Метаданни
Данни
- Серия
- Втора възможност (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Night Whispers, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Гавазова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 213 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джудит Макнот. Нощни шепоти
Издателство „Ирис“
Редактор: Лилия Анастасова
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Този случай трябва да е дяволски спешен за теб, щом ме откъсваш от работата ми в Атланта — каза Джак Робинс, когато два часа по-късно затвори вратата в кабинета на Ноа. — Какво става?
Ноа вдигна поглед към набития, енергичен мъж, който се занимаваше със сигурността на всичките му сделки по целия свят. Като много от хората, които отговаряха за сигурността на високопоставени клиенти, Робинс бе бивш агент на ФБР. На петдесет години той изглеждаше като типичния приятен, безгрижен и водещ здравословен начин на живот бизнесмен. Зад тази маска се криеха издръжливост, упоритост и неуморност. Ноа го смяташе за един от най-полезните си хора. Също така той бе и единственият приятел сред подчинените му.
— Не съм сигурен какво става. Вероятно нищо, но искам да съм сигурен, че ще продължи да бъде нищо. Знаеш ли, че Едит Рейнълдс бе убита снощи?
— Това е водещата новина, но чух, че е станало случайно при опит за кражба.
— Не мисля, че е било така. — Ноа му разказа коя е Слоун и му предаде информацията, която бе получил от нея. Когато приключи, той добави: — Ще потърсят човек, на когото да лепнат това — някой, който има достъп до къщата или е бил около нея по време на убийството.
Робинс се намръщи объркано.
— Не мислиш, че могат да те сметнат за заподозрян, нали?
— И така да беше, нямаше да ме интересува.
— Тогава защо съм тук?
— Не бих искал да заподозрат Слоун.
Робинс дълго време се взира в него, след което започна да се смее:
— О, така значи.
Очакваше Ноа или да отрече, или да не обърне внимание на коментара му, но той кимна.
— Точно така.
Усмивката на Джак стана още по-широка и той меко каза:
— Проклет да съм.
— Вероятно ще бъдеш, но преди това искам да съм сигурен, че ще открият истинския убиец, вместо да се занимават със Слоун. В Палм Бийч не стават много убийства и ченгетата не са свикнали да ги разследват.
— Ако Слоун Рейнълдс е наследница, тя ще бъде логичната жертва, без значение колко са неопитни.
— Тогава да им помогнем да намерят по-добра жертва. — Ноа плъзна по бюрото един списък, направен от Слоун, и Робинс го взе. — Това са имената на хората, които са били в къщата през деня и вечерта. Един от тях или е убил Едит, или е пуснал убиеца в къщата. Използвай връзките си и ги проучи. Някой ще се окаже не достатъчно чист, ако се по-разровиш. Страхувам се, че местните ченгета ще решат, че Слоун е техният убиец, и ще престанат да търсят. Искам ти да се разровиш, докато не откриеш нещо мръсно, и искам да свършиш това възможно най-бързо — приключи Ноа. — Някакви въпроси?
— Да, един — усмихна се приятелят му. — Случайно да имаш снимка на тази жена?
Ноа погрешно разбра причината да му зададе този въпрос.
— Не желая да проучваш Слоун — нетърпеливо изрече той. — Искам да провериш останалите. Слоун не би могла да нарани и муха. Тя се страхува от оръжия дори когато са заключени в стая.
— Не искам да я проверявам. Просто искам да видя жената, която най-накрая ти е влязла под кожата.
— Върви и се захващай за работа. Не желая Слоун да бъде спомената дори като евентуална заподозряна — рече Ноа, но изведнъж му се прииска да покаже жената, която обичаше, и бръкна в едно чекмедже на бюрото си. — От друга страна — каза, когато Робинс се изправи, — не бих искал любопитството ти около външния вид на Слоун да ти пречи на работата. — Плъзна по бюрото вестника с новината за приема, даден в чест на Слоун. В горния край имаше голяма снимка, която бе запечатала един основен момент от вечерта. Слоун и баща й бяха на преден план.
— Руса! — възкликна Джак. — Мислех, че харесваш брюнетки.
— Харесвам тази блондинка.
— Откъде е?
— От Бел Харбър. Занимава се е вътрешен дизайн.
— Който и да е проектирал външния й вид, е свършил изключителна работа — възхитено изрече Джак. — Виждам, че сенатор Мийд е почел събитието с мошеническото си политическо присъствие.
— Точно така. Двамата с Картър са си безкрайно полезни — добави Ноа, но приятелят му не го слушаше. Той му подаде вестника и посочи една двойка, която танцуваше на заден план.
— Париш, сестрата на Слоун.
— Познавам Париш. Кой е човекът, с когото танцува?
— Приятел на Слоун, който дойде заедно с нея, за да я подкрепи при първата й среща със семейството. В застрахователния бизнес е.
— Как се казва?
— Пол Ричардсън. Защо?
— Не зная, изглежда ми познат.
— Може би ти е продал застраховка. Провери го заедно с останалите в списъка.
— Ще бъде направено.
— Госпожа Сноудън ще те заведе в стаята ти. Имаш ли нужда от компютър?
— Не — Джак вдигна куфарчето си, в което държеше своя лаптоп, — никога не се разделям с него.