Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (20)

Рефлексия

Грешно тълкувате думите ми. Не ви казах да си гледате работата, а да работите.

* * *

Ако трябва да бъда честен, не си затварям очите, като гледам истината в очите, а само си слагам тъмни очила.

* * *

Движа се по план. Но не по моя. А по разписанието на градския транспорт.

* * *

Не си коригирах гледната точка. Коригирах си само зрението, за да виждам по добре.

* * *

Взели сте крайно решение! Сложете го в началото на коридора, за да не ме питат постоянно хората: това, последното ли е?

* * *

Преименувах се. Само и само да запазя фамилията.

* * *

Очертават се два пътя. Или да хвана гората, или да чакам да я изсекат и да остана да живея сред пънове.

* * *

По различно време почнахме училище, но по едно и също го завършихме. Защото, докато той повтаряше всеки клас, аз оставах да го чакам.

* * *

Изтъкан съм от нерви. Само здравината им ме притеснява, когата се обтегнат до скъсване.

* * *

Под напрежение съм. Включих котлона и се чудя, какво да сложа в тигана.

* * *

Противен, до доказване на противното.

* * *

Като потъващ кораб — сигурен, че ще стигне дъното.

* * *

Търсен, като развален лев, само за връщане.

* * *

Оглеждащ се, като митничар в безмитна зона, за колега.

* * *

Като даващ надежда, скрит зад голи обещания.

* * *

Различен на ръст, в зависимост от положението, което заема.

* * *

Гледан, като на обратната страна на медала, само от любопитство.

* * *

Долен, от горе до долу.

* * *

Като прототип на долен тип.