Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (16)

Родословието на корена

Започна да се говори, от къде е коренът му, когато листата на родословното му дърво взеха да капят.

* * *

Нямам спомени какво съм пил снощи. И за да си припомня, отворих бутилка червено вино.

* * *

Не живея само с примери. Но понякога, като гледам кой ги дава, се възползвам.

* * *

Преди да прочете последната страница на книгата, реши да види откъде започва.

* * *

Исках да съм прав. Но не си заслужаваше да обяснявам защо, след като другите вече бяха заспали.

* * *

Въпреки че имам ръчен часовник, питам винаги колко е часът, когато изтърва влака.

* * *

Обичам живота. Но подозирам, че той повече ме обича, щом още не си е тръгнал от мен.

* * *

Знаех за пътя нагоре. Но наблюдавах внимателно този надолу, когато изпращахме съседа в последния му път.

* * *

В час съм. Но само междучасието ми помага да се съсредоточа върху неговата продължителност.

* * *

Картината на интериора взе да се разводнява, когато сложиха по стените само морски пейзажи.

* * *

Късметът му избяга, независимо че е състезател в спринтовите дисциплини.

* * *

Не правя разлика между хората. Но като гледам, как някои се мъчат на бос крак да изглеждат по-високи им завиждам.

* * *

Казаха ми, да бягам за здраве. Но колко и докъде, чак когато останах без него.