Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise Wild, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 126 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
ultimat (2009)
Корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джоана Линдзи. Дивият рай

Американска Първо издание

Редактор Сергей Райков

Издателство „Коала“, 1998

ISBN: 954-530-041-8

История

  1. — Добавяне

Глава двадесета

Джаред се облегна на стеблото на висока кокосова палма и се загледа в океана, във вълните, които се разбиваха в брега на Уайкики. Зад гърба му беше хотелът, който строеше. Джаред беше едновременно горд, че допринася за разширяването на острова, но и тъжен. Приключваше стария начин на живот.

— Работата върви добре, нали, Ялека?

Джаред погледна към Леонака, който седеше разкрачено на една пейка под палмите, разрязваше манго и пъхаше големи резени от сочния плод в устата си. Леонака Наехе беше потомък на Лиемоми Наехе, както и Джаред. Но Лео беше истински хаваец, едва преди едно поколение в рода му бе влязъл чужденец — баща му се бе оженил за японка. Изглеждаше като истински хаваец — тъмнокож гигант, по-висок и от Джаред, с катраненочерна коса и черни очи.

Бяха израснали заедно на южния бряг, ходеха заедно на училище, а сега и работеха заедно. Лео беше най-довереният човек на Джаред, най-близкият му приятел и далечен братовчед.

— Да, нещата вървят добре — усмихна се Джаред. — Не знам защо въобще идвам тук, ти се справяш отлично.

— Добър началник няма нужда работи — подразни го Лео на местния диалект, въпреки че перфектно говореше английски. — Той лежи на слънце цял ден, без тревожи за нищо.

— Да не предлагаш да се пенсионирам преди да навърша трийсет?

— И без теб се справяме, шефе. По-добре се наслаждавай на живота, докато си млад.

— Много ти благодаря, Лео. Приятно е да знаеш, че си необходим.

И двамата се засмяха. Леонака внезапно смени изражението си.

— Виж кой ти идва на посещение — каза сериозно Лео, кимвайки към хотела. — Трябва да е нещо доста важно, за да дойде чичо ти чак дотук от форт стрийт.

Джаред проследи погледа на Лео. Едмънд Бъркет крачеше решително към тях.

— Досещам се защо е дошъл.

— И аз — намръщи се Леонака. — Сам исках да говоря с теб за това, но след като не повдигна темата, не посмях да те питам. Предполагам, че чичо ти има повече кураж.

— Искаш да кажеш дързост — отвърна студено Джаред.

Едмънд се приближи до тях запъхтян, от челото му изобилно се стичаше пот. Трудното вървене по пясъка го беше изтощило. Той се строполи на другия край на пейката до Леонака и започна да си вее с шапка.

— Ще накарам хората да се връщат на работа — каза Леонака и се отдалечи.

— През последните две седмици непрекъснато ти изпращам съобщения, Джаред — започна Едмънд, забравяйки добрия тон. — Защо не им обръщаш внимание?

— Бях зает.

— Толкова зает, че не можеш да ми отделиш няколко минути?

— Да. Съжалявам, че си дошъл чак дотук за нищо, защото и сега не мога да ти обърна внимание. Имам доста работа.

Едмънд се нервира.

— Не се преструвай, че не знаеш защо съм тук. Настоявам да ми кажеш какво смяташ да правиш със съпругата си!

— Нищо — спокойно отвърна Джаред. — Има ли нещо друго, за което искаше да говорим?

Едмънд недоверчиво го погледна.

— Нищо? Нищо?

— Отлично си ме разбрал, чичо — саркастично произнесе Джаред.

Едмънд се намръщи.

— Може би не знаеш какви ги върши тя.

— Не, чичо. Мога да ти назова всеки от любовниците, с които е била през шестте седмици след пристигането си. Знам точно не само какво прави, но и защо го прави.

— За бога, Джаред! Защо я оставяш да парадира с изневерите си. Не те ли дразни това?

— Ако имаш предвид това, че е курва — не, не ме дразни. Няма да ми е съпруга за много дълго. Вероятно ще ми поиска развод, когато се измори от играта си и се прибере вкъщи.

— Нищо не разбирам — поклати глава Едмънд. — Нямаше дори благоприличието да ме известиш, че си се оженил.

— Както казах, няма да е задълго.

— Трябваше да науча от хората, а и това не беше единственото, което ми казаха — продължи Едмънд, сякаш въобще не беше прекъсван. — Не можах да повярвам. Срещнах се с нея, за да настоявам да спре да се представя като мисис Джаред Бъркет.

— Видял си Корин? — прояви интерес Джаред.

— Да, видях я — отвърна с отвращение той. — Проститутка! С нацапотено лице. Дори след като разбра кой съм и ми показа брачното свидетелство имаше безочието да ме задява. Защо, та аз мога да й бъда баща, като оставим настрани факта, че съм ти и чичо. Как си могъл да се ожениш за такова същество?

Очите на Джаред станаха тъмносиви.

— Не е важно защо съм се оженил за нея.

— Може би не ти пука, че името ти се разнася из града, но аз също съм Бъркет, както и сестра ти. Мислил ли си как ще се чувства Малиа като разбере, че има проститутка за снаха? Целият проклет остров знае за това. Трябва да я спреш!

— Откога си толкова загрижен за Малиа? — запита Джаред с леден тон.

— Знам как ще се почувства, когато това достигне до нея.

Слава богу, че сега е в провинцията. Може и да не иска да дойде тук, щом чуе за това.

— Достатъчно! — гневно изсъска Джаред.

— Тогава направи нещо! Белята е сторена, но защо трябва да продължава? Политическите проблеми на острова скоро ще достигнат връхната си точка. Може да има и революция. Това поне ще накара хората да забравят за жена ти.

— Казах ти да не ми говориш за революция. Знаеш, че съм против свалянето на царицата.

— Искам само да ти кажа, че скандалната ти жена няма да е за дълго на върха на езиците, ако веднага си замине.

— Какво предлагаш? Да я транспортирам вкъщи независимо дали иска или не?

— Да. Ако трябва й плати, за да си тръгне. Аз дори ще ти помогна, ако цената й е твърда висока за теб.

— Тя е по-богата и от двама ни, чичо — отвърна Джаред, като внимателно наблюдаваше реакцията на Едмънд.

Той остана изненадан, но не и разубеден.

— По дяволите, Джаред, трябва да измислиш нещо! Оставяш тази жена да те прави за посмешище и да петни името ни!

— Добре, чичо — въздъхна Джаред и се извърна към брега, където се извисяваше подобният на замък Кралски хотел, в който беше отседнала Корин. — Ще имам грижата.

Това беше вторият му разговор за Корин след неочакваното й пристигане. Първият беше с Даяна, жената, за която трябваше да се ожени. Тя знаеше користолюбивите му подбуди за този брак. Странно, но Даяна го обвини, че ревнува, което беше абсурдно. Не го беше грижа за Корин, нима Даяна не виждаше?

— Ще се справиш с това по-скоро, нали?

— Да — каза Джаред, извивката на устните му издаваше решителност.