Джоана Линдзи
Дивият рай (16)

Глава шестнадесета

Гневът на Корин беше просто маска, зад която криеше ужасната болка, която в действителност изпитваше. От тази сутрин нататък тя отказа да мисли за брачната си нощ. Не искаше да си спомня нищо за Джаред освен неприятните му страни. Отказваше да излиза навън и не приемаше никой.

Флоранс първа забеляза промените, които настъпиха в Корин. Самуел също бе обезпокоен. Стана бледа, изчезна старото й чувство за хумор и не се интересуваше от нищо. Това, което най-вече тревожеше баща й, беше неприсъщата й мълчаливост. Вече не спореше, а по време на хранене не се включваше в разговорите. Единственото, което се изплъзваше от устните й беше „добро утро“ или „добър вечер“.

Покрай Кори Самуел забрави собствената си мъка. По никакъв начин не можеше да я измъкне от състоянието й. Не очакваше, че ще зарови глава в срама си за толкова дълго. Продължаваше да я насърчава да замине, но тя не искаше и да чуе.

— Само страхливците бягат — бяха думите на Корин, с които отказваше да обсъжда въпроса по-нататък.

Самуел се молеше нещо да извади дъщеря му от летаргията, в която беше изпаднала. Скоро молбите му се изпълниха.

— Заминавам за Хавай, татко — заяви Корин месец след сватбата.

Тъкмо сядаха да обядват, но Самуел изведнъж загуби апетит.

— Няма да го позволя!

— Татко, бъди по-разумен — каза спокойно Корин. Гласът й беше необичайно решителен. — Знаеш, че не можеш да ме спреш. А и сам предложи да замина за известно време.

— Не и за Хавай.

— Защо не?

— Джаред Бъркет вече доказа колко безскрупулен може да бъде — сурово й напомни Самуел. — Не искам отново да се изправяш пред този мъж.

— Не ставай смешен — отвърна тя. — Той ми е съпруг.

— О, за бога! Въобще не му пука за теб, Кори.

— И все пак ще отида, татко — в тона й имаше силна решителност. — Мисля, че пътуването ще ми подейства добре. А и Флоранс вече се съгласи да дойде с мен.

Самуел се облегна назад и поклати глава.

— Защо не оставиш нещата такива, каквито са? Забрави за Джаред Бъркет. Сигурен съм, че той вече те е забравил.

— Нищо не е свършило — каза Корин студено. Джаред искаше да ти отмъсти, но всъщност нарани мен. Нищо не съм му направила, за да заслужа това, което той ми стори. Той вярва в отмъщението. Е, и от мен направи вярваща.

— Корин, не можеш да кръстосваш шпаги с мъж като него — предупреди я Самуел. — Няма начин да го победиш. Той не играе по правилата.

— Аз също не възнамерявам да играя по правилата, а и не ме е страх от него.

— А би трябвало!

— Стига си се притеснявал — опита се да го успокои тя. — Обещавам да не правя глупости.

— Какъв по-точно е планът ти? — попита Самуел. — Трябва да си си наумила нещо, иначе нямаше да си толкова решителна.

Корин се засмя.

— Да, намислила съм нещо. Ще използвам някои от методите на Джаред Бъркет. Ще види какво е да се вдигне скандал около него в собствения му град.

— Какъв скандал?

— Скандал около безнравствената му съпруга.

— Корин!

— О, спокойно, татко — усмихна се тя. — Няма наистина да имам тълпа от любовници. Само ще създавам това впечатление. Приятелите на Джаред ще мислят, че съм уличница и че той не е никакъв мъж, щом не може да се справи с мен. Ще го посрамя пред приятелите му така, както той постъпи с мен.

— Мислиш ли, че той просто ще си седи и ще те остави да го правиш на глупак? Мислиш, че няма да се опита да те спре?

— Не може — отвърна Корин уверено. — Не може да ми държи сметка какво правя. Споразумяхме се преди сватбата.

По-късно следобед, вече спокойна, тя се съгласи да приеме Ръсел.

— Мръсникът заслужава да бъде бичуван! — заяви разпалено Ръсел, след като Корин му разказа всичко. — Как смее да те клевети така!

— Опита се да ме предупредиш за него — великодушно отвърна Корин. — Трябваше да те послушам!

Корин продължи с охота да му излага плана си. Внезапно Ръсел я изненада.

— Ще дойда с теб, Корин — заяви той.

— Защо ти е да го правиш? — запита Корин. — Няма да пътувам за удоволствие. Заминавам за Хавай с ясна мисия.

— Знам, но ще ти трябва придружител. Не можеш сама да се изправиш пред Бъркет.

— И баща ми мисли така — започваше да се ядосва Корин. — Иска ми се да не ме третирате като дете. Мога сама да се грижа за себе си и ще ви докажа.

— Не исках да те засегна, Корин — бързо отвърна Ръсел. — Все пак няма да съм ти излишен — продължи той. — Мога да ти помогна за плана.

Тя бързо прецени тази възможност.

— Много добре, Ръсел. Трябва да си наясно отсега, че любовниците няма да са наистина. Всичко ще е само театър.

— Няма да те насилвам, Корин.

— Искам да ми го обещаеш — твърдо каза тя.

— Честна дума!

— И още едно условие — продължи тя с по-мек тон. — Ще ми позволиш да платя разходите ти.

— В никакъв случай — изсмя се Ръсел, защото знаеше, че тя ще настоява. И слава Богу, защото не му се искаше да тегли още пари, сега, когато дълговете му бяха толкова големи.

— Сигурно умираш да похарчиш парите си, но и дума да не става — излъга той неубедително.

— Настоявам. Все едно те взимам като мой придружител — обясни тя.

— Не!

— Казах, че настоявам, Ръсел. Не искам да съм ти задължена затова, че ми помагаш. Не искам да се чувствам задължена на никого. Това чувство разваля хората.

— За какво говориш?

— Няма значение — изскърца тя със зъби. — Или ти плащам пътните, или можеш да се простиш с идването си.

— Добре, добре — отдъхна си той. Ако само така ще се примириш.

— Отлично — усмихна се Корин, без да знае колко добре я беше изиграл. — И помни, че не аз те помолих да идваш. Ти сам предложи. Започваш отсега да си оправяш нещата, защото заминаваме вдругиден.

— Толкова скоро?

— Не виждам защо да отлагаме — отвърна Корин. Колкото по-скоро си разчистя сметките с Джаред, толкова по-скоро ще си върна гордостта.