Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gift, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 253 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 14

Нейтън не можеше дълго да слуша празни приказки. Той трябваше да отиде при Сара, трябваше сам да се увери, че тя е добре. Това беше единственият начин да успокои биещото си сърце. Той трябваше да се убеди, че тя е на сигурно място.

Без да каже нито дума за довиждане, той остави Колин и Кейн и се отправи към Морския ястреб. Беше изненадан, когато откри, че по-голямата част от екипажа вече е на борда на кораба. Обикновено хората прекарваха първата нощ на пристанището и така се напиваха, че искаха да се бият с всичко, което се движи.

Част от хората дежуряха на трите палуби, докато останалите се бяха разположили в каюткомпанията. Някой от мъжете бяха опънали койките си на куките на тавана и спяха с ножове на кръста, за да бъдат готови в случай на нужда.

Койките се използваха само при лошо време или когато беше студено да се спи на палубата. Денят беше топъл — всъщност, беше изключително горещ ден — и Нейтън знаеше, че мъжете са там единствено от съображения за сигурност. Те пазеха господарката си.

Когато го забелязаха, те се измъкнаха от люлките си и се струпаха на стълбите.

Вратата към каютата беше отключена. Когато Нейтън влезе вътре, той веднага видя Сара. Тя спеше дълбоко по средата на леглото, като притискаше възглавницата до гърдите си. Тя беше оставила две запалени свещи в стъклените свещници и светлината им танцуваше по лицето й и хвърляше причудливи сенки.

Ще трябва да проведе с нея още един разговор за опасността от пожар, помисли той. Тя винаги забравяше да изгаси свещите.

Нейтън тихо затвори вратата, след което се облегна на нея. Той толкова жадуваше да я види, че стоя там дълго време, гледайки я само как спи, докато страхът му накрая изчезна и вече не му беше толкова трудно да диша.

От време на време тя изхълцваше и Нейтън осъзна, че е заспала така, както е плакала.

От това се почувства ужасно виновен.

Той не можеше да си представи да изживее живота си, без тя да е до него. Господи, помогни му, Нейтън го беше грижа за нея.

Самопризнанието не беше толкова болезнено, колкото той беше очаквал. Никой не изтръгна душата от тялото му. Също толкова учудващо, колкото и самото самопризнание бе, че не удари и гръмотевица.

В края на краищата Кейн беше прав. Той е бил глупак. Как е могъл да бъде толкова сляп, толкова безразличен? Сара никога не би се опитала да го измами, тя е негов другар, а не враг. Мисълта да прекара остатъка от живота си, без да има възможност да й крещи, беше толкова чудовищна, че той моментално я отхвърли.

Любовта й го изпълни с нова сила. Той знаеше, че заедно те ще могат да се изправят срещу предизвикателството, независимо дали то идва от лагера на Сент Джеймс или от този на Уинчестър. Докато Сара е до него, Нейтън беше непобедим!

Мислите му се съсредоточиха върху това как би могъл да зарадва съпругата си. Той никога повече няма да й повишава тон. Той ще започне да я нарича с тези смешни имена, с които е чувал другите мъже да наричат жените си. На Сара това сигурно щеше й хареса.

Той най-накрая отмести погледа си от нея и огледа каютата. В нея цареше пълен хаос. Дрехите на Сара висяха до ризите му на закачалката.

Тя беше превърнала каютата в свой дом. Нещата й бяха навсякъде. Четките и гребените й от слонова кост, множество цветни шноли бяха разхвърляни по бюрото му. Тя беше изпрала част от бельото си и го беше простряла да съхне на едно въже, което преграждаше помещението от едната стена до другата. Нейтън трябваше да внимава с мокрите дрехи, докато събличаше ризата си. Той не можеше да мисли за нищо друго, освен да намери думите, с които да й каже, че съжалява. Господи, ще бъде трудно. В живота си досега никога и от никого не бе искал извинение, но не можеше да допусне да се изложи.

Той се наведе да събуе ботушите си и бутна импровизираното въже за простиране. Една от копринените ризи на Сара започна да пада и той се протегна, за да я хване, преди да падне на земята и едва тогава видя какво е използвала жена му за въже за простиране.

— Ти си направила от камшика ми въже за простиране!

Той всъщност не искаше да й крещи, но беше толкова изненадан. Яростният му крясък обаче не я събуди. Сара промърмори нещо в съня си, след което се обърна по корем.

Само за минута той се успокои, след което можа да види смешната страна на тази ситуация. Все още не можеше да се усмихне, но вече не правеше гримаси. Утре, след като поговорят за опасностите от пожар, той ще й спомене и за своето специално отношение към камшика си и ще я помоли да не го използва за такива недостойни неща.

Нейтън свали останалите си дрехи и се изтегна на леглото до Сара. Тя беше изтощена от страданията, които й причиниха неговите и нейните роднини. Тя дори не се помръдна, когато той я прегърна.

Той не се осмели да я придърпа по-близо до себе си, защото знаеше, че когато тя се сгуши в него, той няма да може да овладее копнежа си да се люби с нея.

Намеренията му бяха почтени. Скоро обаче положението стана ужасно мъчително. Нейтън реши, че това е справедливо наказание за мъката, която й е причинил. Единствената мисъл, която му помогна да преживее дългата нощ, беше, че на сутринта, когато Сара се събуди, тя ще разбере колко много го е грижа за нея.

Нейтън не можа да заспи до изгрев слънце. Той се пробуди няколко часа по-късно и се обърна, за да прегърне жена си.

Тя не беше там, дрехите също й ги нямаше. Нейтън обу панталоните си и се качи на палубата да я търси.

Той откри първо Матю.

— Къде е Сара? — попита той. — Господи, нали не е в кухнята?

Морякът кимна по посока на кея.

— Колин дойде рано с някакви документи, които трябвало да подпишеш. Джимбо и Сара отидоха с него в кантората.

— Защо, по дяволите, не ме събудихте?

— Сара не позволи — обясни Матю. — Тя каза, че спиш като пребит.

— Тя е била… загрижена — промърмори Нейтън. — Оценявам това.

Матю поклати глава.

— Ако питаш мен, по-скоро тя искаше да не се срещнете — каза той. — И от начина, по който всички се нахвърлихме върху нея вчера, когато се върна в пристанището, ние всички се чувствахме малко виновни и решихме да оставим днес да бъде нейното.

— За какво говориш?

— Веднага, щом Джимбо видя Сара да слиза от файтона, той започна да я поучава за опасностите, които крие градът за жени, които пътуват сами.

— Е?

— След това дойде ред на Колин — продължи Матю. — След това Честър… или може би Айвън. Не мога да си спомня сега. Ей Богу, Нейтън, мъжете се бяха наредили и чакаха да им дойде редът, за да я поучават. Това беше гледка, която мислех, че никога няма да видя.

Нейтън си представи сцената и не можа да сдържи усмивката си.

— Мъжете са й верни — заяви той.

Той се обърна към стълбите, като възнамеряваше да отиде и да доведе жена си обратно. Изведнъж той се спря и се обърна.

— Матю? Как се чувстваше Сара тази сутрин?

Морякът се загледа в Нейтън.

— Тя не плачеше, ако за това се интересуваш. Ако питаш как се изглеждаше, то тя изглеждаше направо жалка.

Нейтън се върна при приятеля си и застана до него.

— Какво означава това?

— Съкрушена — промърмори Матю. — Ти си й разбил сърцето, момко.

Нейтън изведнъж си представи майката на Сара. Тя определено беше съкрушена жена и Нейтън знаеше, че мъжът й Уинстън е виновен за това. Господи, беше ли и той толкова лош? Тази мисъл го ужаси. Матю наблюдаваше изражението на Нейтън и беше изненадан да открие следи от несигурност върху лицето му

— Какво, по дяволите, да правя? — измърмори Нейтън.

— Ти си го разбил — отвърна Матю. — Ти го оправяй.

Нейтън поклати глава.

— Съмнявам се, че тя ще повярва нещо от това, което й кажа. Господи, не мога да я виня.

Матю поклати глава.

— Имаш ли все още поне малко вяра в нашата Сара?

Нейтън го погледна.

— Какво казваш? — попита той.

— Тя те обича от много години, Нейтън. Не вярвам, че може изведнъж да престане да те обича, независимо колко ужасно нещо си направил. Ти само трябва да й покажеш, че имаш вяра в нея. Ако настъпиш цвете, ще го унищожиш. Сърцето на Сара е като това цвете, момко. Ти я нарани, това е факт. Най-добре намери начин да й покажеш, че тя означава много за теб. Ако не го направиш, ще я изгубиш завинаги. Тя ме попита дали може да ме придружи обратно до острова на Нора.

— Тя няма да ме напусне.

— Не е необходимо да викаш, момко. Чувам те добре — Матю трябваше да положи усилия, за да скрие усмивката си. — Тя спомена, че няма да си съгласен да те напусне.

— Тогава тя осъзнава, че е започнала… — Нейтън изведнъж се почувства неловко като ученик — да означава…

Матю изсумтя.

— Не, тя не е признала това — каза той. — Тя мисли, че ти искаш земята и съкровището. Тя нарече себе си допълнителен багаж, който върви с кралския подарък.

Да, в началото това беше всичко, което го интересуваше, но не след дълго той осъзна, че Сара е много по-важна за него.

И сега имаше опасност да я загуби. Той беше разбил сърцето й, но не знаеше как да го поправи.

Той имаше нужда от съвета на специалист в тази област.

След като нареди на Матю да поеме Морския ястреб за през деня, той облече подходящи дрехи и тръгна за Лондон. Той знаеше, че Сара е в безопасност с Джимбо и Колин, затова се отправи направо към дома на сестра си. Той не искаше да види Сара, преди да знае какво точно да й каже.

Джейд отвори вратата.

— Как разбра толкова бързо? — попита тя брат си, когато той профуча покрай нея.

— Трябва да говоря с Кейн — заяви Нейтън.

Той погледна във всекидневната, но тя беше празна и тогава се обърна към сестра си.

— Къде е той? По дяволите, не е излязъл, нали?

— Не, той е в кабинета — отвърна Джейд. — Нейтън, никога не съм те виждала в такова състояние — добави тя. — За Сара ли се безпокоиш? Тя е добре. Току-що я настаних в стаята за гости.

Нейтън вече беше прекосил половината коридор, преди сестра му да довърши обяснението си. Тогава той се обърна.

— Тя е тук? Как е…

— Колин я доведе при нас — обясни Джейд. — Нейтън, моля те, говори по-тихо. Оливия току-що си легна за следобеден сън и ако я събудиш този път, Стернс ще те подгони със секирата.

Тези думи накараха Нейтън да се ухили.

— Съжалявам — прошепна той.

Той погледна към кабинета на Кейн. Джейд се провикна:

— Аз се извиних на Сара, че така безсрамно направих погрешен извод. А ти, Нейтън?

— Погрешен извод? — попита той.

Тя го догони.

— Не — скръцна със зъби тя. — Искам да знам дали си помолил Сара да те извини, че си я обвинил за предателството, братко. Знам, че тя не е могла да го направи. Тя те обича, Нейтън. Тя също така възнамерява да те напусне.

— Няма да й позволя да замине където и да е — отвърна Нейтън.

Кейн чу високия глас на зет си., Той седна зад бюрото си и се направи, че е погълнат от вестника, който четеше.

Нейтън не почука, той нахълта вътре и затръшна вратата, като я ритна с тока на ботуша си. Звукът на затръшнатата врата беше последван от бебешки рев.

— Трябва да говоря с теб.

Кейн сгъна вестника си, като се опитваше да даде няколко секунди на Нейтън, за да се успокои. Той го подкани да седне.

— Искаш ли малко бренди? — попита той. — Изглежда, че имаш нужда от него.

Нейтън отклони предложението, а също така и не седна. Кейн се облегна в стола си и започна да наблюдава зет си, който сновеше напред-назад, докато търпението му се изчерпа.

— Каза, че искаш да говориш с мен — подкани го той.

— Да.

Минаха още пет минути, преди Кейн да опита отново.

— Изплюй камъчето, Нейтън.

— Трудно е.

— Това вече го разбрах — отвърна Кейн.

Нейтън кимна и продължи да крачи.

— По дяволите, ще седнеш ли? Завива ми се свят да те гледам.

Нейтън изведнъж спря и застана пред бюрото на Кейн. Кейн реши, че е готов да се сбие.

— Имам нужда от помощта ти.

Кейн нямаше да бъде изненадан, ако зет му е повръщал съвсем скоро — лицето му беше сиво и изглеждаше сякаш го измъчва остра болка.

— Добре, Нейтън — каза Кейн. — Ще ти помогна по всякакъв начин, по който мога. Кажи какво искаш.

Нейтън го погледна недоверчиво.

— Ти дори не знаеш какво искам и въпреки това веднага обещаваш да ми помогнеш. Защо?

Кейн въздъхна дълбоко.

— Ти никога не си молел никого за нищо, нали, Нейтън?

— Да.

— Страшно ти е трудно, нали?

Нейтън сви рамене.

— Научих се да не завися от другите, но сега не мога да мисля спокойно.

— Ти също така си се научил да не вярваш на никого, нали?

— Какво имаш предвид?

— Сара каза, че ти си очаквал тя да те предаде. Така ли е?

Нейтън отново сви рамене.

— Виж — каза Кейн. — Когато се ожених за сестра ти, ти ми стана брат. Разбира се, че ще ти помогна. Нали за това е семейството.

Нейтън отиде до прозореца и се загледа навън. Ръцете му бяха скръстени зад гърба.

— Предполагам, че Сара е загубила част от вярата си в мен.

Кейн реши, че това е доста меко казано.

— Тогава помогни й да си я възвърне отново — предложи той.

— Как?

— Обичаш ли я, Нейтън?

— Грижа ме е за нея — отговори той. — Започнах да осъзнавам, че тя не ми е враг. Тя ми е другар — добави той рязко. — Тя ми мисли доброто, също както и аз й мисля доброто.

Кейн погледна към небето.

— Колин ти е другар, Нейтън. Сара ти е съпруга. — Като видя, че Нейтън не реагира, Кейн продължи да го подстрекава.

— Искаш ли да прекараш остатъка от живота си със Сара? Или тя е само неприятност, която трябва да изтърпиш, за да получиш подаръка на краля?

— Не мога да си представя да живея без нея — каза Нейтън с развълнуван глас.

— Значи Сара е малко повече от твой другар, нали?

— Разбира се — измърмори Нейтън. — За Бога, тя ми е жена. Колин ми е другар.

Двамата замълчаха за минута.

— Нямах представа, че… да те е грижа може да бъде толкова изнервящо. Аз разруших всичко, Кейн. Аз унищожих вярата на Сара в мен.

— Тя обича ли те?

— Разбира се, че ме обича — отговори незабавно Нейтън. — Или поне ме обичаше — той въздъхна и добави. — Матю беше прав. През цялото време Сара без задръжки ми даваше любовта си. Тя е като цвете, а аз го смачках.

Кейн се опита да прикрие усмивката си.

— Като цвете ли, Нейтън? Господи, ти си загубен. Станал си… сладкодумен.

Нейтън не му обърна никакво внимание.

— Тя си мисли, че е допълнителен багаж, който трябва да нося, за да получа земята и жълтиците. Първоначално това беше истина, но сега всичко се е променило.

— Нейтън, кажи й просто какво чувстваш.

— Сара е нежна — заяви Нейтън. — Тя заслужава нещо по-добро от мен, но проклет да бъда, ако позволя някой друг да я докосне. Трябва да оправя нещата. Аз стъпках…

Кейн го прекъсна.

— Знам, знам. Стъпкал си цветето й.

— Сърцето й, по дяволите — промърмори Нейтън. — Разбери го правилно, за Бога.

Тъй като Нейтън не го гледаше, Кейн реши, че е безопасно да се усмихне.

— Значи какво ще правиш? — попита той.

Още пет минути минаха в мълчание. Тогава Нейтън се изпъчи и се обърна, за да погледне Кейн.

— Ще възстановя вярата й в мен.

Кейн реши, че нищо добро не го очаква, ако напомни на Нейтън, че е предложил абсолютно същото само преди десет минути. Вместо това, той каза:

— Това е добра идея. Кажи ми какъв е планът ти, за да постигнеш това…

— Ще й покажа — прекъсна го Нейтън. — По дяволите, защо не помислих за това по-рано?

Тъй като не знам за какво говориш, не мога да ти отговоря.

— Толкова е просто, дори глупак би го разбрал. Имам нужда от помощта ти, за да го изпълня.

— Вече казах, че ще ти помогна.

— Трябва ми съвет, Кейн. Ти си специалист по жените — добави той с категоричен тон.

Това заявление беше новина за Кейн и той искаше да попита Нейтън как е стигнал до този извод, но зет му отговори, преди той да попита.

— Джейд никога нямаше да улегне. Тя е властна.

Кейн започна да се хили, но изведнъж се намръщи, когато Нейтън добави.

— Не мога да го разбера. Ти трябва да имаш нещо, което само тя може да… оцени.

Но Кейн нямаше възможност да отговори на язвителната забележка.

— Трябва ми помощта ти за Лутер Грант — заяви Нейтън.

— За Бога, Нейтън, ще престанеш ли да скачаш от тема на тема? Ти току-що поиска съвет относно жените, а сега…

— Грант ще трябва да говори с нас — настоя Нейтън.

Кейн се облегна назад в стола си.

— Така или иначе щях да го търся. Той ще си получи заслуженото.

— Той може да избяга — каза Нейтън.

— Не предизвиквай съдбата. Скоро ще разберем.

— Той трябва да признае, че е част от заговора преди бала на Фарнмаунт. Ако Грант е избягал, имаме само два дена да го открием.

— Ще имаме писмените му признания преди това — обеща Кейн. — Но защо балът на Фарнмаунт е крайният ти срок.

— Защото всички идват в Лондон за този бал.

— Ти никога не си бил.

— Тази година ще бъда.

Кейн кимна.

— Знаеш ли, Нейтън, винаги съм харесвал това събитие. Това е единственият бал, който роднините ти посещават.

— Това е единственият бал, на който ги канят — отвърна Нейтън.

Той се облегна на перваза на прозореца и се усмихна на зет си.

Кейн все още не разбираше какво планира Нейтън. Той знаеше, че ако го подкани, няма да научи нищо. Нейтън щеше да му каже, когато бъде готов за това.

— Всички се страхуват да ходят на бала, защото се опасяват, че може да се окажат следващата жертва на чичо ти Дънфорд — отбеляза Кейн и добави с усмивка.

— Но те също така се страхуват, че ще пропуснат и евентуалния му провал. Дънфорд наистина осигурява добро забавление. Той ми напомня за Атила, облечен в официални дрехи. Ти също мислиш за това, нали, Нейтън?

Зет му почти не чу какво бърбори Кейн. Още две-три минути минаха в мълчание.

— Принцът-регент също присъства на бала.

Погледът на Кейн просветна. Той се отпусна в стола си.

— Да — съгласи се той. — А като се замисля и всички от рода Уинчестър го правят.

— Мен ме интересува само един Уинчестър — каза Нейтън. — Уинстън.

— Мислиш ли, че за тогава е планирал скандала за баща ти? По дяволите, май е така — продължи Кейн.

— Каква по-добра възможност от това?

— Можеш ли да организираш среща със сър Ричардс? Искам да го осведомя за всички факти, колкото може по-бързо.

— Военният министър вече знае за Грант. Говорих с него тази сутрин. Сигурно в този момент вече разговаря с предателя.

— Ако не се е скрил — измърмори Нейтън.

— Той няма основание да мисли, че знаем за него. Престани да се безпокоиш за Грант и ми кажи какво смяташ да правиш.

Нейтън кимна и продължи да обяснява плановете си. Когато приключи, Кейн се усмихна.

— Ако щастието е на наша страна, ще можем да организираме срещата най-рано утре сутринта.

— Да — отвърна зет му и се отмести от прозореца. — Сега за Сара. Някой трябва да се грижи за нея отблизо, докато се реши това. Не искам Уинчестър да се доберат до нея, докато уреждам нещата. Ако нещо й се случи, Кейн, не знам какво…

Той не довърши.

— Джимбо е в кухнята и опустошава шкафовете. Той вече ни показа, че само той ще пази Сара. Той няма да й даде да си тръгне от тук. Ние с Джейд също ще я наблюдаваме. Мислиш ли, че ще се върнеш тук преди утре сутринта?

— Ще се опитам — каза Нейтън. — Точно сега трябва да говоря с Колин. Редно е той да одобри плана ми, преди да го осъществя.

— С риск да се проявя като невежа, защо Колин трябва да даде съгласието си относно Грант?

— Сега не говоря за Грант — обясни Нейтън. — Аз говоря за Сара, Кейн, обърни внимание на това.

Кейн въздъхна дълбоко.

— Опитвам се.

— Искам да те помоля за още една услуга.

— Да?

— Ти винаги наричаш Джейд с тези смешни мили имена.

— Джейд обича да чува тези смешни мили имена — промърмори Кейн.

— Това имам предвид — каза Нейтън, като кимна бързо с глава. — Сара също ще ги хареса.

Кейн го погледна недоверчиво.

— Ти искаш да наричам Сара със същите нежни думи, с които аз наричам жена си?

— Разбира се, че не — изскърца със зъби Нейтън. — Искам да ми ги напишеш на един лист.

— Защо?

— За да ги знам, по дяволите! — изрева Нейтън. — За Бога, Кейн, защо усложняваш нещата? Просто ги напиши и остави листа на бюрото.

Кейн не се осмели да се засмее, но се усмихна. Гледката как Нейтън прави справка със записките, опитвайки се да ухажва жена си, щеше да бъде неповторима.

— Да, ще ти ги оставя на бюрото — каза той, когато Нейтън го погледна.

Нейтън се отправи към вратата.

— Смяташ ли поне да видиш Сара преди да тръгнеш? — попита Кейн.

Нейтън поклати глава.

— Първо трябва да подготвя всичко.

Кейн не пропусна тревогата в гласа му.

— Любовните думи не са необходими, Нейтън, ако просто й кажеш какво е на сърцето ти.

Зет му не реагира на това предложение. Кейн най-накрая разбра.

— Ти се страхуваш да се срещнеш с нея, нали?

— По дяволите, ако се страхувам — изрева Нейтън.

— Просто искам всичко да е наред.

Джейд минаваше покрай библиотеката, когато чу смеха на мъжа си. Тя се спря и се заслуша, но единствената част от разговора, която дочу, не й изясни нищо.

Нейтън току-що беше заявил, че ще поправи цветето си. Трябвало му само време, за да открие как.

Какво, за Бога, имаше той предвид, помисли Джейд.