Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paradise Wild, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Михаела Канарчева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 126 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джоана Линдзи. Дивият рай
Американска Първо издание
Редактор Сергей Райков
Издателство „Коала“, 1998
ISBN: 954-530-041-8
История
- — Добавяне
Глава двадесет и осма
Корин се събуди и усети Джаред притиснат към гърба й, едната му ръка лежеше собственически върху нея. Първият й импулс беше веднага да скочи от леглото, но разбра, че така ще го събуди, а може би и разгневи. Тя остана да лежи спокойно, да усеща тялото му до своето.
Близостта му, топлият му дъх във врата й, дланта му, отпусната върху гърдите й я изнервяше. Усещаше как в нея се надига тръпката и се притисна още по-близо до него. Очите й се разшириха, когато усети нежния му член, опрян и нея. Беше забравила, че е напълно гол. А нощницата й се беше събрала около кръста.
Тръпката от присъствието му беше по-голяма, отколкото можеше да понесе. Забрави всичко, което се беше случило между тях, всичко — освен брачната им нощ, когато той разпали страстта й. Искаше това да се повтори, искаше да възбуди желанието му и да го накара да я люби отново. Но щеше ли да успее? Щеше ли той да забрави омразата, за да задоволи нуждите си — и нейните? Да, тя си призна, че има нужда от Джаред.
Но страстното колебание на Корин бе напразно, защото точно в този момент вратата на спалнята се отвори и млада, много привлекателна хавайка със светла кожа едва не връхлетя върху тях.
— Ялека! Аз видяла твоя карета и…
Младата жена изведнъж спря и очите й се разшириха, когато осъзна гледката върху леглото. Джаред се събуди и Корин усети как тялото му се стяга, когато рязко се отдръпна от нея.
Жената изтича от стаята със задушаващ плач, преди Джаред да успее да извика:
— Нанеки!
Корин гледаше шокирана и отчаяна как Джаред си нахлузи панталоните и без дори да погледне към нея, изтича. Тя остана загледана в празната врата и почувства, че лицето й почервенява от гнева, който внезапно я обзе. Момичето беше любовница на Джаред! Нищо друго не обясняваше свободното й нахлуване в стаята му и реакцията й при вида на Корин.
— Дяволите да го вземат!
Корин сграбчи халата си и тръгна след него. Джаред беше настигнал момичето в задния двор точно пред зимната градина. Настръхнала, Корин стоеше зад стъклената врата и ги виждаше съвсем ясно. Джаред стискаше ръката на жената, за да я накара да го изслуша, въпреки че тя се дърпаше.
Гостната беше точно до нея, с етажерки, върху които бяха наредени всякакви кристални и порцеланови вази. На вратата се появи Акила.
— Остави ги, Корина.
Корин се обърна, очите й бяха като искрящи смарагди.
— Той ми е съпруг!
Акила кимна.
— Но аз няма шанс каже Нанеки ти тука. Тя обидена. Остави Ялека обясни.
— А тя какво прави тук? — запита Корин със свити от гняв юмруци.
— Тя живее и работи тук. Нея нямаше вчера, върнала се току-що. Нанеки мое осиновено дете — обясни Акила.
— Тя живее тук? И той ме доведе…
Корин се задави от гняв и не можа да довърши. Тя пренебрегна вдигнатата ръка на Акила и се запъти към тях, но спря преди да отвори вратата към двора и да разкрие присъствието си.
— Защо я доведе тук? — извика Нанеки. — Как можа да й простиш за това, което ти стори?
— Нищо не съм й простил, Нанеки — прекъсна я нетърпеливо Джаред. — Доведох я тук, само за да я спра.
— Но ти спи с нея!
— Спах до нея, нищо повече.
— Е, аз няма остана тук с нея — отвърна Нанеки предизвикателно. — Делях те с Даяна, но не и с тази…
„Коя е Даяна?“, чудеше се Корин. Още една от любовниците на Джаред? Тя понечи да си тръгне, но вниманието й беше привлечено от малко хавайско момиченце, което тичаше към Джаред от другата страна на къщата.
— Папа! — извика то и се хвърли в прегръдките на Джаред.
Когато вида как Джаред прегърна момиченцето, Корин зяпна. Но Нанеки ядосано я дръпна от ръцете му.
— Ела, Ноелани — каза тя грубо. — Отиваме в къщата на леля.
Корин отвори вратата.
— Не трябва да си тръгваш заради мен — произнесе спокойно тя, чудейки се как е успяла да се сдържи.
Нанеки погледна Корин с ненавист, преди хладно да се отдалечи. Малката Ноелани махаше невинно за довиждане през рамо. Момиченцето беше с тъмни коса и очи, и светла кожа, също като майка си. Но Джаред също имаше тъмна коса. Дали наистина беше негова дъщеря?
— Значи имаш дъщеря, Джаред — усмихна се тя. — Колко се радвам за теб. Чудя се само защо никога не спомена за нея?
— Защото Ноелани не е моя, Корин — каза той твърдо и понечи да влезе в къщата.
— Но Нанеки ти е любовница, нали? — обърна се тя към него, като леко повиши глас.
Джаред се обърна към нея и каза студено.
— Тя ми беше любовница, преди да се оженя за теб. Но, боя се, че нямах много време за нея, след като се върнах от континента.
— Очакваш да ти повярвам?
— Ревнуваш? — саркастично попита той.
— Разбира се, че не!
— Добре, защото не би трябвало. Не можеш да ми завиждаш за една любовница — отвърна той жестоко. — Не и след като се отдаваш на всеки мъж, който се появи.
Корин зяпна и вдигна ръка да го зашлеви, но той сграбчи китката й и здраво я стисна. Очите му бяха като студени сиви цепки, когато я погледна.
— Боли ли те от истината, скъпа? — попита той безмилостно и я стисна още по-здраво. — Проститутките трябва да свикват с обидите, те са част от занаята. Трябваше да се сетиш по-рано за това.
— Бих предпочела да го направя с всеки друг, вместо с теб! — Искаше й се и тя да го нарани.
Той пребледня и я отблъсна, влизайки в къщата.
Корин се извърна, като се опитваше да спре сълзите си. Защо винаги трябваше да се обиждат един друг? По-добре да я беше ударил, вместо да казва това с такава злоба. За миг беше готова да му каже истината, цялата. Но си помисли, че само ще й се изсмее с презрение.
Добре се беше потрудила да създаде представата, че е лека жена. Сега никой нямаше да й повярва, че не е истина. Мнимите й любовници никога нямаше да си признаят.
Корин унило откъсна една гардения от храстите, които растяха покрай каменния зид на зимната градина. Дълбоко вдиша аромата на кадифеното бяло цветче, сложи го зад ухото си и тръгна към брега. Дворът беше дълъг и също изпълнен с растителност, както и градината отпред. Имаше банани, гуава, китайски дръвчета, лимони и липи, както и две високи манго, които хвърляха дебела сянка върху сочната трева. На един от клоните на мангото отляво висеше люлка и Корин се спря до нея, вместо да ходи до брега.
Звукът от разбиващите се в брега вълни беше успокояващ. Не виждаше тъмносинята вода на океана, защото брегът се спускаше стръмно надолу в края на двора, но тя знаеше, че е близо. Тук беше толкова спокойно! Сигурно щеше да е божествено да седне на тази люлка и да наблюдава залеза, да има до нея някой, който да я обича, да я прегръща, да споделят красотата на природата и любовта си.
Изведнъж се почувства толкова самотна и объркана. Защо унищожителните забележки на Джаред толкова я нараняваха? Не трябваше да й пука какво мисли за нея. Беше признал, че Нанеки му е любовница и от това също я заболя. А и момиченцето, което го беше нарекло татко. Корин въобще не му повярва, че тя не е негова дъщеря. Трябвало е Джаред да се ожени за Нанеки, заради детето. Но вместо това той заминал за континента и се оженил за нея, за да отмъсти на баща й.
Почувства се изтощена от всичко това. Изморена непрекъснато да се бори с него, да мисли какво е станало с единствената им нощ, изпълнена с любов. Искаше просто да се прибере вкъщи. Дори нямаше да се опитва да си върне парите, които Джаред й беше взел. Нека ги задържи, не й трябваха.
Някаква врата се тръшна в предната част на къщата и привлече вниманието й. Тя се обърна точно навреме, за да види Джаред да се отправя към конюшнята. След няколко минути чу конски тропот. Значи си тръгна. Дори без да се сбогува. Вместо облекчение, Корин отново усети болка и очите й плувнаха в сълзи.