Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gift, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 253 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 5

През останалата част на деня Сара не видя повече Нейтън. Тя се зае с разтребването на каютата и подреждането на своите вещи. Тъй като нямаше прислужничка, сама оправи леглото, изтри праха и дори изнамери една метла, за да помете пода. Спомни си, че е оставила слънчобрана си на палубата, но когато се изкачи горе да го вземе, никъде не успя да го намери.

Към залез слънце нервите й бяха опънати като струни. Колкото й да се напрягаше, не успяваше да измисли достатъчно добър план, за да отложи това, което предстоеше. Сара се чувстваше леко засрамена от собственото си малодушие. Тя знаеше, че рано или късно трябваше да легне с него и да му даде това, което той искаше. Знаеше, че докато всичко не свърши, тя ще продължава да се ужасява от онова нещо, но това, че положението й е съвсем ясно, никак не намаляваше страховете й.

Когато чу силно почукване по вратата, тя почти извика, но после бързо възвърна самообладанието си, защото размисли, че Нейтън със сигурност нямаше да почука. Не, той щеше да влезе направо. Каютата беше негова в края на краищата, и тя не оспорваше правото му да влиза, без да се съобразява с нечие присъствие.

Пред вратата стоеше Матю. Тя направи реверанс и го покани да влезе, но той не прие поканата и поклати глава.

— Леля ви Нора иска да отидете сега при нея — извести той. — Докато сте в каютата й, ние с Фрост ще внесем тук ваната. Капитанът предположи, че вие може би ще искате да се изкъпете и ни нареди да донесем вода. Това е един лукс, който няма да имате много често — добави той, — така че е най-добре сега да се възползвате от него.

— Много мило от страна на Нейтън — отговори тя.

— Можете да бъдете сигурна, че ще предам думите ви — отговори Матю, който не успя да измисли нищо по-добро.

Той тръгна надолу по коридора заедно със Сара. Редом до нея се чувстваше неловко и беше някак нелепо плах. Вината за това свое състояние приписваше на факта, че не беше свикнал да го третират като равен освен, разбира се, в присъствието на Нейтън, а също така, досега не му се беше случвало дама да прави реверанс пред него. Като се прибави и нейната очарователна усмивка, която беше истинско удоволствие. Раменете му леко се приведоха напред. Господи, той беше пленен от тази чаровница също така, както и онова говедо, Джимбо.

Когато те приближиха каютата на Нора, Матю с мъка се отърси от вцепенението си и промърмори:

— Няма да я изморявате, разбрахме се, нали?

Сара кимна с глава, после отстъпи, за да изчака Матю да й отвори вратата. Той обаче не разбираше какво трябва да направи, докато тя не му показа с жест какво иска. След като той широко отвори вратата пред нея, Сара му благодари, прекрачи прага, а Матю затвори вратата зад гърба й.

— Никога досега не съм виждала Матю по-смутен! — заяви леля й.

— Не го забелязах — призна Сара и се усмихна на Нора. После се приближи към леглото, за да я целуне. Нора беше подпряна на куп пухкави възглавници. — Но забелязах колко силно се тревожи той за твоето състояние, лельо — съобщи Сара. Тя взе един стол, седна и оправи гънките на роклята си. — Смятам, че той е станал твой покровител.

— Матю е красив мъж, нали, Сара? И с добро сърце. Характерът му е като на покойния ми съпруг, въпреки че двамата на външен вид нямат нищо общо.

Сара се усмихна.

— Ти като че ли си малко влюбена, а?

— Глупости, дете. Не съм на възраст да се влюбвам.

Сара смени темата на разговора.

— По-добре ли се чувстваш днес?

— Да, скъпа — отговори Нора. — А ти как се чувстваш?

— Прекрасно, благодаря.

Нора поклати главата си.

— Не ми изглеждаш прекрасно — заяви тя. — Сара, седнала си на ръба на стола и седиш като на тръни. Имам чувството, че ще хукнеш при първото предизвикателство. Нейтън ли е причината за безпокойството ти?

Сара бавно кимна с глава.

— Безпокоях се също и за теб, разбира се — призна тя. — Но сега, като те видях, съм вече спокойна.

— Не сменяй темата — заповяда Нора. — Искам да говорим за Нейтън.

— Аз не искам.

— Макар и да не искаш, ще говорим за това — продължи тя. — Как се разбирате двамата?

Сара повдигна наперено рамене.

— Както може да се очаква, вече показва своите наклонности.

Нора се усмихна.

— Целуна ли те вече?

— Нора, не трябва да ми задаваш такъв въпрос.

— Отговори ми! Целуна ли те?

Сара сведе очи, преди да отговори.

— Да, целуна ме.

— Добре.

— Щом ти го казваш.

— Виж, Сара. Знам, че Нейтън не е точно такъв, какъвто ти си го създала в представата си, но само ако надзърнеш под суровата му външност, ще видиш, че си намерила добър мъж.

Сара беше решила да поддържа лек разговор.

— О? — пошегува се тя. — И откъде знаеш какъв съм си го представяла?

— И в най-дръзките си мечти може би не си могла да си представиш, че си женена за човек като Нейтън. Той наистина е малко особен на пръв поглед, нали?

— Ох, не знам — прошепна Сара.

— Разбира се, че знаеш — отговори Нора. — Ти припадна, когато го видя за първи път, нали?

— Бях много изморена — възрази Сара. — Нора, той иска… да спи с мен — изтърси ненадейно тя.

Нора въобще не изглеждаше изненадана от това, което чу. Сара се почувства истински облекчена, когато видя, че леля й даже не е смутена. Тя отчаяно се нуждаеше от съвета й.

— Това е естествено влечение — каза Нора. — Страхуваш ли се, Сара?

— Малко — отговори Сара. — Знам какво е моето задължение, но не го познавам добре и наистина ми се иска да ме беше поухажвал малко преди това.

— За какво се тревожиш?

Сара сви рамене.

— Мислиш, че ще ти причини болка?

Сара поклати глава.

— Това е най-странното нещо, лельо. Нейтън изглежда такъв свиреп, когато се намръщи срещу мен, което прави през по-голяма част от времето, но в сърцето си чувствам, че той няма да ми причини болка. Дори ми каза, че не желае да се страхувам от него.

— Добре.

— Но той няма да чака, докато свикна с тази мисъл — обясни Сара.

Нора се усмихна.

— Бях сигурна, че той няма да чака, Сара. Ти си негова съпруга, а аз видях как те гледаше през онази първа нощ. Той те желае.

Сара се изчерви до корен.

— Ами какво ще стане, ако го разочаровам?

— Няма да го разочароваш — успокои я Нора. — Той вижда в теб неща, които ти не можеш да видиш.

— Трябва да имаме дете, за да може Нейтън да получи и другата половина от богатството, което кралят е отделил. И тъй като е бил принуден да чака, за да дойде и да ме вземе… — тя изведнъж се прекъсна. — Знаеш ли, той мисли, че съм избягала от него — и Сара й разказа всичко, което вече беше научила и когато завърши, Нора беше свъсила веждите си. — Не си ли доволна, че Нейтън се е опитал да дойде и да ме отведе?

— Разбира се, че съм доволна. Намръщих се, защото виждам, че твоите родители са те измамили отново.

— Нора, не можеш да вярваш…

— Както ти казах преди — прекъсна я Нора, — никога не съм преставала да пиша писма на майка ти. Мога дори да допусна, че едно или две от писмата ми са се загубили, но не е възможно това да се случи и с всичките шест. Не, те са съчинили тази лъжа, за да те измъкнат от Англия.

— Мама не би се съгласила с една такава лъжа.

— Разбира се, че ще се съгласи — възрази Нора. — Бедната ми сестра се страхува от съпруга си. Винаги се е страхувала и винаги ще се страхува. И двете го знаем, Сара, и е безпредметно да се преструваме, че не е така. Не витай в облаците, дете. Ако Уинстън й каже да те излъже, тя ще го направи. А сега, стига сме обсъждали твоите жалки родители — избърза да каже тя, тъй като Сара искаше да я прекъсне. — Искам да ти задам един въпрос.

— Какъв въпрос?

— Искаш ли да бъдеш омъжена за Нейтън?

— Няма значение какво искам.

— Да или не?

— Никога не съм си представяла, че мога да бъда омъжена за някой друг — отговори нерешително Сара. — Аз наистина не познавам чувствата си, Нора. Макар че идеята, че може да го има някоя друга жена хич не ми хареса. И представи си, аз не разбирах това, докато той не спомена пред мен думата метреса. Реагирах, разбира се, яростно срещу това предложение. Всичко е много объркано.

— Да, любовта винаги обърква.

— Не говоря за любовта — противопостави се Сара. — Просто бях възпитавана да мисля за Нейтън като за мой съпруг през всичките тези години.

Нора изсумтя неодобрително.

— Беше възпитавана да мразиш този човек. Мислеха, че ще те направят също като сестра ти Белинда, но не успяха да го сторят, нали? Ти изобщо не мразиш Нейтън.

— Не, аз никого не мразя.

— През всичките тези години ти си закриляла образа му в сърцето си, Сара, точно така, както закриляш и майка си, когато имаш възможност за това. Ти слушаше лъжите, които те сипеха по адрес на Нейтън, но после, в себе си не им вярваше.

— Те мислят, че аз го мразя — призна Сара. — Преструвах се, че се съгласявам с всичко, което роднините ми казваха за него, само и само да ме оставят на мира. Най-лош беше чичо Хенри. Сега той знае истината. Когато застанах срещу него в кръчмата и видях халката ти на дебелото му кутре, страхотно се ядосах. Хвалех се, че Нейтън ще му отмъсти и към тази лъжа добавих, че Нейтън и аз от дълго време сме в най-добри отношения.

— Може би не всичко, което си казала, е лъжа — каза Нора. Аз наистина вярвам, че Нейтън ще им отмъсти някой ден за мен, Сара. И знаеш ли защо?

— Защото той вече знае каква мила, сладка дама си ти — отговори Сара.

Нора извъртя очи към небето.

— Не, скъпа. Не вярвам все още да е разбрал това. Той ще се грижи за мен, само защото знае колко много ме обичаш. Нейтън е от типа мъже, които се грижат за тези, които са му близки.

— Но, Нора…

— Казвам ти, че той вече е започнал да те обича.

— Само си въобразяваш.

Разговорът им внезапно беше прекъснат, защото Матю влезе в каютата. Той се усмихна на Нора и й намигна.

— Трябва да си почивате вече — каза й той.

Сара целуна леля си за лека нощ и се върна в своята каюта. Ваната беше готова. Тя стоя във водата, докато тя стана студена, после облече бялата си нощница и наметна подходяща роба. Седеше на края на леглото и разресваше обърканата си коса, когато Нейтън влезе при нея.

След него вървяха двама по-млади мъже. Моряците й кимнаха, после вдигнаха ваната и я изнесоха. Сара придърпа нагоре робата си и от благоприличие се загърна, докато мъжете излязат, а след това продължи отново да се реши.

Нейтън затвори вратата и я заключи.

Той не й каза нито дума. Нямаше смисъл. Лицето му й каза всичко, което искаше да знае. Мъжът беше непоколебим в намерението си. Е, добре. Нямаше да го моли повече. Нямаше да отлага. Сара започна да трепери.

Нейтън също се беше изкъпал, установи тя. Косата му беше все още мокра, пригладена назад и падаше на тила му. Строгият му профил беше все така суров и изсечен. Не беше облякъл ризата си: Сара втренчено го гледаше, докато продължаваше да реши косата си и се чудеше какво, за Бога, да каже, само да престане да бъде толкова напрегната.

Нейтън отвърна на погледа й. После взе един стол, седна и бавно започна да събува ботушите си. След това дойде ред на чорапите. Щом събу и тях, изправи се, без да престава да я гледа, и започна да разкопчава панталоните си.

Сара затвори очи.

Нейтън се усмихна на свенливостта й, но не позволи тя да го разубеди да се откаже от намисленото. Той съблече и останалите си дрехи и ги метна на стола.

— Сара?

Тя не отвори очи, но попита:

— Да, Нейтън?

— Съблечи се.

Гласът му беше тих и нежен. Опитваше се поне малко да намали страха й. Не се съмняваше, че е изплашена до смърт, тъй като Сара забиваше четката в косата си с такава ярост, че сигурно си причиняваше адски болки. Можеше и да припадне, ако не се успокои.

Неговият глас обаче съвсем не й подейства успокоително.

— Вече сме говорили по този въпрос, Нейтън — заяви тя, като отново заби четката чак до кожата. — Казах ти, че ще остана с дрехите си — тя се опитваше да говори твърдо и решително. Усилието й обаче не се увенча с успех, защото дори тя усещаше треперенето в пресипналия си шепот. — Съгласен ли си? — попита тя.

— Добре — съгласи се той с въздишка. Лекотата, с която той се съгласи, я успокои малко.

Спря да забива четката в косата си. Все още не го поглеждаше, но се изправи и бавно прекоси стаята. После направи широка обиколка около него със сведен към пода поглед.

Остави четката си, пое дълбоко дъх и се обърна. Беше решила да се преструва, че голотата му не я притеснява. Тя беше негова съпруга, напомняше си тя, и не трябваше да се държи като някое глупаво невинно девойче.

Проблемът разбира се беше, че тя наистина е едно невинно момиче. Господи, беше ужасно нервна. Вече съм жена, а не дете, каза си тя. Няма абсолютно никаква причина да се чувствам неловко.

Тогава тя внимателно погледна съпруга си и всичките й намерения да се държи като светска жена, излетяха от главата й. Нейтън точно затваряше люка на тавана и беше наполовина обърнат към нея, но тя и така успя да види достатъчно добре тялото му, от което дъхът й секна.

Тялото му беше невероятно мъжествено и мускулесто. Изглеждаше като излят от желязо. С бронзова от слънцето кожа. Внезапно си помисли, че никъде не видя по-бяла кожа. Как са успели и интимните части от тялото му да почернеят?

Тя обаче нямаше да му задава този въпрос. Може би след двадесет или тридесет години щеше да се чувства достатъчно близка с него, за да засегне тази тема.

Може би някой ден, пак след много години, тя щеше да си припомни за тази нощ на страдания и щеше хубавичко да се посмее.

Но в този момент със сигурност не й беше до смях. Видя, че Нейтън запали свещта. На меката светлина кожата му заблестя. Беше благодарна, че стои с гръб към нея, докато се занимаваше с тази работа. Дали го правеше умишлено, за да й даде време да свикне с големината му?

Ако това беше намерението му, то за жалост не й вършеше никаква работа, помисли си тя. Можеше да се маскира и като дърво, пак щеше да е същото.

Сара леко въздъхна, като осъзна колко детински се държи. Единственото добро нещо в цялата ситуация беше, че той не можеше да подозира какъв ужас изпитва тя. Извърна главата си, за да не може той да види пламналото й лице и каза:

— Ще си лягаме ли вече?

Остана доволна от себе си. Гласът й прозвуча безгрижно, когато зададе този въпрос. Той си помисли, че тя има вид, сякаш току-що е глътнала бастун. Знаеше, че е длъжен да намери начин и да се справи със страха й, преди да легне с нея.

Как, обаче, да го постигне. Той въздъхна и се обърна, за да я вземе в обятията си. Тя изтича към леглото. Той я хвана за раменете и бавно я обърна с лице към себе си.

Невястата му — сигурен беше — не се страхуваше да срещне погледа му, мислеше той. Не, не се налагаше да повдигне брадичката й с ръка, за да привлече вниманието й. Нейтън се усмихна. Той се съмняваше, че Сара ще сведе погледа си, дори ако й кажеше, че в краката й има змия.

— Това, че съм гол ли те смущава? — попита направо той, като реши, че директната атака е най-добра.

— Защо мислиш така?

Той плъзна ръце по шията й. Усети пулса й под палеца си. Продължи нежно да я докосва.

— Харесва ти, когато те целувам, нали, Сара?

Тя май се изненада от въпроса му.

— Нали? — попита отново той, докато тя продължаваше да го гледа втренчено.

— Да — призна тя. — Наистина ми харесва, когато ме целуваш.

Той явно беше горд от признанието й.

— Но не вярвам, че изобщо ще харесам другото нещо — каза тя, убедена в простодушието си, че трябва честно да го предупреди още един път.

Той не изглеждаше засегнат от думите й. Наведе се надолу и я целуна първо по челото, после по носа. Устните му докоснаха нейните за един кратък миг.

— Аз ще го харесам — каза й той.

Сара нямаше готов отговор за това изказване, така че остана безмълвна. Тя силно стискаше устните си, когато неговите отново ги докоснаха.

Нейтън имаше чувството, че целува статуя, но това не го разколеба. Той въздъхна и бавно започна да стяга прегръдката си. Когато започна да се задушава от болка, тя разтвори устните си, за да му каже да я пусне. Това искане обаче остана неизказано, защото мислите й се объркаха, когато той се възползва от ситуацията и езикът му се стрелна в устата й и докосна нейния.

Отговорът й беше приятен. Ледът вътре в нея започна да се топи. Нейтън охлаби прегръдката си веднага, щом тя разтвори устните си за него.

Палците му лениво галеха в кръг врата й от двете страни. Съзнателно забавяше момента да я обладае и реши, че постъпва правилно, защото тя се притисна по-близо до него и обгърна врата му с ръце.

Въздишката й от удоволствие се сля с неговото ръмжене от възбуда, която трудно овладяваше. Той обаче не се отказа от нежното си настъпление. Целувката му беше дълга, страстна и невероятно опитна. Устните му се впиваха жадно в нейните отново и отново, докато езикът му поддържаше огъня вътре в нея.

Целувката им изглеждаше безкрайна. Тъй като тя нямаше представа за тези нови усещания, не му отне много време да я избави от свенливостта й и да сломи съпротивата й. Той се опитваше да овладява собственото си желание, но когато пръстите й погалиха влажната му коса, той усети как вътре в него се разгаря сладостния пламък на страстта.

Той вече не беше толкова сдържан и внимателен. Беше я усмирил и сега нетърпението да я има завладя съзнанието му. Сара високо изстена, когато той свали ръцете й от врата си. Устните му продължаваха да я целуват, но това не беше достатъчно. Тя искаше да бъде близо, много близо до топлината, която той излъчваше, не искаше да се откъсва от топлото му тяло. Той обаче сякаш не разбираше желанието й. Продължаваше да не позволява на ръцете й да го прегръщат и в същото време се отдръпваше. Тя не можеше да разбере какво иска той от нея. Не можеше и да размисли, за да се опита да разбере, защото беше много заета с целувките, а най-вече — беше направо изумена от непознатото, прекрасно усещане, което бушуваше в нея.

— Сега можеш да ме прегърнеш отново — прошепна той, като отлепи устните си.

Усмивката му беше нежна. Господи, тя беше толкова открита. Прелестното й лице не криеше нищо от него. Той можеше да види объркването и смущението й. Но виждаше и силната страст. Нейтън никога не беше срещал жена, която да откликва така открито и така всеотдайно.

Беше изумен от своите собствени чувства, когато разбра колко силно желаеше да й достави удоволствие. Невинното доверие, която тя му засвидетелстваше, пораждаше в него такива сили и чувства, че можеше да завладее света.

Но първо трябваше да завладее нея.

— Не се страхувай — шепнеше той с дълбок, дрезгав глас.

Той помилва лицето й с обърната длан и се усмихна отново на начина, по който тя импулсивно наклони лицето си, за да получи повече от милувката му.

— Опитвам се да не се страхувам — прошепна. — Вече започвам по-малко да се безпокоя, защото виждам как се грижиш за моите чувства.

— И кога стигна до това заключение?

Тя се учуди на внезапния блясък, който се беше появил в очите му. Като че ли той се забавляваше.

— Когато ти се съгласи да остана с дрехите си.

Нейтън дълбоко въздъхна. Реши, че сега не му е времето да й съобщава факта, че току-що е свалил робата и нощницата й. Той смяташе, че тя сама ще го открие много скоро.

— Аз не съм много търпелив мъж, Сара, особено когато искам нещо много силно, както те искам теб.

Той обгърна кръста й и я привлече към себе си. Телата им се допряха. Очите й станаха огромни, но преди да може да събере мислите си, за да обсъди в себе си дали това й харесва или не, устните му отново се впиха в нейните.

Този мъж със сигурност знаеше как да целува. Този път не се наложи да проявява настойчивост, за да разтвори устните й, защото сега тя беше станала настойчива. Езикът й търсеше неговия. Отговорът му беше дрезгаво изсумтяване. Тя си помисли, че този звук може би означава, че му харесва да бъде толкова безсрамна и затова стана още по-смела и настойчива.

Беше дивна, безумна целувка. Той искаше да разпали страстта им. Когато тя започна сладостно да простенва, той разбра, че е постигнал своята цел. Тялото й вече беше готово да го приеме. О, Господи, от звуците, които тя издаваше, жаждата му да я обладае ставаше непоносима.

Ръцете й се бяха вкопчили в раменете му. Гърдите й се притискаха в неговите. Той я повдигна и я притисна към слабините си, после сподави задъхания й стон от интимната им близост с нова целувка — гореща и продължителна.

Сара вече не можеше да мисли за нищо. Усещането, предизвикано от целувката му, беше толкова непознато, толкова прекрасно, толкова завладяващо. Тя дори забрави за своята свенливост. Вече знаеше, че той е съблякъл дрехите й, но и без това тя само искаше да го подразни, когато му припомни, че й беше обещал да остане с тях. Беше наистина една малка измама от нейна страна, но в онзи момент тя считаше причината за много разумна.

Толкова й се искаше той да не бърза, да й даде време да свикне с тялото му, да се радва на топлината му, на допира му.

Сара нямаше представа как са се озовали до леглото, но бяха вече там. Нейтън внезапно дръпна покривката. Устните му се откъснаха от нейните, когато я повдигна и нежно я постави да легне. Не й остави време да направи опит, за да покрие голотата си, а я последва. И я покри цялата със топлото си тяло.

Но изглежда той беше избързал и това й дойде твърде много. Сара изведнъж се почувства като хваната в капан, напълно в негова власт. Тя не искаше да бъде уплашена, не искаше да го разочарова.

Омаята от страстта за миг се разпръсна. Тя не искаше да прави онова нещо. Но също така не искаше той да прекъсва целувките си. О, Боже, тя беше изплашена.

Той вероятно щеше да се обиди, ако тя започнеше сега да вика и затова стискаше устни и с усилие се опитваше да сдържи вика си дълбоко в гърлото.

Неговото коляно се опитваше да разтвори краката й. Тя не можеше да разреши тази интимност и започна да се боричка с него и да го пляска по раменете. Той веднага спря, облегна се на лакът, за да не й тежи толкова, наведе се и започна лекичко да хапе шията й. Това й хареса. Дъхът му беше топъл, свеж, близо до ухото й. Тя потръпна. С дрезгав шепот той й каза колко много я харесва, колко много я желае и дори й призна, че мисли, че тя е много красива. Когато привърши с хвалебствията по неин адрес, той беше сигурен, че я е убедил да го приеме напълно.

Но беше сбъркал. В мига, когато той отново опита да разтвори бедрата й, тя пак се скова. Той скръцна със зъби от безсилие.

Усещането на меката й кожа направо го подлудяваше, той обезумявайте от необходимостта да бъде в нея, но тя все още не беше готова. Челото му се покри със ситни капчици пот от нечовешкото усилие да сдържа възбудата си. Всеки път, когато ръцете му докосваха гърдите й, тя се извиваше като лък към него.

Усещаше се безсилен да преодолее пасивната й съпротива, а желанието му да я вземе вече болезнено напираше в него.

Беше на косъм от това, напълно да престане да се контролира. Господи, той не искаше да й причини страдание. Отчаяно чувстваше необходимостта да я обладае, но преди това тя трябваше да бъде подготвена за това, да бъде топла и устремена към него. Едва тогава можеше да бъде негова.

Но тя със сигурност беше далече от такава готовност. Удряше рамената му и се опитваше да го отхвърли от себе си.

Той реши да се подчини на желанието й, но само за минута-две. Нейтън се превъртя и легна до нея, като помисли да остави малко разстояние между тях, преди напълно да е загубил здравия си разум и да я насили.

Той мислеше, че само няколко минути ще са достатъчни, за да се овладее. Когато сърцето му престанеше да блъска като чук в гърдите и слепоочията му, когато ужасната разпъваща болка в слабините му малко утихнеше, той щеше отново да опита.

Дяволски трудна работа е това да ухажваш девствена девойка, мислеше си той, и тъй като никога не беше ухажвал или пък правил любов с девственица, чувстваше себе си непохватен и неспособен да го направи.

Може би някога, когато съвсем остарееше, щеше да погледне назад и да си спомни тази нощ на сладки мъки и тогава добре щеше да се посмее. Нов момента съвсем не му беше до смях. Искаше му се да сграбчи невястата си, добре да я разтърси, за да събуди в нея някакво чувство, но едновременно с това не искаше да я стресне, не искаше тя да се страхува от него.

Беше немислимо да направи и двете и той поклати глава.

Сара цялата трепереше. Веднага щом той се отдръпна от нея, престана да се усеща като хваната в капан. И сега тя искаше той отново да я целува.

Но изразът върху лицето на Нейтън я разтревожи. Имаше вид, сякаш искаше да крещи срещу нея. Тя си пое дълбоко дъх, после се обърна и го погледна.

— Нейтън?

Той не й отговори. Очите му бяха затворени, а зъбите му здраво стиснати.

— Каза ми, че си бил нетърпелив мъж.

— Понякога.

— Ти си недоволен от мен, нали?

— Не.

Тя не му повярва.

— Не се мръщи — прошепна тя.

Сара протегна ръка и докосна гърдите му. Нейтън едва не подскочи, сякаш пръстите й го бяха опарили — толкова силна беше реакцията от докосването й.

— Не искаш ли да правиш онова повече? — попита тя. — Престана ли да ме желаеш?

Престанал бил! Той искаше да я сграбчи и да й покаже колко много я желае. Не го направи, разбира сега защото беше сигурен, че това ще я ужаси отново.

— Сара, просто ми дай една минута — сряза я той. — Страхувам се…

Той не довърши обяснението си, не й каза, че се страхува от себе си, че ако сега я докосне, ще й причини болка. Това признание само щеше да увеличи страха й. Той замълча.

— Не трябва да се страхуваш — прошепна тя.

Той не можеше да повярва на ушите си. Отвори очи, за да я погледне. Възможно ли беше тя да си мисли… Но нежността в очите й беше толкова истинска. Господи, тя наистина вярваше, че той се страхува.

— За Бога, Сара, не се страхувам.

Пръстите й бавно се спуснаха надолу по гърдите му. Той хвана ръката й точно, когато тя стигна до кръста му.

— Спри това! — заповяда той.

— Имал си само опитни жени в леглото, нали, Нейтън?

Отговори й с тихо изръмжаване. Тя се усмихна.

— Нейтън, ти обичаш да ме целуваш, нали?

Същия въпрос й беше задал той, и то само преди четвърт час, когато се опитваше да премахне страха й. Ако така ужасно не го болеше, щеше да се разсмее. Тази жена се държеше така, сякаш до нея в леглото лежеше девствен мъж.

Нейтън възнамеряваше да насочи мислите й в правия път, когато тя се присламчи по-близо до него. Внезапно той разбра, че Сара сега вече не се страхува от него.

— Нали? — настоя тя.

— Да, Сара. Обичам да те целувам.

— Тогава ме целуни отново, моля те.

— Сара, да те целувам не е единственото нещо, което желая. Искам да те докосвам. Навсякъде.

Той очакваше тя отново да се стегне. Господи, дай ми необходимото търпение, молеше той. Нервите му бяха така опънати, че всеки момент щяха да се скъсат, а единственото, за което можеше да мисли, беше желанието му да я има. Той затвори очи и изръмжа.

После усети, че тя хваща ръката му, и когато отвори очите си, видя да я поставя върху налятата си гръд.

Той не смееше да помръдне. Тя също. Само се гледаха. Нейтън чакаше да види какво още щеше да направи тя. Тя чакаше той да продължи със своята част от задължението.

Скоро Сара изгуби търпение. Той нежно галеше гърдите й. Усещането предизвикваше тръпки по цялото й тяло, но едновременно с това възбуди дързостта й. Тя потърка пръстите на краката си в краката му и бавно се наведе, за да го целуне.

— Хич не харесвам, когато се чувствам хваната в капан — прошепна тя, — но сега нямам това чувство, Нейтън. Не се отказвай още от мен, съпруже. Тези преживявания ми се случват за първи път. Наистина.

Той нежно я погали по лицето.

— Нямам намерение да се отказвам — прошепна той. В гласа му прозвуча насмешка. — Настина.

Сара въздъхна и го целуна точно по начина, по който тя искаше. Когато езичето й се стрелна между устните му и се срещна с неговия език, задръжките на Нейтън отидоха по дяволите. Той отново пое инициативата в свои ръце и се отдаде на целувката й с дива наслада.

Нейтън нежно, но настойчиво я обърна, докато тя отново легна по гръб. Тя не пусна ръцете си, опитвайки се да го повлече със себе си. Той не се подчини на желанието й, а се наведе надолу и целуна благоуханната долчинка между гърдите й. Езикът му докосна първо едното връхче, после и другото, докато те и двете се възбудиха. Допирът на езика му сякаш я влуди. Когато не можеше да понася сладкото мъчение, тя сграбчи косата му и започна да го дърпа.

Когато той пое зърната й в устните си, Сара помисли, че е ударена от ярка мълния. Тя изви тялото си нагоре към него, искайки още и още. Стомахът й се сви на топъл възел и тя изстена:

— Нейтън, моля те — нямаше представа за какво го моли, само съзнаваше, че тази невероятна топлина, която пълзеше и изгаряше тялото й, я довежда до състояние, което беше зад пределите на нейния разсъдък. —

Той се зае с другата й гърда, а ръката му се плъзна надолу, между бедрата й. Тя не се стегна, само дрезгаво изстена.

Нейтън се опря на лакът, за да наблюдава лицето й. Тя се опита да го скрие, като завря носа си в свивката на рамото му, но той се пресегна и я хвана за косата.

— Харесва ми как откликваш — прошепна той. — Ти харесваш ли как те докосвам?

Той вече знаеше отговора. Можеше да усети, че е готова. Колко гореща беше! Пръстите му галеха нежната й женственост, докато усети възбудата и желанието й. Погали я по-настойчиво.

В същия миг ръцете й се свиха в юмруци и тя започна да го удря по раменете. После се дръпна, без да спира да го удря.

— Нейтън — стенеше тя. — Не прави това. Боли. Ох, Боже, не спирай.

Тя продължаваше несвързано да стене, извивайки тялото си, за да чувства ръцете му. Той целият трепереше от желанието да я обладае и да заглуши слабия й протест с целувка. Покри я с тялото си. Тя не стисна колената си, а направи едно движение, с което обхвана твърдата му мъжественост между бедрата си.

Той омота косата й около ръката си, за да може да я държи здраво, докато я целува. Но тя така се движеше под него, че го подлудяваше. Не можеше повече да бъде търпелив. Тя не му позволяваше. Ноктите й драскаха гърба му. Това му харесваше. Тя също стенеше. А това му харесваше още повече. Нейтън се опита бавно да влезе в нея, но спря, когато усети слабата й съпротива. Повдигна глава, за да я погледне в очите.

— Обгърни ме с краката си — заповяда й той, а гласът му бе дрезгав и категоричен.

Когато тя изпълни нареждането му, той тихо изстена, но все още не смееше да продължи.

— Погледни ме, Сара.

Тя широко отвори очи и го погледна.

— Ти ще бъдеш моя. Сега и завинаги.

Очите й бяха замъглени от страст. Тя обхвана лицето му с ръце.

— Аз винаги съм била само твоя, Нейтън. Винаги.

Устните му се впиха в нейните. После той проникна дълбоко в нея с настойчив, рязък тласък, защото мислеше, че така болката, която тя щеше да изпита, ще бъде възможно най-кратка и поносима.

— Тихо, скъпа — прошепна той, когато тя извика. Той вече беше в нея, плътно притиснат от нейната гореща женственост. — Господи, колко е хубаво — изстена той.

— Не, не е хубаво — извика тя.

Опита се да направи нещо, само и само да намали пулсиращата болка, но той здраво притискаше бедрата й и не й позволяваше да помръдне.

— След мъничко ще стане по-добре — каза й той. Дишането му беше задъхано. Сякаш не му стигаше въздух. Беше отпуснал главата си, върху рамото й, лекичко я хапеше със зъби, после я погалваше с език. Милувката му пораждаше сладостно мъчение, което я караше да забрави за болката,

— Не ме блъскай така, Сара — заповяда той. Гласът му беше дрезгав, напрегнат. — Няма да спра сега. Не мога!

Езикът му докосваше ухото й. Тя спря да се бори и въздъхна от удоволствие.

— Болката няма да е за дълго. Обещавам.

Тя се подчини повече на нежността, която се долавяше в гласа му, колкото на обещанието, което току-що беше изрекъл. Надяваше се, че той казва истината, но все още я болеше. Тази разкъсваща болка беше настойчива, но след минута наистина започна да намалява. Но когато той отново започна да се движи вътре, болката отново я прободе.

— Ако не се движиш, не е така ужасно — прошепна тя.

Той дрезгаво изстена.

— Нали няма да се помръдваш, Нейтън? — започна да се моли тя.

— Добре — отговори той, защото по гласа й усети колко е разтревожена. Това беше лъжа, разбира се, но тя беше толкова невинна, че едва ли щеше да разбере каква огромна необходимост изпитваше той да се движи вътре в нея. — Няма да помръдна.

Ръцете й започнаха да галят косата и врата му. Възбудата му така нарастваше, че той повече не можеше да се контролира, а болката, която го разкъсваше, докато с усилия се въздържаше, крещеше да бъде успокоена. А тя продължаваше да го гали.

— Нейтън, целуни ме.

— Боли ли те още?

— Почти не.

Той нарочно се отдръпна леко, когато се наведе да я целуне, после също така лекичко влезе отново в нея.

— Ти обеща да не мърдаш! — извика тя.

Вместо да спори с нея, той я целуна. Когато се опита да се отдръпне, тя впи нокти в твърдите му бедра. Опитваше се да го държи в себе си, но не искаше да му позволява да се движи. Той не обърна внимание на протестите й, трябваше да я запали така, както той гореше. Ръката му се плъзна надолу и милувките му започнаха да разпалват огъня в нея. Главата й се отпусна върху възглавницата, а ръцете й вече не се впиваха в бедрата му.

И тогава тя започна да се движи. Бедрата й се повдигаха и притискаха към неговите. Движенията й бяха инстинктивни, първични, буйни. Скоро тя също започна да иска това, което искаше и той. Той отговори на копнежа й с бавни, но настойчиви движения. Тя още по-плътно го притисна, като изви към него тялото си. И телата им поеха пътя на единението. Леглото се люлееше от движенията им, върху кожата им, осветени от пламъка на свещта, заблестяха капчици пот. Нейните сладостни стонове се смесиха със задъханото му, дрезгаво ръмжене.

И двамата се понесоха върху вълните на удоволствието. Той не можеше да спре върховния миг на своето изживяване, нито силния вик, когато изля горещото си семе в нея.

Главата му се отпусна върху рамото й, той изцяло се отдаде на завладялата го пламтяща наслада. Знаеше, че и тя е близко до своя връх, затова продължи да се движи яростно в нея. Когато я почувства да се напряга като струна, той й помогна да изживее любовната наслада с дълбоко и мощно навлизане.

Тя извика. Неговото име.

В ушите му остана да кънти само този звук. Той се отпусна върху нея, за да спре с тежестта на тялото си тръпките, които цялата я разтърсваха.

И двамата дълго, дълго време не помръдваха. Нейтън беше напълно задоволен. Тя беше напълно изтощена.

Сара усети мокрота около ухото си, пресегна се и я докосна. Едва тогава разбра, че плаче. Господи, тя наистина беше загубила своята девственост, нали? Беше безкрайно доволна, за да се тревожи за това. Беше изпитала безкрайна наслада. Защо никой досега не й беше казвал, че онова нещо е толкова прекрасно? Сърцето на съпруга й биеше с ритъма на нейното сърце. Тя въздъхна щастливо. Сега вече беше негова съпруга.

— Не можеш да ме наричаш повече невяста — прошепна тя във врата му.

И в порив на нежност близна кожата му с върха на езика си. Имаше прекрасен, солен вкус. Мъжки.

— Тежа ли ти?

Гласът му звучеше изморено. Сара му отговори утвърдително. Той наистина бе започнал да й тежи. Нейтън се превъртя и легна до нея.

Но Сара не искаше той просто така да лежи до нея. Искаше да я държи в обятията си, да й казва каква прекрасна жена е тя, да й шепне хвалебствени и любовни думи, за които всички девойки, станали току-що жени, копнееха. Искаше също той да я целува.

Но тя не получи нищо такова. Очите на Нейтън останаха затворени. Изглеждаше спокоен и сънлив. Тя нямаше представа за борбата, която Нейтън водеше в себе си. Той отчаяно се опитваше да разбере какво му се бе случило току-що. Никога не беше загубвал контрола си до такава стенен. Тя го беше омагьосала, беше го пленила и объркала. Чувстваше се странно уязвим. По дяволите, това го плашеше.

Сара се обърна към него.

— Нейтън?

— Какво?

— Целуни ме.

— Заспивай!

— Целуни ме за лека нощ.

— Не.

— Защо не?

— Ако те целуна, отново ще те пожелая — беше принуден да й обясни. Не я гледаше, беше се вторачил в тавана. — Но ти си много деликатна, за да го направим пак.

Тя седна в леглото и се сепна смутено от това, което почувства между бедрата си. Той беше прав. Но все пак, това нямаше значение. Тя искаше той да я целуне.

— Ти си този, който ме направи толкова деликатна — прошепна тя и го сръга в рамото. — Специално си спомням, че ти казах да не се помръдваш.

— Ти първа започна, Сара. Не си ли спомняш?

Тя се изчерви. Беше взела присърце думите му. В гласа му обаче не долови укор. Тя се сгуши до него, желаейки той да обвие ръцете си около нея.

— Нейтън, след това… не е ли така важно, както през време на това!

Той не можа да разбере за какво говореше тя.

— Заспивай! — заповяда й той за втори път, издърпа нагоре завивките и ги метна върху тях. После отново затвори очи.

Тя го прегърна. Беше толкова изморена и разстроена. И му го каза. Той се разсмя.

— Сара, знам че и ти достигна до пълно изживяване на любовния миг.

— Не говоря за това — прошепна тя.

Почака той да я запита какво има предвид, но когато той продължи да мълчи, не издържа.

— Нейтън?

— По дяволите, какво има сега?

— Моля те, не дръж такъв груб език пред мен.

— Сара… — започна той с предупредителна нотка в гласа си.

— След като си имал онези жени в леглото си… ами, след това… какво правеше?

Какво, по дяволите, искаше тя?.

— Зарязвах ги — отсече той.

— И мен ли ще зарежеш?

— Сара, това е моето легло. Искам да спя.

Търпението й беше на изчерпване.

— Не и преди да ти обясня етикецията — заяви тя, — че след като мъжът свърши… това, той трябва да каже на жена си колко е прекрасна. След това той трябва да я целуне, да я прегърне и така двамата да заспят в обятията си.

Сега вече той не можеше да сдържи усмивката си. Това бяха най-глупавите думи, които беше чувал, а при това бяха изговорени с наставнически тон.

— Това се нарича любене, Сара, и откъде знаеш какво е правилно и какво не е? Ти беше девствена, спомняш ли си?

— Това не пречи да знам какво е правилно — възрази му тя.

— Сара?

— Да?

— Не ми крещи.

Той се обърна и я погледна. По дяволите, изглежда всеки миг щеше да заплаче. Нямаше търпение да се занимава със сълзите й. Господи, тя беше толкова уязвима… и красива. Устните й бяха розови и подпухнали от целувките му.

Той се протегна и я притегли в обятията си. След като, я целуна по главата, притисна лицето й към рамото си и прошепна:

— Ти си прекрасна жена. А сега, заспивай.

Не прозвуча така, както й се искаше, но нямаше кой знае какво значение. Той я притискаше в обятията си, галеше гърба й и тя си помисли, че това все пак означава нещо. Сара се сгуши до него и затвори очи.

Брадичката му се опираше в главата й. Всеки път, когато в него нахлуваше споменът за любенето им, той съзнателно го изпъждаше. Не беше готов да позволи да бъде ръководен от чувствата си. Беше достатъчно суров, за да не допусне една жена толкова близо до себе си.

Нейтън се унасяше в сън, когато тя прошепна името му. Той я стисна, за да й покаже, че иска тишина. Но Сара отново прошепна името му.

— Да? — той нарочно се прозя.

— Знаеш ли как се нарича тази прегръдка и това притискане?

Тя нямаше да го остави на мира, докато не му каже всичко, което беше в ума й. Нейтън отново я стисна, но после се предаде.

— Не, Сара. Как се нарича?

— Обич и уважение.

Той изстена. Тя се усмихна.

— Това е добро начало, нали?

Единственият отговор, който получи, беше яко хъркане. Сара не се обезпокои, че е заспал по средата на пламенната й реч. Просто щеше да му го обясни отново утре.

Тя нямаше търпение да види утринната светлина. Щеше да изобрети хиляди начини, за да принуди Нейтън да осъзнае какъв късмет е извадил. Вече знаеше, че тя е идеалната съпруга за него. Той все още не го знаеше, разбира се, но с търпение и настойчивост от нейна страна, той щеше да открие колко много я обича. Тя беше сигурна в това.

Беше неговата съпруга, неговата любов. Бракът им беше действителен във всяко едно отношение. Между тях съществуваше договор. А бракът беше свята институция и Сара твърдо беше решила да пази и уважава брачната си клетва.

Тя заспа, притисната плътно до него. Утрешният ден ще бъде официалното начало на нейния нов живот като съпруга на Нейтън. Щеше да бъде един блажен ден. Щеше да бъде райски ден.