Иван Ханджиев
Да се разпита вещото лице (17)

Анализатор

Във всяко правило търся изключение. Дори когато дисквалификацията стана правило на моя живот.

* * *

Забелязал съм, че като кажа нещо не както трябва, но където трябва, го чуват хора, не които трябва и го занасят не там, където трябва.

* * *

Молбата му бе дребна. Искаше два лева. Но я написа на три листа, за да разберат, че си е направил труда да иска.

* * *

Знаех, че съм обратен. Но когато ме попитаха за обратното на острото, се обърках.

* * *

Докато мерих за трети път плата забелязах, че от единия край някой, без да мери, си отрязъл толкова, колкото си иска, а не колкото му трябва.

* * *

Причините да стигна до тук, са много. Но като основна причина изтъквам факта, че няма къде другаде да отида.

* * *

Там, където е текло пак ще тече. Някъде мед. Другаде масло. При някои мед и масло. А при мен капе от счупена керемида.

* * *

Нямам проблеми. Но имам познат, който на всеки и по всяко време може да ги създаде. Стига да поискате.

* * *

Докато плувах в собствени води, видях някой да се дави и вика за помощ. Излязох бързо и се обадих в полицията да го приберат.

* * *

При делението се получи грешка. Докато умножавах, момчето до мен се научило само да събира, без да изважда.

* * *

Редовно си правя сметка на парите, но често се налага да бъркам в портмонето на жена ми.

* * *

Вземат ли да повтарят името ми на висок глас, няма начин да не дойде и фамилията ми.

* * *

Не ми върви, затова пия. Дано ми тръгне по вода.

* * *

Не забравих от къде съм. Но попадайки в съда, се замислих.

* * *

Попитах за пътя на щастието. Хората вдигнаха рамене и ми посочиха пътечката, по която да се върна, ако не го открия.

* * *

Разрешиха ми да пиша. Дадоха ми заглавието и ми казаха от коя книга да преписвам, ако не умея сам.