Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (5)

Констатации

В къщи имаме едно мнение за хляба, но по различен начин стигаме до него.

* * *

Търся изход! За това чукам на всяка врата!

* * *

Когато мечтая, гледам да не съм сам, за да не ме обвинят в празни мечти.

* * *

Знам откъде съм тръгнал. Но ако не бях се върнал да проверя, за какво съм тръгнал, едва ли сега щяхте да ме питате докъде съм стигнал.

* * *

Търсейки своя път, ми се е налагало да давам път на други, които търсят своя път. Затова ме намирате на пешеходната пътека.

* * *

Не живея пълноценно. Но и това което купувам, вземам на половин цена.

* * *

Греших, като не внимавах: Уверявам ви, че сега ще внимавам, когато грешите.

* * *

Че живея само от въздух, се заблуждавам. Но когато усетя, че не ми стига, се убеждавам.

* * *

Не искам това, което нямам да го имам. А това, което имам, не искам да го нямам.

* * *

Затворя ли се в себе си, само това, което напиша на бял лист, излиза от главата ми.

* * *

Не се чувствам засегнат, когато ми сядат на стола. Но изпитвам известно неудобство, когато някой иска да седне, преди да съм станал.

* * *

От нещата, които минават през главата ми, усещам само спомените.

* * *

Знам, че съм късоглед, затова чета само моите мисли.

* * *

Не се боя от нощите, докато не усетя, че се увеличават за сметка на дните ми.

* * *

Има опасност да не закъснея тази вечер, но в старанието си не знам, докъде ще стигна.

* * *

Има само една причина да не пиша: Знам буквите, но не знам езика.

* * *

Примери, как да забогатее човек, колкото искаш. Като видях, че никой не взема от тях, започнах и аз да давам, но като аванс срещу заплащане.

* * *

За да усетя живота, като начин на хранене, започнах често да го изключвам от менюто си.

* * *

Знам, че мълчанието е злато, но не вярвах, че ще ми донесе толкова неприятности неговото осребряване.