Серия
В смъртта (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rapture in Death, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 74 гласа)

Петнайсета глава

Предпочете да вземат асансьора, за да се придвижат по-бързо, без да привличат вниманието на гостите.

— Искам да ти кажа, че къщата ви е прекрасна. Направо вълшебна — обърна се към нея музикантът.

— Засега ни върши работа, но скоро ще потърсим по-голяма — с престорено безразличие заяви Ив и стисна зъби, когато той гръмко се разсмя. — Кажи ми, Джес, кога реши да работиш с Мейвис? Преди или след като разбра, че е близка на Рурк?

— Повтарям, че певици като нея не се срещат под път и над път. Стигаше ми един-два пъти да я чуя как пее в клуба и веднага разбрах, че с нея ще си паснем. — Отново се усмихна очарователно. Все едно, че беше палавник от църковния хор, който е скрил жаба под дългата си роба. — Фактът, че е приятелка на Рурк, също е плюс. Но не бих се съгласил да работя с нея, ако нямаше талант.

— И все пак предварително си знаел, че е близка със съпруга ми.

Джес сви рамене.

— Вярно е. Затова отидох да я видя. По принцип не стъпвам в такива долнопробни клубове. Веднага оцених таланта й. Ако успея да й уредя ангажимент в първокласно заведение или пък ако Рурк или някой от неговата среда реши да инвестира в една перспективна млада певица, всичко отлично ще се нареди.

— Умееш да се нареждаш, Джес. — Вратата се плъзни встрани и тя излезе от кабината.

— Вече споменах, че съм на сцената от дете. Мисля, че съм хванал цаката на шоубизнеса. — Докато вървяха по коридора, очите му любопитно шареха навсякъде. Забеляза скъпите картини и украшения, разкошната ламперия и килима, изтъкан преди век от някой майстор.

„Имаш ли пари, постигаш всичко. Дори можеш да изградиш собствена империя“ — помисли си той.

Ив спря пред вратата на своя кабинет, обърна се и като че беше прочела мислите на Джес, каза:

— Не знам на колко възлиза състоянието на съпруга ми. И не ме интересува.

Усмивката му не помръкна. Той вдигна рамене и многозначително огледа огромния диамант, който се открояваше върху тъмносинята материя на роклята й.

— Забелязвам, че не носиш фалшиви бижута и окъсани дрешки, сладурче.

— Бедността не ме плаши, Джес. — Набра кода за отключване и добави: — Моля те, не ме наричай сладурче. — После влезе в кабинета и кимна на Пийбоди, която не успяваше да прикрие любопитството си. — Седни — кимна му и се настани зад бюрото си.

— Хубава стаичка. О, здравей, миличка. — За нищо на света не можеше да си спомни името й, но сияйно се усмихна на Пийбоди, сякаш от години бяха приятели. — Гледа ли представлението?

— Да.

Той се настани удобно на стола.

— Е, какво ще кажеш?

— Мисля, че беше прекрасно. С Мейвис направихте страхотен спектакъл. — Тя колебливо се усмихна, не знаеше с каква задача ще я натовари Ив. — С удоволствие ще си купя първия диск.

— Думите ти са музика за ушите ми. Ще поднесете ли на момчето едно питие? — обърна се Джес към Ив. — Въздържам се преди представление, но сега съм готов да си разквася устните.

— Готово. Какво ще пиеш?

— Шампанското ми се струва добро.

— Пийбоди, в кухнята сигурно има бутилка шампанско. Моля те, налей една чаша на нашия гост. Няма да е зле да пийнем и кафе.

Облегна се на стола и се замисли. Би могла още от сега да записва разговора, но искаше да го поведе в правилната насока, преди да го документира.

— Предполагам, че освен музикални, трябва да имаш и технически познания, за да можеш едновременно да композираш мелодии и да създаваш визуални ефекти, свързани с тях. Нали точно това се опитваше да ми обясниш преди представлението.

— Точно така, скъпа. Промените в музикалната индустрия настъпиха преди много години. — Той махна с ръка и златните му гривни иззвънтяха. — За щастие, освен склонност към музиката, проявявам и интерес към техниката. Дните, когато от музиканта се искаше само да свири на пиано или на китара, са безвъзвратно отминали.

— Къде си получил техническото си образование? Прави ми впечатление, че си истински специалист в областта на компютрите.

Джес се усмихна на Пийбоди, която влезе с напитките. Беше спокоен и самоуверен, очевидно смяташе, че Ив е с намерение да му предложи работа. Сетне отговори:

— Научих много най-вече чрез практиката. Но изкарах задочно обучение в Техническия университет.

Тя знаеше подробностите от биографията му от справката, изготвена от сътрудничката й, но искаше да приспи подозренията му.

— Постигнал си забележителни резултати. Права ли съм, Пийбоди?

— Да. Имам всичките му дискове и с нетърпение очаквам следващия. Отдавна не си имал нов диск, Джес — обърна се тя към музиканта.

Ив се възползва от репликата на Пийбоди, която несъзнателно й беше помогнала.

— Да не си изпаднал в творческа криза, Джес?

— Ни най-малко. Необходимо ми беше време, докато усъвършенствам новото си устройство. Гарантирам, че е нещо невиждано.

— Използваш Мейвис като „опитно зайче“, нали?

— Донякъде. За мен тя се оказа истинска находка. Наложи й се да се откаже от част от репертоара, който не беше подходящ за мен, а пък аз аранжирах някои песни специално за нея. Предполагам, че след няколко месеца ще имам необикновени резултати.

— Когато усъвършенстваш апаратурата си.

— Точно така. — Той вдигна чашата си като за наздравица.

— Разбрах, че композираш музика към програми за виртуална реалност.

— Да, от време на време. Доставя ми удоволствие, особено ако програмата е интересна.

— Обзалагам се, че умееш да залагаш подпрагови елементи в програмите.

— Откъде ти хрумна? Това изисква големи технически умения.

— Но ти си дяволски добър техник и отлично познаваш компютрите. И човешкия мозък. Мозъкът е само един компютър, нали така ми каза?

— Да. — Цялото му внимание беше съсредоточено върху Ив и изобщо не забеляза подозрителния поглед на Пийбоди.

— Занимаваш се и с уреди за повишаване на настроението, които са създадени на базата на промени в поведението и емоционалното състояние и в мозъчните вълни. — Тя извади от чекмеджето записващото устройство и го постави върху бюрото. — Да обсъдим по-подробно този въпрос.

— По дяволите, какви са тези номера? — Джес остави чашата си и понечи да стане. — Какво става?

— Нищо особено. Ще ти съобщя правата ти, после ще си побъбрим. Полицай Пийбоди, включи допълнителното записващо устройство.

— Нямаш право да ме подлагаш на разпит без предварителното ми съгласие. — Той скочи на крака. Ив го последва и заяви:

— Щом искаш, ще издействам специална заповед и ще те заведа в полицейското управление. Може би ще се наложи да почакаш, тъй като предварително не съм запазила помещение за разпит. Вероятно ще се наложи да прекараш няколко часа в ареста.

Музикантът колебливо седна на ръба на стола.

— Много бързо се превърна в ченге, Далас.

— Грешиш, винаги съм най-вече ченге, после всичко останало. — Включи записващото устройство и съобщи на Джес какви са правата му, после попита: — Ясно ли ти е всичко?

— Относно правата ми — да. Но не ми е ясно за какво разиграваш този цирк.

— Ще ти обясня. Разпитът цели да се изяснят известни обстоятелства около смъртта на четирима души, а именно Дру Матиас, С.‍ Т.‍ Фитухю, сенатор Джордж Пърли и Съриз Дивейн.

— Какво? — Той изглеждаше искрено смаян. — Дивейн ли? Нали това беше жената, която се хвърли от покрива на небостъргача „Татлър“? Нямам нищо общо със самоубийството й. Та аз дори не я познавам.

— Значи не си знаел, че Съриз Дивейн беше изпълнителна директорка и главен акционер на „Татлър Ентърпрайз“.

— Ами… чувал бях за нея, но…

— Предполагам, че от време на време името ти се е появявало на страниците на този клюкарски вестник.

— Разбира се. Репортерите от жълтата преса все търсят да окалят някого. И на мен не ми се размина, когато бях на върха на славата си. Но всъщност това е нещо съвсем обикновено за шоубизнеса. — Страхът му беше заменен от раздразнение. — А колкото до самоубийството на Дивейн, бях в звукозаписното студио, когато тя се е хвърлила от покрива. Имам свидетели, между тях е и Мейвис.

— Сигурна съм, че не си бил на покрива, Джес. Или по-точно не си присъствал тялом.

Изящните му устни се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Хубава работа, сега пък ме обяви за призрак.

— Познаваш ли автотронен инженер на име Дру Матиас?

— Никога не съм чувал за него.

— Матиас също е завършил Техническия университет.

— Както и още хиляди души. Вече ти казах, че съм следвал задочно. Никога не съм стъпвал в университета.

— Не си ли имал контакт с други студенти?

— Разбира се, че имах. Свързвахме се по видеотелефона, чрез електронната поща и лазерен факс… — Той сви рамене и забарабани с пръсти по бомбето на ръчно изработения си ботуш, който бе подпрял на коляното си. — Не си спомням за никакъв Дру Матиас.

Ив реши да смени тактиката.

— Докъде е напреднал проектът ти за въздействие върху подсъзнанието?

— Не разбирам за какво намекваш. Всъщност знам за какво става дума, но според сведенията ми никой не е извършвал проучвания в тази насока. — Опитваше се да изглежда безразличен, но очите му неспокойно се стрелкаха от едната към другата жена.

Ив реши да блъфира и се обърна към Пийбоди:

— А ти разбираш ли въпроса ми?

— Така мисля, лейтенант — отвърна младата жена, опитвайки се да преодолее объркването си. — Интересувате се дали разпитваният е работил върху методи за въздействие върху подсъзнанието. Може би трябва да му се напомни, че проучванията в тази област не са забранени. Но производството на уреди, базирани на подобно въздействие, е против щатските, федералните и международните закони.

— Отлично, полицай. Е, Джес, изясниха ли ти се нещата?

Краткото прекъсване на разпита му беше позволило да се окопити и да възвърне самоувереността си.

— Не отричам, че проявявам интерес към тази област. Но същото се отнася за стотици други хора.

— Струва ми се, че това е извън специалността ти. Нали си само музикант, не дипломиран учен.

Думите й произведоха желания ефект.

Очите на Джес гневно проблеснаха и той възкликна:

— Имам диплома за музикално образование! Музиката не е просто съвкупност от ноти, сладурче. Тя е в основата на живота, на паметта! Песните предизвикват специфични и често предсказуеми емоционални реакции. Чрез музиката се изразяват чувства, желания.

— Хм, а пък аз си мислех, че е само средство за приятно прекарване на времето.

— Музиката не служи само за забавление. Келтите влизали в сражение под звуците на гайди, които, заедно с топорите, били тяхното най-силно оръжие. Африканските племена се настройвали за война под ударите на барабани. За да оцелеят, негрите роби създали своите религиозни песни. Векове наред мъжете са прелъстявали жените чрез музиката. Музиката ръководи разума.

— Което ни връща на въпроса, който ти зададох преди малко. Кога реши да свържеш устройството с мозъка на определени хора? Или пък си направил откритието случайно, докато си композирал някаква мелодия.

Джес мрачно се усмихна.

— Сигурно си мислиш, че си седя пред пулта и се забавлявам със сложните уреди. Повярвай, че това е къртовска работа.

— И ти ужасно се гордееш с постиженията си. Хайде, бъди откровен, нали преди час искаше точно това. — Ив стана, заобиколи бюрото и приседна на ръба му. — Изгаряше от желание да го споделиш с мен или с когото и да било. Какъв е смисълът да създадеш нещо необикновено и да не можеш да се похвалиш с творението си?

Той отново взе чашата си и замислено прокара пръст по високото й столче. Очевидно беше обзет от противоречиви чувства и обмисляше какви последствия би могло да има признанието му. След няколко секунди промълви:

— Не предполагах, че събитията ще се развият по този начин. Мейвис твърди, че не си ченге, което стриктно спазва процедурите, предвидени от закона.

— О, мога да бъда много отстъпчива, Джес — промърмори, а мислено добави: „Когато си заслужава“. — Хайде, довери ми се.

— Да допуснем, че съм изобретил уред за въздействие върху съзнанието на отделните индивиди. Сигурен съм, че ще има огромен успех. Влиятелни и богати хора като Рурк и теб могат да заобиколят известни остарели закони и да направят състояние с моето устройство, което ще предизвика истинска революция в развлекателния бизнес и в производството на апаратура за повишаване на настроението.

— Да разбирам ли, че предлагаш да ти сътрудничим?

— Само хипотетично, лейтенант. Рурк има всички възможности да започне производството на подобно устройство. А едно опитно ченге положително ще намери вратичка в закона и ще помогне на съпруга си да реализира огромна печалба.

— Божичко, лейтенант! — възкликна Пийбоди и се усмихна, макар очите й да останаха сериозни. — Изглежда, вие с Рурк сте идеални за целта. Хипотетично, разбира се.

— А Мейвис е била най-безцеремонно използвана — прошепна Ив.

— Грешиш. Тя получи онова, за което мечтаеше. Гарантирам, че кариерата й е осигурена.

— Смяташ, че с това си изкупил вината си задето си я използвал да се добереш до Рурк, така ли?

Джес сви рамене.

— Такъв е животът, миличка. А Мейвис не може да се оплаче, направих я звезда. — Очите му дяволито проблеснаха. — Питам се как ти е харесала неофициалната демонстрация на моята система.

Ив, която се страхуваше, че ще загуби самообладание и че той ще забележи гнева й, се обърна и отново седна зад бюрото.

— За каква демонстрация говориш?

— Спомняш ли си онази вечер, когато с Рурк дойдохте в звукозаписното студио? Забелязах как внезапно си тръгнахте, очевидно изгаряхте от нетърпение да останете сами. — Иронично се усмихна и добави: — Май изкарахте втора сватбена нощ.

За миг Ив се изплаши, че не ще успее да разтвори юмруците си. Погледна към вратата между нейния кабинет и този на Рурк и изтръпна, когато забеляза, че зелената лампичка над нея свети.

Той ги наблюдаваше. При дадените обстоятелства това беше не само незаконно, но и опасно. Но в никакъв случай не биваше да прекъсва разпита. Отново се обърна към Джес.

— По всичко личи, че проявяваш огромен интерес към половия ми живот.

— Ти си забележителна жена, Далас. Възхищавам се от ума ти. Питам се какво ли ще се случи, ако отвориш заключените врати в съзнанието ти. Мисля, че сексът е универсален ключ. — Приведе се и я погледна право в очите. — Какво сънуваш, Далас?

Ив си спомни ужасяващите кошмари, присънили й се в нощта, когато беше гледала диска с изпълнения на Мейвис. Дискът, който й бе дал Джес. Ръцете й се разтрепериха, но след миг тя се овладя. Бавно се изправи и се подпря с длани на бюрото.

— Долен мръсник! Харесва ти да правиш демонстрации, а? И Матиас ли ти служеше за опитно зайче?

— Казах ти, че не го познавам.

— Навярно ти е помогнал да усъвършенстваш уреда си. После си го изпробвал върху него, защото си разполагал с графика на мозъчните му вълни. Ти ли го програмира да си сложи примката на шията или му позволи сам да избере начина на самоубийство?

— Струва ми се, че се отклоняваш от темата.

— Каква е ролята на Пърли в сатанинските ти планове? Навярно си очаквал от него да помогне при узаконяването на новата ти играчка. Защо да не я експериментираш върху него?

— По-полека, сладурче. — Той скочи на крака. — Не мога да повярвам на ушите си — та ти ме обвиняваш в убийство!

— Ами Фитухю? Сигурно ти е трябвало ново опитно зайче. Или пък играта е започнала да ти харесва. Сигурно се чувстваш могъщ като бог, след като можеш да убиваш, без да си цапаш ръцете с кръв.

— Не съм убивал никого. Не ще успееш да ми припишеш тези престъпления.

— А случилото се с Дивейн ти е доставило най-голямо удоволствие, защото си го наблюдавал, благодарение на бързите реакции на телевизионните станции. Обзалагам се, че си получил ерекция, Джес. Също като тази вечер, докато си си представял как Рурк реагира на проклетата ти играчка.

— А, ето каква била работата! — Джес се приведе към нея. — Бясна си, защото проникнах в съзнанието на твоя човек. Всъщност би трябвало да си ми благодарна. Бас държа, че чукането е било страхотно.

Преди да разбере какво прави, Ив стовари юмрука си върху челюстта му. Джес залитна и падна на пода с разперени ръце, повличайки със себе си видеотелефона.

— По дяволите! — Тя си пое въздух, огледа дланта си и отново я сви в юмрук. — По дяволите!

Ушите й бучаха. Сякаш отдалеч дочу спокойния глас на Пийбоди:

— Докладвам за протокола, че разпитваният упражни физическо насилие върху лейтенант Далас. В резултат загуби равновесие и удари главата си в ръба на бюрото. В момента изглежда изпаднал в безсъзнание.

Ив смаяно я изгледа, беше неспособна да се помръдне. Пийбоди се приближи и повдигна Джес за яката. Задържа го за момент, сякаш преценяваше състоянието му. Краката му се подгъваха, очите му бяха забелени.

— Потвърждавам, че е в безсъзнание — заяви тя и без да се церемони го блъсна в креслото. — Лейтенант Далас, мисля, че вашето записващо устройство е повредено. — Тя изля кафето си върху уреда. — Ще довършим разпита с моя апарат. Ранена ли сте?

— Не. — Ив притвори очи, овладя се. — Добре съм. Разпитът приключи в 1:33. Разпитваният ще бъде закарай в болницата „Брайтмор“ за преглед и лечение. Ще бъде задържан до 9:00, разпитът ще продължи в централното полицейско управление. Полицай Пийбоди, погрижи се за линейка. Гражданинът е под арест, ще му бъдат предявени обвинения.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди се обърна, когато вратата между двата кабинета се отвори, и Рурк застана на прага. Изражението му й подсказа, че положението ще стане напечено. Затисна с длан микрофона на записващото устройство и заговори: — Лейтенант, не мога да се свържа с болницата по комуникатора, а вашият видеотелефон може би е пострадал при падането. Разрешете ми да се обадя от друго помещение.

— Разрешавам. — Ив въздъхна и се обърна към съпруга си: — Нямаш право да подслушваш.

— Грешиш, скъпа, имам. — Погледна към Джес, който се размърда на креслото и изстена. — Изглежда, всеки момент ще се свести. Спомни си, че ми обеща да ме оставиш насаме с него.

— Слушай, Рурк…

Той студено я изгледа и я прекъсна:

— Хайде, излез.

„Бедата е там, че и двамата сме свикнали да даваме заповеди, не да се подчиняваме“ — помисли си тя. Внезапно си спомни покрусеното изражение на Рурк, когато се беше отдръпнал от нея. Двамата бяха използвани, но Джес беше подложил Рурк на мъчение.

— Имаш само пет минути. Предупреждавам те, че според протокола задържаният не е претърпял значителни наранявания. Ако пристигне в болницата целият насинен, ще компрометира мен.

Той леко се усмихна, хвана я под ръка и я поведе към вратата.

— Лейтенант, имай ми доверие. Аз съм цивилизован човек. — После затвори вратата и я заключи.

Знаеше как може да причини неописуема болка, без да остави видими белези по тялото на жертвата си.

Приближи се до креслото, повдигна Джес и го разтърси. Музикантът постепенно се окопити и очите му се фокусираха.

— Събуди ли се? — попита Рурк. — Предчувстваш ли какво ще се случи?

Струйка пот се стече по гърба на Джес. Осъзнаваше, че този човек е способен да го убие.

— Искам адвокат.

— Май се пообърка. В момента нямаш работа с ченгетата, а с мен. А аз не признавам никакви права и привилегии.

Джес преглътна и реши да опита късмета си.

— Няма да ми сториш нищо. В противен случай ще пострада милата ти съпруга.

Рурк ледено се усмихна, което накара музикантът да потръпне от ужас.

— Сега ще ти докажа, че се лъжеш, приятелю.

Без да откъсва очи от лицето на Джес, той се наведе, сграбчи пениса му и го стисна. Изпита огромно удоволствие като забеляза как онзи пребледня като мъртвец и се задъха като риба на сухо. Притисна с палец гръкляна му, напълно прекъсвайки достъпа на въздух до белите му дробове, докато сребристите му очи се изцъклиха.

— Гадно е да те държат в шах, като те стискат за оная работа, нали? Представяш си как се почувствах тази вечер. — Стисна го още по-силно, после го блъсна обратно в креслото, където музикантът се сви като пребито куче. — А сега ще обсъдим няколко лични въпроса.

 

 

Ив нервно крачеше по коридора и непрекъснато поглеждаше към вратата. Знаеше, че ако Рурк е включил звукоизолиращото устройство, за нищо на света няма да чуе писъците на Джес, дори той да се дере с цяло гърло.

Божичко, ами ако го е убил? Какво ще прави тогава? Спря и притисна ръка към корема си, защото й прилоша. Как можа да го допусне? Беше длъжна да защитава онзи мръсник, независимо от чувствата й към него.

Решително се приближи до вратата, набра кода и раздразнено въздъхна, когато той отказа да се задейства.

— Дяволите да те вземат, Рурк! — Оказа се, че съпругът й я познава прекалено добре. Без да храни особена надежда, изтича по коридора, влезе в съседния кабинет и се опита да отвори междинната врата.

Неуспешно.

Втурна се към монитора, за да провери какво става в другото помещение, но Рурк беше изключил камерата.

— Божичко, ще го убие! — Отново се спусна към вратата и с юмруци заблъска по нея. След миг като по чудо ключалката щракна. Тя пристъпи в кабинета и забеляза, че съпругът й седи зад бюрото и пуши цигара.

С разтуптяно сърце Ив погледна към Джес. Беше блед като мъртвец, зениците му се бяха свили, но поне дишаше. Или по-точно хриптеше като повредена климатична инсталация.

— Както сама ще се убедиш, той е здрав и читав. — Рурк отпи от брендито си. — Убеден съм, че е започнал да проумява грешките си.

Ив се наведе и огледа Джес, който рязко се отдръпна и издаде някакъв нечленоразделен звук.

— По дяволите, какво си му направил?

Рурк си помисли, че служителката на нюйоркската полиция едва ли би одобрила триковете, които беше научил преди години, докато още контактуваше с престъпния свят.

— Нищо особено. Този тип заслужаваше много повече.

Ив се изправи и се втренчи в съпруга си. Той изглеждаше като човек, който се готви да посрещне гости или да председателства важно съвещание. Костюмът му беше без нито една гънка, косата му бе гладко сресана, а ръцете му не трепереха. Единствено погледът му издаваше онова, което ставаше в душата му.

— Изтръпвам като те гледам — прошепна тя.

Рурк внимателно постави чашата си на бюрото и промълви:

— Никога повече няма да ти причиня болка.

— Рурк… — Тя с усилие потисна желанието си да се приближи до него и да го прегърне. Реши, че моментът не е подходящ, пък и съпругът й едва ли би се зарадвал на подобна проява на нежност. — Не бива да поставяш въпроса на лична основа.

— Не ме учи какво да правя.

— Лейтенант. — Пийбоди се появи на прага. Лицето й беше каменно. — Линейката пристигна. Ако разрешите, ще придружа заподозрения до болницата.

— Аз ще отида.

Пийбоди скришом погледна към Рурк и забеляза, че той още наблюдава Ив, а очите му са като парченца лед.

— Лейтенант, позволете ми да отбележа, че имате по-важна работа. Гостите ви още са тук и сред тях има представители на пресата. Сигурна съм, че държите случилото се поне засега да остане в тайна. Мога да се справя и сама.

— Добре. Ще се обадя в управлението и ще уредя ареста на господин Бароу. Следващият разпит ще бъде утре сутринта в девет.

— Очаквам го с нетърпение. — Погледна към Джес и отбеляза: — Сигурно сериозно си е ударил главата при падането. Изглежда замаян, кожата му е студена и влажна. — Широко се усмихна на Рурк и добави: — Знам как се чувства.

Той се разсмя и почувства, че започва да се отпуска.

— Не, Пийбоди. Не би могла да знаеш. — Стана, приближи се до нея, обгърна лицето й с длани и я целуна. — Много си красива — промълви, сетне се обърна към Ив: — Ще се погрижа за гостите. А ти не бързай, свърши си работата.

Отдалечи се, а Пийбоди остана като прикована на мястото си. Все още беше завладяна от удоволствието, което бе изпитала при допира на устните му. Докосна устните си и прошепна:

— Каза ми, че съм красива.

Ив побърза да я върне на земята.

— Задължена съм ти, Пийбоди.

— Мисля, че вече ми се отплатиха. — Тя тръгна към вратата. — Санитарите идват да вземат нашето момче. Предай на Мейвис, че беше супер.

— Господи! — Ив затвори очи. — Как ли ще реагира тя?

— На ваше място не бих й го съобщила тази вечер. Нека се порадва на триумфа си. Сигурна съм, че дори когато научи новината, ще преодолее огорчението си. — Тя отвори вратата и извика на санитарите: — Пострадалият е тук. Мисля, че има леко мозъчно сътресение.