Поезия

По-долу е показана статията за Живка Балтаджиева от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Живка Балтаджиева
Zhivka-Baltadzhieva-20101222.jpg
Живка Балтаджиева през 2010 година
Родена 23 септември 1947 г. (71 г.)
Професия поет, преподавател, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период От 1970
Жанр поезия

Живка Балтаджиева е българска поетеса, преподавателка и преводачка.

Биография и творчество

Живка Балтаджиева е родена на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Комплутенския Университет в Мадрид. Доктор на Филологическите науки. Редактор е и в мадридското издателство „Амаргорд“, [1] където ръководи колекцията Източно Крило – Ala Este.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а следващата „Дневно осветление“ през 1982 г. В следващите 25 години не публикува. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2010 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013) и „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madird

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много антологии. Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2015 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество. [2]

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров. Има различни литературоведчески изследвания и есета за български автори и за проблематиката от областта на сравнителното литературознание. [3]

Заедно с работата си в Испания прави преводи от испански, руски, унгарски и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства “– антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, Поезия, 2014 както и на други български поети – Елисавета Багряна, Иван Цанев, Георги Борисов, Георги Господинов, Рада Панчовска, Константин Павлов, Атанас Далчев, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова.[4]

Произведения

Стихосбирки

  • „Слънчево сплитане“ (1971, Народна младеж, София)
  • „Дневно осветление“ (1982, Народна младеж, София)
  • „Безродни митологии“ (2007, ПРОКСИМА-РП, София)
  • „Никога. Други стихове“ (2009, Жанет 45, Пловдив)
  • „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona)
  • „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013)
  • „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madird

Преводи

на български

от български

Източници

Външни препратки