Валерий Панюшкин, Михаил Ходорковски
Пленник на тишината (15)

Глава 13
ЗАКОННА СИЛА

Откакто е задържан, Ходорковски няколко пъти се изказва публично. Той говори на съдебния процес в своя защита, написа няколко отворени писма, даде няколко интервюта. Обвини либералите, че либералните реформи през деветдесетте години са прокарали свободата в Русия в разрез със справедливостта и поради това са обезценили самата идея за свободата. Обвини чиновниците, че използват властта за лично обогатяване. И най-накрая, бидейки кандидат-депутат от Университетския избирателен окръг в Москва, написа отворено писмо по този повод, в което употреби думата „путинщина“. Тоест, обвини самия президент, че е изградил и оглавява корумпирана държава, която накърнява свободата и насажда несправедливост. Той настойчиво предлагаше на богатите да споделят с бедните съмнително придобитата си собственост и да я защитят от чиновниците, които са силни именно защото в Русия няма безгрешни и всеки може да бъде лишен от собственост и вкаран в затвора. Затова всички се страхуват, затова са послушни и затова не са свободни.

За затворник Ходорковски се изявяваше публично твърде често, но нито веднъж не бе чут и разбран. Всичките му изказвания потъваха в море от безкрайни коментари на противници, на съюзници, на словоохотливи чиновници, на платени дърдорковци, на безплатни дърдорковци. По повод на всяко писмо на Ходорковски беше прието да се гадае дали то означава, че той се предава, или точно обратното — че преминава в настъпление. Прието беше също така да се гадае сам ли го е писал или е диктувано от Кремъл. Така всеки път същността на самото писмо потъваше сред тези догадки.

Нито една от публичните изяви не облекчи участта на Ходорковски. Процесът вървеше по реда си, като в роман на писателя Франц Кафка. На публичните изяви на Ходорковски властта отговаряше с репресии.

През август 2005 година, когато Ходорковски публикува статията си „Левият завой“, даде интервю за вестник „Ведомости“ и изрази желание да се кандидатира за депутат, беше преместен в обща килия, а приятелят му Платон Лебедев не само че беше преместен в обща килия, но и вкаран в карцера.

Тогава Ходорковски започна суха гладна стачка. Това беше много странна гладна стачка. Три дни пазеше в тайна от всички стачката си. Не беше написал заявление до началника на затвора, че гладува в знак на протест, че Платон Лебедев е в карцера. И дори на адвоката си беше казал едва на четвъртия ден.

— Защо гладувате, след като не сте обявили гладна стачка? — попитал го адвокат Антон Дрел.

— Аз гладувам за себе си — отговорил Ходорковски. — Страхувам се да не започнат да ме хранят принудително и да не ми позволят да изкарам гладната стачка докрай.

Когато навън се разчу за гладната стачка на Ходорковски, тя незабавно се превърна в също такъв предмет за спекулации, както и отворените му писма. Обсъждаше се наистина ли Ходорковски гладува и не пие вода или само се преструва. Официалните телевизионни канали обявиха, че гладната стачка на Ходорковски е лъжа, а началството на затвора не е направило никакви отстъпки и държало Платон Лебедев в карцера седем дни, както било определено. Седем дни Ходорковски гладувал и не пиел вода. А тези, които бяха на свобода, обсъждаха дали наистина той не яде и не пие. Властта беше непреклонна.

Тази гладна стачка беше първото съобщение на Ходорковски от затвора, което беше прочетено и разбрано. То се разшифрова по следния начин: „Ако тръгнеш да умираш, властта няма да забележи, че умираш. Ако кажеш на властта, че умираш, тя няма да повярва. На властта не й пука дали живееш или умираш.“

В отговор на тази гладна стачка, смятана за фалшива дори от мнозина привърженици на Ходорковски, изведнъж от цялата страна се посипаха предложения Ходорковски да се кандидатира за депутат. За последен път същото се случи в края на осемдесетте години, когато цялата страна предлагаше на изпадналия в немилост Елцин да се кандидатира.

Адвокат Антон Дрел твърди, че за издигането на Ходорковски от Университетския избирателен окръг на Москва, за създаването на предизборен щаб, за шум в пресата и за началото на предизборната кампания не е била изхарчена нито копейка. Дрел казва, че за първи път от дълги години насам политиката в Русия се е превърнала в игра, в която не е задължително да се залагат пари, може да се заложи и съдба. И колкото по-болезнена бъде загубата на Ходорковски на изборите, колкото по-драматична бъде съдбата му, в толкова по-значим политически аргумент ще се превърне тя.

Приблизително две седмици след гладната стачка на Ходорковски някакъв оперативен работник пребил един затворник в „Матроска тишина“. И целият затвор обявил гладна стачка. С тази стачка затворниците не искали да кажат, че са ангели. Те просто искали да кажат, че не бива да ги бият. Не зная дали се изразявам ясно, но Ходорковски е присъствал във всеки един от тях като Джон Ечемиченото зърно.

На 14 септември в Московския градски съд започна разглеждането на касационната жалба по делото на Михаил Ходорковски. Още първия ден делото беше отложено за след седмица. Изясни се, че адвокат Генрих Падва не само оглавява защитата на Ходорковски, но е и единственият адвокат, с когото Ходорковски е сключил споразумение. А адвокат Падва се разболял.

Адвокатите на Михаил Ходорковски, разбира се, имаха интерес разглеждането на касационната жалба да се протака. Те многократно твърдяха, че заседанието в Московския градски съд по делото на Ходорковски е насрочено твърде прибързано и защитата нямала време да се подготви за процеса. Адвокатите твърдяха, че тази прибързаност е политическа — за да не успее Михаил Ходорковски да се регистрира като кандидат депутат от Университетския избирателен окръг на Москва. Молбата на Ходорковски да бъде регистриран като кандидат беше при началника и не беше изпратена в избирателната комисия. Ако процесът беше започнал на 14 септември, беше приключил за няколко дни и обвинителната присъда беше влязла в законна сила, молбата въобще можеше да не бъде изпратена. Тогава Ходорковски не само не би могъл да бъде избран в Думата, но дори не би могъл да проведе предизборна кампания и поне за малко да стане политик, да успее да каже поне нещичко.

В 11.00 часа в съдебната зала вече се бяха събрали журналисти, роднини на осъдените, прокурорът Дмитрий Шохин, ищците по гражданското дело (т.е. представителите на данъчната инспекция) и десет души конвой. В стъклената клетка бяха осъдените Михаил Ходорковски и Платон Лебедев. Но от адвокатите им нямаше нито един. Цялата редица столове за адвокатите беше празна. През стъклото Платон Лебедев махна на началника на конвоя, обградил клетката, и му каза нещо за свободата.

— Какво? — не чу конвоят.

— Има много свободни места, седнете — повтори Платон Лебедев.

Той изглеждаше много зле. През изминалите три месеца, откакто беше произнесена присъдата, той видимо беше отслабнал, лицето му беше пребледняло, а под очите имаше дълбоки сенки. Щом влезе в клетката, Платон Лебедев веднага седна, докато Михаил Ходорковски остана прав. Впрочем Платон Лебедев разтягаше с пръсти ъгълчетата на устните си, изглежда приканвайки всички да се усмихват.

В 11.20 адвокатите още ги нямаше. В 11.30 журналистите нарушиха забраната за използване на мобилни телефони в съдебната зала и научиха, че на 12 септември Генрих Падва е бил настанен в болница заради изостряне на някакво хронично заболяване.

В 11.40 съдебното заседание все пак започна. Председателстващият Вячеслав Тарасов каза:

— Извиняваме се за закъснението. То е свързано с неявяването на адвокатите. Причините засега се изясняват. Защитата и прокурорът, значи, ъ-ъ-ъ… са известени по законния ред.

Съдията се обърна към Платон Лебедев и го попита наистина ли не желае да участва в процеса. Лебедев тежко се изправи, приближи се до микрофона и отговори:

— Изразявам категоричен протест срещу незаконното ми и насилствено довеждане в съда. Настоявам да бъда изведен от съдебната зала, защото още през юни отказах да участвам в този процес…

— По каква причина? — попита съдията.

— Позволете ми да завърша. Поръчах на адвокатите да обжалват присъдата и им забраних да участват в процеса.

— По каква причина?

— Аз им забраних.

Съдията разбра, че Платон Лебедев няма да се откаже от избраната тактика, и се разпореди да изведат подсъдимия от залата. Дойде ред на подсъдимия Ходорковски да отговаря на въпроса на съдията.

— Известно ли ви е нещо за неявяването на адвокатите?

— Ваша чест — Ходорковски беше подчертано вежлив, — вчера писмено чрез администрацията на следствения арест съобщих на съда, че имам сключено споразумение само с един адвокат — Генрих Павлович Падва. Причините са ясни. Районният съд твърде много съкрати времето за подготовка на касационната жалба. Наложи се адвокатите да си разделят присъдата и всеки да работи по своята част. Само Генрих Падва имаше цялостна информация. Вчера ме уведомиха, че Генрих Павлович е хоспитализиран.

— Известна ли ви е причината за неявяването му? — попита съдията.

— Помолих адвокатската кантора на Генрих Павлович да представи удостоверение за това, че е хоспитализиран.

Ходорковски беше невъзмутим. За разлика от прокурора. Прокурорът Дмитрий Шохин говореше емоционално:

— При разглеждане на въпроса дали съдът да заседава в отсъствие на адвокат Падва трябва да се позовем на член 376 точка 4 от НПК, според която неявяването на своевременно известени лица не препятства… — от възмущение прокурорът забрави да завърши изречението. — Възможно е да става дума за банален опит да се проточи процесът. Падва сам е отишъл в болница № 50 и е бил хоспитализиран. Това не е станало ненадейно, а е планирано.

При тези думи прокурорът представи на съда удостоверение, че адвокат Падва сам е отишъл в болницата. В удостоверението, представено от адвокатската кантора, не се твърдеше, че Падва е бил откаран с „Бърза помощ“. Но се твърдеше, че е бил хоспитализиран по спешност. Наложи се съдът да даде почивка, за да се сверят удостоверенията.

През почивката се приближих до майката на Ходорковски и я попитах:

— Как мислите, дали ще отложат делото или ще продължат без Падва?

— Мисля, че ще продължат — отговори тъжно Марина Филиповна, — а Падва наистина се е разболял.

После започна да ми разказва по какво се различава обстановката в следствения арест № 1, където преместили сина й в началото на август, от следствения арест № 4, където е бил, преди да обяви намерението си да става политик. Тя каза, че ако искаш да предадеш пратка на затворника, трябва да се наредиш на опашка в пет сутринта. Освен това не можело да се предава тоалетна хартия, а в лавката на затвора тя свършила.

След около четирийсет минути съдебното заседание продължи, но само за да обяви съдията още едно прекъсване за два часа.

— Сигурно не са успели да се свържат с някой важен — обобщи Марина Филиповна.

По време на второто прекъсване дойде жената на Ходорковски Ина, която сутринта трябвало да заведе децата на училище. Попитах я:

— Как мислите, ще отложат ли делото или ще го гледат без Падва?

— Сигурно ще го отложат — каза Ина. — Не могат да продължат без нито един адвокат, дори и да мислят, че специално протакаме.

После Ина взе да ми обяснява по какво се различават свижданията в следствения арест №1 от свижданията в следствения арест №4. В №4 Ина разговаряла с мъжа си през стъкло. А сега разговарят през две стъкла и решетка.

— Той ми казва „Ще се преборим!“ — тя сви рамене. — А аз му казвам: Е, как ще се преборим, като преди имаше само едно стъкло, а сега са две и решетка!

Когато почивката свърши, Ина се оказа на два метра от мъжа си, но беше забранено да разговаря с него. Говореха си беззвучно. Гледайки я, Михаил Ходорковски бързо движеше устни и жена му също само с устни му отговаряше. Ходорковски показваше как гали жена си по главата, шеговито й се заканваше за нещо с пръст, с пръсти изобразяваше бягащ човек, с пръсти рисуваше във въздуха някакъв квадратен предмет…

Заседанието продължи. Съдията съобщи, че по негови данни адвокат Падва наистина е сериозно болен, хоспитализиран е в урологията и може би ще остане там месец-месец и половина. А заседанието не може да бъде отложено повече от месец и затова, каза съдията, нека Ходорковски си избере друг адвокат или съдът ще му назначи.

— Ваша чест — каза Ходорковски, — доколкото ми е известно, на Генрих Павлович утре ще му правят биопсия. Резултатите ще станат ясни в петък или в понеделник. Ако се изясни, че формата на заболяването му не е агресивна, във вторник или в сряда Генрих Павлович ще дойде в съда. Или ще имам друг адвокат, който няма да има нужда дълго да се запознава с делото.

— Ако ситуацията се развие по лошия вариант, не дай, Боже — каза съдията и почука на дърво — можете ли в понеделник в 11 часа сутринта да кажете кой ще е адвокатът ви?

— Ако бъдат известни резултатите от биопсията — осъденият сви рамене. — Прокурорът има пряка връзка с болницата. Ако той може да разбере по-бързо от мен…

— Мисля, че прокурорът може да разбере това в понеделник сутринта.

Отложиха делото за следващия понеделник. Ходорковски помоли да разрешат на адвокатите му да го посещават в затвора.

— Ако те сключат договор — усети се съдията, — разбира се, че могат да ви посещават и да ви съветват.

— Те имат договор с мен да представят интересите ми в Страсбург — усмихна се Михаил Ходорковски.

— Но тук не е Страсбург — съдията не се усмихна.

В понеделник, 19 септември, съдебното заседание продължи.

— Ходорковски, станете — каза съдията, откривайки заседанието точно в 11 часа. — Обещахте да уточните кой ще е адвокатът ви.

— Ваша чест — Ходорковски се изправи в стъклената клетка. — След миналото заседание, буквално на следващия ден, в три от десетте килии на нашия етаж вкараха инфекциозно болен за по половин час във всяка и обявиха строга карантина. Само със случайността може да се обясни, че в едната от трите килии съм аз, а в другата — Платон Лебедев.

Ходорковски съобщи, че поради карантината не пуснали в ареста нито един от защитниците му на първа инстанция. Каза, че поради това не е могъл да разбере какво е здравословното състояние на адвокат Генрих Падва и не е могъл да получи съвет от него с кого да го замени.

Съдията не слушаше. Той се обърна към прокурора Дмитрий Шохин и попита дали обвинението разполага със сведения за здравословното състояние на адвокат Падва. Обвинението разполагаше. Прокурорът Шохин представи на съда удостоверение, че адвокат Падва ще се лекува най-малко един месец, което означава, че не би могъл да участва в съдебните заседания. В залата присъстваха адвокатите Антон Дрел, Денис Дятлев и Елена Левина, които защитаваха Михаил Ходорковски в съда на първа инстанция. Той се опитваше да се намеси от клетката:

— Ваша чест, бих искал да поговоря с адвокатите, които ме защитаваха в съда на първа инстанция, за да разбера, ако удостоверението съответства на действителността, кого Генрих Павлович Падва смята за най-добре подготвен от тях, за да ме защитава.

Съдията не слушаше. Прокурорът продължаваше да говори.

— Аз смятам — каза той, — че високопрофесионалните адвокати Дятлев, Дрел и Левина, които присъстват в залата, не само имат право, но и са задължени да защитават Михаил Борисович Ходорковски.

— Ваша чест — опитваше се да възрази Ходорковски, — нито един нормален човек, освен съдиите от Московския градски съд, не е в състояние да се запознае толкова бързо с 400-те тома по делото. Адвокат Дятлев се занимаваше само с една част. Адвокат Левина помагаше на Генрих Павлович Падва за протокола. Просто не зная кой от адвокатите е способен…

Съдията не го слушаше и обяви кратко прекъсване, след което прочете решението: „Осъденият Ходорковски заяви, че не възразява адвокатите Дятлев, Дрел и Левина да участват. След като изслуша двете страни, съдът не намери основание, което да препятства допускането на Дятлев, Дрел и Левина да защитават Михаил Борисович Ходорковски.“

След това решение пак беше обявено прекъсване за половин час и адвокатите, назначени без съгласието на осъдения, най-после получиха разрешение да разговарят с него.

По време на прекъсването в съда дойде Иван Стариков, член на политическия съвет на Съюза на десните сили и ръководител на инициативната група, издигнала кандидатурата на Михаил Ходорковски за депутат в Думата. След като изслуша разказа ми как е протекла първата част на съдебното заседание, Иван Стариков каза за съдията и прокурора:

— Как ги търпи земята тия! Този процес е същият като над Йосиф Бродски! Ще ги питам къде ще емигрират, когато истината възтържествува!

— Това изявление за пресата ли е? — попитах аз.

— Официално! За пресата! — потвърди Иван Стариков. — Как ги търпи земята тия!

Иван Стариков разказа, че неговата инициативна група е готова да събере 100 хиляди подписа в подкрепа на Ходорковски, че в щаба им всеки ден идвали младежи и че ако не разрешат на Ходорковски да участва в изборите, инициативната група няма да спре предизборната му кампания.

— Властта не признава правила на играта — каза Иван Стариков. — И ние също сме принудени да играем без правила. Ние ще произведем народни избори. При мен дойдоха студенти от радиотехническия институт и ми предложиха една предизборна хитрост. Знаеш ли какво е резистор? По друг начин се нарича съпротивление. Ще слагаме на реверите си резистори и в Кремъл също мнозина ще носят резистори на реверите си, само че от обратната страна. Путин трудно ще влезе в клуба на уважаваните експрезиденти. В неговите затвори нарочно вкарват инфекциозно болен при политически затворник.

В края на почивката адвокат Антон Дрел ми каза, че човекът, когото последователно вкарвали в килиите на Платон Лебедев и на Михаил Ходорковски, се казвал Алоис Томашевич и съобщил, че страда от чревна инфекция и лежал в болницата на затвора.

Почивката свърши. Съдията поиска адвокатите Дрел, Дятлев и Левина да се преместят от местата за роднини на местата за адвокати. Те се подчиниха, но всеки път, когато съдията се обръщаше към тях, мълчаха. Те предадоха протест до съда, в който се казваше, че законът забранява да бъдат назначавани за адвокати, след като осъденият не желае това. Михаил Ходорковски поиска думата:

— Ваша чест, аз получих информацията, за която не ми беше дадена възможност да получа в ареста. Данните, представени от прокурора, не отговарят на действителността. Генрих Павлович Падва е обещал в края на седмицата да излезе от болницата и да поеме защитата ми. Ако не излезе, за най-подготвен той смята адвокат Юрий Маркович Шмит.

Прокурорът не можа да се сдържи. Той почти крещеше, че адвокатите нямат право да се отказват от защитата и че искането на Ходорковски да му бъде определен за адвокат Юрий Шмит не подлежи на коментар и дори е под всякаква критика.

— Това искане е некоректно — говореше прокурорът, прозорливо предполагайки, че Юрий Шмит е именно онзи адвокат, на когото ще е необходимо най-много време, за да се запознае с материалите по делото. — Точно Шмит се занимаваше само с една част от делото. Сега вече е съвсем очевидно какво цели Ходорковски.

Прокурорът забрави да каже и това, че адвокат Юрий Шмит живее в Петербург и ще му трябва време, за да стигне до Московския градски съд.

Така или иначе делото беше отложено с още един ден.

На 20 септември заседанието отново беше отложено — за още два дни. То започна с едно автомобилно задръстване. От загриженост за сигурността на Московския градски съд по време на разглеждане на касационната жалба на Ходорковски милицията отцепи с кордони околните улици. Заради кордоните стана голямо задръстване. В него заседна и адвокат Антон Дрел, когото на предишното заседание съдът беше „допуснал“ да защитава осъдения, противно на волята на самия адвокат и на самия осъден, и го задължи да се яви на заседанието. Адвокатът се обади от колата си и каза, че закъснява по независещи от него причини. Чакаха го петнайсет минути.

Щом се появи в съдебната зала, адвокат Антон Дрел веднага потвърди на председателстващия съда, че се отказва от водене на процеса. Адвокатите Денис Дятлев и Елена Левина също потвърдиха изразеното си вече нежелание да защитават Ходорковски противно на волята му. На свой ред Михаил Ходорковски също още веднъж се отказа от услугите на адвокатите Дрел, Дятлев и Левина и настоя защитата му да бъде поета от адвокат Генрих Падва или от адвокат Юрий Шмит.

Позовавайки се на удостоверението от болницата и на НПК, прокурорът Дмитрий Шохин възрази, че адвокат Падва е хоспитализиран и не може да защитава никого. А за адвокат Шмит прокурорът представи удостоверение от летище Пулково, че господин Шмит още на 6 септември е излетял за Копенхаген и не се знае кога ще се върне.

— Странно — усмихна се на прокурора Шохин адвокат Дрел. — На 15-и с очите си видях Шмит в Москва. Нещо явно не е наред с граничната ви служба.

А Михаил Ходорковски настояваше: макар че Генрих Падва е в болница, той е обещал след два дни да бъде изписан, макар че Юрий Шмит е в чужбина, той е обещал след два дни да се върне.

Съдията попита:

— Защо вие, Ходорковски, си избирате все такива адвокати, които или са в болница, или в чужбина?

— Защото — отвърна Ходорковски — от всички адвокати, които ме защитаваха в съда на първа инстанция, само те двамата са достатъчно компетентни, за да водят такъв сложен процес в толкова уважаван съд.

Наложи се съдът да отложи делото за четвъртък, 22 септември.

След заседанието Иван Стариков, който оглавяваше инициативната група, издигнала Ходорковски за кандидат-депутат в Думата, съобщи на журналистите във фоайето:

— Събрали сме всички документи за избирателната комисия. Нямаме само молба от Михаил Борисович, потвърждаваща желанието му да се кандидатира. Ходорковски я е написал много отдавна и я е предал на началника на затвора, защото за затворниците той е нещо като нотариус. Началникът на затвора бил заверил молбата на Ходорковски на 15 септември и я бил изпратил по пощата в избирателната комисия. Но тя и досега не е получена и ние сме много разтревожени от работата на пощите. Днес адвокат Антон Дрел ще отиде в затвора, за да настоява Ходорковски да напише още една молба, а началникът на затвора да ни я даде на ръка. Ние ще я предадем в избирателната комисия. Ние сме по-бързи от пощите.

Докато се точеха тези процесуални спорове и разговори за политика, никой не си спомни, че на 22 септември в 00.00 ч. изтича срокът на давност по обвинението за приватизацията на НИИ по торовете и инсектофунгицидите. Ако съдът беше изключил това обвинение, деветгодишната присъда на Ходорковски щеше да се намали. Впрочем не беше сигурно — оставащите обвинения бяха достатъчни, за да се запази предишната присъда.

На 22 септември приключи разглеждането на касационната жалба на Михаил Ходорковски и Платон Лебедев. Заседанието този ден започна доста ритмично. В залата адвокат Генрих Падва, който беше излязъл от болницата, представи на съдиите болничен лист и добави, че лекарите настоявали за операция, а той писмено се отказал и се явил в съда.

Адвокат Падва официално съобщи, че предишния ден се опитвал да посети клиента си Ходорковски в следствения арест, но не го пуснали без каквито и да било законови основания. Затова сега адвокатът трябва да говори с осъдения и процесът не може да започне преди това.

Адвокат Юрий Шмит също настояваше да говори с осъдения и предложи процесът да бъде отложен с още един ден, за да може адвокатът да посети в ареста Ходорковски и заедно да се подготвят за защитата.

Самият Михаил Ходорковски помоли разглеждането на касационната жалба да бъде отложено за осем седмици, за да има възможност и време да се запознае с документите, защото е успял да се запознае само с една четвърт от тях.

Съдията Вячеслав Тарасов не отложи заседанието и разреши на адвокатите да говорят с клиента си, но само в съдебната зала. Обявиха почивка. През това време при мен дойде жената на Ходорковски Ина:

— Трябва да кажа нещо на журналистите. Нали трябва да кажа?

— Какво? — попитах аз.

— Знаете ли, вече четвърта седмица не искат да приемат от мен медицински колети. Вчера в затвора беше ден за предаване на медицински колет. И пак не ми го взеха. Нито мед, нито витамин С, никакви лекарства. Направо не зная как издържа той там.

С Ина разговаряме във фоайето пред съдебната зала. Към нас се приближава адвокат Антон Дрел, който казва, че в адвокатската колегия било получено предложение от прокуратурата той да бъде лишен от адвокатски права заради отказа да защитава Михаил Ходорковски. Ние обсъждахме как на другия ден адвокат Дрел ще отиде в Министерството на правосъдието и ще изясни дали наистина има такова предложение и дали прокуратурата не е полудяла. Около нас имаше много журналисти, които изведнъж скочиха от столовете си и хукнаха нанякъде.

— Какво става? — спрях аз един от колегите.

— Немият проговори! — извика ми един колега, тичайки към противоположния ъгъл на фоайето.

А там, в ъгъла, за първи път разговаряше с журналистите прокурорът Дмитрий Шохин. Прокурорът съобщи, че защитата на Ходорковски преднамерено протака процеса, че няма никакви нарушения на закона, че всички участници в процеса са били своевременно уведомени, че на Михаил Ходорковски е било предоставено достатъчно време, за да се запознае с документите.

— Две седмици за шестстотин страници? — веднага попитаха няколко журналисти. — На вас самия стигна ли ви предоставеното време, за да изучите присъдата?

— Имах предостатъчно време, точно толкова, колкото е необходимо — отсече господин Шохин.

От този момент нататък делото тръгна стремително. Почивката свърши, започна да говори адвокат Падва, а съдията Тарасов през цялото време го подканяше да побърза. Адвокат Падва заяви, че по повечето обвинения липсва състав на престъпление, по всички — без изключение — не е доказано, че Михаил Ходорковски е причастен към престъпления, а по някои дори не е установен самият факт на престъпление.

— Вие за какво пледирате? — прекъсна го съдията.

— Да се отмени присъдата и делото да бъде прекратено — отговори адвокатът.

— Това ли е всичко?

— Не, ваша чест, аз едва започнах.

Адвокат Падва каза, че по обвинението относно завод „Апатит“ е изтекъл срокът на давност, затова в решението на съда не може да се говори, че Ходорковски е виновен.

— Всичко това е изложено в жалбата ви — прекъсна го съдията.

Адвокатът продължи с това, че по останалите обвинения е нарушен принципът на презумпция за невиновност, че свидетелските показания на защитата не са били приети от съда, че протоколът на един от обиските е отхвърлен от съда — съдът преценил, че поемните лица са били заинтересувани, но същевременно съдът е разпитал следователя, който е направил обиска, в качеството на свидетел, без да вземе предвид, че той е заинтересувано лице. От думите на адвоката излизаше, че Михаил Ходорковски е невинен, а процесът е проведен в грубо нарушение на НПК.

Адвокат Падва говори около два часа и половина. След първия час помоли за петминутна почивка. Почивката беше дадена. След още един час адвокатът помоли за втора почивка, но съдията му нареди да продължи. Гласът му прегракна, той говори още около десетина минути, подпирайки се на масата, след което каза, че не е в състояние да продължи и завърши речта си почти на половин дума.

Адвокат Юрий Шмит също помоли за почивка, но тя не му беше разрешена.

— Тази неуместна прибързаност се обяснява с факта, че властта се опитва да попречи на Ходорковски да се кандидатира за Думата…

Съдията прекъсна и него:

— Преминете към делото по същество…

Адвокатът подробно започна да разнищва обвинението за укриване на данъци от страна на Михаил Ходорковски.

— Това е изложено в жалбата ви! — прекъсна го съдията.

— Процесът е устен — парира адвокатът. — Това се смята за постижение на цивилизацията.

Докато адвокатите говореха, в милицията бил получен сигнал, че в зданието на Московския градски съд била заложена бомба. Пристигнаха пожарникари и кинолози с кучета.

Евакуираха всички сътрудници на съда. Само ние, журналистите и участниците в процеса, които бяхме на шестия етаж, не знаехме, че зданието се евакуира. Едва след около два часа дойдоха милиционери и казаха, че в сградата няма бомба, че опасността е отминала. Така разбрахме, че въобще е имало някаква опасност.

Дойде ред на Ходорковски да говори. Той каза:

— Много е просто да се установи моята невинност. Призна ме за виновен не съдът, а група бюрократи, която успя да убеди властта, че не бива да финансирам опозицията… Но кремълските чиновници идват и си отиват. Тези, които разграбват ЮКОС, също след няколко години ще заминат на Запад. Това са хора без чест и съвест. За тях родината и нейното бъдеще не означават нищо. Нека заедно да помислим за бъдещето.

След тези думи Ходорковски започна подробно да разглежда обвинението за незаконното кредитиране на компанията „Мост“ — единственото обвинение, което успял да изучи. Той също говори дълго и също поиска петминутна пауза. В отговор съдията му даде пет минути, за да приключи речта си.

Сградата на съда отдавна беше затворена. Вътре нямаше никого освен участниците в разглеждането на жалбата на Ходорковски. По време на една от кратките паузи представителите на данъчната служба, които бяха в съда като ищци по гражданско дело, излязоха навън да пушат. А милиционерите от отцеплението не искаха да ги пуснат обратно — казваха, че съдът бил затворен.

Речта на прокурора беше кратка: той само настоя, че срокът по обвинението за НИИ по торовете и инсектофунгицидите изтича не на 22, а на 23 септември, т.е. още не е изтекъл.

Същинските дебати между страните отнеха осем часа.

Към девет часа вечерта съдът обяви решението. Обвинението за „Мост“ беше извадено от присъдата поради липса на състав на престъпление. По обвиненията за „Апатит“ и НИИ по торовете и инсектофунгицидите присъдата беше смекчена. Общият срок по всички обвинения възлезе на осем години.

Присъдата влезе в сила.