Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (4)

Философия на недоказаното

За славата давам всичко! За пътя към нея, колкото ми поискат.

* * *

Когато търся себе си, не искам никой да ми се пречка!

* * *

На каква цена да продам съвестта си, като е изтъкана от съмнения.

* * *

Тежко понасям изневерите. Особено когато изневерявайки на себе си, откривам чуждо участие.

* * *

Усетя ли в живота си чужда намеса, не се примирявам, докато не стане моя.

* * *

Държиш ли да имаш собствено име, не използвай при запознанства фамилията си.

* * *

Каква роля в живота си да избера, като на сцената му всички са заети.

* * *

Пропуснах последните 15 години от живота си и се измени цялото съдържание на изминалите 45 години.

* * *

Държа да имам собствено тегло и това ме прави относително спокоен.

* * *

Толкова много вяра има в мен, че и жена ми взе да се съмнява.

* * *

Защо съвестта ми не е чиста? Много просто: Докато си миех главата, си затварях очите.

* * *

Разбирам какво искат да ми кажат хората, само когато четат моите произведения.

* * *

Раздвоен съм и тогава, когато трябва да се самоопределя.

* * *

Излезе ли ти име! Сложи му и бащиното!

* * *

Съзнателно не говоря, когато мисля. Но затова е виновна устата ми.

* * *

За много неща, които виждам в живота, само съм чел в книгите. Затова, ако искате да ви ги покажа, мога само да ги опиша.