Серия
В смъртта (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rapture in Death, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 76 гласа)

Шестнайсета глава

Никак не й беше лесно в два през нощта да получи разрешително за арест и за обиск. Най-голямо затруднение й причини фактът, че нямаше конкретни улики и затова заповедта трябваше да бъде подписна от съдия. А съдиите не бяха добре настроени към ченгетата, които ги вдигат от леглото посред нощ. Още по-трудно й беше да обясни на избрания от нея съдия, че иска разрешение за оглед на музикална апаратура, която в момента се намира в собствения й дом.

Ето защо примирено изслуша гневната лекция на съдията, после каза:

— Прав сте, ваша милост. Но въпросът е спешен и не мога да чакам и да ви се обадя утре сутринта. Подозирам, че въпросната апаратура е предизвикала смъртта на четирима души. Нейният създател е в болницата и не мога да разчитам на самопризнанията му.

— Не е необходимо да ме убеждавате, че музиката може да убива. — Съдията презрително изсумтя. — Напълно ви подкрепям. Щуротиите дето са на мода напоследък, биха могли да убият дори слон. Ех, спомням си кумирите от младостта ми. Спрингстийн, Лайв, Култ Килърс — това беше истинска музика.

— Да, сър. — Ив забели очи. Само това й липсваше — да избере почитател на класическа музика. — Заповедта за обиск ми е спешно необходима. Капитан Фийни е готов да започне огледа. Заподозреният официално призна, че е използвал апаратурата за незаконни цели. Трябва ми повече информация, за да докажа, че е виновен за смъртта на онези хора.

— Ако питате мен, въпросните апаратури трябва да бъдат забранени и унищожени. Питам се защо толкова бързате, лейтенант.

— Защото смятам да докажа, че уредът и неговият собственик са причинили смъртта на сенатор Пърли и на още трима души.

Съдията замълча, изкашля се, после заяви:

— Не искам да ви засегна, но мислите ли, че ще се справите? Този проблем комай не е лъжица за вашата уста.

— Ще се справя, сър. Затова ви моля да подпишете заповедта.

— Ще ви я изпратя. Надявам се да не сте ме обезпокоила напразно и да откриете солидни доказателства.

— Благодаря. Извинете, че… — Той затръшна слушалката. — … ви събудих — промърмори Ив, взе комуникатора и се свърза с Фийни.

— Здрасти, Далас. — Той широко се усмихваше, лицето му беше зачервено от възбуда. — Къде се губиш, малката? Купонът току-що свърши. Пропусна нещо велико — Мейвис изпълни няколко парчета с холограма на Ролинг Стоунс. Знаеш колко обичам Джагър.

— Да, той ти е като баща. Не си тръгвай, Фийни. Имам работа за теб.

— Какво? Два след полунощ е, а жена ми… — Той намигна. — Проявява… интерес.

— Съжалявам, но ще се разминеш с това удоволствие. Рурк ще нареди да закарат съпругата ти вкъщи. Ще бъда при теб след десет минути. Ако се налага, вземи от онова лекарство за изтрезняване. Очаква ни дълга нощ.

— Да изтрезнея ли? — На лицето му се изписа обичайното печално изражение. — Досега се опитвах да се напия. Защо си се разбързала?

— Идвам след десет минути — повтори Ив и прекъсна връзката.

Свали официалната рокля и откри нови синини по тялото си. Тя се намаза с обезболяващ крем и сложи риза и панталони.

Точно след десет минути беше на терасата. Забеляза, че Рурк е успял да отпрати гостите. Дори да бяха останали обичайните досадници, които си тръгваха последни, той навярно ги беше поканил в някоя от залите, за да „освободи терена“.

Фийни седеше намръщен до опустошената шведска маса и се тъпчеше с гъши пастет. Като я видя, измърмори:

— Отрови ми вечерта, Далас. А пък жената толкова се шашна от лимузината дето я откара, че забрави за всичко останало. Мейвис се скъса да те търси. Май ти е обидена, защото не си останала да я поздравиш.

— Ще й се извиня. — Портативният й видеотелефон избръмча, сигнализирайки постъпването на съобщение. Ив прочете написаното на монитора и натисна копчето за принтера. — Ето и нашето разрешително.

— Разрешително ли? — Той набързо лапна един трюфел. — За какво?

Ив посочи към апаратурата на Джес.

— За това. Готов ли си да покажеш какво можеш?

Ирландецът набързо преглътна трюфела и с копнеж погледна към уреда, както мъж поглежда любимата си.

— Хайде бе! Нима ми е разрешено да си поиграя с това чудо?

Скочи и се приближи към устройството, после с благоговение го докосна.

— Сигурна ли си, че имаме позволение да разкодирам заключващата система?

— Да, Фийни. Въпросът е изключително сериозен.

Ирландецът потърка ръце като касоразбивач от миналия век, който очаква да направи голям удар.

— Ама машинката си я бива. Тя е…

— Причинила смъртта на четирима души — прекъсна го Ив. — Сега ще те запозная с подробностите.

Фийни изтича да вземе от колата чантата с инструментите си и след двайсетина минути вече беше погълнат от работата си. Ив не разбираше какво си мърмори ирландецът, който й даде да разбере, че не му е приятно да го наблюдава.

Тя нервно се заразхожда по терасата, после се обади в болницата и се осведоми за състоянието на Джес. Точно когато нареждаше на Пийбоди да се прибере вкъщи и да подремне няколко часа, Рурк влезе в кабинета й. Наля си още малко бренди и промълви:

— Извиних те пред гостите. Обясних им, че спешно е трябвало да отидеш на работа. Всички ми съчувстваха задето съм се оженил за ченге.

— Знаеш, че навремето се опитах да те разубедя.

Той се усмихна, но погледът му остана сериозен.

— Обяснението ми уталожи гнева на Мейвис. Иска утре да й се обадиш.

— Непременно. Само не знам как ще й обясня за Джес. Тя пита ли за него?

— Казах й, че… внезапно му прилошало. — Жадуваше да я вземе в прегръдките си, но не смееше да я докосне. — Виждам, че изпитваш силни болки, скъпа.

— Ако още веднъж го кажеш, ще те ударя. Не ни пречи — предстои ни много работа. И запомни, че не съм от стъкло, Рурк. — Погледът й го умоляваше да забрави случилото се. — Крайно време е да свикнеш.

— Ще ми бъде трудно. — Той остави чашата и пъхна ръце в джобовете си. После кимна към Фийни: — Предлагам да му помогна.

— Това е работа на полицията. Нямаш право да докосваш апаратурата.

Рурк мълчаливо я изгледа и в очите му проблесна насмешка. Тя тежко въздъхна, сетне заяви:

— Попитай Фийни. Той е по-старши от мен. Ако ти разреши, лично поема отговорността. Не искам да знам нищо. И без това със затрупана с работа. Трябва да изготвя куп рапорти.

Тръгна към вратата, цялото й същество изразяваше раздразнението й. Когато Рурк я повика, тя се обърна и намръщено го изгледа.

Съпругът й поклати глава и промълви:

— Не, няма нищо. — Безпомощно вдигна рамене и повтори: — Нищо.

— Забрави го, по дяволите. Започваш да ме вбесяваш! — Ив вирна глава и се отдалечи.

— Аз също те обичам — усмихнато промълви Рурк и се приближи до Фийни. — Как ти се вижда тази играчка?

— Никога не съм виждал подобно нещо! — възторжено заяви ирландецът. — Заклевам се, че този човек е гений. Само погледни системата за изображения!

Рурк свали сакото си и се залови за работа.

 

 

Ив така и не успя да подремне. За пръв път забрави предразсъдъците си и взе разрешената доза таблетки за ободряване. Те прогониха умората й, а съзнанието й се избистри. Сетне Ив взе душ, постави компрес с лед на подутото си коляно и реши, че по-късно ще потърси лек за синините.

Беше шест сутринта, когато отново се качи на терасата. Разглобяването на уредбата продължаваше. Кабели, чипове, дискове и какви ли не още части бяха подредени на купчинки върху блестящия под.

Рурк, който все още носеше елегантната си копринена риза и панталоните от костюма, седеше сред тях и прилежно записваше всички данни. Беше вързал косата си на опашка, за да не му пада в очите. Лицето му беше напрегнато, а погледът му невероятно бодър за човек, който изобщо не си беше лягал тази нощ.

— Записах всичко — обърна се той към Фийни. — Сега проверявам компонентите. Знаеш ли, струва ми се, че съм виждал нещо подобно. Погледни, какво ти напомня? — Подаде записките си на ирландеца, който набързо ги прегледа и възкликна:

— Точно това ми беше необходимо! Рурк, ти си един шибан гений!

— Какъв изискан език — с леден тон отбеляза Ив.

Когато чу гласа й, Фийни вдигна глава. Косата му стърчеше, сякаш беше получил токов удар. Очите му радостно проблясваха.

— Здрасти, Далас. Струва ми се, че току-що го открихме.

— Защо се забавихте толкова?

— Ама че шегаджийка! — Ирландецът отново се залови за работа.

Ив се спогледа с Рурк, който й прошепна:

— Добро утро, лейтенант.

— Ти не си тук — промърмори тя и мина покрай него. — Изобщо не съм те видяла. Какво откри, Фийни?

— Това чудо има много функции — заобяснява той, настанявайки се на стола пред пулта. — Но онази, която открихме, след като проникнахме през многобройни системи за сигурност, е истински връх. — Той докосна уредбата, сякаш да я погали. — От изобретателя би излязъл страхотен служител в моя отдел. Повечето от подчинените ми не са толкова способни. Важен е творческият елемент. — Той едва сдържаше възторга си. — Фантазията на твореца превръща формулите в нещо невиждано. А този човек е истински творец, а устройството му надминава всичко, което някога съм виждал, то е неговият триумф.

Показа й записките, макар да знаеше, че тя няма да разбере абсолютно нищо, сетне продължи:

— Доста се поозорихме, докато го открием. Изобретателят е взел всички предпазни мерки: специална парола, кодово устройство, задействащо се от гласа му и от дланта му, плюс допълнителни охранителни системи. Преди около час за малко щяхме да загинем, нали, Рурк?

Рурк се изправи и пъхна ръце в джобовете си.

— Никога не съм се съмнявал в теб, капитане.

— Добре го каза. — Фийни се ухили. — За разлика от теб, момче, аз непрекъснато се молех да останем здрави и читави. Въпреки това нямам нищо против да бъда взривен в компанията на човек като теб.

— Чувствата ни са взаимни.

— Ако сте приключили с размяната на комплименти, ще ми обясните ли какво сте открили?

— Скенер. Най-сложният, който съм виждал, с изключение на онзи, използван от полицията за задължителните тестове.

Въпросните тестове бяха процедура, която всички полицаи мразеха и на която биваха задължително подлагани, когато обстоятелствата ги принуждаваха да убиват.

Фийни продължи обясненията си.

— Към личното досие на всеки служител в нюйоркската полиция е приложена снимка на мозъка му, но при теста се извършва сканиране с цел откриване на увреждания и аномалии, които биха подтикнали към убийство. Снимката се сравнява с онази към досието, сетне субектът бива изпратен във виртуална реалност, за основа на която са послужили данните от сканирането. Преживяването е доста неприятно. — Той потръпна. Случило му се беше само веднъж, но се надяваше никога повече да не бъде подлаган на тази процедура.

— Значи Джес е успял точно да наподоби или да имитира процеса — намеси се Ив.

— Според мен дори е внесъл известни подобрения. — Фийни посочи към многобройните дискове. — В тях се съдържа информация за мозъчните вълни на много и различни хора. Няма да е трудно да ги сравним с мозъчните снимки на жертвите и да проверим дали съвпадат.

— Гениално — прошепна тя като на себе си.

— Точно така. И същевременно много опасно. Нашето момче е направило нововъведения в елементите, определящи настроението. Свързал ги е с ноти и акорди. Разбираш ли, избира някаква мелодия, после променя тоналността й, вследствие настъпва рязка промяна в реакциите, в несъзнателните импулси на набелязаните жертви.

— Накратко — прониква в подсъзнанието им.

— Нещо такова. Използвал е технологии, прилагани в медицината, които не познавам добре. Сексуалните желания са неговата „специалност“. Имам още малко работа по устройството, но вече съм сигурен, че нашият човек е програмирал мозъчните вълни, включвал е уреда за променяне на настроението и по този начин е въздействал на съзнанието на дадена личност.

— И е подтиквал към самоубийство.

— Трудно е да се каже на този етап, Далас. Засега съм сигурен, че е упражнявал внушения. Естествено, ако някой е решил да сложи край на живота си, устройството би го подтикнало да го стори. Но не съм уверен, че би накарало хората да реагират по начин, който напълно противоречи на характера им.

— Двама загинаха, като се хвърлиха от голяма височина, един се обеси, а друг преряза вените си — нетърпеливо му напомни тя. — Може би дълбоко в подсъзнанието на всички ни е заложена склонност към самоубийство. А устройството на Джес я стимулира.

— За това трябва да попиташ доктор Майра. Ще продължа работата си, след като закусим.

Ив се опита да прикрие раздразнението си и въздъхна.

— Добре. Благодаря ти, че се справи толкова бързо и съжалявам, че прекара безсънна нощ. Но друг изобщо нямаше да се справи.

— Вярно, че съм най-добрият в тази област. Но и съпругът ти разбира от техника. Мога да го направя отличен специалист, ако някой ден реши да зареже досадния живот на богатите.

— Благодаря за предложението. — Рурк се усмихна. — Знаеш къде се намира кухнята, нали? Програмирай автоготвача или помоли Съмърсет да ти приготви любимата ти закуска.

— Значи ще хапна истински яйца! — радостно възкликна ирландецът. Протегна се и ставите му изпукаха. — Да кажа ли на Съмърсет да приготви закуска и за вас?

— Започвай, ние ще дойдем след малко. — Рурк изчака, докато Фийни се отдалечи, подсвирквайки си при мисълта за бъркани яйца и палачинки със сладко от къпини. Сетне се обърна към Ив: — Знам, че нямаш време.

— Имам достатъчно, за да те изслушам, щом имаш да ми казваш нещо важно.

— Тогава чуй ме. — Никога досега не се беше чувствал толкова смутен. — Преди малко Фийни спомена, че устройството подтиква към определени постъпки само хора, които са склонни към тях.

Ив моментално го разбра накъде бие и побърза да го прекъсне:

— Рурк…

— Не, позволи ми да се доизкажа. Снощи ми каза, че те е изнасилил друг човек, не истинският Рурк. Грешиш, скъпа. До неотдавна живеех в различен свят и още не съм го забравил. Бях момче от бордеите и се промених, защото го желаех. И защото имах възможност. Помогнаха ми парите и стремежа да бъда различен от грубоватия ми, вечно пиян баща. Но Рурк от миналото още живее в мен. Онова, което се случи снощи, ми напомни жестоката истина.

— Нима искаш да те обсипя с обвинения, да те намразя?

— Не. Искам да разбереш страховете ми. Та нали в жилите ми тече кръвта на човек, който всяка нощ изнасилваше по някоя уличница.

— Същото се отнася и за мен.

Той занемя и се втренчи в нея, после прошепна:

— Господи, изобщо не ми беше хрумвало.

— И аз се страхувам. Събуждам се посред нощ и се питам какво ли чудовище дреме в съзнанието ми. Тази мисъл непрекъснато ме преследва. Когато дойдох при теб, знаех как си живял, известно ми беше, че многократно си нарушавал законите. И все пак се омъжих за теб. — Въздъхна и продължи: — Обичам те. Никога не го забравяй. Не искам да чувам нито дума повече за случилото се снощи… А сега да отидем да закусим, преди Фийни да е изял всичките яйца.

Обърна се, но преди да се запъти към вратата, Рурк застана пред нея. Обгърна лицето й с длани и я целуна толкова нежно, че гърлото й се сви и сърцето й се разтуптя още по-силно. След миг успя да прошепне:

— Така е по-добре.

— Много по-добре. Ти си моята „гра“.

— Моля? — Тя смръщи вежди. — И това ли е галска дума?

— Да. — Рурк вплете пръсти в нейните, повдигна ръката й и я целуна. — Означава „любов“.

— Звучи прекрасно.

Рурк въздъхна. Години наред се бе опитвал да забрави миналото, а сега то изплуваше в паметта му чрез думи и жестове.

— Не позволявай на спомените да те натъжават — прошепна Ив.

— Не съм тъжен, просто се замислих. — Стисна ръката й и добави: — Позволи ми да те заведа на закуска, лейтенант.

— Не мога да устоя на любезното предложение. Дано Фийни не е излапал всички палачинки.

 

 

Докато се подготвяше за втория разпит на Джес Бароу, Ив си каза, че с право избягва да взема лекарства. Колкото и да бяха безвредни, винаги я караха да се чувства странно. Въпреки че изпитваше необичаен прилив на енергия, тя знаеше, че всъщност е на границата на пълното изтощение. Все едно беше нахлузила маска на ухилен клоун върху пребледняло от умора лице.

— Надявам се да си успяла да си поотпочинеш, Пийбоди — обърна се тя към сътрудничката си, която бодро влезе в помещението за разпит.

— Да, лейтенант. Преди да дойда тук, минах през кабинета ви и се информирах за случилото се по време на отсъствието ми. Между другото, имате съобщение от командира, който моли да му се обадите, и две — от Надин Фарст. Мисля, че е надушила нещо.

— Надин ще почака. Ще се свържа с командира при първа възможност. Разбираш ли от бейзбол?

— Две години играх в отбора на полицейската академия.

— Тогава ще разбереш инструкциите ми. Когато ти подам топката, задържаш я, после ми я връщаш. Ще я разиграваме по този начин, докато Фийни се включи.

Пийбоди любопитно я изгледа.

— Не знаех, че се интересувате от този спорт.

— Имам много скрити таланти. Изпълнявай инструкциите ми, за да хванем натясно този мръсник. — Нареди да доведат задържания и добави: — Дано не поиска адвокат, иначе ще трябва да действаме по-предпазливо. Мисля, че е прекалено самоуверен и отначало ще откаже защитник.

— Падам си по самоуверените мъже, но май в този случай ще забравя пристрастията си.

— Този тип е не само наперен, ами и хубавец — промърмори Ив и се отдръпна, за да влезе задържаният. — Как си, Джес? Струва ми се, че днес се чувстваш по-добре.

Музикантът беше успял да се съвземе и бе готов да се съпротивлява.

— Бих могъл да те обвиня в безпочвено упражняване на насилие, но няма да го направя. И без това скоро ще станеш за смях на всички полицаи в Ню Йорк.

— Очевидно си по-добре. Седни. — Тя се приближи до масичката, включи записващото устройство и задиктува: — Разпитът се провежда от лейтенант Ив Далас със сътрудничеството на полицай Дилия Пийбоди. 8 септември, 2058 година, 9:00 часът. Разпитваният се нарича Джес Бароу, файл С-19305. Моля, кажи името си за протокола.

— Джес Бароу. Радвам се, че си успяла да го запомниш.

— Потвърждаваш ли, че преди първия разпит те уведомих за правата ти?

— Да — отвърна той, а мислено добави: „Но не можах да се възползвам от тях“. Намести се на стола и потръпна. Болката между краката му беше непоносима, сякаш пулсираше развален зъб.

— Желаеш ли да се възползваш от правото си на защитник?

— Не ми трябват никакви адвокати. Сам мога да се защитавам.

— Тогава да започваме. — Ив седна, преплете пръсти и се усмихна. — По време на първия разпит ти призна, че си конструирал и използвал устройство, което оказва влияние върху мозъка и поведението на човека.

— Не съм използвал абсолютно нищо.

— Въпрос на тълкуване. Отричаш ли, че снощи, по време на празненството в дома ми, си използвал програма, която е въздействала на подсъзнанието на Рурк?

— Миличка, ако мъжът ти е запретнал полата ти и те е изчукал, това си е лично твоя работа.

— Точно така. — Трябваше да изтръгне признанието му за онова, което беше причинил на Рурк. Сетне задачата й щеше да бъде много по-лесна. — Пийбоди, може би Джес не знае какво е наказанието за неверни показания, дадени по време на официален полицейски разпит.

— Присъдата е до пет години строг затвор — изрецитира Пийбоди. — Да пусна ли записа от първия разпит, лейтенант? Може би паметта на задържания му изневерява поради нараняването, което получи, когато се опита да упражни насилие върху служител на полицията.

— Насилие ли? Какви ги дрънкаш, малката? — озъби се той. — Не си въобразявай, че номерата ти ще минат. Шефката ти ме удари, без да съм й дал никакъв повод, после позволи на онова мръсно копеле Рурк да ме… — Сепна се и млъкна, спомняйки си предупреждението на съпруга й и нечовешката болка, която се беше разпростряла като гореща вълна из цялото му тяло.

— Искаш ли да подадеш официално оплакване?

— Не. — Ситни капчици пот блестяха по лицето му и Ив се запита какво ли му е причинил Рурк. — Снощи не бях на себе си. Изгубих контрол. — Пое си дълбоко въздух и продължи: — Разбери, аз съм музикант. Гордея се с музиката си, с постиженията си. Лаская се от мисълта, че онова, което правя, въздейства на хората. Може би самохвалните ми изказвания са те накарали да добиеш погрешно впечатление за характера на работата ми. Не мога да си обясня защо беше необходимо да ме арестуваш и да вдигаш толкова шум. — Той отново се усмихна и разпери красивите си ръце. — Не познавам хората, за които ми говореше снощи. Разбира се, че съм чувал за някои от тях, но не ги познавам лично, нито съм ги подтикнал да посегнат на живота си. По принцип съм противник на самоубийството. Мисля, че и без това животът е прекалено кратък. Приемам, че е станало някакво недоразумение и съм готов да забравя случилото се.

Ив се облегна назад на стола си и се обърна към сътрудничката си:

— Пийбоди, той е готов да забрави случилото се.

— Много благородно от негова страна, лейтенант. Смятам, че постъпва разумно при дадените обстоятелства. Законът предвижда строги наказания за онези, които нарушават личните свободи на гражданите. Като утежняващо вината обстоятелство ще бъде приет фактът, че господин Бароу е създал и използвал устройство, оказващо влияние върху подсъзнанието. Според мен нашият мил събеседник го очакват минимум десет годинки в дранголника.

— Нямате никакви доказателства, следователно не можете да ми предявите обвинение.

— Давам ти възможност да ни сътрудничиш, Джес. Съдиите са по-благосклонни към престъпниците, които са направили пълни самопризнания. Готова съм в присъствието на свидетели да се откажа от гражданското дело, което със съпруга ми имаме право да заведем срещу теб, при условие, че се признаеш за виновен по другите обвинения. Имаш на разположение трийсет секунди.

— Нямаш никакви доказателства. — Той се приведе към нея. — И аз имам влиятелни хора зад гърба си. Какво ще се случи с кариерата ти, ако разглася всичко чрез телевизията и пресата?

Ив не отговори, а продължи да го наблюдава, после хвърли поглед към часовника, монтиран в записващото устройство.

— Предложението е отхвърлено. Пийбоди, покани капитан Фийни.

Ирландецът влезе усмихнат до уши, носеше папка и някакъв диск. Постави диска на масата и протегна ръка на Джес.

— Приятно ми е да се запозная с вас. Никога не съм виждал толкова съвършен уред.

— Благодаря. — Музикантът засия и топло стисна ръката му. — Обичам работата си.

— О, личи си. — Фийни се настани удобно на най-близкия стол. — От години не съм изпитвал такова удоволствие, каквото ми достави разглобяването на уредбата.

При други обстоятелства реакцията на Джес би била комична. Усмивката му помръкна, на лицето му се изписа изумление, заменено от ярост.

— Как си посмял да докоснеш апаратурата ми? Кой ти даде това право? Ще те смажа! Ще те унищожа!

— За протокола: обвиняемият е прекалено възбуден — невъзмутимо продиктува Пийбоди. — Заплахите му срещу капитан Фийни не бива да се приемат буквално.

— Поне засега — засмяно добави ирландецът. — Мери си приказките, приятелче. Има опасност нервите ни да не издържат. А сега на въпроса. Възхитен съм от предпазните системи на устройството ти. Поиграх си, докато ги заобиколя. Е, не се обиждай, когато съм започнал да се занимавам с компютри, още не си бил заченат. Този персонален мозъчен скенер е истински шедьовър. Предполагам, че обхватът му е около два метра. Отлично постижение за подобно почти миниатюрно устройство.

— Лъжеш! — Гласът на Джес трепереше. — Блъфираш! Невъзможно е да си преодолял предпазните системи.

— Признавам, че трите допълнителни системи ме накараха да се поизпотя. Играх си близо час с втората, но последната беше фасулска работа. Навярно не си предполагал, че ще бъде необходима.

— Провери ли какво има на дисковете, Фийни? — попита го Ив.

— Започнах, но ми предстои още много работа. Предположението ти се потвърди, Далас. Няма файл на Рурк, защото не е полицейски служител. Но открих твоя и на Пийбоди. В момента проверявам информацията за хората, които те интересуват. — Той отново се усмихна на Джес. — Създал си нещо фантастично. Сърцето ми се къса при мисълта, че ще се наложи да го унищожим.

— Не! — изкрещя музикантът, изпаднал в паника. Дори очите му се бяха насълзили от мъка. — Вложил съм в него всичко, което притежавам. Не само пари, а време, труд, енергия. Работих цели три години без прекъсване. Имате ли представа какво може да се постигне с това устройство?

— Обясни ни, Джес — меко каза Ив. — С удоволствие ще те изслушаме.