Серия
В смъртта (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rapture in Death, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 74 гласа)

Деветнайсета глава

Ив вечеря на крак и през пет минути надничаше през рамото на Рурк. Накрая му дойде до гуша да го притеснява и й нареди да се отдръпне.

— Изгарям от нетърпение — промълви тя, но се подчини. — Работиш повече от половин час.

Той си помисли, че на Фийни ще му бъде необходимо много повече време за същата операция, тъй като полицейските компютри бяха допотопни.

— Скъпа моя Ив — обърна се към нея и въздъхна като разбра, че не е успял да я омилостиви. — Това са много слоеве, лейтенант. Тези комуникации са „подземни“. Открих две от кодовите имена на бедния Матиас. Навярно е използвал и други. Но разкодирането на комуникациите е сложно и отнема време.

— И всичко това е само игра — замислено каза Ив, докато наблюдаваше цифрите и странните символи, които се появяваха на екрана. — И хората, които използват компютърната мрежа, са само пораснали деца, които обичат игрите. Те са като членове на някакво тайно общество.

— Сравнението е уместно. Хората харесват развлечения, Ив. Виртуалната реалност им дава възможност да попаднат в един измислен свят, в света на фантазиите. Да влязат, макар и за малко, в кожата на друг човек.

„Всичко е само игра“ — помисли си Ив. Може би е трябвало да обърне по-голямо внимание на правилата и на участниците.

— Но защо да търсят подобно изживяване? Какво лошо има да бъдеш самият себе си?

— За някои хора е недостатъчно. Тези игри са любимото развлечение на самотниците и на егоистите.

— Както и на фанатиците.

— Разбира се. Електронните комуникации, особено „подземните“, осигуряват на фанатика възможност да се изяви. — Той повдигна вежда. — Но не бива да забравяме, че могат да бъдат използвани за образователни цели, за получаване на информация. Освен това са напълно безобидно забавление. Знаеш, че са разрешени от закона. Дори „подземните“ комуникации не са под наблюдение, защото това е почти невъзможно и е свързано с големи разходи.

— Полицейският отдел за електронна информация се старае да ги държи под око.

— Но невинаги успява. Погледни. — Обърна се и натисна някакви бутони, после посочи към един от екраните на стената. — Погледни. Това е нова версия на „Камелот“. Програмата дава възможност за холограми. Има ли човек, който да не мечтае да бъде крал? Виж и тук. — Той посочи друг екран. — Реклама на „Еротика“ — сексуална виртуална програма. — Рурк се засмя, когато забеляза киселата гримаса на Ив. — Продукт е на една от моите компании и е много популярна.

— О, сигурна съм. — Не го попита дали я е изпробвал, предпочиташе да не знае. — И все пак не разбирам. Навярно услугите на компаньонка излизат по-евтино от тази програма. Защо я предпочитат?

— Нищо не може да се сравни с полета на въображението, скъпа. С удоволствието да държиш някого под контрол или да се оставиш във властта му. Освен това програмата предлага почти неограничен брой варианти, фанатиците са плод на съзнанието и на настроенията.

— Дори онези с фатален край — промълви Ив. — Та нали всичко се свежда до упражняването на контрол. Върховен контрол върху настроението и съзнанието на някого. А жертвите изобщо не подозират, че участват в игра. Това доставя огромно удоволствие на манипулатора, който обикновено е с голямо самочувствие и без капчица съвест. Майра твърди, че Джес не отговаря на подобно описание.

— А, ето какъв бил проблемът.

Ив го изгледа.

— Май не си особено изненадан.

— Джес е „мухняр“, както биха се изразили момчетата, с които скитах по улиците на Дъблин. „Мухняр“ е кръстоска от мухльо и гадняр. Голям самохвалко и голямо шубе. Види ли кръв, започва да се тръшка и да хленчи.

Ив отмести чинията си с непокътната пържола.

— Бих казала, че убийството от разстояние е типично за страхливеца.

— Съгласен съм — усмихна се Рурк, — но „мухнярите“ не убиват, само говорят.

Тя с нежелание призна пред себе си, че започва да се съгласява с теорията му и че съсредоточавайки вниманието си върху Джес Бароу, е попаднала в задънена улица.

— Необходима ми е повече информация. Колко време мислиш, че ще ти отнеме да откриеш всичко, свързано с Матиас?

— Колкото е необходимо. Недей да ми висиш на главата, а се заеми с устройството за виртуална реалност.

— След малко. Ще сляза до стаята на Риана. Ако още не се е върнала от вечеря, ще й оставя съобщение за утрешната ни среща.

— Както искаш. — Не се опита да я разубеди. Знаеше, че е неспособна да бездейства. — Ще се качиш ли обратно при мен или ще се видим у дома?

— Още не знам — отвърна тя и докато наблюдаваше как съпругът й работи, си каза: „Може би всеки човек мечтае да бъде крал, но не и Рурк“.

Той вдигна очи и забеляза изпитателния й поглед.

— Какво има, лейтенант?

— Мислех си, че си точно такъв, какъвто желаеш да бъдеш. Прекрасно е, нали?

— Общо взето, да. А ти доволна ли си от себе си.

— Общо взето, да — промърмори Ив. — След срещата с Риана ще се обадя на Фийни и Пийбоди. Може би са открили нещо. Благодаря за вечерята… и за услугата.

— Имаш възможност да ми се отплатиш. — Той хвана ръката й и се изправи. — Много ми се иска тази нощ да се любим.

— Но защо питаш? — Ив смутено вдигна рамене. — Нали сме женени.

— Да речем, че ухажването подсилва въображението. — Той пристъпи до нея и много нежно я целуна по устните. — Позволи ми да те поухажвам, скъпа моя. Позволи ми да те изненадам… да те прелъстя. — Постави длан върху сърцето й, усети забързания му ритъм и прошепна: — Всъщност вече започвах…

Ив почувства, че краката й се подкосяват.

— Много ти благодаря. Точно това ми трябваше, за да се съсредоточа върху работата си.

— Имаш на разположение два часа. — Този път целувката му беше изпълнена със страст. — После ще бъдем сами, у дома.

— Ще се опитам да свърша навреме. — Ив отстъпи назад, въпреки че й се искаше да се притисне към Рурк. Тръгна към вратата, спря и се обърна: — Отпускам ти два часа. После ще довършиш онова, което започна.

Смехът му я последва, когато тя затвори вратата и се отправи към асансьора. Докато кабината се спускаше към трийсет и втори етаж, Ив се замисли. Убедена бе, че Рурк е преодолял стреса, предизвикан от „играчката“ на Джес.

Замечтано се усмихна, но внезапно усмивката й помръкна. Може би точно в това е проблемът. Може би дотолкова е била погълната от мисълта за отмъщение, че е пропуснала нещо много важно.

Ами ако Майра и Рурк се окажат прави? Крайно време беше да промени тактиката си.

„Престъпленията са били извършвани индиректно, през специално устройство, но все пак са дело на човек, който е мотивиран от алчност, омраза, ревност и жажда за власт“ — помисли си тя. Джес беше алчен и славолюбив, но дали би убил заради пари и власт?

Спомни си реакцията му на снимките на аутопсираните мъртъвци. Възможно ли е убиецът да реагира с такъв неподправен ужас, когато види резултата от кървавите си дела?

Ив не изключваше подобна възможност, но кой знае защо не можеше да си представи Джес като хладнокръвен убиец.

Той е изпитвал удоволствие от постигнатите резултати и прилежно ги е отбелязвал в дневника си. Може би е имал още един дневник, който „метачите“ не са открили. Ив реши, че лично ще претърси студиото му.

Асансьорът спря на трийсет и втори етаж и се озова срещу лаборатория със стени от армирано стъкло. В коридора цареше тишина, охранителните камери бяха включени, червените лампички на детекторите за движение примигваха.

Ив прилепи дланта си към специалната пластинка, получи потвърждение, сетне съобщи името си и попита как да стигне до кабинета на Риана.

Лейтенант Ив Далас, достъпът ви е разрешен. Завийте наляво и продължете по остъкления коридор, сетне тръгнете надясно. Стаята на доктор От се намира на пет метра под това ниво. Не е необходимо да повтаряте процедурата. Имате разрешение за влизане.

Ив се запита кой е уредил достъпа й, но когато се озова в остъкления коридор, гледката я накара за миг да забрави всичко останало. Целият град се виждаше като на длан. Когато тя погледна надолу, изпита усещането, че виси над улицата, по която се движеха миниатюрни коли и пешеходци с размерите на мравки. От високоговорителите звучеше бодра музика, навярно целяща да подсили трудовия ентусиазъм на хората в лабораториите. На Ив й хрумна, че това е друга разновидност на въздействие върху съзнанието. Мина покрай врата, на която беше написано името на Уилям. Внезапно реши, че може да й бъде полезен; ще поговори с него, може би ще й предложи свои хипотези. Почука и видя как се включи червената лампичка, означаваща, че вратата е заключена. Механичен глас произнесе: В момента Уилям Шафър отсъства. Моля кажете името си и оставете съобщение. Той ще се свърже с вас при първа възможност.

— Ив Далас. Слушай, Уилям, ако имаш няколко свободни минути, бих искала да се посъветвам с теб. Отивам в кабинета на Риана и ще й оставя съобщение, ако я няма. Ще бъда в сградата още два часа, после се прибирам у дома. Обади ми се, ако имаш време.

Погледна часовника си и се запита как е възможно още да не са се нахранили.

Откри кабината на Риана и почука. След като видя зелената лампичка, Ив се поколеба само няколко секунди, после влезе в кабинета, успокоявайки се с мисълта, че Риана сигурно няма нищо против, иначе би заключила вратата, тя се огледа. Всичко тук блестеше като самата Риана, лазерните картини в тъмночервени нюанси се открояваха върху белите стени.

Бюрото беше поставено така, че седящият зад него да наблюдава през прозореца натоварения въздушен трафик.

В единия ъгъл на помещението беше оформен кът за почивка. Върху специалното канапе още се виждаха очертанията на пищната снага на Риана. Масата беше украсена с ромбовидни орнаменти, които отразяваха светлината от лампата с розов абажур. Върху масата Ив забеляза очила за виртуална реалност. Взе ги, убеди се, че действително са последен модел от производството на заводите на Рурк, и побърза да ги остави. Все още се притесняваше от мисълта, че съпругът й може да е замесен в нещо незаконно.

Обърна се и разгледа работното място на Риана. Дочу тихото бръмчене на компютър, превключен на автоматична работа, и замислено се втренчи в символите, появяващи се на монитора. Изглеждаха еднакво с онези, които беше видяла на екрана на Рурк.

Усмихна се и си каза, че всички компютърни кодове й се струват едни и същи.

Приближи се до бюрото, но не забеляза нищо, което да привлече вниманието й. Върху блестящата повърхност бяха захвърлени златни обеци, сребърна писалка лежеше до холограма на Уилям, който носеше пилотска униформа и широко се усмихваше. Имаше и някаква разпечатка на същите загадъчни символи.

Ив приседна на ръба на бюрото, извади комуникатора си и се свърза с Пийбоди.

— Научихте ли нещо ново?

— Синът на Дивейн е готов да ни помогне. Знаел е за страстта на Съриз към електронните игри, особено към онези, чрез които наблюдателят се превъплъщава в различни роли. Самият той не се интересувал от подобни забавления, но познавал една от постоянните партньорки на Съриз, дори имал краткотрайна връзка с нея. Съобщи ми името и адреса й. Тя живее тук, в Ню Йорк. Искате ли да ви ги съобщя?

— Мисля, че и сама можеш да я разпиташ. Уреди си среща с нея и я арестувай, ако откаже да говори.

— Слушам. — Изражението на Пийбоди не се промени, но очите й светеха. — Веднага ще се заема.

Ив опита да се свърже и с Фийни, но линията беше заета, затова му остави съобщение незабавно да й се обади.

Вратата се отвори и Риана влетя в кабинета и се закова на прага като видя Ив.

— Драга Ив, не те очаквах толкова бързо.

— Нямам време за губене.

— Разбирам. — Червенокосата се усмихна и затвори вратата. — Навярно Рурк е уредил да бъдеш пропусната от системите за сигурност.

— Сигурно. Защо, неприятно ли ти е, че съм влязла в кабинета?

— Не, не. Просто съм поизнервена. Уилям ми досади с описанието на проблемите, които са възникнали в работата му. Оставих го да си дояжда десерта. — Тя хвърли поглед към компютъра и заяви: — В нашия отдел се работи по двайсет и четири часа на денонощие, седем дни в седмицата. Навярно същото е и в полицията. — Усмихна се и добави: — Ще пийнеш ли едно бренди?

— Благодаря, но работното ми време не е изтекло.

— Няма да откажеш чаша кафе. — Червенокосата се приближи до автоготвача и поръча напитките. Сетне отново се обърна към Ив: — Извини ме, разсеяна съм, но може би се дължи на преумората. Поизостанала съм от графика за деня. Трябваше да изготвя на Рурк справка с всички данни за новия уред за виртуална реалност.

— Не знаех, че ти си го създала.

— О, не. Дело е на Уилям, въпреки че и аз имам скромно участие. — Подаде кафето на Ив, взе своята чаша с бренди и седна зад бюрото. — И така, с какво мога да ти помогна?

— С преглед на един… пациент. В момента той е задържан, но предполагам, че днес ще го освободят. Искам да му направиш психологически профил, основан на твоята специалност.

— Която е свързана с генетичните заложби. — Риана скръсти ръце. — В какво е обвинен?

— Нямам право да съобщавам поверителна информация, докато не получа съгласието ти и разрешение от командира. Ако всичко се уреди, ще насрочим теста за седем сутринта.

— В седем ли? — Червенокосата потръпна. — Аз съм нощна птица… Предполагам, че доктор Майра вече е направила тест на въпросния човек и че резултатите не са ти допаднали.

— Допълнителната консултация често се практикува в нашата работа — отвърна Ив и осъзна, че изпитва вина.

— Доктор Майра е известна с това, че почти никога не греши. Сигурно много ти се иска да докажеш, че този човек е виновен.

— Много ми се иска да узная истината. Затова е необходимо да разгранича истината от лъжата. — Тя стана от бюрото. — Хей, мислех, че се интересуваш от този проблем и че ще ми помогнеш.

— Наистина се интересувам. Но искам да знам с какво се захващам. Трябва ми снимка на мозъка на този човек.

— Имам такава.

— Наистина ли? — Очите й заблестяха като на котка. — Разполагаме ли с информация за неговите биологични родители?

— Ще вземем необходимите сведения от заключението на доктор Майра.

Риана се облегна назад и вдигна чаша.

— Сигурно става въпрос за убийство. — Тя иронично се усмихна, когато забеляза изражението на събеседничката си. — Та нали твоята специалност е да изследваш отнемането на живот.

— Да речем, че си права.

— Имаш ли друго определение за професията ти?

— Изследване на онези, които отнемат живот.

— Да, но за тази цел изучаваш мъртвите… смъртта. Как е настъпила, от какво е била причинена, какво е преживяла жертвата в последните си мигове. Питам се какъв трябва да бъдеш, за да посветиш целия си живот на изучаването на смъртта. Дали това те прави по-уязвима или по-коравосърдечна.

— Кара ме да изпитвам гняв — рязко отвърна Ив. — Извини ме, но нямам време за разговор на философски теми.

— Ти ме извини. Непоправима съм. Уилям често ми прави забележка, че анализирам всичко и всекиго. Да, искам да ти помогна. Още сега се обади на командира. Ако получиш разрешение за моето участие, ще обсъдим подробностите.

— Благодаря ти за отзивчивостта. — Ив извади комуникатора си, обърна се и поиска връзката да бъде осъществена само чрез дисплея. Знаеше, че изпращането на информацията и на запитването ще отнеме повече време, при това едва ли ще има същото въздействие. Как може да изрази със сухи фрази онова, което инстинктът й подсказва?

Но все пак се постара да го стори и зачака.

— По дяволите, какво се опитваш да направиш, Далас? Нима не признаваш заключението на Майра?

— Искам да чуя още едно мнение, сър. Знаете, че правилникът го разрешава. Опитвам се да проуча всички възможности. Ако не успея да убедя прокурора да обвини Джес в подтикване на определени личности към самоубийство, то ще се постарая да не отпаднат другите обвинения. Необходимо ми е потвърждение, че е действал злонамерено.

Ив знаеше, че злоупотребява с търпението на Уитни и със свито сърце зачака решението му.

„Дано да ми разреши — мислеше си тя. — Джес Бароу трябва да получи добър урок. Да плати заради онова, което е сторил.“

— Лейтенант, имате разрешението ми. Дано разходите да бъдат оправдани. И двамата с теб знаем, че заключението на доктор Майра ще има най-голяма тежест.

— Благодаря, сър. В най-лошия случай заключението на доктор От ще създаде главоболия на адвоката на Бароу. В момента уточнявам връзката между заподозрения и жертвите. Ще ви представя рапорта си с резултатите до 9:00 сутринта.

— Постарай се да не се провалиш. Рискувам работата си. Ти също.

Ив с облекчение въздъхна. Беше спечелила още малко време. Всъщност точно това й беше необходимо. Знаеше, че ако Рурк и Фийни не успеят да се доберат до информацията, никой на света не би могъл да се справи.

Тя стисна клепачи. Да, Джес ще си плати, но убийството ще остане без възмездие. А нейната задача бе да отмъщава заради жертвите.

Отвори очи, опитвайки се да подреди мислите си, преди да обсъди подробностите с Риана. И се вцепени. На монитора беше изписано:

Дру Матиас, кодово име Аутофил. Дру Матиас, кодово име Бангъъ. Дру Матиас, кодово име Холодик.

Сърцето й лудо затуптя, но ръката й дори не потрепна, когато тя незабелязано включи комуникатора, сигнализирайки на Пийбоди и Фийни по първи код. Което означаваше: „Необходимо ми е подкрепление. Незабавно се свържете с източника на съобщението“.

Прибра устройството в джоба си и се обърна.

— Командирът разреши консултацията, но доста неохотно. Непременно трябва да постигнем нещо, Риана.

— Не се безпокой. — Червенокосата отпи от брендито си и погледна към някакъв малък уред на бюрото си. — Пулсът ти се учести, а нивото на адреналина ти рязко се повиши. — Тя наклони глава и промърмори: — Боже мой. — После вдигна ръка и насочи към Ив оръжието, използвано от нюйоркската полиция. — Това е много неприятно.

 

 

Няколко етажа по-горе Рурк преглеждаше новата информация за Матиас и си подсвиркваше. „Най-сетне се натъкнахме на следа“ — помисли си той. Превключи компютъра на автоматична работа и му поиска информация за новия уред за виртуална реалност. Внезапно му хрумна колко странно е, че някои елементи на „вълшебната“ апаратура на Джес Бароу досущ приличат на елементите на новото устройство, произведено в собствените му заводи.

Вътрешният видеотелефон иззвъня и Рурк тихо изруга, после нареди на секретарката си:

— Казвай, че ме няма.

— Извинете, сър. Тук е някоя си Мейвис Фрийстоун, която твърди, че ще я приемете.

Той превключи и втория компютър на автоматична работа, изключи монитора и звука.

— Покани я, Каро. Можеш да си вървиш, за днес приключихме.

— Благодаря.

Рурк замислено смръщи чело и разсеяно взе уреда за виртуална реалност, който Риана му беше оставила да изпробва. Съобщила му бе, че са направени няколко подобрения и артикулът е готов за пускане в производство. В него бяха заложени подпрагови елементи, с които се обясняваше приликата с уреда на Джес. И все пак съвпадението го тревожеше. Започваше да подозира, че някой от отдел „Рационализации и дизайн“ изнася секретна информация.

Интересно му беше какви нови елементи е заложил Уилям в новата апаратура, която бе одобрена за производство. Рурк постави диска в устройството и реши да пусне информацията, докато разговаря с Мейвис.

Дочу се сигнал, означаващ, че дискът е зареден, в този момент вратата се отвори и певицата влетя като ураган. Закърши ръце и извика:

— Вината е моя! Виновна съм и не знам как да постъпя!

Рурк заобиколи бюрото, взе ръцете й в своите и намигна на смаяната секретарка.

— Можеш да си вървиш. Ще се справя и сам. О, щях да забравя — не включвай системата за охрана, очаквам жена ми да дойде всеки момент. Седни, Мейвис. Поеми си дъх. — Погали я по главата, защото предчувстваше какво ще последва. — И не плачи. Какво се е случило? Защо се мислиш за виновна?

— Задето Джес ме използва да се добере до теб. Далас каза, че вината не е била моя, ама като се замислих, загрях, че си е точно така. — Тя подсмръкна и му подаде някакъв диск. — Ето, вземи.

— Какво е това?

— Нямам представа. Може би ще послужи като веществено доказателство. Вземи го, де. — Мейвис размаха ръце.

— Добре. Но защо не си го дала на Ив?

— Щях да й го дам. Предполагах, че ще я намеря тук. Струва ми се, че не е редно да държа в мен този диск. Не съм казала дори на Леонардо за него. Постъпих ужасно, нали?

Рурк знаеше как да постъпва с истерични жени. Пъхна диска в джоба си, приближи се до автомата и поръча голяма чаша слабо успокоително.

— Хайде, изпий го. Защо мислиш, че дискът е веществено доказателство?

— Ами… така реших. Не ме мразиш, нали?

— Скъпа, обожавам те. Изпий чашата до дъно.

— Наистина ли? — Тя послушно пресуши чашата. — Наистина ми харесваш, Рурк, и не само защото си въшлив с пари. Ама все пак е гот задето си богат, защото бедността е гадна.

— Права си.

— Важното е, че направи Ив щастлива. Тя не го осъзнава, защото никога досега не го е чувствала. Чат ли си?

— Да. А сега искам три пъти бавно да си поемеш въздух. Готова ли си? Едно…

Певицата се подчини, без да откъсва поглед от лицето му.

— Бива си те да успокояваш хората. Бас държа, че Ив не ти дава възможност да прилагаш способностите си върху нея.

— Вярно е. Или поне не подозира, когато го правя. — Той се усмихна. — Ние с теб отлично я познаваме, нали?

— Обичаме я. — Сълзите й отново рукнаха, но сега плачът й не беше истеричен. — Питаше ме за диска. Разбрах, че е нещо важно, след като гледах записа. Това е копие от работния вариант на видеофилма с моя концерт. Направих го тайно, без знанието на Джес. Исках да го запазя за потомството ми. Но след филма има още нещо. — Тя сведе поглед. — За пръв път прослушвах целия запис. Джес беше дал копие на Далас, но на този диск е записал свои мисли за… — Мейвис замълча и вдигна поглед към Рурк. Сълзите й бяха пресъхнали. — Искам да му отмъстиш заради това. Искам да му причиниш болка. Пусни го от мястото, което съм отбелязала.

Рурк безмълвно стана и постави диска в уредбата. Екранът се изпълни с ярки светлини, разнесе се музика, сетне тя зазвуча по-тихо, като фон за гласа на Джес, който заговори:

— Не съм сигурен какви ще бъдат резултатите. Сигурен съм, че един ден ще открия начин да черпя направо от източника. Засега мога само да предполагам. Ще въздействам върху паметта на Далас, ще я накарам отново да изживее травмата. Тези тъмни петна в съзнанието й крият някакви тайни. Какво ли ще сънува тази нощ, след като прослуша диска? Колко ли трябва да чакам, докато я накарам да сподели всичко с мен? Какви ли тайни крие? Но дори и очакването ми доставя удоволствие. При първа възможност ще повлияя на първичните инстинкти на Рурк. Възбуждам се, като си представя как двамата ще се любят тогава. Благодарен съм на Мейвис, че ми „достави“ най-подходящите личности за моя проект. Само след шест месеца ще ги познавам отлично, ще предвиждам реакциите им — накратко, ще ги държа в ръцете си. Тогава ще получа всичко — слава и богатство, възхвала. Всички ще узнаят, че съм създателят на виртуалното удоволствие.

Когато дискът свърши, Рурк не го извади от уредбата, защото му идваше да го смаже с юмрук. Дълго мълча, сетне промълви:

— Вече му причиних болка. Но изглежда, че не съм го наказал достатъчно. — Обърна се към Мейвис и я изгледа. Тя беше станала и стоеше пред него — дребничка млада жена с ефирна розова рокля. — Не си виновна за нищо.

— Може би си прав. Ще си помисля върху думите ти. Обаче знам, че аз съм причината онзи тип да се докопа до теб и Ив. Това доказателство ще помогне ли да го натикат в пандиза?

— Сигурен съм, че ще прекара много дълго зад решетките. Ще ми позволиш ли да задържа диска?

— Да. А сега се махам. Не искам да ти досаждам.

— Винаги си добре дошла тук.

Мейвис тъжно се усмихна.

— Сигурна съм, че когато ме видя за пръв път, ти идваше да побегнеш, само дето не искаше да обидиш Далас.

Рурк се наведе и я целуна по треперещите устни.

— И щях да сгреша. Нямаше да познавам най-страхотната певица на света. Ще повикам кола, която да те закара у дома.

— Ама недей…

— Колата ще те чака пред входната врата.

Мейвис избърса носа си с опакото на дланта си.

— Дали ще е от онези страхотни лимузини?

— Позна, скъпа.

Изпрати я до вратата и замислено я затвори след нея. Надяваше се, че дискът ще гарантира сурова присъда за Джес. И все пак записът не го уличаваше в убийство. Седна зад бюрото и включи двата уреда на дисплей, сетне взе очилата за виртуална реалност.

 

 

Ив сведе поглед към поразяващото оръжие, но не успя да види за каква функция е настроено. Сигурна беше, че едно нейно непредпазливо движение ще накара Риана да го използва. Резултатът можеше да бъде лека болка, частична парализа или смърт.

— Притежаването на подобно оръжие от цивилни лица е незаконно — с леден тон заяви тя.

— Мисля, че при дадените обстоятелства това няма никакво значение. А сега бавно извади твоето оръжие. После го остави на бюрото. Не искам да ти причиня нищо лошо. — Ив дори не помръдна. — Никога не съм го искала. Повярвай ми. Но ще взема мерки, ако се съпротивляваш.

Без да откъсва поглед от Риана, Ив посегна към шоковия пистолет. Червенокосата побърза да я предупреди:

— И не мисли да го използваш. Оръжието ми не е настроено на максимална степен, ала използването му води до сериозни последствия. Крайниците ти ще бъдат парализирани в продължение на няколко дни, а мозъчното увреждане не е перманентно, но е изключително неприятно.

Ив нямаше нужда от лекции. Знаеше какво може да причини шоковият пистолет. Предпазливо го извади и го постави на ръба на бюрото.

— Знам, че ще ме убиеш, Риана. Но искам да се изправиш лице срещу лице с мен, когато го направиш. Не както постъпи с другите си жертви.

— Ще се опитам да избегна крайната мярка. Ще ти осигуря едно приятно преживяване в света на виртуалната реалност, при което ще въздействам върху паметта ти. Съсредоточила си усилията си, за да изкараш Джес убиец. Предлагам да продължаваш в същия дух.

— Защо уби онези хора, Риана?

— Те сами посегнаха на живота си. Самата ти присъства на самоубийството на Съриз. Другите хора вярват на онова, което видят със собствените си очи. — Тя въздъхна. — Но ти не си като другите.

— Защо ги уби?

— Само ги насърчих да сложат край на живота си по определен начин и в определено време. Защо ли го сторих? — Тя сви гладките си бели рамене. — Ами защото можех, имах възможност. — Изгледа победоносно Ив и звънко се изсмя.