Джоана Линдзи
Дивият рай (36)

Глава тридесет и шеста

Корин седеше в плетен стол в зимната градина, а Майкъл лежеше върху голяма черга до нея, където можеше да го наблюдава. Малко кафяво кученце душеше около него и го караше да пищи от радост.

Кученцето беше изненада — помиярче, но сладко, с клепнали уши и къса опашница, която не спираше да върти насам-натам. Джаред го беше донесъл за Майкъл, или поне Акила каза така.

Корин не беше виждала Джаред. Нямаше го цялата сутрин, а към обяд се върна с подаръка. Явно по този начин се опитва да се извини, предположи тя; показваше й, че съжалява затова, че не е повярвал на историята й. Но беше твърде късно. Сърцето й отново, беше станало кораво, здраво запечатано, за да не може пак да я нарани.

Някакви гласове долитаха от кухнята през отворения прозорец на зимната градина, Флоранс помагаше на Акила в правенето на бисквити от таро. Любопитството на Флоранс към островите като че ли не можеше да бъде задоволено. Непрекъснато заливаше Акила с въпроси. Корин слушаше с половин ухо историите, които се разказваха в кухнята.

— Имаше поне шестнадесет кахунас в стари дни преди мисионери дойдат.

— Аз пък си помислих, че кахунас са като жреци и всяко село си има по един — прекъсна я Флоранс.

— Да, имаше кахунас, които говори с богове. Но сега говоря за други кахунас, мъже, които знаят история, четат по звездите и казват бъдеще. Има кахунас за лечение и магия. Всички важни дела лежаха в ръцете на тези мъдри мъже.

— А като си помисля, че ви наричаха диваци — засмя се Флоранс. Звучи ми доста цивилизовано. Трябва да са били доста мирни времена.

— Беше хубав живот, но не толкова мирен. Имаше войни, както и в останал свят. С всеки нов крал земята давали на любимите управници на владетел. Това сваля стар управник и прави понякога гражданска война. Лошо нещо.

Корин изключи гласовете им, когато видя Леонака да прекосява задния двор. По всичко личеше, че идва от брега. Пусна сърфа си на земята и се приближи до зимната градина. Беше само по шорти и целият мокър. Усмихна се, когато видя Корин.

— Изглежда отново се срещаме.

— Да, май е така — Корин му отвърна също с усмивка. — Как сте?

— Наслаждавам се на отпуска си преди да е свършил.

Погледът му се спря на Майкъл на пода и той клекна до него.

— Значи това е бебето.

Корин гледаше как огромният млад човек оглежда сина й. Леонака му подаде един от големите си пръсти, Майкъл се хвана за него и се засмя.

— Кога ще кажете на съпруга си истината за малкия?

Корин ахна и едва не скочи от стола. Лео се изправи.

— Извинявайте. Не е моя работа. Повече няма да засягам въпроса. Дойдох да попитам дали искате да се научите да карате сърф.

Така внезапно избяга от темата за Майкъл, както и беше я засегнал. Корин остави нещата така. Чудеше се на кого ли още беше казала Акила?

— Много мило от ваша страна да ме попитате, мистър Наехе, но ще трябва да ви откажа — в гласа й имаше едва доловима хладна нотка.

— Ще трябва да се сприятелим, така че ми викай Лео. Не можеш да дойдеш в Хавай и поне веднъж да не се топнеш във водата.

— Не, наистина не искам.

Той се намръщи.

— Предполагам, че въобще не си се научила да плуваш в онзи студен град?

— Всъщност съм доста добър плувец — отвърна Корин и усмивка се появи на устните й. — Научих се като дете, когато баща ми ме водеше в корабостроителницата. Докато беше зает с работниците, аз излизах на улицата и си играех с децата. Отначало се срамуваха, защото баща ми притежаваше компанията, но после ме научиха на всичките си игри. Плувахме под доковете — Флоранс винаги се чудеше защо косата ми е влажна, не бях казала на никого какво правя. Щяха да ми попречат. Едно от децата, Джони Бъкстър, трябва да е бил на единадесет, ме взе под закрилата си. Научих доста неща от него.

Корин внезапно се засмя. Защо, за бога, му разказваше всичко това? Отдавна не се беше сещала за малкия Джони. Питаше се какво ли е станало с жилавото хлапе, което я научи да плува, да псува и да използва нож през онова диво лято, когато пристанището беше за нея една магия и цял огромен свят.

Леонака й се усмихваше.

— Значи си се размотавала с банда хулигани, а?

— За бога, бях само на десет и продължи едно лято. Но знаеш ли, никога не забравих свободата, която имах през онази година. Беше великолепно.

Именно тогава бе решила, че иска да бъде независима цял живот. Но поради ред причини това вече не изглеждаше толкова важно за нея.

— След като знаеш да плуваш, нямаш никакво извинение да не се научиш да караш сърф. Днес вълните са подходящи — насърчаваше я Лео. — Джаред и Малиа вече са във водата.

Ето къде бил Джаред — да се забавлява. Корин усети, че гневът й се надига. Значи беше донесъл кученцето, мислейки че това ще я умиротвори и беше отишъл на сърф, без повече да мисли за нея.

— Е?

О, как й се искаше да покаже на Джаред, че и на нея не й пука, че отново са скарани.

— Боя се, че нямам какво да облека във водата.

— Глупости — подсмихна се Леонака. — Леля ще ти даде саронг от тези, които е ушила.

Само при мисълта Корин се изчерви. Поклати глава.

— Не.

Леонака сви рамене.

— Жалко, Джаред твърдеше, че няма да успея да те вкарам във водата, а аз си помислих, че си по-смела.

Корин внезапно стана, винаги готова да приеме предизвикателството.

— Моля те, дай ми няколко минути да се преоблека. Много ще се радвам, ако ме научиш да карам сърф.

Леонака се ухили, когато Корин излезе от зимната градина. Джаред въобще не му беше споменавал нищо за нея. Всъщност цялата сутрин не каза повече от две думи.

Джон Пиърс си бе направил много груба шега. Но какъв по-добър начин за помирение, ако Джаред види красивата си съпруга в мокър саронг? Нека чрез страстта да му дойде умът в главата и да разбере онова, което Леонака вече знаеше — Джаред не може да живее без жена си.

Корин се изчерви, когато се видя в огледалото на гардероба. Облечена в саронг, се почувства почти гола. Ръцете, раменете и половината от краката й бяха открити. И останалите й закръглени форми изпъкваха доста добре.

— Не мога да се появя с това, Акила.

— Защо?

— Твърде е разголено.

Акила с насмешка поклати глава.

— Ти видиш Малиа носи същото. Всички уахине носят това да плуват. Дори и аз. Това не Бостън, Колина. Ти в Хавай, където ние забавлява.

Корин се засмя.

— Добре, че не носи вече превръзка на гърдите — каза Акила, докато взимаше дрехите на Корин, за да ги прибере в гардероба. — Или саронг няма седи добре.

Корин се извърна ококорена.

— Аз въобще не нося подобни неща! — сопна се тя, чудейки се как Акила се е досетила.

Да, наистина. Вече не трябваше да носи превръзката. Все още имаше достатъчно мляко за Майкъл, но гърдите й вече не течаха.

— Защо не каже истината на Ялека, Колина? — с укор запита Акила. — Аз вижда къде твоя приятелка слага превръзката, след като изпере дрехи. Слага в твоя стая, не в нейна. Мога покажа Ялека, но аз мълчи. Ти трябва каже него.

Корин прехапа устни. Реши да й се довери.

— Нима не виждаш? По-добре е Джаред да не знае. Рано или късно ще се върна в Бостън с Майкъл. Джаред няма да ни види повече.

— Ти греши, Колина. Ялека няма пусне тебе. И един ден ще узнае лъжа за Майкъл и бъде много ядосан. По-добре кажи него сега.

— По дяволите, въобще няма смисъл да говори човек с теб — Корин почти извика от раздразнение.

Взе една хавлия и излезе от спалнята. Тази жена беше невъзможна. Никога ли нямаше да я остави на мира?

Леонака я чакаше в задния двор. Корин забрави за Акила и реши да се забавлява. Плъзгането по вълните определено ще е нещо, за което щеше да разказва на приятелите си в Бостън.

Джаред и Малиа все още бяха във водата. Корин държеше погледа си встрани от Джаред, докато Лео й обясняваше какво трябва да прави.

— Може би ще е по-добре, ако първо погледаш — предложи Леонака, чудейки се дали не е прибързат с Корин. Въпреки удоволствието риск имаше.

Тя твърдо поклати глава.

— Да вървим.

Отне й около час. Отначало се боеше, че е забравила да плува след толкова години, но бързо си припомни. Леонака й помагаше и й даваше инструкции, и плъзгането по вълните на гладка дълга дъска изглеждаше доста лесно. Джаред седеше на пясъка и наблюдаваше. Искаше й се да му покаже на какво е способна.

— Готова съм да опитам сама.

Бяха далеч от брега, всеки на своята дъска.

— Сигурна ли си, Колина?

Когато тя кимна, той добави:

— Плъзни се по първите няколко вълни, легнала по очи, докато свикнеш с дъската.

— Добре, учителю — усмихна се тя и се качи на дъската.

Малиа беше само на няколко метра от тях и седеше уверено на сърфа си. Хвана една вълна и се плъзна идеално по нея чак до брега.

Корин изскърца със зъби и се намръщи. По дяволите! Малиа се фукаше!

— Не обръщай внимание на Малиа — посъветва я Леонака. — Скоро ще станеш добра колкото нея.

„Сега трябва да го направя“, зарече се Корин. Помаха към Лео и сърфът й се понесе към брега. Тя му помагаше, като гребеше с ръце от двете страни, набираше скорост. Когато почувства, че моментът вече е дошъл, бавно се надигна. След това се изправи на крака, както Лео й беше показват.

Успя! Духът й ликуваше. Тя се плъзгаше по вълните също като древните хавайци, като Джаред и Малиа. Но триумфът й не продължи дълго. Изведнъж загуби равновесие и падна, забивайки се в сърфа. Точно когато успя да се добере до повърхността, като кашляше и плюеше вода, една огромна вълна я заля. Течението я буташе към брега, при което тялото й доста се ожули по дъното на океана.

Корин се бореше, за да стигне до повърхността на водата, но се оплете в собствената си коса и във водораслите. Силни течения я натискаха надолу, докато в един момент вече не можеше да диша. Точно тогава силни ръце я издърпаха на повърхността. Някой я притисна до гърдите си и я изнесе от водата. Кашляше с прекъсвания и поглъщаше въздух. Очите й щипеха от солената вода и не можеше да ги отвори. Цялата лява страна я болеше.

— Ти, луда глупачка! Какво, но дяволите, правиш?

Джаред!

Той не я остави на брега, а я пренесе на ръце чак до къщата. Корин успя да изтрие очите си с една ръка, за да може да вижда, и щом влязоха в зимната градина, взе да протестира.

— Джаред, пусни ме, още тази секунда! На краката ми няма нищо, мога и сама да ходя.

Той не й отвърна.

Корин започна да се мята в ръцете му. Акила и Флоранс изхвърчаха от кухнята, за да разберат какво е станало. Джаред им обясни, докато минаваше покрай тях. Тя се почувства глупаво — бе постъпила неразумно, като хлапачка.

Джаред я остави на леглото си, после се изправи и я погледна.

— Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре — изкрещя тя. — Не беше нужно да ме носиш чак дотук!

Акила влезе в стаята с кутия с мехлем, но Джаред побърза да я вземе от нея.

— Аз ще го направя.

— Това пък за какво е? — заинати се Корин и се надигна в леглото, но с охкане се отпусна отново назад.

Когато Джаред вдигна лявата й ръка, тя се намръщи при вида на червените отоци. Левият й крак също беше червен, а брадичката й изгаряше.

— Имаш доста лоши драскотини, но този мехлем ще притъпи паренето и червенината ще изчезне за няколко дни. Ако не беше толкова изгоряла, положението нямаше да е така лошо. Твърде си светла, за да стоиш дълго на слънце, особено във водата, където отражението се засилва.

Разбира се, беше прав. Цялото й тяло аленееше, но по дясната страна нямаше натъртвания.

— И сама мога — сопна се тя. Седна в леглото и започна да разтрива мехлема по ръката си.

Но Джаред държеше кутията далеч от нея.

— Защо не стоиш мирна и не ми позволиш да се погрижа за теб.

Корин неохотно се предаде, легна и затвори очи. Пръстите му нежно размазваха мазилото по ръцете и краката й. Внезапно се разчувства. Всяко негово докосване беше ласка, която премахваше не само болката, но и гнева й.

Обърна я по гръб. Тя въздъхна. Когато усети, че саронгът й се разхлабва, се изопна.

— Какво правиш? — прошепна Корин; настроението й отново се развали.

— Ще настинеш, ако седиш дълго с това нещо — обясни Джаред и добави: — Не, че не изглеждаш очарователно в него.

Тя се извърна и го видя да се усмихва.

— Мога и сама да се съблека, благодаря.

Джаред сви рамене.

— Само се опитвах да ти помогна, Корин.

— Мога добре да си представя какво се опитваше да направиш — язвително отвърна тя.

— Толкова ли ужасно щеше да бъде?

Тя затаи дъх. Нима той наистина смяташе, че е забравила вчерашната му грубост?

— Дори и да се любим, нещата няма да се оправят. Последният път беше различно, Джаред. Тогава си мислех, че те интересувам, сега обаче знам, че не е така.

— Ако не те исках, щях отдавна да те пусна да си вървиш вкъщи. Нима не разбираш?

— Да ме искаш и да ме обичаш са две различни неща.

— Какво, по дяволите, искаш от мен? — изкрещя той. — Това, което казах на Пиърс беше само, защото той ми предаде думите ти, че не издържаш повече да живееш с мен. Не го мислех наистина, Корин.

Корин го погледна с широко отворени очи. Точно както каза Флоранс: „Казал го е от наранена гордост“. Дали беше така? „Не му вярвай“, прошепна й едно тъничко гласче. „Отново ще те нарани“.

— Защо пък трябва да вярвам на това, което казваш, Джаред? — спокойно попита Корин. — Ти не ми повярва, когато ти казах, че в действителност не съм спала с други мъже. Не очаквай да ти повярвам, когато ти не вярваш на нищо, което аз кажа.

— Корин, съжалявам. Какво повече мога да направя?

Тя стана, отиде в банята и затвори вратата под носа му.

При щракването на ключалката очите й се насълзиха. Щеше да бъде толкова лесно да му прости, да се любят и отново да се помирят. Но не искаше повече да я наранява, бе понесла твърде много.

— Но защо все още ме боли? — отчаяно прошепна тя.