Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (18)

Персонална преоценка

Държим се всички за един, когато той черпи. И един за всички, когато той не плаща.

* * *

Намерих компромисен вариант: Когато съм пиян до козирката, да си свалям шапката.

* * *

Не ставам за работа. За услуга обаче ставам веднага, ако някой реши да ми услужи с пари.

* * *

Дистанцирам се от всеки. Даже враговете си държа на разстояние, за да са ми винаги на мушка.

* * *

Задържам се на повърхността на водата, защото съм стъпил на главата на този, на който морето му е до колене.

* * *

Не дърпам дявола за опашката, а дърпам съседа да я хване.

* * *

Колко далеч бях от горчивата истина и колко близо до човека, който се опита да ми я поднесе с кафето.

* * *

Белезите по главата ми от борбата с живота започнаха да изчезват, след като се появиха следите от борбата в съзнанието ми.

* * *

Положението ми взе да се влошава. След като се затворих в себе си, установих, че съм превъртял и ключа на входната врата.

* * *

По обясними причини пиша кратко. Не виждам и не чувам добре. А понеже и заеквам, не разбирам, какво говоря.