дадем и част от властта.

Е, тогава нека тръбопроводът си остане ваш — казва Ходорковски. Хитрува, разбира се. Защото, ако тръбопроводът до Дацин беше изграден тогава и ако беше сключен държавен договор между Русия и Китай за годишни доставки от 20 милиона тона петрол, волю-неволю държавата щеше да пълни новия тръбопровод с петрола на ЮКОС, т.е. ЮКОС автоматично щеше да получи квота, която не би могла да му се отнеме, без да стане международен скандал с Китай. Фактически, ако тогава беше построен тръбопровод до Дацин, държавата би загубила контрол над ЮКОС, би загубила и монопола си над транспортирането на петрола. А понеже Ходорковски финансира опозицията в Русия, тя би получила неконтролирана от държавата икономическа база. У нас не само юридически, но и икономически би се създала многопартийна система, както е във Великобритания и в Америка.

Може би тази история с тръбопровода към Дацин е главното в цялата дейност на Ходорковски. Може би след няколко години, когато ще бъдат забравени и Ходорковски, и Путин, и Буш, за тръбопровода към Дацин ще се пишат книги и ще се заснемат филми като за последната сериозна интрига на завършващия петролен век. Но аз нямам достатъчно материал за това. Аз мога само да преценя опита на Ходорковски да построи тръбопровод към Дацин като опит за бягство от руския елит към световния. Но бягството му се провали — дали защото руският елит не го пусна, или защото световният не го прие.

Ако този тръбопровод беше построен, ЮКОС щеше да влезе в голямата геополитическа игра. Става дума за това, че колкото повече се разраства икономиката на Китай, толкова повече петрол ще й трябва. И докато Китай получава петрола от Персийския залив, цените и обемите на доставките така или иначе могат да се контролират от Съединените американски щати. Те могат да се договорят с ОПЕК изкуствено да вдигнат цените на петрола, като започнат например война в Персийския залив. В края на краищата могат дори просто да прекратят доставките на петрол за Китай, та дори и с военни методи. По такъв начин могат да контролират и да забавят ръста на китайската икономика и при желание дори могат въобще да я задушат.

Но ако Китай би имал алтернативен източник на петрол, тогава Съединените щати би трябвало да се договарят с Русия за контрола над китайската икономика. А в самата Русия — не само с президента и правителството, но и с ръководителя на частната петролна компания ЮКОС. ЮКОС щеше да се сдобие с огромна власт, а обединявайки се със „Сибнефт“ и обменяйки акциите с някого от световните нефтени мениджъри, ЮКОС щеше да стане една от транснационалните корпорации, срещу които крещят по митингите си антиглобалистите, сякаш корпорациите, а не правителствата отдавна вече управляват света. ЮКОС-„Сибнефт“-„Шеврон-Тексако“ например. Или ЮКОС-„Сибнефт“-„Дъч“-„Шел“.

Дали Ходорковски е мислел тогава за подобно нещо? Дали са били толкова далечни плановете му? Не зная. Във всеки случай сега, когато телевизионният водещ Леонтиев твърди, че Ходорковски имал намерение да прокара в Думата свои депутати, да смени президентската република с парламентарна и да получи властта в страната като премиер, имам един въпрос: защо само в страната? Може би Ходорковски е имал намерение да завземе властта над целия свят?

Във всеки случай нищо такова не стана. Държавата тогава се отказа да строи тръбопровод към Дацин и имаше намерение да строи към Находка. Може би защото не искаше да загуби монопола си върху транспортирането на петрола. Може би защото тръбопроводът към Находка беше два пъти по-дълъг и два пъти повече можеше да се открадне при строежа му. А може би под натиск от страна на Америка. Казват, че Джордж Буш-старши посетил Путин в резиденцията му Бочаров ручей и го посъветвал да изгражда източния тръбопровод не към Китай, а с излаз към морето. За да може в случай на необходимост да се спрат доставките на петрол за Китай откъм морето.

По това време презентациите на Ходорковски са посветени на сравнението между двата тръбопровода. Диапозитивите се сменят един след друг.

1. Дължината на тръбопровода Ангарск-Дацин е 1700 километра, от тях 500 са на територията на Китай и си ги изгражда Китай. А тръбопровода Ангарск-Находка с дължина 3880 километра ще се наложи да си строим сами.

2. Ясно е, че Китай ще купува целия петрол от тръбопровода Ангарск-Дацин — 30 млн. тона годишно. А от тръбопровода Ангарск-Находка ще се наложи петролът да се прехвърля на танкери. А откъде да се намерят танкери? И къде да се кара този петрол?

3. Транспортирайки 30 млн. тона петрол годишно, тръбопроводът Ангарск-Дацин ще се изплати за пет години. А тръбопроводът Ангарск-Находка за цели 15 години, и то при условие, че транспортира 50 млн. тона петрол годишно.

4. За да се изплати изцяло тръбопроводът Ангарск-Находка, трябва да се добиват 50 млн. тона петрол годишно в течение на 15 години. Това са 750 милиона тона. Ние нямаме толкова. Към днешния ден в цял Сибир разкритите запаси от петрол < й 260 млн. тона. Излиза, че проектът категорично е губещ.

Този път презентациите на Ходорковски не убеждават никого. По старинна руска бюрократична традиция цялата работа тихомълком беше потулена. Не бяха построени нито тръбопроводът към Дацин, нито към Находка. Държавата не позволи на Ходорковски да разруши монопола върху транспортирането на петрола и като прибра отломките на компанията му, започна да изгражда тръбопровода към Дацин и сама влезе в голямата геополитическа игра.

Конспиролозите казват, че Съединените щати уж не се били застъпвали кой знае колко за Ходорковски, за да не получи Китай алтернативен източник на петрол. Казват, че по същия начин Съединените щати ще допринасят и за разрушаването на руската държава, ако тя тръгне да строи тръбопровод към Дацин.

Наистина, намирайки се вече в затвора, Ходорковски не вярва в цялата тази конспирология. Той казал на адвокат Антон Дрел, че заедно с Джордж Буш-старши е бил в управата на инвестиционния фонд „Карлайл“, хиляди пъти се е виждал с него и хиляди пъти Джордж Буш-старши би могъл да изрази несъгласието си с нефтопровода към Дацин. Нито веднъж не го е направил. Или може би Ходорковски просто не е разбрал птичия език на световния елит, на който Джордж Буш-старши е изказал несъгласието си?

 

 

Последния си опит да напусне редиците на новия руски елит Ходорковски предприема на 19 февруари 2003 година. На този ден президентът Путин кани в Кремъл изтъкнати индустриалци и предприемачи, за да си поговорят за корупцията.

Откривайки срещата, президентът казва, че с корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят. Не зная дали трябва да преведа тази фраза от птичия език на елита в смисъл, че трябва да се води борба с корупцията, но не трябва корупцията да се преборва? Не съм много силен по птичия език.

С кратка приветствена реч към присъстващите се обръща ръководителят на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Аркадий Волски. А след него думата взема първият основен докладчик председателят на Съвета на директорите на „Северстал“ ОАД Алексей Мордашов. Вълнува се, разбира се, докладвайки пред президента. Моят колега, специалният кореспондент на вестник „Комерсант“ Андрей Колесников, предава думите на господин Мордашов така:

— Все по-нарастваща роля започва да играе нарастването ролята на държавата и на нейните институции.

Наистина делово изказване! Наистина господин Мордашов правилно е разбрал задачата — да говори така, че нищо да не казва.

— В някои случаи — продължава докладчикът — могат да се наблюдават редица действия, които водят до разширяване функциите на държавата, а това на свой ред води до отслабване на нейната роля.

Също делово! Като нагледен пример господин Мордашов посочва перипетиите на свой приятел, който отдавна се опитвал да отвори магазин в Подмосковието, но все не можел заради бюрократични разтакавания.

В статията си Колесников язвително пита какви са тези приятели на стоманения магнат Мордашов, които не мога да отворят дори един магазин в Московска област, и защо в края на краищата магнатът Мордашов не помогне на приятеля си. Но на индустриалците и на предприемачите, събрани около масата на президента, сигурно им е олекнало, че корупцията в Подмосковието се отнася за дребния и средния бизнес и с нея, разбира се, трябва да се води борба. Ами нали се борим! И слава Богу!

Вторият докладчик е Ходорковски. Той не се вълнува. Той се страхува. Той е пребледнял, гласът му трепери, което личи и от видеозаписа от онази паметна среща. Сътрудници от ЮКОС казват, че в работата Ходорковски ценял независимите, горди и дори нагли мениджъри, но самият той по време на срещата с президента не успява да бъде независим и горд. Страхува се. Защото президентът е началство — няма значение какъв милиардер и обществен деец си станал.

Това е генетичен страх. Изминал е половината ти живот. Пред очите ти е рухнала великата страна, която си смятал за вечна. Преживял си два бунта — първия път си бил на страната на бунтарите, втория — на страната на правителството, но и двата пъти си победил. Изградил си най-голямата в страната частна компания и колко пъти са могли да те убият, докато си я градил. Тогава не си се страхувал, а сега, седейки в кремълската зала, се страхуваш. Надраснал си властовия елит, презираш него и птичия му език и не искаш да говориш на птичи език, а искаш да говориш човешки, и говориш. Но въпреки това се страхуваш. Това е генетичен страх. Родил си се роб. Мисли му!

На масата пред мен са подредени картинките от презентацията на Ходорковски, същите като онези, които са били на масата пред президента Путин на 19 февруари 2003 година. Презентацията се нарича „Корупцията в Русия — спирачка за икономическото развитие“. Корупцията у нас, съдейки по тези листчета, е не само в Подмосковието и засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Прехвърлям листчетата.

1. Според допитването на фонд „Обществено мнение“ 27% от руснаците смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.

2. 51% от руснаците знаят думата „корупция“, 39% си я чували, 28% лично са се сблъсквали с корупция, по данни на същия този фонд „Обществено мнение“.

3. 49% от руснаците смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в милицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите федерални органи на властта. Това също са данни от допитване на фонд „Обществено мнение“.

Все едно да кажеш на президента: „Половината от народа смята за корумпирани вас и вашите сътрудници“. Схеми, диаграми. Ходорковски ги пояснява, а президентът слуша.

4. 32% от руснаците смятат, че ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията. 29% смятат, че може, но не иска. 21% — че не иска и не може.

Все едно да кажеш на президента на страната, че една трета от гражданите, дори и да не смятат лично него крадец, са убедени в безсилието му срещу заобикалящите го крадци.

5. Мащабите на корупцията в Русия по данни на четири независими изследвания са повече от 30 милиарда долара годишно.

Това е една трета от държавния бюджет. Все едно да кажеш на президента, че под носа му всяка година се краде едни трета от страната.

6. 72% от руснаците не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи. 78% от руснаците не се обръщат към съда, защото там няма справедливост. Така е според допитване на фонд „ИнДем“.

7. Дори децата в Русия са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Випускник от Института по нефта започва със заплата 500 долара, а за едно място в този институт се състезават двама кандидати. Випускник на Данъчната академия започва със заплата 160 долара месечно, а за едно място там се състезават петима. Випускник на Държавния университет по управление получава 200 долара месечно, а за едно място има 10 кандидати. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща малко? Или пък децата си правят някаква друга сметка?

Тази последна забележка на Ходорковски явно ядосва президента — лицето му сякаш се изостря и в очите му се появява онова особено стоманено изражение, на което според мен специално обучават сътрудниците на спецслужбите. Президентът казва:

— Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.

Но това не е всичко. Ходорковски продължава да говори. С много тих глас, едва се чува. Сътрудниците от ЮКОС твърдят, че Ходорковски говори много тихо, когато е бесен, когато е яростен. Но може би гласът му е тих и от страх. Той казва:

— Корупцията у нас трябва да стане срамно явление. Да вземем например как „Роснефт“ купи „Северен нефт“. Всички смятат, че в тази сделка е имало, така да се каже, допълнителен мотив…

Залата онемява. Всички разбират за какво става дума. Макар и с полунамеци, но Ходорковски хвърля право в лицето на президента страшно обвинение. Става дума за това, че малко преди тази среща държавната компания „Роснефт“ купи дребната петролна компания „Северен нефт“ значително по-скъпо. Т.е. държавата купува частна компания по съзнателно завишена цена. Ако през 90-те години корупцията се състоеше в това, че държавата разпродаде компаниите си твърде евтино, след 2000 година не е ли в това, че държавата купува твърде скъпо частни фирми? Ето това казва Ходорковски. Все едно да кажеш на президента: „Вие и вашият екип сте най-големите корупционери.“ Впрочем, Ходорковски поправя:

— Да, корупцията в страната се разширява и вие можете да кажете, че всичко започва от нас — Ходорковски обгръща с поглед седящите около масата — от нас започва. Е… някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.

Все едно да кажеш на президента: „Ние всички тук присъстващи сме главните корупционери в страната.“ А половината от хората около масата са назначени точно от президента. Негови хора.

Стоманеното изражение в погледа на президента става още по-силно. Той казва, че „Роснефт“ е купила „Северен нефт“, защото нали все пак държавата трябва да увеличава запасите си от петрол.

— А някои компании, като ЮКОС например, имат собствени свръхзапаси. — След въпроса: „Как са ги получили?“ президентът прави пауза и това си е пряка заплаха. — Нали ЮКОС също имаше проблеми с данъците. Да, вие ги решавате, но нали от нещо са възникнали.

Това е пряка заплаха. Скоро след тази среща в Кремъл Ходорковски събира ръководителите на подразделенията на ЮКОС и им казва, че компанията я очакват трудни времена, че тя ще бъде атакувана. Атаката ще е съкрушителна. Ходорковски моли всички, които не са готови да понесат тази съкрушителна атака, незабавно да напуснат компанията, докато не са започнали трудните времена, за да не станат после предатели. Почти никой не напуска. Някои стават предатели.

На едно от всекидневните събрания на „Отворена Русия“ Ходорковски разказва за срещата в Кремъл на Ирина Ясина. Ирина Ясина, която била с Ходорковски на „вие“ и го наричала Михаил Борисович, сега си спомня, че тогава му била казала:

— Миша, тебе ще те затворят.

Ходорковски поклатил глава:

— Няма да ме затворят. Нали те не са врагове на страната си.