Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (10)

Парадокси

Когато даваш от себе си, гледай да не превишиш лимита на другите.

* * *

И сам можеш да се бориш, но за резултата от борбата ти трябват свидетели.

* * *

Как да си намерим допирните точки, като постоянно имаме търкания.

* * *

Гледането не е проблем. Проблемът идва с виждането.

* * *

Азбуката е за всички. Знанието й — за малцина.

* * *

За да си сит, не е необходимо да си нахранен.

* * *

Най-големият затвор е този, на който килиите са без стени.

* * *

За да правиш впечатление, не се впечатлявай.

* * *

Раздавай думи, но се пази от съдържанието им.

* * *

Не се злоупотребявай!

* * *

Всяка жаба да си знае гьола. Даже и тази, която чака ред.

* * *

Който пее в хор може и да не пее — а да мисли зло.

* * *

Една грешка поражда друга грешка, когато човек се повтаря.

* * *

Съмва се, за да видим, какво не е свършено през ноща. И се мръква, за да се разберем кой да го свърши.

* * *

Къде бъркаме, когато грешим, и къде грешим, когато не бъркаме.

* * *

Не посягай с ръка на това, което друг е постигнал само с крака.

* * *

Голямо боричкане става, когато няма борба.

* * *

Загубата ми се сведе не толкова до парите, които нямах, колкото до съзнанието, което все още притежавах.

* * *

Освен часовника, на някои и времето е спряло. Затова го измерват ръчно.

* * *

Първите стъпки, преди да седна на стола му, бяха около кабинета на началника.

* * *

Знам, че ми липсват първите седем години. Затова, като стане въпрос за възраст, си трая.

* * *

Ако трябва само на себе си да доказваш, че си тежък, не си струва да се качваш на кантара.

* * *

Знам пътя на щастието. За него не се иска да си много облечен, а специално обут.

* * *

Изядох цялата баница на обяд, за да не мисля довечера, че утре няма с какво да закусвам.

* * *

На път съм да завърша историята на моя живот. Но се питам: Има ли смисъл, като не съм взел участие.

* * *

Историята още го помни. Влязъл бе в нея без връзки и си мисли, че тя му е задължена.

* * *

В изреченията ми има думи, които ми излизат скъпо. Затова слагам и по някоя моя, за да се купуват произведенията ми.

* * *

Няма изгледи да живна и тази година. Сезонът е мъртъв!

* * *

Съзнателно не бързам, защото съм в кома.

* * *

Защо не сядам на маса? Как да ви кажа: Не мога да стана от леглото.

* * *

Не се храня като хората. Затова ангажирам и близките да помагат.

* * *

По официални данни съм човек. По статистика — под средното равнище за страната.

* * *

Не греша, като преписвам. Греша, като цитирам автора.

* * *

Правя си самооценка, но карам друг да ми я дава за пример.