Серия
Шпиони на короната (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gift, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 11

В деня, когато хвърлиха котва в дълбоките води до карибското имение на Нора, Сара научи, че съпругът й има повече от две титли. Той не беше само маркиз на Сент Джеймс и граф на Уейкърсфийлд.

Той също беше и Пейгън Езичника.

Сара беше толкова шокирана от тази новина, че буквално припадна върху леглото. Тя не беше подслушвала нарочно, но люкът на каютата й беше отворен и двамата моряци говореха прекалено високо. Едва когато те започнаха да говорят шепнешком, Сара започна да се вслушва в разговора им.

Тя не повярва на ушите си, докато не чу гласа на Матю, който се намеси в разговора и ясно заговори за плячката, която си бяха разделили при последното им нападение.

Тогава тя беше принудена да седне.

Всъщност Сара не беше толкова изплашена, колкото ужасена от това откритие. Страхуваше се единствено за Нейтън и всеки път, когато се замислеше за рисковете, които поема, като напада други кораби, й призляваше.

Всяка мрачна мисъл я водеше към друга. Тя си го представяше как крачи към бесилото. Но тя си позволи само за миг да се замисли за тази ужасяваща възможност. Когато започна да й се повдига, тя положи усилия над себе си и се отърси от черните си мисли.

Сара щеше да бъде напълно отчаяна, ако не бяха последните думи на Честър, които чу. Морякът беше признал, че е много щастлив, че пиратският живот е останал зад гърба му. Повечето от мъжете, беше добавил той, бяха склонни да създадат семейства и натрупаните по нечестен начин спестявания щяха да им помогнат добре да започнат нов живот.

Това толкова я облекчи, че тя започна да плаче. Нямаше да се налага да спасява Нейтън от самия него. Той очевидно беше разбрал по какъв грешен път е вървял. Господи, тя се молеше това да е така. Тя не можеше да понесе мисълта, че може да го загуби. Тя го обичаше толкова отдавна, че не можеше да си представи да живее без неговото мърморене, без неговите ревове и без неговата обич.

Цяла сутрин Сара се тревожи за Нейтън. Тя не можеше да се освободи от страха. Ами ако някой от хората му предаде съпругът й? В последно време наградата за главата на Пейгън беше станала огромна. Не, не, не мисли за това, каза си тя. Мъжете му бяха много верни. Да, тя беше забелязала това. Защо да предизвиква съдбата? Каквото имаше да се случва, щеше да се случи, независимо колко се е измъчвала преди това.

Независимо от всичко, тя щеше да подкрепи съпруга си и да го защитава по всеки възможен начин.

Беше ли Матю доверил тъмното си минало на Нора? И ако беше, беше ли й казал, че Нейтън е Пейгън? Сара реши, че никога няма да се опита да научи. Тя нямаше да казва на никого, дори на милата си леля, какво беше научила. Тайната щеше да отиде с нея в гроба.

Когато Нейтън слезе в каютата да вземе жена си, той я намери да седи на ръба на леглото и да гледа пред себе си с невиждащи очи. Беше горещо като в пещ, но Сара трепереше. Той реши, ме тя не се чувства добре. Лицето й беше бледо, но най-тревожното беше, че тя не му каза нито дума.

Безпокойството му нарасна, когато тя мълчаливо седна в лодката, която ги откара на брега. Тя беше отпуснала ръце в скута си, гледаше в пода и изобщо не проявяваше интерес към пейзажа.

Нора седеше до Сара и не спираше да говори. По-възрастната жена изтри чело с носната си кърпичка и започна да си вее с ветрилото, за да се разхлади.

— Ще отнеме ден-два да свикнем с жегата — отбеляза Нора. — Между другото, Нейтън — добави тя, — само на около половин миля от дома ми има прекрасен водопад. Водата идва от планината и е кристално чиста. Събира се в един вир и може да отведеш Сара да поплува.

Нора се обърна към племенницата си.

— Сара, може би сега ще се научиш да плуваш.

Сара не й отговори. Нора я побутна с лакът, за да привлече вниманието й.

— Съжалявам — каза Сара. — Какво каза преди малко?

— Сара, за какво мечтаеш? — попита Нора.

— Не мечтая.

Казвайки това, тя погледна Нейтън и се намръщи. Той не знаеше какво означава това.

— Тя не се чувства добре — каза той на Нора.

— Чувствам се отлично — отвърна Сара.

Безпокойството на Нора ясно пролича по изражението на лицето й.

— Ти беше ужасно замислена — отбеляза тя. — Жегата ли те безпокои?

— Не — отвърна Сара. Тя леко въздъхна. — Мислех си за… някои неща.

— Нещо специално? — полюбопитства Нора.

Сара продължи да гледа Нейтън. Той повдигна вежди като видя, че тя не отговори веднага на леля си. Нора наруши мълчанието, като повтори въпроса си:

— Предположих, че сега е най-подходящото време да се научиш да плуваш.

— Аз ще те науча.

Нейтън доброволно предложи услугите си. Сара му се усмихна.

— Благодаря за предложението, но не мисля, че искам да се науча да плувам. Не е необходимо.

— Разбира се, че е — отвърна той. — Ще се научиш още преди да се върнеш в Англия.

— Не желая да се науча — каза отново тя. — Не ми е необходимо да знам да плувам.

— Какво имаш предвид? Защо не ти е необходимо? — попита Нейтън. — Разбира се, че е нужно да знаеш да плуваш.

— Защо?

Тя изглеждаше истински объркана и раздразнението му малко намаля.

— Сара, няма да се страхуваш, че може да се удавиш, ако знаеш да плуваш.

— Но аз и сега не се страхувам — отвърна тя.

— По дяволите, а би трябвало.

Тя не можа да разбере защо той толкова се ядоса.

— Нейтън, няма да се удавя.

— Защо няма да се удавиш?

— Ти няма да позволиш — усмихна се тя.

Нейтън постави ръце на коленете си и се облегна назад.

— Права си — започна той, — няма да позволя да се удавиш.

Сара кимна и се обърна към Нора.

— Виждаш ли, Нора? Наистина не е необходимо…

Но Нейтън я прекъсна.

— Обаче — той повиши тон, — какво ще стане, когато не съм с теб?

Сара го погледна с раздразнение.

— Тогава няма да влизам във водата.

Той въздъхна дълбоко.

— Ами ако паднеш случайно във водата?

— Нейтън, това ми звучи като аргументите, които ми изложи за това, че трябва да се науча да се защитавам — каза тя и гласът й беше изпълнен със съмнение.

— Това са точно същите аргументи — отвърна той. — Не искам да се тревожа за теб. Ти ще се научиш да плуваш и приключваме със спора.

— Нора, забеляза ли как ми вика през цялото време? — попита Сара.

— Не се опитвай да ме въвлечеш в спора — отвърна леля й. — Няма да застана на ничия страна.

Двамата съпрузи потънаха в мълчание. Никой не обели дума, докато не стигнаха кея. Най-накрая Сара забеляза пейзажа.

— О, Нора — прошепна тя, — всичко е още по-зелено и по-буйно, отколкото си го спомням.

Тропическият рай беше изпъстрен с всички цветове на дъгата. Сара застана на кея и се загледа към хълмовете в далечината. Слънцето проникваше през палмите и огряваше множеството червени цветя, които осяваха планините чак до върховете.

Оцветените в различни нюанси на розово и зелено къщи с наклонени червени покриви изглеждаха великолепно на фона на хълмовете, които заобикаляха залива. На Сара й се прииска да имаше време да вземе въглените и скицника си и да може да нарисува тази божествена картина. Но тя веднага осъзна, че няма да може да пресъздаде това величие и въздъхна леко.

Нейтън застана до нея. Невинното възхищение, изписано на лицето й, накара дъха му да секне.

— Сара? — попита той, когато видя сълзи в очите й. — Случило ли се е нещо?

Тя му отговори, без да отмества поглед от хълмовете.

— Нали е великолепна, Нейтън?

— Какво е великолепно?

— Картината, която Господ е създал — прошепна тя. — Погледни хълмовете. Виждаш ли как ги огрява слънцето? О, Нейтън, наистина е великолепно.

Нейтън не погледна нагоре. Той гледаше лицето на жена си. Сърцето му бавно започна да се стопля, душата му също. Той не можа да се въздържи и протегна ръка да я докосне, после бавно погали с пръст бузата й.

— Ти си великолепна — прошепна той. — Ти виждаш само красивото в живота.

Сара беше удивена от емоционалната сила в гласа му. Тя се обърна и му се усмихна.

— Наистина ли? — прошепна тя.

Божественият миг изчезна. Преди да успее дори да мигне, поведението на Нейтън се промени. Той отново стана невъздържан, когато й нареди да престане да си губи времето.

Сара се запита дали някога ще може да го разбере. Докато вървеше до леля си по дървените дъски, които водеха до сушата, тя реши, че съпругът й е много загадъчна личност.

— Сара, скъпа, ти се мръщиш. Жегата ли започва да те тормози?

— Не — отвърна тя. — Тъкмо мислех колко объркващ човек е съпругът ми — обясни тя. — Нора, той всъщност се опитва да ме направи самостоятелна — призна тя. — Нейтън ме накара да разбера колко зависима се опитвам да бъда. Аз просто мислех, че така трябва — добави тя, свивайки рамене. — Аз мислех, че той трябва да се грижи за мен, но може би съм грешала. Мисля, че той ще продължи да ме обича, дори ако мога сама да се защитавам.

— Мисля, че той ще бъде много горд от усилията ти — отговори Нора. — Наистина ли искаш да зависиш от снизхождението на един мъж? Помисли за майка си. Тя не е омъжена за мъж, който е толкова грижовен, колкото Нейтън.

Нора й даде тема за размисъл. Сара не беше мислила за възможността Нейтън да се окаже жесток човек. Но какво, ако се окаже?

— Трябва да помисля върху това, което каза — прошепна тя.

Нора я потупа по ръката.

— Ти ще обмислиш всичко, скъпа. Не се мръщи толкова, ще те заболи главата. Господи, нали е прекрасен ден?

По пътеката се шляеха няколко мъже. Те всички зяпнаха Сара, когато тя мина покрай тях. Нейтън изръмжа, щом забеляза нахалните им и похотливи погледи и когато един от тях, явно твърде очарован, подсвирна леко, той направо побесня. Когато мина покрай мъжете, той неочаквано стовари юмрука си върху лицето му.

Ударът изпрати мъжа във водата. Като чу плясъка, Сара погледна назад през рамо. Това беше неволно движение, защото в момента тя разсъждаваше върху това, което й каза Нора. Тя срещна погледа на Нейтън.

Той й се усмихна. Тя също му се усмихна, преди да се обърне.

Всички мъже, освен един, се отместиха от пътя на Нейтън. Най-неблагоразумният от мъжете имаше месест нос и беше кривоглед.

— Тя е прелестна, нали? — отбеляза той.

— Тя е моя — изръмжа Нейтън, и вместо да удари наглия мъж, просто го избута от кея.

— Момко, доста си непредпазлив, не мислиш ли? — каза провлачено Джимбо. Той се усмихна и добави — Тя е съпруга.

— Жената не осъзнава собствената си привлекателност — промърмори Нейтън. — Сигурен съм, че нямаше да ходи така, ако забелязваше как я зяпат.

— Как точно ходи? — попита Джимбо.

— Много добре знаеш за какво говоря. Начина, по който… — той не довърши обяснението, а съсредоточи вниманието си върху последната забележка на Джимбо.

— И тя не е просто съпруга, Джимбо. Тя е моята съпруга.

Джимбо реши, че достатъчно се е заяждал с Нейтън. Момчето започваше да се ядосва.

— Като гледам мястото, виждам, че няма да можем да получим нужните материали за поправка на мачтата.

Мрачното пророчество се оказа истина. След като Нейтън изпрати Сара, Нора и Матю да се настанят в къщата на Нора, той се отправи с Джимбо да разучат малкото селище.

Не след дълго Нейтън се съгласи, че ще трябва да отплават към по-голямо пристанище. Според картите най-близкото подходящо пристанище беше на два дена път.

Нейтън знаеше, че съпругата му няма да иска и да чуе за ново пътуване. Докато се изкачваше по хълма, той реши да й каже веднага и да приключи с неизбежния скандал.

Нейтън беше леко изненадан, когато стигна къщата на Нора. Той беше очаквал на намери малка виличка, но домът на Нора беше поне три пъти по-голям от това, което беше очаквал. Сградата беше просторна, на два етажа. Отвън беше боядисана в бледо розово. Верандата, която обикаляше къщата отпред и отстрани беше боядисана в бяло.

Сара седеше на един люлеещ се стол до главния вход.-Нейтън се качи по стълбите и заяви:

— Утре заминавам с половината от екипажа.

— Разбирам.

Тя се опитваше да контролира изражението на лицето си. Изведнъж я обзе паника. Мили Боже, на нов пиратски поход ли отиваше той? Нора беше споменала, че къщата й на острова е разположена близо до свърталище на пирати, което се намира малко по-надолу по крайбрежието. Дали Нейтън щеше да се срещне със стари познати и да се отправи на последното си приключение?

Тя въздъхна дълбоко. Тя знаеше, че прави предположения, но не можеше да се спре.

— Трябва да отидем до по-голямо пристанище, Сара, за да набавим материалите, необходими за поправката на Морския ястреб.

Тя не повярва нито дума. За Бога, Нора живееше в рибарско селище и рибарите със сигурност разполагаха с достатъчно материали. Тя обаче нямаше да каже на Нейтън какво предполага. Когато той бъде готов да й каже, че той е Пейгън, ще го направи. Дотогава тя ще се преструва, че му вярва.

— Разбирам — прошепна Сара отново.

Нейтън беше изненадан, че тя прие всичко с такава лекота. Той беше свикнал да спори за всяко малко нещо. Промяната в поведението й всъщност го разтревожи. През целия ден тя се беше държала странно.

Той се облегна на парапета и зачака тя да каже още нещо, но Сара стана и влезе в къщата.

Той я настигна в коридора,

— Няма да отсъствам дълго — каза й той.

Тя продължи да върви. Беше стигнала до втория етаж, когато той я сграбчи за раменете.

— Сара, какво ти е?

— Нора определи за нас втората стая вляво, Нейтън. Имам малко багаж, но може би ще е добре да изпратиш някой от мъжете да го донесе.

— Сара, ти няма да стоиш тук толкова дълго — възрази Нейтън.

— Разбирам.

Тя искаше да му извика: Ами, ако те убият в морето? Тогава какво, Нейтън? Дали някой ще си направи труда да дойде тук поне да ми каже? Господи, беше ужасяващо да мисли за това.

Тя се освободи от ръцете му и продължи. Нейтън отново я последва.

Спалнята, определена за тях, гледаше към морето. Двойният прозорец беше отворен и приспивната песен на вълните, които се разбиваха в скалите, се лееше из просторната стая. Между двата прозореца беше разположено голямо легло с балдахин, покрито с прекрасни многоцветни завивки. Голямо зелено кресло, тапицирано с кадифе, стоеше близо до гардероба, недалеч от вратата. Цветът на пердетата беше в тон с тапицерията на креслото.

Сара се отправи към гардероба и започна да окачва роклите си.

Нейтън се облегна на вратата и около минута наблюдаваше жена си.

— Добре, Сара. Нещо те тревожи и аз искам да знам какво е то.

— Нищо не ме тревожи — каза тя с треперещ глас, без да се обръща.

По дяволите, помисли той, определено нещо не беше наред и той нямаше да напусне стаята, докато не разбере какво е то.

— Пожелавам ти безопасно пътуване, съпруже. Довиждане.

Той изръмжа:

— Няма да заминавам до утре.

— Разбирам.

— Престани да казваш разбирам — изкрещя той. — По дяволите, Сара, искам да престанеш да се държиш толкова студено с мен. Не ми харесва.

Тя се обърна, за да може той да види, че се е намръщила.

— Нейтън, безброй пъти съм те молила да не използваш в мое присъствие богохулства, защото не ми харесва, но ти продължаваш, нали?

— Това не е същото — промърмори той.

Той изобщо не беше раздразнен от това, че тя почти му изкрещя. Фактът, че тя отново се раздразни, му достави удоволствие. Тя не се държеше студено или безразлично.

Сара не можа да разбере, защо той й се усмихва. Той изглеждаше облекчен. Поведението му беше безсмислено. Нейтън очевидно беше прекарал продължително време, изложен на горещото слънце.

В главата й се зароди план.

— След като използваш богохулства, ще трябва да предположа, че ти доставя огромно удоволствие, когато употребяваш такива неприлични думи — тя престана да се усмихва. — Реших, че аз също ще употребявам греховни думи — само да проверя дали правилно съм предположила. Ще открия, дали ти харесва да чуваш съпругата ти да говори по този начин.

Смехът му не я смути.

— Единствените неприлични думи, които знаеш са по дяволите, Сара, защото това са единствените богохулства, които съм употребявал в твое присъствие. Винаги съм се съобразявал — добави той, кимайки с глава.

Тя поклати глава.

— Чувала съм те да употребяваш и други, когато не си знаел, че съм на палубата. Също така съм чувала цветистия речник на екипажа.

Той започна да се смее отново. Мисълта нежната му женица да употребява неприлични думи му се стори крайно забавна. Тя беше толкова женствена, толкова нежна и сладка жена и той не можеше дори да се представи тя да употребява груби думи. Това не беше в природата й.

Викът на Матю прекъсна разговора им:

— Нора ви чака и двамата в гостната — извика той по стълбите.

— Ти върви долу — нареди Сара. — Имам още две рокли и съм готова. Кажи й, че веднага слизам.

Нейтън не беше доволен от това прекъсване, защото добре се забавляваше. Той въздъхна и се отправи към вратата.

Сара имаше последната дума. Гласът й беше изненадващо весел, когато каза:

— Нейтън, дяволски топъл следобед, нали?

— По дяволите, така е — отвърна той през рамо.

Той нямаше намерение да й покаже, че не му харесва да я слуша да говори като обикновена уличница. Това, което Сара казваше, когато са сами, беше едно, но той беше сигурен, че тя няма никога да употреби подобни богохулства пред други.

Той получи възможност да провери тази своя сигурност много по-рано, отколкото очакваше.

Върху брокатното канапенце в гостната до Нора седеше посетител. Матю стоеше пред прозореца. Нейтън кимна на приятеля си и се отправи към Нора.

— Нейтън, скъпи, бих желал та ти представя преподобния Оскар Пикеринг — тя се обърна към госта си и добави — Племенникът ми е маркиз Сент Джеймс.

Той едва се въздържа да не се засмее. Възможността беше прекалено добра, за да я подмине.

— Вие сте свещеник? — попита той с широка усмивка.

Нора никога не беше виждала Нейтън толкова любезен. Той се протегна и стисна ръка на викария. Тя предполагаше, че той ще се почувства също толкова неудобно, колкото и Матю. Нещастникът изглеждаше като болен.

Сара влезе в гостната точно в момента, когато Нейтън се разполагаше в един от столовете срещу канапето. Той протегна дългите си крака напред и се усмихна като глупак.

— Оскар е новият временно управляващ на селото каза Нора на Нейтън.

— Отдавна ли познаваш Оскар? — попита Нейтън, преди да забележи Сара, която стоеше до вратата.

— Не, току-що се запознахме, но настоях леля ви да ме нарича по малко име.

Сара продължи напред и направи безупречен реверанс пред техния гост. Новият пълномощник на правителството беше дребен човек с кръгли очила, кацнали върху носа му. Той носеше колосана яка и черен костюм, маниерите му бяха най-изискани. Той се отнесе благоразположено и със снизхождение към Сара — главата му беше отметната назад и той я гледаше през очилата си.

Той продължи да хвърля бързи погледи на Нейтън. На лицето му беше изписано явно пренебрежение.

Сара изобщо не го хареса.

— Скъпа — започна Нора, — бих желала да ти представя…

Нейтън я прекъсна.

— Името му е Оскар и той е новият временно управляващ на селото.

Той съзнателно пропусна да отбележи, че мъжът същевременно е и свещеник.

— Оскар, тази прекрасна млада дама е племенницата ми и съпруга на Нейтън, разбира се. Лейди Сара.

Пикеринг се усмихна и се премести на стола до Нейтън.

— Приятно ми е да се запознаем, лейди Сара.

Сара се усмихна, както го изискваше етикетът. Очилата на мъжа сигурно здраво стискаха носа му, помисли тя, защото имаше изключително висок носов глас.

— Трябваше първо да изпратя съобщение и да поискам да ме приемете — каза Пикеринг, — но правех всекидневната си разходка и не можах да се сдържа, като видях цялата суматоха горе. Любопитството ме доведе дотук. Има няколко противни на вид мъже на верандата ви, лейди Нора, и бих ви посъветвал да накарате слугите си да ги изгонят. Не трябва да общувате с по-низши, разбирате ли. Не е прието.

Като направи последната си забележка, Пикеринг се намръщи на Матю. Сара беше доста изненадана от грубостта на госта си. Той не беше толкова възпитан, колкото се опитваше да се представи, знаеше тя, защото не стана, когато тя влезе в стаята. Сигурно е някой мошеник.

Във вълнението си тя взе едно ветрило от масата, отвори го с едно поклащане на китката и започна да го размахва усърдно напред-назад пред лицето си.

— Никой няма да гони никого — заяви Нейтън.

— Мъжете са от екипажа на маркиза — намеси се Нора.

Сара отиде и застана до Матю. Това беше признак на привързаност и бавното примигване на Матю й показа, че той е разбрал. Тя се усмихна.

Тогава Нейтън привлече вниманието й.

— Съпругата ми току-що спомена за жегата — каза той лениво. Погледът му беше насочен към Сара и тя забеляза дяволската му усмивка. — Какво точно каза, жено? — попита невинно той.

— Не си спомням — отвърна тя;

Удоволствието, което се изписа върху лицето на мъжа й, я накара да промени решението си.

— О, да. Сега си спомням. Казах, че е дяволски топло. Не мислите ли, господин Пикеринг?

Очилата се смъкнаха до върха на носа на правителствения чиновник. Матю също изглаждаше изненадан. Тя забеляза, че Нейтън също престана да се усмихва.

Сара се усмихна още по-любезно.

— Жегата винаги ми причинява дяволско главоболие — заяви тя.

Тя отново забеляза реакцията на околните. Матю я гледаше сякаш едва сега е видял, че има повече от един нос.

Милият й съпруг я зяпаше. Това не беше никак добре. Тя беше претърпяла пълно поражение и се закле, че никога вече няма да употребява неприлични думи.

Тя се надяваше Нора да я разбере, когато й обясни срамната си постъпка. Тогава тя въздъхна леко и се облегна на перваза на прозореца.

— Да, днес е наистина гадно.

Нейтън стана от стола си. Изправи се като човек, който току-що е чул неприлично предложение и не може да го повярва. Той я накара да повтори.

— Какво каза току-що? — изрева той.

Тя беше щастлива да му угоди.

— Казах, че днес наистина е гадно.

— Достатъчно — изкрещя Нейтън.

Матю трябваше да седне. Нора започна да кашля, за да прикрие смеха си. Господин Пикеринг беше станал от стола си и се отправяше към другия край на стаята. Той стискаше някаква книга в ръка.

— Трябва ли да си тръгвате толкова скоро, господин Пикеринг? — извика Сара.

Лицето й беше скрито зад ветрилото и той не можа да види усмивката й.

— Наистина ми се налага — заекна гостът.

— Вие наистина бързате — каза Сара. Тя свали ветрилото и се отправи към коридора. — Държите се сякаш някой ви е ритнал по…

Тя не изрече последната дума, защото Нейтън запуши устата й с ръка. Тя отблъсна ръката му.

— Щях само да кажа отзад.

— О, не — възрази Нейтън.

— Сара, какво, за Бога, се е случило с теб? — провикна се Нора.

Сара се отправи към леля си.

— Прости ми. Надявам се, че не съм те обезпокоила прекалено много, Нора, но Нейтън обича да употребява неприлични думи и реших и аз да опитам. Всъщност не ме е много грижа за този нов правителствен чиновник — призна тя. — Но, ако желаеш, аз, разбира се, ще го догоня и ще му се извиня.

Нора поклати глава.

— Аз също не го харесах много — призна тя.

Двете жени се правеха, че не забелязват Нейтън, който стоеше пред тях. Сара се приближи още до Нора. Тя се чувстваше така, сякаш някой всеки момент ще я нападне. Изобщо не я беше грижа за това чувство. Тя нервно прочисти гърлото си, но се усмихваше смело, когато каза:

— Каква беше тази книга, която забелязах в ръцете на господин Пикеринг? Да не си му услужила с някой от романите си, лельо? Не мисля, че трябва да му се вярва, че ще ти я върне. Той не ми изглежда благонадежден.

— Той не носеше роман — каза Нора с нежна усмивка. — Това беше библия. О, небеса, наистина трябваше да ти обясня по-рано?

— Да обясниш какво? — попита Сара. — Да не искаш да кажеш, че този надут мъж носи със себе си библия? Ако това не е лицемерие, то не знам тогава какво е.

— Сара, повечето от свещениците носят библии.

Сара бавно започна да схваща.

— Свещеник? Нора, ти каза, че той е новият временно управляващ.

— Да, скъпа, той е представител на правителството, но също така е пастор на единствената църква в селото. Той се отби да ни покани за неделната служба.

— О, Господи!

След този стон Сара затвори очи.

В продължение на минута никой не обели дума. Нейтън продължаваше да зяпа жена си. Сара продължаваше да се изчервява, а Нора продължаваше да се бори със смеха. Дълбокият глас на Матю наруши мълчанието.

— Това сега, лейди Сара, наистина е гадно.

— Внимавай какво говориш, Матю — нареди Нейтън.

Той сграбчи ръката на Сара и я издърпа от канапето.

— Мога само да си представя каква ще е темата на литургията в неделя — заяви Нора.

Тя избухна в смях и след секунди вече имаше нужда от кърпа, за да изтрие сълзите си.

— Господи, мислех, че ще умра, когато така небрежно отбеляза…

— Това не е забавно — намеси се Нейтън.

— Знаеше ли? — попита в същия момент Сара.

Нейтън се направи, че не разбира.

— Да знам какво?

— Че Пикеринг е свещеник?

Той бавно кимна.

— Ти си виновен — извика Сара. — Никога нямаше да се опозоря, ако не ме беше предизвикал. Сега разбираш ли какво имам предвид? Ще престанеш ли да употребяваш богохулства?

Нейтън прегърна жена си и я притисна до себе си.

— Нора, извинявам се за неприличните думи на жена си. Сега ни покажи как да стигнем до водопада.

Той погледна към Сара.

— Ще вземеш първия си урок по плуване, Сара, и ако употребиш още една неприлична дума, заклевам се, че ще те оставя да се удавиш.

Нора ги отведе към задната част на къщата и ги упъти. Когато предложи да нареди на готвача да им приготви хубава закуска, Нейтън отклони предложението й. Той взе две ябълки, даде едната на Сара и я повлече към задната врата.

— Прекалено е топло за плуване — възрази Сара.

Нейтън не каза нищо.

— Не съм подходящо облечена за плуване — продължи тя.

— Лошо.

— Ще си намокря косата.

— Наистина ще я намокриш.

Тя се предаде. Той си беше наумил това, предположи тя, и беше безсмислено да се опитва да го разубеждава.

Пътечката беше тясна. Когато наклонът стана прекалено стръмен, тя се хвана за ризата на Нейтън. Сара вече беше започнала да се изморява от разходката, когато шумът на водопада привлече, вниманието й.

Нетърпелива да види част от рая, както го беше нарекла Нора, тя задмина мъжа си и застана начело.

Растителността около тях беше гъста и въздухът беше изпълнен от сладкото ухание на диви цветя. Сара сякаш беше в центъра на пъстро великолепие от цветове. Зеленото на листата беше най-яркият зелен цвят, който някога беше виждала, освен красивите очи на Нейтън, каза си тя, а розовите, оранжеви и ярко червени цветя, разхвърляни наоколо по прищявка на майката природа, сякаш цъфтяха пред очите й.

Това наистина беше рай. Това признание беше съпроводено с тревога, че може да има змии.

Нейтън току-що беше повдигнал един дебел клон от пътеката и подкани Сара да върви напред.

— Да се страхувам ли от змии? — попита тя шепнешком.

— Не.

— Защо не? — попита тя с надеждата, че той ще й отговори, че на острова няма такива отвратителни твари.

— Аз ще се страхувам вместо теб — отвърна той.

Страхът й нарасна.

— Какво ще направиш, ако те ухапе змия? — попита тя, докато минаваше покрай него.

— Ще я ухапя и аз — каза Нейтън.

Тази абсурдна забележка я накара да се засмее.

— Ще го направиш, нали? — Тя се спря и въздъхна от удоволствие. — О, Нейтън, тук е прекрасно.

Той мълчаливо се съгласи с нея. Водата падаше върху заоблените камъни и се разбиваше на пяна във вира.

Нейтън хвана Сара за ръката и я отведе до една скала зад водопада. Беше като в закътано заливче и когато стигнаха средата, водата остана зад тях като завеса, което ги скриваше от външния свят.

— Съблечи се, Сара, докато проверя колко е дълбоко.

Той не й остави време да му противоречи, а се обърна, за да се облегне на скалата и да свали ботушите си.

Сара взе ябълката му и заедно с нейната ги остави върху скалата. Тя протегна ръка, за да докосне течащата вода и се изненада, че не е студена.

— Просто ще седна тук и ще натопя краката си във водата.

— Съблечи се, Сара.

Тя се обърна, за да се противопостави на мъжа си и откри, че той е свалил всичките си дрехи. Преди тя да успее дори да се изчерви, той изчезна във вира зад водната завеса.

Сара сгъна дрехите на мъжа си и ги постави до скалата. Тя свали роклята си, обувките, чорапите и фустата и остана само по риза.

След това седна на ръба и остави водата да се стича върху краката й. Тя тъкмо щеше да се отпусне, когато Нейтън я хвана за крака и я повлече във водата. Чувството беше прекалено хубаво, за да протестира. Слънцето светеше ярко и капките вода искряха върху бронзовите рамене на Нейтън.

Водата стигаше до гърдите му. Тя беше толкова бистра, че Сара можеше да види дъното. Мускулестите бедра на Нейтън веднага привлякоха вниманието й. Той беше много добре развит, помисли тя, и беше изключително нежен с нея, когато я привличаше в прегръдките си.

Тя се хвана за него и постави глава на рамото му.

— Ти си много доверчива — прошепна той. — Изправи се да видим дали водата покрива главата ти.

Тя направи това, което той пожела. Водата стигаше до устата й, но като наведе глава назад, тя можеше да диша без проблем.

— Прекрасно е, нали? — попита тя.

Нейтън се опитваше да се концентрира върху урока по плуване, който щеше да й предаде, но нежното й тяло непрекъснато объркваше мислите му. Тънката риза, която тя носеше, беше прилепнала до гърдите й и това, което той наистина искаше да прави, бе де се люби с нея.

По дяволите, помисли той. Не можеше да се съсредоточи, когато тя беше около него.

— Добре тогава — започна той с рязък и сериозен тон. — Първото нещо, което ще научиш, е как да се задържаш на повърхността.

Сара се чудеше защо Нейтън толкова се мръщи и тогава реши, че е бил рязък, за да не й позволи да му противоречи.

— Както кажеш, Нейтън.

— Ти ще трябва да се отдалечиш от мен, Сара.

Тя веднага изпълни това, което той й нареди. Когато изгуби опората си, тя потъна под водата и се показа като хвърляше пръски наоколо. Нейтън я повдигна, като я прегърна през кръста, и й нареди да се отпусне по гръб.

Скоро Сара се носеше по повърхността без негова помощ. Той беше по-удовлетворен от напредъка й, отколкото самата тя.

— Това е достатъчно за един ден — заяви тя.

Тя го хвана за ръката за опора и след това се опита да го подкани да я отнесе на сушата.

Нейтън я придърпа в прегръдките си. Той нежно я докосваше, докато отместваше косата от лицето й. Нежните й гърди се допираха до него. Той започна да разкопчава ризата й и Сара не разбра намеренията му, докато ризата й не се смъкна около кръста й.

Тя отвори уста, за да протестира, но той й попречи с дълга страстна целувка. Шумът на водопада заглушаваше страстното му ръмжене. Когато езикът му се шмугна в устата й, коленете й омекнаха и тя напълно престана да се съпротивлява. Тя уви ръце около врата му и се притисна до него.

Нейтън свали ризата й и вдигна Сара нагоре, докато устата му се изравни със свивката на краката й. Вече не беше достатъчно само да я целува. Той я пусна и я погледна в очите.

— Желая те.

— Аз винаги те желая, Нейтън — прошепна тя.

— Сега, Сара — каза той. — Сега те желая.

Зениците й се разшириха от изненада.

— Тук?

Той кимна.

— Тук — отвърна той. — И сега, Сара. Не искам да чакам.

Докато й казваше за намеренията си, той придръпваше краката й около кръста си. Той я целуваше страстно и очакваше отговорът й.

О, съвсем не беше трудно той да я накара да го желае, помисли тя. Сара трепереше, когато той я попита дали е готова за него. Тя не можеше дори да говори. В отговор ноктите й се впиха в раменете му и тя простена от удоволствие, когато той започна да прониква в нея.

Нейтън допря устните си до нейните и когато езиците им се срещнаха, той проникна дълбоко в нея.

Двамата почти се потопиха под водата, но те нямаха нищо напротив. И когато намериха удовлетворението си, и двамата бяха изтощени от блаженството, което преживяха заедно.

Сара нямаше сили да се добере до сушата, затова Нейтън я отнесе там и я остави върху скалата до водопада. Слънцето я напичаше, но Сара нямаше нищо против жегата. Тя все още се чувстваше щастлива и замаяна от любенето.

Нейтън се качи на издатината и седна до нея. Той не можеше да се въздържи и да не я докосне. Той я целуна по главата, а след това и по нежното място зад ухото. Тя се отпусна върху скалата и затвори очи.

— Забележително е какво става, когато се любим, нали, Нейтън?

Той се отпусна до Сара, подпря се на лакът и се загледа в нея. Пръстите му бавно милваха гърдите й и той се усмихна, когато видя как тя настръхва от докосването му.

Сара никога не се беше чувствала така прекрасно! Топлината на скалата, допряна до гърба й, я стопляше, а допирът на съпруга й в същото време я караше да трепери. Тя не мислеше, че е възможно до го пожелае отново толкова скоро, но когато той започна да притиска глава между гърдите й, страстта бързо се разгоря в нея.

Сара не можа да се въздържи и се изви като дъга пред него. Нежните му закачливи милувки я подлудяваха. Той целуваше гърдите й и когато отново я погледна в очите, те бяха изпълнени със страст, с желание. Пръстите му се спуснаха по корема й и я погъделичкаха по пъпа. Тя сви корема си и ръката му се отмести и се спусна надолу. Когато пръстите му проникнаха в нея тя леко простена.

— Ти пак ме искаш, нали, Сара?

Тя беше прекалено объркана, за да му отговори. Тя се опита да отмести ръката му, но той не й позволи. Тогава той се наведе и започна да я люби с уста. Езикът му я накара да изгуби самоконтрол. Тя се гърчеше под него и искаше сладкото мъчение никога да не свършва.

Движенията й го възбудиха отново. Когато усети, че тя го притиска по-силно, той се премести между краката й и проникна дълбоко в нея. Тогава Сара достигна удовлетворението си. Кулминацията беше толкова разтърсваща, толкова всепоглъщаща, че Сара помисли, че е умряла и е попаднала в рая.

Нейтън достигна върха едновременно с нея. Той простена глухо и се освободи в нея.

Сара беше прекалено слаба, за да се движи и Нейтън помисли, че тежестта му я притиска. С невероятни усилия той се надигна на лакти.

Когато видя обърканото изражение на лицето й, той се усмихна.

— Ако паднем във водата, ти ще се удавиш, Сара.

Тя му се усмихна през сълзи, протегна се и го докосна по устните.

— Ти никога няма да позволиш нещо да ми се случи. Трябва ли да заминаваш утре?

Той беше започнал да се обръща на другата страна, но въпросът й го спря.

— Да — отвърна той.

— Разбирам. — Господи, тя беше отчаяна.

— Какво точно разбираш? — попита той, като повдигна брадичката й, когато тя се опита да се обърне. — Сара?

Тя не можеше направо да го попита дали отива да пиратства, затова реши да не казва нищо.

— Ще ти липсвам ли? — попита той.

Тя беше поразена от нежния му поглед.

— Да, Нейтън — прошепна тя. — Ще ми липсваш.

— Тогава ела с мен.

Тя зяпна от изненада.

— Ще ми позволиш да дойда с теб? — заекна тя. — Но това означава, че няма да… направих прибързано заключение. Ти си се отказал от това.

— Сара, за какво говориш?

Тя придърпа главата му, за да го целуне.

— Щастлива съм, че ще ми разрешиш да дойда с теб, това е всичко — обясни тя.

Тя се изправи и се облегна на него.

— Не е нужно да идвам с теб. Достатъчно е да знам, че ми разрешаваш.

— Сара, престани да говориш с недомлъвки — нареди Нейтън. — И докато става дума за това, искам да знам какво ставаше в главата ти по-рано днес. Ти беше обезпокоена от нещо. Кажи ми от какво.

— Страхувах се, че няма да се върнеш за мен — измънка Сара.

Това, разбира се, беше лъжа, но самодоволният й съпруг не можеше да знае това. В действителност той изглеждаше много поласкан от думите й.

— Никога няма да забравя да се върна за теб — отвърна той. — Но говоря за преди, Сара.

— Преди какво?

— Преди дори ти да знаеш, че ще заминавам. Държеше се странно тогава.

— Беше ми тъжно, защото скоро ще се разделим с Нора. Тя ще ми липсва, Нейтън.

Той я погледна свирепо, докато се чудеше дали тя казва истината или не. Тогава тя му се усмихна и му каза, че е готова отново да влезе във водата.

— Засега не се справям отлично — каза тя.

Двамата съпрузи прекараха във вира по-голямата част от следобеда. Те изядоха ябълките си и се отправиха обратно по склона. Нежната кожа на Сара вече беше започнала да изгаря. Лицето й беше червено като залеза.

Когато Нейтън я прегърна през рамо, тя извика и той веднага се разкая.

Нора ги посрещна на вратата на кухнята.

— Матю, Джимбо и аз решихме да ви изчакаме за вечерята, така че… Господи, Сара, червена си като рак. Ще страдаш тази нощ, дете. За какво си мислела?

— Не мислех за слънцето — отвърна тя. — Прекарах чудесно.

— Какво сте правили? През цялото време ли плувахте?

— Не — отвърна Нейтън, когато жена му го погледна. Той й се усмихна и погледна Нора. — Всъщност, ние…

— Носехме се по повърхността на водата — каза набързо Сара. — Идвам след минута, лельо, само да се преоблека и да се среша. Наистина не е трябвало да ни чакате — добави тя през рамо и се отправи към стълбите.

Нейтън я хвана на най-долното стъпало. Той бавно я обърна, повдигна брадичката й и я целуна. Това беше дълга и продължителна целувка, от която Сара помисли, че ще припадне. Не беше обичайно за него да показва привързаност пред други, осъзна тя, и той никога не я целуваше, освен когато искаше да се любят… или да й запуши устата. Той изглеждаше прекалено уморен, за да се люби отново, а и тя не беше спорила с него. Сара можа да направи само един извод. Нейтън показваше своята привързаност, защото така искаше.

Тя беше още по-изненадана, когато той се наведе и прошепна в ухото й:

— Мислех, че това, което правихме цял следобед, се нарича любов, жено, но, ако предпочиташ да го наричаш носене по повърхността на водата, аз нямам нищо напротив.

Лицето й беше прекалено загоряло, за да може някой да разбере дали се изчерви или не. Тя поклати глава, но въпреки това му се усмихна. Той се шегуваше с нея. Господи, Нейтън имаше и чувство за хумор. Беше прекалено много, за да го приеме изведнъж.

Той я награди с леко намигване. Тя помисли, че ще умре от удоволствие. Слънчевото изгаряне вече нямаше никакво значение, нито присъствието на Джимбо, Матю и Нора. Сара се хвърли в прегръдките на Нейтън и звучно го целуна.

— О, толкова те обичам — каза тя.

Тя дори не беше разочарована, когато той изсумтя в отговор и не й каза, че и той я обича. Беше прекалено рано за него да й каже какво е на сърцето му, реши тя. Чувствата бяха прекалено свежи, прекалено нови, а и Нейтън беше доста упорит. Можеше да отнеме още шест месеца, преди той да каже думите, които тя искаше да чуе. Тя можеше да чака, каза си Сара. В края на краищата тя беше търпелива и изпълнена с разбиране. Освен това сърцето й вече знаеше, че той я обича и фактът, че той още не е готов да го осъзнае, не я притесняваше.

Тя не успя да слезе за вечеря. След като Нейтън й помогна да свали роклята си, тя се почувства ужасно и самата мисъл, че трябва да сложи друга дреха върху изгорялата от слънцето кожа, я караше да вика.

Нора осигури една бутилка растителен мехлем. Сара крещя бясно, докато Нейтън нежно размазваше мехлема по гърба и раменете й. За щастие, тя не беше изгоряла отпред и спа по корем.

На следващия ден Нейтън не направи нито една груба забележка, когато целуваше Сара за довиждане. Той се престори, че не му пречи да вижда маската от мехлем, която покриваше лицето й.

Сара прекара следващите два дни с леля си. Преподобният господин Пикеринг дойде на второ посещение. Той се държа много по-любезно. Сара му обясни причините, поради които използва такива неприлични думи в негово присъствие и Пикеринг избухна в смях. Той изглеждаше облекчен от нейното признание и отношението му към леля Нора веднага стана по-топло.

По време на посещението си преподобният спомена, че на следващия ден за Англия ще отплава някакъв кораб и Сара веднага отиде до бюрото на леля си и написа писмо на майка си. Тя й разказа всичко за пътешествието, за това колко е щастлива и се похвали, че Нейтън се е оказал мил, внимателен и любещ съпруг. Преподобният господин Пикеринг пое отговорността да предаде писмото на капитана на кораба.

Когато на следващата сутрин Нейтън се върна, Сара беше толкова щастлива да го види, че избухна в плач.

Те прекараха един спокоен ден заедно и заспаха прегърнати.

Сара не можеше да повярва, че е възможно човек да бъде толкова щастлив. Това, че беше омъжена за Нейтън, беше все едно, че е в рая. Нищо няма да може да разруши любовта им. Нищо.

Тя желаеше всеки да е толкова щастлив и една вечер сподели мислите си с Матю и Нора. Тримата седяха в плетени столове на верандата и чакаха Нейтън да се върне от изпълнението на една задача.

— Вярвам, че Матю и аз знаем точно за какво говориш — заяви Нора. — Не е необходимо човек да е млад, за да усети любовта, скъпа. Матю, готов ли си за чаша бренди.

— Аз ще го донеса — предложи услугите си Сара.

— Ти стой мирно — противопостави й се Нора. Тя стана и се отправи към вратата. — Кожата ти още не се е оправила. Прави компания на Матю. Аз ще се върна след малко.

Когато вратата след Нора се затвори, Матю прошепна:

— Тя е прекалено добра за мен, Сара, но това не може да ме спре. Веднага, щом оправя нещата си, ще се върна, за да изживея дните си с леля ти. Какво ще кажеш за това?

Сара плесна с ръце.

— О, Матю, мисля, че това са чудесни новини. Трябва да направим сватбената церемония, преди да отплаваме за Англия. Не искам да пропусна празненството.

Матю се почувства неудобно.

— Е, Сара, аз нищо не споменах за сватба, нали?

Тя скочи от стола си.

— По-добре го спомени сега, Матю, или никога няма да се върнеш. Една нощ на страст е едно нещо, сър, а да живееш до края на живота си в грях е друго. Помисли за репутацията на Нора.

— Аз мисля за репутацията на Нора — оправда се Матю. — Тя не може да се омъжи за мен. Няма да е правилно. Аз не струвам много.

Морякът се изправи и се загледа в морето. Сара отиде до него и го мушна с пръст в корема.

— Ти струваш много. Да не си посмял да се обиждаш пред мен, сър.

— Сара, аз водих… опетнен живот — заекна Матю.

— И? — попита тя.

— И аз съм само моряк — отвърна той.

Сара сви рамене.

— Първият мъж на Нора беше коняр. Той е не по-малко опетнен, отколкото мислиш, че си ти — добави тя. — Нора беше безкрайно щастлива с Джони. Тя сигурно обича опетнени мъже. Нора ми призна, че си мил и с нежно сърце. Знам, че я обичаш. Тя трябва също да те обича, щом те пуска в леглото си. Както казах неотдавна на Нейтън, това ще реши много проблеми. Чичо Хенри няма да праща никой след Нора, ако знае, че до нея има силен мъж, който да я защитава. Ти ще се грижиш за интересите й и аз ще съм много горда да те наричам чичо.

Матю беше покорен от вярата й в него. Той въздъхна от щастие.

— Добре — каза той. — Ще питам Нора, но трябва да ми обещаеш, че ще приемеш, ако тя каже не.

Сара се хвърли на врата на Матю и го прегърна силно.

— Тя няма да каже не — прошепна тя.

— Сара, какво, по дяволите, правиш? Матю, пусни я.

Сара и Матю пренебрегнаха острата заповед на Нейтън. Едва когато го целуна леко по бузата, тя се отдели от Матю. Тя отиде до горното стъпало, където стоеше Нейтън и му се усмихна нахално.

— Трябва да се качваме горе, Нейтън. Матю иска да остане насаме с Нора.

Тя трябваше да го издърпа в къщата и по стълбите. Той искаше обяснение за това, че я е намерил увиснала на врата на негов моряк.

— Ще ти обясня всичко, когато се качим в спалнята си.

Те срещнаха Нора в коридора и Сара й пожела лека нощ, след което се отправи по стълбите. Тя започна да крачи напред-назад, докато чакаше да научи дали Матю е задал въпроса си и дали Нора му е отговорила. Когато Нейтън се умори да я гледа как съсипва килима, той я сграбчи, хвърли я на леглото и започна да я люби страстно и диво. Те заспаха плътно прегърнати.

Съобщението беше направено на следващата сутрин. Нора се беше съгласила да стане жена на Матю. Сара се досети още като видя сияещото лице на леля си.

Матю обясни, че ще трябва да се върне в Англия да уреди нещата си и да продаде къщата си. Той нямаше да вземе Нора със себе си, разбира се, защото животът й щеше да бъде в опасност, ако Уинчестър надушеха, че е в Англия. Възрастният моряк искаше да се ожени, преди да тръгне, а тъй като Нейтън беше решил да отплава до една седмица, сватбата беше определена за следващата събота. Церемонията беше непретенциозна и Сара плака през цялото време, а Нейтън прекара по-голямата част от времето, бършейки сълзите й.

Той мислеше, че няма по-невъзможна съпруга от нея на този свят.

Нейтън стоеше и гледаше нежната си жена, докато тя си шепнеше и се смееше с леля си и тогава осъзна радостта, която тя носеше на другите.

Той я чу да казва на Матю, че му пожелава толкова добър брак, колкото нейния. Тогава той се засмя. Сара наистина беше безнадеждна романтичка.

Тя беше невъзможно добра.

Тя беше вбесяващо невинна.

Тя беше… съвършена.