Рамон Майрата
Скокът

До тук стигат градските

улици. Покрайнините

разпъват града,

винаги още малко по-нататък,

винаги още малко до свършека на пътищата,

заобикалят крепостната стена и продължават.

Търсят омагьосания дом,

дом да се омагьосат.

Тътрят се по корем след недоловимото,

абсолютното цяло пространство,

което, минавайки, режат

на пъзъл. Беше време,

не съществуваше пейзаж

във враждебността на непознатия

хоризонт. С основоположните си

руини градът

се строи, от което срива,

там, дето временно пътят свършва.